Всеки има свой дом , семейство деца и внуци.
Родени бяхме в България във времето на комунизма .
Живеехме и бяхме щастливи
Ходихме на училище ,с ученически униформи .
Животът ни бе различен ,ходихме на кино ,и ядяхме сладолед за двадесет стотинки .
Нямаше страх ,нямаше лъжци и измамници .
Над нас бе разперила крила милицията и, власта народна .
Живеехме и бяхме щастливи нямаше ,гладни хора ,нямаше безработни.
Настъпи време ,време на промяната , комунизма си отиде ,демокрацията дойде .
И настъпиха промените , свалихме униформите и обухме дънките.
няма ги вече , заводите няма вече ТКЗС .
Няма , вече БКП има партии различни .
Пръснаха се нашите деца ,хлябът чужд да ядът по света .
Пръснаха се , щастие да търсят в чуждите страни.
Тъжни майки, децата си изпращат .
Дай боже децата ни да са добре .
И молим се всеки ден ,живи и здрави да се върнат у дома .
Сега всеки грижи се за насъщният хляб.
Картофи садиме, чушки лук и боб.
Вече сме различни и грижим се сега ,къщата да е пълна със радост ,здраве и храна.
Автор Ивайло Маринов
0 comments:
Публикуване на коментар