22:38:00
Кои са българите воювали в редовете на съветската армия
Най-многобройната група българи, участвали във Втората световна война в армиите на други народи против хитлерофашизма, са българите в съветската армия и партизанското движение в Съветския съюз.
За СССР Втората световна война беше най-голямото изпитание не само за съветските народи, но и за българите, живеещи в Съветския Съюз. Те са две основни групи: едната, постоянно живеещи там, емигрирали по време на турското робство или останали още от прабългарско време. Те участват във войната както всички съветски граждани и преживяват трагедията на съветските народи. Другата група са. временно живеещи в СССР, икономически и политически емигранти, учащи и други. Когато на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз и за съветските народи започва Втората световна война, почти всички българи доброволно се явяват във военните комитети и се включват в армията за защита на съветската страна. Във войната участват и всички българи офицери в съветската армия. Много от тях извървяват пътищата на войната от Москва до Берлин. Други отдават своя живот, геройски изпълнявайки дълга си към човечеството. Тези хора са твърде много, за разлика от участвалите в антифашистката война в другите страни, но се знаят имената на малцина. Въпросът не е изследван, въпреки че изминалите години са позволявали това. Вярно е, че задачата никак не е лесна. Труден е достъпът до архивите и цялата документация на Втората световна война. Невъзможно е да се прегледат списъците на участниците във войната. Освен това почти всички българи политемигранти са имали нови имена и не всички са известни, за да се търсят. Във войната участват и децата на българските емигранти. Има семейства, които са изчезнали, загинали на фронта, откарани в концлагери и т.н. и никой не ги знае.
Изключително трудно е това да се направи за българите, които постоянно живеят в бившия Съветски съюз.
Причините са обективни и все пак нашето национално достойнство и самочувствие, необходимостта от определяне по-пълно приносът на българският народ за разгрома на хитлерофашизма във Втората световна война изисква това да се направи. Известно е, че войната е сложно обществено-политическо явление, което подчинява на себе си политиката, икономиката, дипломацията, идеологията. Непосредствено или опосредствано в нея участва цялото население. В този аспект се проявява и участието на българите. Те се срещат непосредствено на бойната линия в редовете на Червената армия, те са в партизанските съединения в тила на врага, те са разузнавачи, те участват в подготовката на кадри за фронта, те са във военната промишленост, в медицинските отряди. Те вземат участие в организирането ив бойната дейност на партизанските части в България и в други европейски страни, разстройват дълбокия тил на противника, задържат негови войскови части далеч от фронтовете на Втората световна война.
Ще започна със загиналите.
В прославената дивизия на генерал Панфилов край Москва загива Георги Атанасов Янчев. Двамата братя Огнян и Кремен Найденови участват в бойните действия от 26 юни 1941 г. Воюват под Борисов, Орша, Смоленск, Харков и в отбраната на Москва. На 23 октомври 1941 г. Огнян загива. Като студент Жорж Пашов постъпва доброволец в Червената армия, заминава на фронта и загива в бой с хитлеристите под Смоленск. Лейтенант Камен Цанов, художник с голямо бъдеще, е доброволец още в първите дни на войната и загива на Калининския фронт. Там загива и старши сержант Слави Тимарев. В бой с хитлеристите в защита на Москва загива летецът Илия Георгиев. Със започването на войната доброволно на фронта в защита на Москва заминава 19 годишният Асен Драганов. Малко по-късно е изпратен в дълбокия тил на врага. За бойни заслуги е награден с орден „Червена Звезда“. На 7 ноември 1943 г. в ожесточен бой с хитлеристите Асен загива.В края на 1941 г. на фронта като началник щаб на дивизия загива полковникът от Червената армия, българинът Лазар Иванов Попстефанов. От декември 1928 г. до май 1932 г. учи във ВА „Фрунзе“.
В Ленинград полковник-инженер Живко Кръчмарски, известен под името Георги Иванович Дубов, получава специална задача да оглави разузнаването в първи партизански отряд край Ленинград. Задачата с изпълнена и след месец и половина той се завръща с ценни сведения за противника, които предава на командването и остава като инженер във военен завод в обсадения град. Тук на своя боен пост, на 7 февруари 1942 г. загива. От август 1941 г. на Ленинградския фронт воюва като зам. командир на батальон Борис Петров Бараков, който през януари 1944 г. загива. На 9 май 1942 г. в Ленинград загива полковник доцент Тодор Луканов, който работи като военен хирург. При отбраната на Ленинград през март 1943 г. Илия Ботев Стойчев загива, воювайки като началник на топографското отделение на 22-а армия. В Сталинградската битка загива майор Димитър Иванов Бутански, командир на артилерийски дивизион. Подполковник Иван Атанасов Стоянов загива като командир на танков полк през 1945 г. в Източна Прусия. Войната заварва Илия Георгиев Пунарджиев курсант във Военновъздушното училище в г. Чернигов. След завършване на училището е на фронта като летец. Загива в началото на 1945 г. Владимир Тодоров Минков завършва Военнотехническа академия и работи в Научноизследователски институт на Червената армия. Умира през декември 1943 г. Капитан Димитър Стойчев, лейтенант Благой Касабов, старшина Иличов, ст. сержант Боян Банков загиват в защитата на Сталинград.
При отбраната на Одеса като политкомисар на батальон се сражава Стоян Купенов. Тук е ранен тежко. След излизане от болницата отново е на фронта и в боевете край Ростов на Дон загива. Тодор Иванов Карагочев, политкомисар на полк, е убит в Донбас. Георги Кацаров загива в боевете при Вязма, а Янко Маслинков – след пробиване на блокадата на Ленинград. Андрей Няголов пада убит в боевете за Керченския полуостров.Като специален кореспондент на в. „Комсомолска правда“ в партизанското съединение на два пъти Героя на Съветския съюз Фьодоров, на 25 години с оръжие в ръка загива Лили Карастоянова.
Във Великата отечествена война загива и майор Карло Шабански. Завършил блестящо Първо Московско артилерийско училище, той с произведен лейтенант месец и половина преди вероломното нападение на хитлеристите над СССР. От първия ден на войната с на фронта. В тежките боеве за Москва участва като командир на батарея. Тук за пръв път е ранен. След оздравяването е на Брянския фронт. Участва в героичната защита на Сталинград. В самия Сталинград капитан Шабански командва артилерийски дивизион. Ранен е за втори път. Без да дочака оздравяване, напуска санитарната част и се завръща в дивизиона. Заедно с него в победен марш изминава целия Донбас, форсира Днепър, взема участие в освобождението на Киев и Житомир. През 1944 г. в състава на Първи украински фронт гвардейски майор Шабански е началник на артилерията на 350-а гвардейска Житомирска дивизия и участва във форсирането на р. Висла, където е убит. Той преминава по фронтовите пътища от Москва и Сталинград до полския град Сандомир. Майор Карло Шабански е голям патриот. В писмо до свой приятел в България от 11 май 1941 г. той пише: „През лятото ще бъда в Крим на Черно море или на Кавказките планини и от върховете на тия планини ще източвам шия дано видя Българското крайбрежие и покривите на Варненските къщи.“ А на 12 май 1944 г. в писмо от фронта до баща си е написал: „Българският народ заради мен няма да се черви.“ Каква изключителна сила и какъв висок патриотизъм!
Георги Иванов Караджов – Рильски в началото на месец юли 1941 г. постъпва в Московското народно опълчение и отива на фронта. На 5 октомври с.г. е тежко ранен и евакуиран в тила. След оздравяване отново се връща на фронта и в един от ожесточените боеве през 1942 г. загива като герой.
Геройски загинали българи на фронта във Великата отечествена война на Съветския съюз има още много.
0 comments:
Публикуване на коментар