21:42:00
Поетът Иван Бурин чрез своето творчество възпя три епохи и трябва да има заслужено място в пантеона на безсмъртието. Голяма част от стиховете му са музицирани и българите си ги тананикаха във всекидневието. Кой не помни песните „Пред нас са блеснали житата” или „Напред неуморно, другари”.
Рожденото му име е Иван Трифонов Алексиев, и е роден на 25 декември 1912 г. в с. Ребърково, Врачанско. Следва ветеринарна медицина и право в Софийския университет. Избиран е в централното ръководство на БОНСС, бил е редактор на в.’’Студентско знаме’’ и в.’’Академик’’. Автор е на стихосбирките ‘’Мана’’/1938/, ‘’Плодът изкърши клонките’’/1939/.
Участва във Втората световна война като военен кореспондент. За войната написва два сборника с очерци: ’’Как минахме Драва /1945 / и ‘’С Григорий Орда на Драва’’ /1972/.
Взема участие и в бригадирското движение с ръчен труд през деня, а вечер пише стихове, очерци и дописки до централните български вестници. И ако някой прави класация за певец на бригадирското движение, то Пеньо Пенев ще отстъпи със своята ватенка първото място на Иван Бурин. Иван Бурин е работил като като редактор в издателство ‘’Български писател‘’ в периода 1960-1965 г. Член е на Съюза на българските писатели.През годините 1965 -1985 г. издава тринадесет стихосбирки, един роман и пет сборника с фолклористика. Романьт е ‘’Стоян Глога’’/1968/, а стихосбирките: ’’Пролетта и трактористьт’’/1950/, ‘’Огньовете на Бузлуджа’’/1952/, ‘’Песента се врьща над полята’’/1962/, ‘’С твоят глас майко’’/1964/, ‘’Под бьлгарско небе’’/1966/, ‘’Лято’’ /1968/, ‘’Цветовете на дьгата’’/1972/, ‘’Лозето на бьлгарина’’/1973/ и др.
Награждаван е с Димитровска награда /1951 / и сьс званието ‘’Заслужил деятел на културата’’/1965/, както и с орден ‘’Народна република България’’ пьрва степен. Иван Бурин извървя своя житейски път, през епохи на погроми, победи и вьзторзи и преживя тежко разрухата по време на безрасъдната лъжедемокрация.На 29 септември 1991 г. този доблестен син на българския народ си отиде огорчен от този свят, за да тъне днес недопустимо в безмълвния мрак на забвението. И ще останем с надеждата, че еднн ден българската съвест и морал, ще му отредят заслужено място в Пантеона на безсмъртието .
След няколко месеца се навьршват тридесет години от неговата кончина и обществеността на Враца, като първа стъпка е съвсем в реда на нещата да обяви певецът от Ребьрково за почетен гражданин.
Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ
0 comments:
Публикуване на коментар