1973-1974 набор са последните, които са държали в ръцете си автомат „Калашников“ като ученици и са го разглобявали и сглобявали за норматив. Това е така, защото по време на социализма в гимназиите се получаваше елементарна военна подготовка, посредством изучаване на предмета „Военно обучение“.
Такъв имаше във всички страни от социалистическия лагер, а целта беше да подготви младежите за бъдеща война. Повечето от преподавателите бяха офицери от запаса с педагогическа квалификация.
Обучението освен военна подготовка възпитаваше у учениците и добри умения за бърза реакция при възникване на всякакви аварийни ситуации. Изучаваше се как да се реагира при земетресения и други природни бедствия, как да се оказва първа помощ. Учеше се как при сигнал за кратко време да се вземат и нахлузят противогазите и с тях учениците да се насочат към бомбоубежищата, какво да се прави, за да няма паника.
Вярно е, че част от преподавателите по тази дисциплина бяха най-често пенсионери от армията, с грубо държание, случваше се да се ръсят глупости и да им се смеем.
Военното ни беше доста омразно, намирахме го за социалистическа безсмислица и губене на време, но нямаше как да се отървем.
Обучението завършваше с военнополеви двуседмичен лагер. На младежите се раздаваха зелени униформи, подобни на военните, след което се разпределяха на групи, всяка със свой взводен командир – кадрови военнослужещ, подчинен от своя страна на ротен с по-висш чин. Още от ранни зори лагерниците бяха строявани на плаца за сутрешна проверка, а остатъкът от деня преминаваше в строева подготовка и усвояването на широк набор от умения. Изучаваше се устройството на основните видове оръжие и се провеждаха занятия по химическа подготовка, боравене с радиотехника и др. Инструктори от ОСО пък бяха ангажирани със занимания като стрелба с малокалибрено и бойно оръжие, в която момчета и момичета участваха наравно.
Едни от най-недолюбваните от учениците мероприятия беше разглобяването на автомат „Калашников“ за норматив и бягането с нахлузен противогаз. От тези лагери обаче имахме хубави спомени, защото вечер се вихреха големи купони с песни и китари.
През 1990 г. предметът беше изваден от учебните програми. Сега намирам, че все пак е бил полезен. Днешните млади хора са напълно неподготвени за реакции при каквито и да било извънредни обстоятелства, както и за оказване на първа помощ.
Да не говорим, че образованието като цяло беше на високо ниво, трупахме трайни знания в различни области. А много от днешните ученици нямат елементарна грамотност и обща култура. Защото образование не се получава чрез интернет.
0 comments:
Публикуване на коментар