Немалка част от живота ми премина в някогашния производствен комплекс „Елпром-Енерго“ в София, който обединяваше няколко завода – за производство на трансформатори, електродвигатели, електрически съединители.
Цялата тази продукция покриваше нуждите на българското електроразпространение, с нея се търгуваше в арабските страни и всички страни от соцлагера. Нерядко тази продукция намираше добър прием и в някои капиталистически страни, например Гърция и Турция. Представяте ли си, че всяка българска подстанция беше оборудвана изцяло с българска техника.
Предприятието си имаше и своя развойна база, която разработваше нови образци, както и високотехнологична изпитателна лаборатория, собствен изчислителен център. Това беше един голям комплекс, с няколко завода, леярна и други съпътстващи производства, събрани на едно място.
Работеха поне 1500-2000 души. Хората разполагаха с удобен обширен стол, в който се предлагаше топла и разнообразна храна, собствен магазин за хранителни стоки, в който можеха да пазаруват за вкъщи, две кафенета за времето на отдих, павилиони за разнообразни закуски.
При необходимост можеше да се използва помощта на зъболекар и медицински услуги в самото предприятие. Имаше и две почивни бази – на Витоша и в Бяла, Варненско. Няколко трамвайни и две рейсови линии обслужваха огромната маса от хора, довеждайки ги до работното им място. Днес всичко това не съществува, на мястото цари пълна разруха, а оцелелите сгради са превърнати в складови помещения за различни стоки.
Цветан Ангелов, София
0 comments:
Публикуване на коментар