Спомените на сервитьора Георги:Владимир Путин - Обичам България и как КГБ ми оставиха 10 долара бакшиш

Средата на 90-те години беше лудо време, в което всеки бе поел в някаква посока да избяга от България. Едни в Германия, други в САЩ, а на мен ми се отвори парашута за...Москва. С очите си видях разпада на Съветския съюз, империите, които изчезваха за една вечер, за да се появят на сутринта с друг собственик. 

Русия в периода 1992-1998 година беше като Дивия запад, но вместо каубои с коне, по улиците летяха джипове, пълни с момчета с калашников. Бях сервитьор в един ресторант, който тогава се опитваше да се развива по носталгията на руснаците по българската кухня. Или поне така смяташе нашият собственик, който правеше божествен таратор, мусака, шопска салата, скара. Но руснаците не си падаха по тях,или поне не толкова, колкото той очакваше. Ние бяхме облечени в народни носии, звучеше народна музика, ухаеше страхотно, но нямаше необходимата за онези дни лъскавина.

Бяхме близо до центъра на града и при нас идваха да обядват или да вечерят някои от работещите в институциите. С много от тях се познавахме добре, упражнявахме нашия руски, а те искрено се забавляваха. Володя идваше и за обяд и за вечеря, най-често с приятели. Такива като него, скромни, тихичко говорят, не пиеха, но хапваха мусака и салата. Обслужвах ги, успявах да ги усмихна с моя развален руски, за момент прекъсвах техните скучни разговори. Предпочитаха аз да ги обслужвам,  чудех им се, малки държавни чиновници, дори бакшиш не оставяха голям, но бяха много точни в сметките. Собственикът ме привика и ми пришепна - "КГБ, внимавай, не им се набивай в очите!"

Една вечер Володя остана последен, плати сметката сам, а после сложи отгоре 10 долара. Зяпнах, голяма сума за онова време.

Изправи се, леко приведе глава и тихо ми каза "Много ви благодаря за обслужването, отивам на друга работа и няма да мога да идвам често. Но винаги ще си спомням прекрасната храна и страхотното обслужване! Обичам България, нейните слънчеви хора и вкусна храна!". Благодарих му и аз.

След месец ресторантът изгоря, опитах се да продавам цигари на един пазар. Видях Володя по телевизора, беше вече шеф на ФСБ. Бях горд, че съм го обслужвал и че има добро мнение за България. И знаете ли, още пазя тези 10 долара бакшиш, от усмихнатия младолик човек, който обича България и беше така учтив с нас. Вярвам, че ми носят щастие, а и на целия български народ!

Вижте още:Изповед на един сервитьор през 90-те:От първата голяма любов се измъкнах с 4 яки шамара и с дело в съд

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇