Историята на Петър Нейков (Пешо Бързия) най-дълго трудилият се в ДАП-а на Силистра

Така го знае целият град и област. В Силистренско, на брега на река Дунав има красиво езеро, на което всяка пролет цъфтят бели лилии. В миналото жителите на с. Малък Преславец го наричали блато. Тук преди 90 години се е родил в бедно семейство с 12 деца Петър Нейков или Пешо Бързия. 

Добри хора от с. Ветрен нямали деца и отишли в Малък Преславец. Децата били от 2 майки. Петър бил на 4 години и го взели. С осиновителите станали като роднини. Бащата често идвал във Ветрен и детето много се радвало на истинския си родител. Много късно разбрал, че е осиновен и се свързал с братята и сестрите си.

В първи и втори клас е учил в румънско училище, но веднага след освобождението се прехвърлили в българско. Бил много ученолюбив и веднага усвоил българския език. Родителите му били много добри и на труд и доброта научили момчето. Тържествено  бил изпратен в казармата. Бащата заклал две агнета и поканил  много хора на войнишката вечер. В казармата бил избран да учи в курсовете за шофьор. Баба му била местна знахарка и известна като баба акушерка. Много бебета е изродила във Ветрен. Петър понеже бил сам и баба му била като дружка. 

Не се отделял от нея и много работи научил. След като починала баба му той започнал да лекува за косопад, заболявания по лицето, бъбречни и жлъчни заболявания, правел и мехлеми. Оженил се и имал 4 деца, 8 внука, 7 правнука. Започнал работа в АПК-Ситово, но по-късно, когато децата тръгнали на училище се преместил в Силистра и постъпил в ДАП-а. Понеже карал бавно и внимателно бил наречен на шега Пешо Бързия. Един от братята му бил шофьор в международните превози, а по-късно се пенсионирал в „Пирогов” като шофьор на линейка. Шофьор е и малкият му син Красимир, а другите му деца са любители–шофьори. Пешо има един тъжен спомен. 

Една нова година посрещал във Ветрен сред приятели и съседи в празнична обстановка. След полунощ решил да си тръгва. Имало  голяма снежна виелица, мраз и бурни ветрове. Объркал пътя за дома си. Четири часа се е борил срещу бялата смърт в студ и виелици. Вихрушката отнесла шапката му, очилата, едната обувка дори. Дишал с последни сили ту през носа, ту през устата и... станало чудо. Минал работник от ТКЗС - Нако Мирчев и какво да види - чул скимтене, видял в снега човешка фигура. „Олеле, Боже, та това е човек!”. Това бил самият Пешо Бързия. Съобщили на добри съселяни. Прибрали го в къщичката до гробищата и го спасили.

После Пешо си купил телевизор на изплащане. Живял на първия етаж и го слагал вечер на прозореца – да гледат млади и стари, децата дори си носили столчета – за да гледат сериала „На всеки километър”, който тогава се излъчвал по телевизията.

Но изоставил родната си къща, и сега за нея се грижи дъщеря му Тинка. По нейна инициатива в гробището се издига параклис „ Успение на Света Богородица”. Тинка със съгласието на кмета Неделчо Кискинов и с дарение построила параклиса. През работата си Петър Нейков нямал нито една допусната грешка и не е направил и една катастрофа. Получил и много награди от ДАП. Най-голямата от тях е „Златното кормило”. В миналото вестниците много писали за него. При пенсионирането си той казал: „Благодаря на родителите си, на съпругата си, на децата си и на Бога, че предавам службата си на децата си и на Бога без жертви и катастрофи.”

Такива добри шофьори като него се раждат на 100 години веднъж. Нека да служи за пример на всички млади шофьори. „Карай бавно, за да стигнеш надалеко.” Такъв добър шофьор сега е синът му Красимир – той работи в градския транспорт на Силистра. Толкова благ човек като Петър Нейков (Пешо Бързия) няма, казват днес хората, които са го познавали. Вече 11 години го няма на този свят, но много хора го помнят с добро./Йорданка ЖЕКОВА, Силистра/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇