21:45:00
През 1989 г., когато още преди падането на Живков беше улеснено пътуването на българите в чужбина, а цяла София се втурна на море в Гърция, се появи глад за валута, тъй като държавата отпускаше смешни суми като например 50 долара на човек (нещо като $150 в днешна равностойност).
Беше разрешена и стопанската дейност извън държавните фирми и веднага се нароиха чейнджаджии – хора, които сменяха валута – главно долари и марки на черно.
Понеже те започнаха да се събират баш около хитовото заведение Магура, а го правеха поради неспирния поток от хора от ранни зори до късен мрак, то даде името на тяхната прослойка.Магураджии девалвираха курса на соц.лева към долара от 2 наши за 1 американски до 5 и повече български за един щатски. Направиха дебели вратове, купиха също така дебели златни ланци, подкараха стари мерцедеси.
Като всяка прослойка и тази се сдоби със свой запазен знак – наречете го имидж. Магураджиите облякоха своята униформа: светли дънки тип лъвски гащи, кафеви кожени якета и прически в стил футболно киче, обилно гелосани. Така посрещнаха 90-те години, без да падат от гребена на вълната поне до средата им.
Новобогаташката класа, изместила от тавана на доходите келнерите и барманите, които доминираха при соца, понеже заработваха яко на черно, се сдоби и със свой медиен символ.
0 comments:
Публикуване на коментар