6:27:00
Като студент в началните курсове имах възможност да се запозная с чудесни момичета. Месечната ми издръжка бе на минимум. Не можах да се класирам за стипендия само защото доходът на родителите ми надвишаваше 50 лева на човек само с 50 стотинки.
Въпреки това животът ме обичаше и аз него. Месеците вървяха в рамките на щедрите 60 лева от любимите родители. Като платя наема от 15 лв., остават 45 лв. за цял месец. Не му правете сметка! Щом съм оцелял, значи съм живял.
Водех момичетата в ресторанта на Операта. Бутилка бяло вино „Димят“ и сирене в пергамент – 1,89 лв. Давах бакшиш. И си отивах пеша, защото имах само два лева. Така бе и в ресторанта на ЦУМ, където играехме туист и възрастните ни ръкопляскаха. Ресторант „Рила“ под хотела, също имам спомен.
Не правя агитация за времето на моето поколение, но искам да ви кажа, че бяхме много свободни и щастливи. Това, че съм гладувал понякога, е вярно, защото обичах живота. Не мога да помогна на моите близки, защото едва ли ще ме разберат. Живеем в различни времена, обладани от жестоки печалбари!/Ретро.бг/Митко Павлов
0 comments:
Публикуване на коментар