7:38:00
Наскоро една ютия, прибрана на тавана, ми напомни за една стара история. На 4 март 1977 г. се запознах с Мирослава Наумяк от гр. Ровно, Украйна (тогава част от Съветския съюз). На тази дата от Химкомбината организираха среща със съветски комсомолци, пристигнали у нас с Влака на дружбата. В онова време българо-съветската дружба беше насърчавана и реализирана по всякакви начини.
Срещата се проточи към четири часа. С Мира много се харесахме и си разменихме адресите. Същата вечер обаче се случи голямото земетресение от Вранча. Нашите нови приятели, настанени в хотел „Ровно“, много се бяха уплашили. Реших да не и пиша, за да не й напомням за случилото се. Но на следващата година по същото време Мирослава ме изненада с писмо. Отговорих веднага и изпратих мартеници, защото беше малко преди първи март. Описах и българския обичай и че се носят за здраве, щастие и късмет. В отговор дойде радостно известие. Приятелката ми пишеше, че мартениците наистина са и донесли късмет – омъжила се е за лекар хирург. Тя самата беше лекар невролог.
В следващото и писмо имаше молба да изпратя „фата“. Не успях да открия в речниците какво е това и отидох при една рускиня, която беше омъжена във Видин, за да ми помогне. Оказа се, че това е булчински воал. Тъкмо се чудех какъв подарък да изпратя за сватбата и нашата рускиня ми каза, че ако изпратя воала, ще направя Мирослава много щастлива. Успях да купя воал и го изпратих. Кореспонденцията ни продължи години. На Мирослава й се родиха едно след друго две момиченца.
Все още пазя снимките им. Разменяхме си и подаръци. Аз пращах дрешки и играчки за децата и българска козметика за Мира. В Съветския съюз ценяха нашата козметика и беше желан подарък, защото при тях не произвеждаха, а внос нямаха достатъчно. Тя пък ми пращаше сувенири, руски бонбони, разни неща за децата. Та парната ютия, която открих на тавана, също ми е подарък, изпратен от нея. Служеше ми вярно повече от 25 години.
Б. Василева, Видин
0 comments:
Публикуване на коментар