21:29:00
Вероятно не са много онези, които знаят, че един от най-известните градоначалници – Йордан Капсамунов за първи път предлага изграждане на оперна сграда в Стара Загора. Той е кмет на града от декември 1952 г. до март 1962 г. Обича операта, кани известни изпълнители иводи дългогодишна битка за реализиране на мечтата си – голяма представителна оперна сграда в Стара Загора. По онова време представленията на операта се изнасят в стария театър.
Там колективът е принуден да репетира заедно със състава на драмата и често между тях „прехвърчат искри”. Помещенията са малки и неудобни.След многократни разговори с министри в София кметът издейства разрешение да започне строителство на нова сграда. То е запланувано за 1955 г. Проектът е изработен от старозагореца арх.Драганов, работещ в Главпроект – София. Той използва за образецсградата на прочутата Ла Скала. Оперният театър е построен в Милано през 1776-1778 г. Идеята на арх. Драганов получава одобрението на тогавашния министър на културата Рубен Аврамов Леви.
В старозагорския вестник Септември е публикувана рисунка на бъдещата сграда. Дълго време обаче не се отпускат необходимите средства, въпреки че ежегодно Й.Капсамунов пише писма до Държавната планова комисия. Тя има за задача да разработва стопанските планове на национално ниво, но също така да одобрява и контролира изпълнението на плановете в отделните сектори и региони.През 1955 г. старозагорският кмет изпраща изложение до зам. председателя на Министерския съвет Антон Югов, през 1957 г. – до министъра на просветата и културата Вълко Червенков, през 1958 г. – до Тодор Живков, тогава секретар на ЦК на БКП. До края на кметуването си през 1962 г. Й.Капсамунов не успява да уреди финансиране. Междувременно проектантът Драганов заминава на работа в Тунис и комуникацията с него става трудна. Новото местноградско ръководство възлага на друг колектив изработване на проектно задание по модел на оперна сграда от т.н. „социалистическа” част на Германия. Главен проектант е арх. Михаил Соколовски (1927-2010), а проектанти – арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко СтефановХаджистойчев (1927). Конструктор е инж. Любомир Събев. Последните двама участват в реконструкцията на оперната сграда, след опожаряването й през 1991 г.
Строителството на новата сграда на операта започва през 1964 г. с първоначална сметка от 1 200 000 лв. През 1969 г. тя е коригирана на 2 508 000 лв. Инвеститор е Градският народен съвет. Ориентир за смелостта на начинанието може да бъде размера на средната работна заплата в страната през 1969 г., която възлиза на 117 лв. Сградата е построена в центъра на града и привлича вниманието с различните си обемни форми и пластични решения.
Фасадната украса на сградата е дело на скулпторите Галин Малакчиев (1931-1987), Крум Дамянов (1937) и Валентин Старчев (1935). И тримата тогава са все още млади, но талантливи и нестандартни творци. През следващите десетилетия те ще се утвърдят като едни от най-големите именав своите области. Крум Дамянов ще продължи връзката със Стара Загора като автор на паметника Бранителите на Стара Загора, а Валентин Старчев, за когото градът е родно място, ще остави почерка си върху паметника на Митрополит Методий и монумента Братска могила. Тримата скулптури изработват и емблемата на главната фасада наречена „Лира и звуци”, която е от алуминиеви пластини. Те получават 12 000 лева за проект, изпълнение и монтаж на фасадната украса. Други 22 000 лева тримата вземат за декоративните портални врати, украсени също с алуминиеви пластини. Те свързват касовия с гардеробния вестибюл.
В новата оперна сграда е доставено кристално витринно стъкло от Чехословакия на стойност около 4000 долара.Вносни са и огледалата, разположени в гардеробния вестибюл, оформени подобно на колони. Осветлението във фоайето около зрителната зала се осъществява от кълба, изработени от кристални пръчки, които разпръскват светлината и придават тържественост. Те са закачени за тавана поединично, върху изпъкнали пирамиди. На други места но във вдлъбнати пирамиди са монтирани светлинни розетки. Таванът е тъмносин, а подът е с бежов мокет. Фоайето е определено от специалисти като „великолепие от тържествени багри, форми и линии”. За това определение допринася и връзката между главното фоайе и галерията към балкона на залата, свързани със свободно стояща стълба.
Монументалната украса вътре се състои от шестголеми гоблена, изтъкани от вълна в държавния вълнено-текстилен комбинат „Димитър Благоев” в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са големият български творец, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата съпруга китайската художничката Сун Хуай Куей (1937-2006). Марин Върбанов е преподавател по текстил в художествената академия „Н. Павлович”, един от основателите на Катедра по текстил в художествената академия в Ханджоу в Китай, преподавател в Парижката академия по изкуства, първият артист извел изкуството на текстила от стандартните две измерения в триизмерно произведение.Гоблените красят гърбовете на фасадните пана. Композициите са посветени на историята на града и на изкуството. За работата си двамата творци получават хонорар от 49 000 лева. Журналисти, влезли в сградата след пожара през 1991 г., виждат, че гоблените по стените не са изгорели, а само са опушени и провиснали. После обаче те изчезват. И до днес не се знае съдбата им.
Друг елемент на вътрешната украса е декоративно-монументално керамично пано на тема от античната история на Стара Загорапо проект на проф. Дечко Узунов (1899-1986). За проектиране, изработване и монтиране той получава 11 000 лв.
На държавното предприятие „Съби Димитров” в гр.Сливен е възложено за вътрешното обзавеждане да изработи 1700 метра памучен черен плюш и 300 м копринен плюш. Предприятието е негов най-голям производител, но работи още филц, кадифе и килими. ДП „Съби Димитров” получава задача да произведе и нужния мокет – 1400 кв.метра в зелена разцветка и 700 кв.метра – в синя. Столовете в залата са поръчани в трудово-производителната кооперация „Тонет” в София, която е специализирана в производството на специфична мебелировка. Текстилът за дамаската на столовете е осигурен от НИК по текстилна промишленост в София. Вентилаторите са внесени от СССР, долното сценично оборудване и оркестрината – от ГДР, светлинният регулатор – от Полша. Родно производство е горното сценично оборудване, което е изработено в кооперация „Освобождение” в София. С Научно-изследователския институт по кинематография и радио е сключен договор за разработка, изработка, монтаж и настройка на електроакустичната апаратура. Сцената, макар и не много голяма е модерна за времето си.
Снабдена е с подвижни платформи от двете й страни и въртящ кръг в дъното с диаметър 12 м, който заема и наклонено положение до 10 градуса. Освен главна сцена с височинатаот 22 м и почти квадратна основа с размери 19/18 м има малка задна сцена и две странични сцени. Монтирана е голяма завеса и още осем завеси, които могат да се спускат когато е необходимо. От двете страни на сцената – източно и северно се намират репетиционни зали и гримьорни и административни помещения. Оркестрината също е с подвижен под. Тя се издига на две нива – до сцената или до нивото на залата. По този начин има възможност сцената да се разширява или местата в залата да се увеличават. Изброените по-горе факти показват, че не са жалени средства за оборудване на сградата и се е търсело най-доброто в ограничения, в рамките на социалистическия лагер, пазар.Местното ръководство кани за проектанти и изпълнители едни от най-добрите художници и скулптори. Според специалистите обаче, големите творчески постижения при изграждане сградата на операта се откриват в «обемното третиране, пространственно изграждане и декоративно оформяне».
Покривът на сградата е изработен от медна ламарина, която е изпълнена в комбината за цветни метали „Димитър Ганев” в гара Искър. За облицоване пък е използван масован и полиран гранит и полиран мрамор.
Новата сграда на операта е тържествено открита на 14 март 1971 г. Лентата прерязва зам.председателят на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов. Операта разполага с 830 места, от които 250 са на балкона. Тя е оборудвана и съоръжена в духа на последните постижения на техниката. За времето си е най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър на Балканите. Интересно нейно описание и анализ на отделните й части прави доц. Матей Матеев, главен архитект на гр. Пловдив през 1974-1977 г. Статията му в списание Архитектура от 1972 г. е богато илюстрирана със снимки и чертежи, чрез които се подчертават всички интересни елементи в сградата.
През 1991 г., точно на празника на Стара Загора – 5 октомври пожар изпепелява сградата на операта. След продължителни възстановителни дейности тя е отворена отново за публика през 2010 г. Укрепени са стоманобетонните конструкции, покривните плочи и греди, изградени са нови стоманени конструкции на осветителни мостове и галерии и горната сценична механизация. За по-добра защита на покрива е направена нова топло и хидроизолация. Направени са промени в зрителната зала, като отново е изграден амфитеатърът на балкона. Заради промените местата в залата са намалени на 605. От вътрешната украса, останалото след пожара пано на Дечко Узунов е реставрирано. Специалисти от гр. Дрезден в Германия възстановяват долната сценична механизация. Доставено е ново художествено осветление с модерна система за управление. Изпълнител е софийската фирма „Вахс“ ЕООД.
При пожара през 1991 г. в операта изгаря и друга ценна старозагорска реликва. Това е рисуваната през 1914 г. от художниците Н. Кожухаров и Д. Гюдженов завеса на театъра. Изображението й достига до нас, благодарение на картината-проект на Н.Кожухаров, която днес е част от фондовете на художествената галерия в Стара Загора. Тя е публикувана в луксозния албум на проф. Марин Добрев „Художниците на Стара Загора”.
Любопитни подробности за завесата на Стария театър разказва актьорът Нино Луканов. В съзнанието му се запечатва ярък спомен за този важен театрален атрибут. След откриването на новата сграда на операта (1971 г.) театър „Гео Милев” започва да изнася там своите представления. Това наложило голяма част от реквизита да бъде пренесен в нея. По време на местенето в едно долапче намерили голямо платно. След като внимателно го разгънали видели върху него изображенията на седем музи и на един бог. Разбрали, че става въпрос за завесата на театъра, изрисувана от Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. Според Нино Луканов, платното било сравнително добре запазело, но за да го съхранят още по-добре, по негово предложение, го навили на руло и го пренесли в стаичката, определена за библиотека на театъра. Няколко години по-късно режисьорът Димитър Стоянов решил да постави в Стара Загора пиесата на Ст.Костов „Комедия без име”.
Нино Луканов му споменал, че за декор може да се използва старата завеса на театъра, която режисьорът много харесал. След едно, две представления платът не издържал на опъването и за да не се разкъса, завесата отново била прибрана. По това време в Стара Загора била по работа проф. Вера Динова-Русева, автор на фундаменталния труд „Българска сценография 1846-1947“. Нино Луканов й показал завесата. След като внимателно се запознала с рисунките върху нея, тя определила, че за около 5000 лева, завесата може да бъде реставрирана. Тъй като сумата не била намерена, завесата продължила да стои в сградата на операта, в стаята, определена за библиотека на театъра. При пожара в операта през 1991 г. мястото било силно засегнато от огъня и според Н.Луканов завесата е изгоряла.
Проф.д-р Светла Димитрова/долап.бг/
0 comments:
Публикуване на коментар