21:08:00
Седми април 1905г.На този ден в старозагорското село Змейово се ражда едно необикновено дете.Момче като всички други.Но и много различно от тях.Името му е Никола Александров Костов.
След десет години в България е обявена мобилизация и страната влиза в Първата световна война. В двора на околийските казарми на Стара Загора е пълно със закичени със здравец мъже и призовки в ръце.Между обозите с каруци върви заедно с баща си и едно русо момче.С остър поглед и спокойно лице. Другите питат баща му защо го е довел тука , а той казва ,че то ще избяга от къщи и пак ще дойде в казармите.
Цял ден детето моли войниците и командира им да го вземат с тях на войната.Той няколко пъти отказва ,но накрая след много плач и молби се съгласява . Записват малкия като доброволец в 56- та старозагорска пехотна дружина.Дават му най- малките ботуши и шинел.На ръкава му слагат червен кръст,а на рамото - голяма санитарна чанта.И момчето става най- малкият участник във войната.До десетата си година е завършило трети клас в змейовското основно училище.
После на фронта участва в боевете край Косово поле и Балановец.Но не е само санитар ,а разнася и патрони по окопите.Свикнало със свистенето на куршумите то води и по два коня натоварени с муниции и боеприпаси.Има и истинска пушка на гърба си. За безстрашието си е наградено с орден за храброст.
Но не дочаква края на войната. Защото през април 1918г. от главното командване идва заповед. Да се уволни незабавно от войската и да се върне в училище. И пак със сълзи на очи и много рев малкият войник тръгва обратно към Змейово.
Там му дават стипендия от царя.Отива в Казанлък и се записва да учи в Музикалното училище . А един ден като дошъл учителят по музика и почнал да чете децата по списъка на класа - като казал неговото име то станало мирно и по войнишки извикало : -Аз!.
Учителят се вгледал в лицето му и го попитал от къде го познава.А момчето отговорило:" - От гара Кенали , от Македонския фронт г-н учителю!..."А той като чул това станал от катедрата, разплакал се и го прегърнал! Разплакал се и малкият доброволец!..Защото учителят му по музика е бил капитан от неговия полк - капел майсторът на военната музика !
След завършване на образованието си Никола Костов работи също като учител, а като се пенсионира се връща в родното си село.Там умира през 1990 - та година.Много пъти съм слушал за него от съпругата му 90 годишната баба Нейка Костова.А след нейната смърт наследниците им се изнесоха от Змейово.Но родната къща на най - малкия войник остана.Там където е и сега - на главната улица ,четвъртата поред след южния вход на селото.
А през зимата на 2012 година - кметството в Змейово,организацията на запасняците , читалището и ВМРО в Стара Загора направихме една малка паметна плоча в центъра на селото.На нея малкият доброволец е изправен в цял ръст, с пушка и войнишки дрехи.Сякаш и днес стои там на пост.
Източник ФБ-Никола Пеев/Стара Загора
0 comments:
Публикуване на коментар