21:59:00
Да ви припомня и малко неволи. То не може само хубави неща. През 79 г. Се ожених. След една година се ожени сестра ми. Скоро след сватбата спечелиха от тотото и си купиха чисто нов Москвич. Живеехме в двустайно жилище-ние, майка, татко и новото семейство. Те започнаха да излизат насам-натам с колата, а ние си седяхме в къщи.
Решихме да си купим мотопед "Симсон" и бързо станахме мобилни. Кеф. Не слизахме от него. Татко садеше градина до ресторант "Черната котка" и съм качвал по-два чувала зеле на мотора. Когато се роди първия син, взехме младоженски заем от 3000 лв. С три процента лихва. Купихме си "Шкода 100s" на три години и вече имахме собствен покрив над главата си. С нея обиколихме цяла България. Но на 5 та г. започна да гние.
Кърпихме дюшеме и прагове и даже я пребоядисахме. Тогава се караха гуми "Георги Димитров". Пълни кютуци. Нямаше летни и зимни гуми. Видинките бяха скъпи и рядко се намираха. Колата щом вдигне 80 и започва да тресе. Нямаше гумаджии и гумите се сменяваха пред блока. Газиш с колата , за да я отлепиш и с две шанги демонтираш. Имаше въртрешни гуми.и лепенки , с които да си залепиш. Научих се да си ремонтирам всичко.
Накрайници, съединител, карбуратор, стартер, ремък.,че даже и гърне.И аз не бях единствния. Това беше масова практика. Продаваха се калници , прагове , врати. Нямаше оксидирани ламарини. Всичко бе от черна ламарина, боядисана в черно. Ако заделиш пари , някой майстор ще ти напръска калника, ако не , хващаш мечето и готово. На преглед се ходеше в КАТ. И няма минаване , ако нещо не е на ред. Така беше.
Борис Стоянов Петров/София
0 comments:
Публикуване на коментар