В Русе отдавна не съществуват няколко предприятия: комбинатът за тежко машинно строене – емблема на българо-румънската дружба, в който през 1975 не се е знаело какво ще се произвежда и къде ще се продава, но е построен завод „Петър Караминчев“, в който се произвеждаше балатум, а сега не съществува дори физически, завод „Дунавска коприна“ също беше единствен по рода си и на неговата продукция се радваха милиони дами в страната и чужбина. Имаше консервна фабрика „Дунавия“, кожарската, лимонадената, бирената. Сега вече ги няма нито фабриките, нито работниците им. По данни на статистиката Русе се е смалил двойно от онези 240 000 жители само в града.
Сред изгубените мощни предприятия едно се отличава с дългата си и мъчителна агония. Става дума за корабостроителния кораборемонтен завод „Иван Димитров“, създаден малко след Освобождението. Повече от столетие то е емблема на силната връзка между града и река Дунав. През социализма е тласкан към върха с бурни сили и не случайно именно в него се развиват действията от филма „Понеделник сутрин“.Инженер Дочо Дочев, дългогодишен директор, сега 90-годишен тъжен пенсионер, сподели:
„Това е трагедия. Един от най-хубавите заводи на река Дунав. Жалко е за нашата страна. Изоставихме си икономиката“.
След масовата приватизация добре развитата икономика на Бургас се срива. Днес Бургас е на девето място по ниво на средната работна заплата за страната и се нарежда след градове като Враца и Монтана.
Закритите заводи в Бургас е тема, за която може да бъде написан не репортаж, а роман. Загубите, които понесе градът от криминалната приватизация никога няма да бъдат заличени. Заводи, предприятия, международни транспортни фирми и почти целият морски бизнес в града бяха съсипани. Стотици работници протестираха заради масовите съкращения и неполучените с месеци заплати. Сред тях бяха работниците от завода за олио „Камбана“, моряците от „Океански риболов“, миньори, служители от корабостроителния завод и много други. На мястото на закритите работещи заводи се откриха молове и търговски центрове, припомня дългогодишният председател на КНСБ в Бургас Здравко Тошков:
„В началото на управлението на Иван Костов и в началото на масовата приватизация в Бургас просто бяха закрити или приватизирани знакови предприятия и фирми за града“.
0 comments:
Публикуване на коментар