21:19:00
Спомнямняте ли си, от далечното минало на детството , какъв трепет ни обземаше, щом чуехме да долита от улицата характерната за мечкадарската гусла еднообразна мелодия. Тя беше като че ли само от две ноти. Днес сирените на линейките за спешна помощ напомнят за тези звуци, но мечкадарските звучаха някак меко,слято, тихо, тайнствено и настоятелно…
Хуквахме навън да гледаме единственото улично представление. Тръгвахме след мечкадаря, който не се различаваше много от завързаната със железен синджир прашна и рунтава мечка. Тя неохотно се тътреше след него, защото синджира беше закрепен за прокарана през ноздрата халка. Това беше много, много преди времето, когато Бриджит Бардо подпомогна създаването на резерват в Южните Родопи за спасяването на българските мечки.
Съберяха ли се повечко хора, започваше представлението. С променена мелодия на гуслата и чрез подръпване на синджира мечката се изправяше на два крака и с повдигнати предни лапи пристъпваше, а мечкадаря на висок глас обявяваше: „Покажи мецо, как мома играе на хорото” или „Покажи мецо, как юнак ходи из балкана” и още няколко скеча, като накрая мецана се търкулваше в прахоляка и събралите се зрители страхливо отскачаха в страни. Мечкадаря питаше дали някой иска да се бори с меца ,сваляше калпака и го поднасяше поред на хората, да му пуснат някоя и друга монета, нещо което не ставаше много често.
Говореше се, че по време на празници в някой села на мегдана ставали борби - млади здравеняци се преборвали с мецана. Как е ставало и кой е побеждавал не се знаеше…Ако помните още случки,споделете ги в полето за коментар.
0 comments:
Публикуване на коментар