22:05:00
Трудно е, когато пишеш по някаква тема със смесени чувства. От една страна ограничаването на правото на избор за професионална реализация е сериозна форма на несвобода, от друга практическият резултат от високата младежка безработица, има твърде тежко отражение не само върху икономиката, но и върху развитието на цялото общество.
В днешно време неработещите млади са сериозен проблем за голяма част от развитите страни. Безработният човек не получава доходи, няма самочувствие, няма принадлежност към никаква общност и в крайна сметка се изолира и озлобява към цялата система, която според него е виновна за всичко. Получава се порочен кръг, тъй като колкото по – дълго човек е без работа, толкова повече намалява шанса да си намери такава, особено в условията на свободна конкуренция. В края на 60 – те години на миналия век, „народната власт” решава да реши кардинално проблема с хората, изпитващи колебание за своето професионално бъдеще. Взимат се кардинални решения, които макар и по груб начин, успяват да „вкарат в релси” доста млади хора.
Чувството за безперспективност породено от ограничения на инициативността, обхванало преоблаващата част от българските граждани в годините на т.нар. зрял социализъм, бива особено осезаемо сред младите хора. Преминали през обидни и срамни преследвания заради избора им да следват модерни образци на битова и развлекателна култура, след 1968 те отново биват подложени на силен натиск да се впишат в тоталитарната схема на повсеместен контрол над обществото и се включат в държавното възпроизводство на материални блага, културна и идеологическа продукция.Поведението на младежта, родена и израснала през 60-те, тревожи консервативно настроеното партийно и държавно ръководство, неспособно да разбере новите повеи, нахлуващи през разширяващите се пролуки в Желязната завеса.
В същото време, партийните функционери слабо осъзнават, че новите форми на житейска реализация при младежите, в значителна степен, са обусловени от процесите на индустриализация и урбанизация на обществото започнало непосредствено след установяването на комунистическата диктатура у нас. Опите им за противопоставяне и коригиране на модерните обществени отношения водят до налагането на сектантските им разбирания чрез репресивни и консервативни политики, влизащи в разрез с процеса на международно разведряване и нарасналата чувствителност на международната общност към спазването на човешките права и свободи.
Неефективността и противоестественият характер на предприетите принудителни мерки обтягат отношенията между властта и населението и повишават социалното напрежение и отчуждението на народа от управлението.Една от извънредните стъпки срещу неподдаващите се на тоталитарната дресировка младежи, която носи и белезите на акт на демографска (на трудовите ресурси) мобилизация, е приемането от ЦК на БКП и Министерския съвет на Постановление № 136, от 31.12.1974, за осигуряване работа или професионална подготовка на младежите, които не учат и не работят (новогодишен дар за българската младеж за новата 1975, през която в Хелзинки се подписва Заключителният акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа).
Младежите от 15 до 30 годишна възраст, които не учат и не работят, са задължени да подадат декларация в народните съвети в какви курсове и школи за професионална подготовка желаят да се включат. Няма съмнение, че значителна част от младите хора, подложени на натиска на бюрократичната процедура за придобиване на професионална квалификации, са от цигански произход, което може да се приеме и като принос за интегрирането им. Доколко е бил успешен в този си административно принудителен вид обаче е спорно.Вдигането на образователното и квалификационно ниво на маргинализиращите се слоеве сред младежите, макар провеждано с административен натиск, все пак цели подобряване на перспективите им на трудовия пазар.
Следващите разпоредби на ПМС №136 обаче предвиждат неработещите да се настаняват на работа, независимо от нежеланието им да работят в условията на “казармения социализъм”. Предвижда се, спрямо младежите, отказващи да упражняват общественополезен труд, при които мерките за превъзпитание не дават резултат, да се предприемат административни мерки, включително да им се търси наказателна отговорност.
Според постановлението, завършилите средно образование, които не са приети във висше, полувисше или средно специално учебно заведение, могат на следващата година да кандидатстват за прием в тях, само ако имат осеммесечен трудов стаж. При кандидатстване през последващи години, те са длъжни да имат непрекъснат трудов стаж от една година. Тази “възпитателна” репресия е отменена едва в края на 1983, но дотогава хиляди младежи биват лишени от възможността да продължат образованието си.Въпреки усилията на застаряващото партийно ръководство да вкара българската младеж в „правия път”, младите хора все по-настойчиво (макар и твърде стихийно) оказват съпротива по един или друг начин.
През следващите години се изразходват много усилия ДКМС и дори пионерската организация “Септемврийче” да се активизират при формиране на “правилна” идеологическа и житейска ориентация на младите хора, но резултатите от това се оказват, общо взето, смехотворни. Всъщност, именно ДКМС има основен принос за отблъскване на младежта от организирания обществен живот и за формиране на цинично отношение към „социалистическата” българска държава. Младежите донякъде използват хоризонталните връзки в организацията, за да самоорганизират общностните си инициативи, но вертикалните зависимости ги отблъскват заради кариеризма и интригантството, обхванали висшите прослойки на комсомола. Така те постепенно се отдръпват от дейността на Комсомола, членството им в него става почти формално, a налаганите административни мерки сред младите, реално не довеждат до никакъв резултат.
Десетилетия по-късно оценка на тези действия дават фактите. Макар че постъпките на тогавашните власти спрямо избуялата младеж не се увенчават с голям успех и те намират начин да се съпротивляват срещу спуснатото им отгоре, не бихме могли да отречем позитивите на иначе рамкираната в догми кампания. Ниската битова престъпност, малките но сигурни доходи, работата, развиваща умения и социализацията, печелят чувствителна преднина пред възможността да прекарваш времето си в Интернет, четейки обявите за работа, на които предварително си сложил клеймото „Ай, ша им бачкам на тия…”
В статията е използван част от текста на Антон Иванов (бивш главен експерт по етническите и демографските въпроси към Администрацията на Министерския съвет) публикувана в бр.6/11 на Геополитика – „Кризата на демографския модел на „социалистическа” България”.ВИЖТЕ ОЩЕ:Как се преследваха безделниците и кои бяха те по времето на социализма в НРБ
0 comments:
Публикуване на коментар