Moсква "80"-незабравимият триумф на България и бойкотът на Запада

През 1974 г. става ясно, че Съветския съюз за първи път в историята ще домакинства на Олимпийски игри. Москва изпреварва във финалното гласуване американския град Лос Анжелис (с 29 на 24 гласа). Други кандидатури няма. Никоя страна не иска да домакинства олимпиада, понеже струва много пари, а възвращаемост няма.

През 1976 г, започва строителство на обектите за игрите.  До 1 март 1980 г., по-малко от 4 месеца преди началото, от 97 олимпийски обекта са готови едва 56. Такива важни инфраструктурни обекти като Гребния канал в Крилатское, стадионът „Лужники” и телерадиокомплексът в Останкино са предадени в края на юни. Именно за Олимпиадата в Москва е построено международното летище „Шереметиево” както и Международният търговски центът на Красняя пресня и хотел „Космос”.

Проблеми около организацията имали и зад граница – чуждестранните туристи или масово купували билети за игрите или изобщо не ги търсели. Накрая организаторите пуснали в продажба за нищожната сума от 30 копейки нереализираните по квота билети за чужбина без да известят МОК. Това можело да доведе до голям международен скандал, но поне трибуните не останали празни.През 1977-а започва всесъюзна кампания за избор на талисман. И досега игрите отпреди 35 години се асоциират с руското мече Миша и малцина помнят, че мечката се е съревновавала с… лос. А и да се намери точният вид на олимпийското мече не било лесно.

Преобразяването на московската действителност започнало от магазините – властите закупили от Финландия много стоки, за да създадат илюзията, че в руската столица рафтовете се огъват от продукти и няма никакъв дефицит.

Появила се финландска бира «Синебрюхофф» в алуминиеви кенове, а също и цигари Marlboro. Още през 1976 г. били пуснати в продажба дъвки, родно производство, което по това време било безпрецедентно, тъй като дъвката се смятала за идеологически вреден продукт.

Но ако става дума за вносни безалкохолни напитки, те се появили в СССР много по-рано и нямат връзка с Олимпиадата от лятото на 1980-а. През 1972 г. PepsiCo сключила бартерна сделка, благодарение на която американската компания внасяла в САЩ руската водка «Столичная» срещу обратната доставка на пепси. Конкурентите им от Coca-Cola, която е официална напитка на Олимпиадата от 1928 г. по тази причина доставили в Москва колосално количество фанта и мъничко кока-кола, за да избегне конфликт с производителите на пепси.Така Москва станала гастрономическа столица.

Освен това градът бил разчистен от нежелани елементи – на 101 километра разпратили дисиденти, проститутки, черноборсаджии, просяци, рецидивисти и алкохолици. За времето на провеждане на игрите в руската столица бил забранен достъп на неорганизирани туристи от други градове на Съюза.

За да определят оптималната дата за начало на Олимпийските игри, Всесъюзният научно-изследователски институт по метеорология и хидрология проучил наблюденията за почти 100 години. Така било решено състезанията да са в средата на юли, когато е най-подходящото време и няма много превалявания. За място е избрана голямата арена на стадион „В.И.Ленин” в парка Лужники.Според сценария, на 19 юли в 16:00 часа московско време над „Лужники” се разнесъл звънът на Кремълския часовник. От високоговорителите зазвучала празничната увертюра на Дмитрий Шостакович. Огънят на XXII-ите съвременни летни олипмпийски игри запалва баскетболистът Сергей Белов.

Участват 5179 спортисти (4064 мъже и 115 жени) в 203 състезания в общо 21 спорта.

Летните олимпийски игри продължават до 3 август 1980 г. А най-запомнящият се момент от закриването са сълзите по трибуните при изпращането на талисмана на олимпиадата – мечока Миша.

Бойкотът

Нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г. става повод освен за налагането на икономически санкции на СССР, но и за бойкот на Олимпиадата.

Това кара Джими Картър да издаде ултиматум на 20 януари 1980, предупреждаващ, че САЩ ще бойкотират Летните олимпийски игри в Москва, ако съветските войски не се изтеглят от Афганистан в рамките на един месец.

Администрацията на Картър оказва невероятен натиск върху страните от НАТО, тъй като доста от тях са били против бойкот на игрите. Канцлерът на ФРГ Хелмут Шмит се оплаква от отношението на щатите към съюзниците им и становището, че „добрият съюзник трябва да прави това, което му се нареди“. Същевременно САЩ изпращат свои дипломатически мисии в Танзания, Нигерия и Сенегал, за да се склонят правителствата на страните да се присъединят към бойкота. Американската преса обаче оценява резултата от мисиите като провал.В резултат, игрите в Москва са бойкотирани от 65 държави, включително малките Монако, Лихтенщайн, Сомалия и Суринам. Затова пък, за първи път след игрите в Монреал през 1976 г. участие в състезанията решават да вземат 24 африкански държави. Преживяващият революция Иран не е поканен от МОК. Да присъства на игрите отказва и тогавашният генерален секретар на ООН, Курт Валдхайм.

Към бойкота, обявен от Съединените щати, в крайна сметка се присъединяват и други страни, сред които Япония, Западна Германия (Шмит успява да убеди националния олимпийски комитет да не изпраща екип на игрите), Китай, Филипините, Аржентина и Канада. Някои от тези страни участват и в бойкота от 1984. Великобритания, Франция и Австралия подкрепят безпрекословно бойкота, но дават свобода на своите атлети да участват, ако желаят. В резултат на това решение Великобритания и Франция изпращат много по-малочислени делегации от атлети от обикновено. Английските отбори по езда, хокей и ветроходство бойкотират напълно Летните олимпийски игри в Москва. Въпреки това, делегацията на Великобритания е най-многочислената сред страните от Западна Европа, като наброява 170 атлети.Испания, Италия, Швеция, Исландия и Финландия са сред другите страни, които представят Западна Европа. Изключение правят само тези италиански атлети, които принадлежат към военни структури, тъй като страната е член на НАТО и правителството официално е решило да подкрепи бойкота. 

Някои спортисти, родени в САЩ, но с чуждо гражданство, също участват в игрите в Москва, но като състезатели на Италия, Австралия и др. страни.На церемониите по откриването и закриването атлети от много страни, в това число Австралия, Андора, Белгия, Дания, Франция, Обединеното Кралство, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Пуерто Рико, Сан Марино, Испания и Швейцария маршируват под олимпийския флаг, вместо под националните си знамена. Въпреки че правителството на Нова Зеландия официално подкрепя бойкотирането на Игрите, четирима атлети от тази страна се състезават, но не за страната си. Същевременно атлети от 16 други страни също не представят родините си и на церемонията по награждаването звучи олимпийският химн вместо този на съответната страна. В резултат на това се случва церемония, по време на която са вдигнати три олимпийски флага.

В Москва участват само 80 нации, най-малко от 1956 година насам. 65 страни не вземат участие в олимпийските игри, въпреки че са поканени. Някои от тях не участват нито в бойкота, нито в игрите, поради икономически причини. Катар така и не получава покана за участие.

Въпреки бойкота и участието на едва 80 страни на игрите са подобрени много рекорди.На игрите в Москва България записва най-доброто си представяне на олимпиада и един от най-големите спортни успехи в историята си. 

В нея участват 289 български спортисти. Страната печели общо 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) и завършва на 3 място по медали, след домакините и ГДР.Вицешампиони са: Диана Дилова, Красимира Богданова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Пенка Стоянова, Петкана Макавеева, Силвия Германова, Снежана Михайлова, Ангелина Михайлова, Ваня Дерменджиева, Евладия Славчева, Костадинка Радкова – баскетбол жениДимитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов, Цано Цанов – волейбол мъже

Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов (конен спорт) – обездка отборно

Александър Томов (борба) – класически стил над 100 кг.

Михо Дуков (борба) – свободен стил до 62 кг.Иван Маринов (борба) – свободен стил до 68 кг.

Стефан Димитров (вдигане на тежести) – кат. до 60 кг.

Благой Благоев (вдигане на тежести) – кат. до 82,5 кг.Румен Александров (вдигане на тежести) – кат. до 90 кг.

Валентин Христов (вдигане на тежести) – кат. до 110 кг.

Димитър Запрянов (джудо) – кат. над 110 кг.

Любомир Любенов (кану-каяк) – кану 500 м.Ваня Гешева (кану-каяк) – каяк 500 м.

Мария Вергова (лека атлетика) – диск

Гинка Гюрова, Искра Велинова, Марийка Модева, Рита Тодорова, Надя Филипова – рулеви (гребане) -четворка скулСлавчо Червенков (борба) – свободен стил над 100 кг.

С бронзови медали са: Анка Узунова, Валентина Харалампиева, Верка Стоянова, Галина Станчева, Маргарита Герасимова, Мая Стоева, Росица Димитрова, Румяна Каишева, Силвия Петрунова, Таня Гогова, Таня Димитрова, Цветана Божурина – волейбол жениАнка Бакова , Долорес Накова, Мариана Сербезова, Румеляна Бончева, Анка Ефтимова- рулеви (гребане) – четворка скулМинчо Николов, Богдан Добрев, Иво Русев, Любомир Петров (гребане) – четворка скул

Божидар Миленков, Иван Манев, Лазар Христов, Борислав Борисов (кану-каяк) – четворка каяк

Ивайло Маринов (бокс) – кат. до 48 кг.

Младен Младенов (борба) – класически стил до 52 кг.Павел Павлов (борба) – класически стил до 82 кг.

Нермедин Селимов (борба) – свободен стил до 52 кг.

Стоян Делчев (спортна гимнастика) – многобойСийка Келбечева и Стоянка Груйчева (гребане) – двойка скул без ролеви

Илиян Недков (джудо) – кат. до 65 кг.

Минчо Пашов (вдигане на тежести) – кат. до 67.5 кг.Неделчо Колев (вдигане на тежести) – кат. до 75 кг.

Борислав Ананиев и Николай Илков (кану-каяк) – двойка кану до 500 м.

Петър Петров (лека атлетика) – 100 м.Любчо Дяков (спортна стрелба) – 50 м. пистолет

Петър Запрянов (спортна стрелба) – 50 м. пушка легнал

Един от най-запомнящите се моменти е преминаването на Олимпийския огън през България на път за Москва.Подготовката по преминаването на огъня започва две години по-рано. На 25 юни 1980 г. през граничния пункт Кулата огънят вече е в България. За 7 дни изминава 918 км, пренесен от 801 факлоносци и 1602 асистент-бегачи, колоездачи, конници и лодка по р. Дунав. Първият български състезател, поел огъня на гръцко-българската граница, е двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев. На румънските спортисти огънят е предаден от Иванка Христова – първата българска лекоатлетка, олимпийска шампионка от игрите в Монреал 1976 г.

Заради огромният ентусиазъм сред всички българи е организиран и втори допълнителен лъч, който започва от старите български столици Плиска и Преслав, достига до третата българска средновековна столица Велико Търново, където се среща с основната щафета. Внушителен кортеж от коли и придружители съпътстват щафетата от граница до граница. Радиото и телевизията почти денонощно предават щафетата с Олимпийския огън. Събитието се превръща в извор на вдъхновение и почит към идеалите на олимпизма.„Около 4 часа през нощта изглеждаше, че Москва е под блокада или се провежда военна окупация – от улиците изчезнаха всички автомобили”, описват ситуацията журналисти от The New York Times. В същата статия е описана и друга сцена – от стадиона: „45 минути преди идването на Брежнев Дин Патерсън от град Ховард, Охайо и нюйоркчанина Ник Пол разгърнаха шестфутов флаг на САЩ и го вдигнаха над главите си. Публиката на стадиона, който побира 103 хиляди души, изригна в овации. Президентът Картър забрани показването на американското знаме на Олимпиадата в Москва”.

21-годишният Патерсън и 88-годишният Ник Пол заявили, че се гордеят с това, че са американци и съжаляват, че техните спортисти няма да участват в игрите. Оказало се, че Ник Пол не е пропускал нито една Олимпиада, като се започне с тази от 1896 г. Но отбелязал, че нарочно не е пътувал до Берлин през 1936 г. и до Токио през 1964 г, защото тези игри били използвани като политически интсрумент.

Осем нации дебютират на Олимпиада – Ангола, Ботсвана, Лаос, Никарагуа, Сейшелските острови, Мозамбик и Кипър. Зимбабве също прави първата си поява под това име, а преди това се състезава като Родезия.

Александър Дитянин (СССР) печели общо 8 медала, първият с подобно постижение на олимпийски игри. Теофило Стивънсън (Куба) става първият боксьор, който печели златен медал в супер тежка категория в три поредни олимпийски игри (1972, 1976, 1980).*Женският отбор на Зимбабве по хокей на трева печели златото в последната минута. Заради бойкота единствен отбор участник е СССР. В последния момент Зимбабве приема поканата да участва и по-малко от седмица преди началото на Олимпиадата тръгва към Москва. След това печели златния медал.

Баскетболът е един от спортовете, който най-много страда заради бойкота на САЩ и Запада. Мъжкият турнир е спечелен от Югославия, който побеждава на финала Италия. Женският турнир е спечелен от СССР, който на финала побеждава България.

В женската гимнастика се разразява съдийски скандал. Румънецът Мили Симунеску отказва да публикува резултата на сънародничката си Надя Команечи, която вече е спечелила два златни медала на отделните уреди. Реферът от Румъния опитва да убеди останалите съдии да увеличат оценката на Команечи, за да спечели още едно злато. След Олимпиадата е направено предложение за промяна на правилата, така че съдия да не може да се меси в резултатите на останалите си колеги от масата.*Плувецът Владимир Салников (СССР) печели 3 златни медала. ГДР доминира при женското плуване, печели 9 от 11-те индивидуални дисциплини.

Източници: blitz, posredniknews, wikipedia

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇