7:33:00
Едно време помня, че заплатата ми беше 76 лева. От нея освен данък общ доход се удържаха още ергенски данък, данък за самооблагане, членски внос за ОФ организацията и Комсомола. Е, имаше и безплатни неща – работехме безплатно в някои съботи, Димитровски, Ленински, безплатни бригади в помощ на селското стопанство и Народната република… Телефон ако искаш да имаш, трябваше 4 дни да копаеш траншеи за кабели. Кола или жилище ако искаш, трябваше да внесеш едни сериозни пари и да чакаш 15 години. Опашките по магазините също бяха безплатни – за капачки за буркани, захар, тоалетна хартия… каквото пуснат. Бананите и портокалите няма да споменавам, защото за тях се борехме само по Нова година.Имаше само една партия БКП и една банка ДСК. Децата още от чавдарчета и пионерчета се задължаваха да събират и предават хартия и старо желязо, да работят на полето в текезесето, като берат грозде, събират цвекло и домати. Абе, както заяви другарят Тодор Живков – „социализЪмът“ си беше едно недоносче!
Спомени от соца: Днес говорим за демографска криза, а едно време държавата се грижеше истински за многодетните семейства
Много се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и две момчета. Завърших средното си образование благодарение на доброто отношение на държавата към многодетните семейства.
В селскостопанския техникум в Плевен, където постъпих през 1952 г., плащах като дете на многодетно семейство само 360 лв. тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За насърчаване на задочното образование някои предприятия даваха ежегодни стипендии. Детските облекла и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от държавата. И още много предимства за многодетните семейства.
Грижата за кадрите, поддържането на тяхното професионално ниво бе също първостепенна задача на държавата и партията. Ръководните кадри от началник отдел нагоре най-много през пет години отиваха на курсове за усъвършенстване на професионалните качества. През 70-те години на миналия век се въведе и следдипломната специализация. Въз основа на нея завършилите получаваха 15 лв. ежемесечно към заплатата. А кандидат на науките получаваше 30 лв.
По времето на социализма ни се казваше, че изграден 25-годишен човек струва на държавата 360 хиляди лева тогавашни пари. Немного отдавна БАН направи изчисления, че България е загубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лева. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, но нека се доверим на учените.
Петко Янков, с. Сомовит, Плевенско
1988г- дневно се заработваше 20 лева от общ работник, сега равни на покупки за 100 лева- --- .. 70-те години на миналия век е 660 000 автомобила годишно; до началото на 90-те години капацитетът достига 740 000. Само за ладите. Сега Русия купуват 1 400 000 нови коли, България 22 000. Москвич-България са предвиждали 100 000 Алеко на година. 40% в СССР взимаха над 1000 рубли заплата, в България толкова взимаха над 300 лева купуващи колкото сега 1500 лева. Среден семеен доход 500 лева купуващи колкото 3000 лева сега, сега среден семеен доход е 1200 лева. С 30 лева месечно се изплащаше апартамент, заем за кола беше месечно 20 лева. 75% от работниците имаха автомобил през 1983г. в соц. държавите, в капиталистическите държави само 18% имаха автомобил на средно 12 години стари са имали работниците. Така и с цветен телевизор и собствен апартамент. Сега на курорт ходят 12% - половината само ходят редовно - тоест 6% от българите - от които само половината са работници - тоест 3% от работниците ходят на курорт. През социализмът на курорт ходят 60% от работниците, другите също могат но си почиват на вилите си. Сега 7% от работниците има сметка в банка - средно 200 лева и до 1000 лева. 11% от населението има сметка в банка. През социализмът средно всеки имаше 1000 лева спестявания, купуващи колкото сега 5000 лева, всяко дете и всеки друг. https://www.bgspomen.com/2020/02/1989.html
ОтговорИзтриване