Ричард Бъртън и Ракел Уелч искали да снимат филм у нас през 1970 година

Ветерани на българското кинематография си спомнят една стара история, за която още се разказват легенди в киноцентъра "Бояна". Случката станала през далечната 1970 година, когато за първи път у нас се внедрила практиката за участие в копродукции.

Тогава въобще не ставало дума за съвместна продукция на чужди и наши кинаджии. Известният американски режисьор Едуард Димитрик подготвял снимките за предстоящата суперпродукция по средновековен сюжет "Синята брада". В нея главната роля трябвало да изиграе световноизвестният британски актьор, вече с холивудска слава, Ричард Бъртън и американката Ракел Уелч.По съвет на българина Дино Динев, развил кинобизнеса си в Париж, Димитрик пристигнал у нас да търси подходящи места за снимките. Трябвало му средновековен замък на възраст поне 2-3 века. Нашенецът му предложил да разгледа крепостта Баба Вида във Видин и двореца Врана.

Както е известно красическата история, почти легенда "Синята брада", най-талантливо преразказана от французина Шарл Перо, десетилетия наред е вдъхновявала режисьори и актьори. Приказката накратко описана е следната: "Един стар и богат благородник ужасява жените както със синята си брада, така и с непрекъснатите си бракове, като съпругите му тайнствено изчезват една след друга. Той предлага на свой съсед да се ожени за една от дъщерите му, но девойките не го искат. Накрая успява да склони най-малката от тях. Известно време след сватбата Синята брада тръгва на път и поверява на съпругата си връзка ключове от вратите на замъка си, като ѝ забранява да влиза в една малка стая под какъвто и да било предлог. Любопитството на жена му обаче надделява, тя я отключва и открива там труповете на предишните му съпруги, закачени на стените. Изплашена, тя изпуска ключа, който се изцапва с кръв и въпреки всичките ѝ опити не може да бъде изчистен. Синята брада се връща по-рано от предвиденото и разярен, че жена му не го е послушала, се приготвя да ѝ пререже гърлото както на предишните. За щастие, тя очаква на гости братята си, които в този момент пристигат и убиват Синята брада. Жена му наследява замъка, богатството му и се омъжва повторно?

Ролята на Синята брада била отредена за Ричард Бъртън, а седемте му съпруги трябвало да играят най-големите красавици от големия екран по това време, сред които била и Ракел Уелч. А американската версия на легендата, трябвало да е в съвременен крими сюжет.

Продуцентът на филма Иля Салкайнд знаел, че по това време много по-евтино било да се снима в България, отколкото в Европа. Ситуацията, впрочем, е валидна и днес. Режисьорът и продуцентът пристигнали, придружавани от българина Дино Динев. Двамата създатели на бъдещия филм били посрещнати изключително гостоприемно от шефа на българската кинематография по това време Павел Писарев. УБО разрешило специално Едуард Димитрик и Иля Салкайнд да посетят дворците "Врана" и "Евксиноград", резиденцията "и Кричим" видинската крепост "Баба Вида". Веднага се разбрало, че представите на американските кинаджии за средновековен замък тотално се разминават с представите на българските им домакини.Гостите обяснили, че родните резиденции не са никакви замъци, достойни за легендарния рицар Синята брада (респективно Ричард Бъртън), а са обикновени ловни хижи... Режисьорът Едуард Димитрик обаче, останал възхитен от страната ни. Той нарекъл киноцентъра "Бояна" - "фабрика за филми", а българските актьори с които се запознал - "артисти, достойни за Холивуд".

Последната вечер, преди американците да си тръгнат, Павел Писарев им дал тържествена вечеря в София. Тогава Едуард Димитрик вдигнал тост и се обърнал към българските си домакини:

- Много съжалявам, че на намерих замъка, който търсех за декор на моя филм, но мога да ви кажа, че намерих една много красива страна и професионални кинематографисти...

От своя страна Павел Писарев отговорил с остроумен и двусмислен тост:

- Ние също съжаляваме, че няма сътрудничим в работата на един толкова голям и световноизвестен режисьор. Съжаляваме също така, че ако поне един век ни бяха поробили французите, вместо турците, няколко замъка за филми можеха да останат!Така през 1970 г. сме се разминали с пристигането на снимки у нас на Ракел Уелч и Ричард Бъртън. Киноисториците споделят, че в този период кариерата на Бъртън започнала да запада. Ролите му в добри филми се редуват с участия и в откровено слаби кинопродукции. Критиците започват да го упрекват, че в гонейки големите хонорари той не подбира много внимателно ролите си. Така например Бъртън се снима и във филми, като „Воаяж” (1973), „Заклинателят 2” (1977), „Опрощение на греховете” (1978), „Докосване до медуза” (1978) и др., които малцина си спомнят.И все пак филмът "Синята брада" е сниман (в ГФР и Чехословакия) и излиза на екран през 1972 г. Музиката за него написал световноизвестния италиански композитор Енио Мориконе. По спомена на съвремениците си - напълнил салоните и донесъл финансова печалба на своите автори. Но в кадрите му не се появили нашите "замъци", както физиономиите на български актьори във второстепенните роли и миманса.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇