Първите хора, които стигнаха от село до морето, бяхме аз и Димитър с безплатни билети по БДЖ-то от Мездра до Варна. По пътя спряхме на една гара, а в съседния товарен влак имаше любеници. Димитър, който бе много по-възрастен от мен, ме накара да взема една любеница. Аз слязох, взех и пак се качих на влака. Изядохме я веднага и така не спахме после цяла нощ. На сутринта се окъпахме с черните си гащета по-далече от плажа. Така ние стигнахме до морето и когато разказвах на село колко е голямо и краят му се не вижда, никой не ми вярваше.


Второто пътуване бе до Несебър, където жена ми Радка беше отишла на курорт. Облечен в черния костюм, я чаках на прелеза, изпотен, подстриган като Ким Чен Ир.

Третото пътуване бе до хотел „Кубан“ в Слънчев бряг, където жена ми бе ангажирала едно легло, но там спеше и момчето ми, а аз – в колата за по-евтино. През нощта се събудих от трясък по автомобила, двама бабаити ми изтръгнаха огледалото и избягаха. Можеха и да ме бият, но всичко мина благополучно.

След това всяка година ходехме в манастира „Свети Георги“ в Поморие, където игумен беше дядо Пахомий, летувахме безплатно./Веселин Димитров, Мездра/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации