Откриха най-големия масов гроб намиран някога в Европа съдържащт останките на поне 1000 жертви

В Южна Германия са открити ями от времената на бубонната чума, съдържащи останките на поне 1000 жертви. Според археолозите ямите могат да образуват най-големия масов гроб, откриван някога в Европа.

Разкопките, които бяха извършени преди началото на строителни работи в град Нюрнберг, разкриха осем ями, във всяка от които заровени стотици скелети на възрастни, деца и бебета, датиращи от края на 15-ти до началото на 17-ти век.В две от трите ями, чието разкопаване е приключило, археолозите са открили също керамични парчета и сребърни монети.

 Радиовъглеродното датиране показало, че керамичните съдове съвпадат с епидемиите от чума, които са се случили между 1622 и 1634 г., а монетите датират от около 1619 г., според изявлението, публикувано от компанията за археологически разкопки In Terra Veritas, предава LiveScience."Подобно откритие не се е случвало досега и, честно казано, никой не е смятал, че това е възможно", казва Мелани Лангбайн от отдела за опазване на културното наследство на Нюрнберг в изявлението. 

"Обектът е от огромно значение за град Нюрнберг." В периода 1533-1634 г. Нюрнберг страда от поредица от чумни епидемии, които заедно отнемат живота на около 30 000 души, се посочва в изявлението. Тъй като телата се трупат на купчини, властите нареждат те да бъдат погребани в масови гробове извън църковните дворове на града, които обичайно се използват за гробища."Тези хора не са били погребани в обикновено гробище, въпреки че имаме определени чумни гробища в Нюрнберг", заяви Лангбайн пред Си Ен Ен. "Това означава, че голям брой мъртви хора е трябвало да бъдат погребани в кратък срок, без да се съобразяват с християнските погребални практики."

Когато са погребвани според средновековната християнска традиция, хората са били полагани да почиват с глава, обърната на запад, и крака към изток, "за да видят Христос, който излиза от изток в Съдния ден". Новите разкопки, от друга страна, разкриват скелети, поставени в седнало положение, обърнати в различни посоки и подредени един върху друг, за да запълнят всяка частица от свободното пространство в ямата. 

Археолозите открили и тела, лежащи настрани, с останки на бебета и деца, заклещени в пролуките между тях.Някои от останките били оцветени в зелено поради отлагания от заводите за обработка на метали, които били построени в близост до и върху гробовете през следващите векове, се казва в изявлението.

Засега само три от осемте ями са напълно разкопани и е преброен броят на мъртвите в тях. Според археолозите една от ямите е съдържала 280 тела, въпреки че са открили доказателства, че някои от тях може да са били извадени и нарушени след първоначалното погребение. В друга яма са открити 150 тела, но и този брой е забулен в несигурност поради бомбена експлозия от Втората световна война, случила се в близост до мястото, която през 1943 г. разкъсва някои от скелетите.

Археолозите са преброили и извадили от земята близо 1000 тела, но очакват, че през следващите седмици с продължаването на разкопките броят им ще надхвърли 1500. Ако това стане, обектът в Нюрнберг може да се превърне в най-голямото научно изследван масов гроб в Европа, се посочва в изявлението.

"Скелетите са в много добро състояние за изследване, въпреки настъпилите разрушения," допълва в изявлението Флориан Мелцер, антрополог от In Terra Veritas. "Сега можем да изложим подробно цялата информация, която се съхранява в тези кости, например разпространението на различни видове рак, генетичните мутации, които се проявяват в черепа, определянето на възрастта и пола, състоянието на зъбите и изводите от това за общото здраве и условията на живот в този период."

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кръвната ви група разкрива за вас повече от зодията ви

Определянето на характера на човек по кръвна група стана широко разпространено. На кръвната група се придава голямо значение, смята се, че тя определя характера на човека, както и отношенията между хората.

Група „0“

Собствениците на тази кръвна група са силни, целенасочени, издръжливи, енергични, общителни, имат добро здраве и силна воля.

Те са устойчиви на неврози и като цяло се възстановяват бързо. Тези хора не са лишени от емоционалност, неуморни в стремежа си към успех и лидерство, но в същото време са много ревниви, суетливи и амбициозни. Всичко това обаче не им пречи да бъдат добри приятели.Ниво на вярност: След като решат да се отнасят сериозно към партньора си, никога няма да изневерят.

Група „А“

Това е скрит лидер и работохолик. Тези хора са прилежни, имат добросъвестно отношение към работата си и работят дори в силен стрес. Добри приятели и много способни хора. Те обичат хармонията, спокойствието и реда във всичко. Те са чувствителни, търпеливи и мили. Сред недостатъците им обаче си струва да се отбележи максимализъм, инат и невъзможност да се отпуснат.

Ниво на вярност: Най-лоялен от четирите групи. Убедена са, че изневеряването на партньор е абсолютно погрешно и те самите никога няма да изневерят. Ако все пак започнат да се срещат с друг човек, тогава можем да кажем с пълна увереност, че са решили да продължат напред.Група „Б“

Той е създател. Такава кръвна група притежават хора, които са деликатни, впечатлителни, спокойни, но предявяват много високи изисквания към себе си и другите.

По правило това са индивидуалисти – явни, неприкрити, склонни да правят каквото си искат. Те са лесно приспособими, гъвкави и не страдат от липса на въображение. Мощни и креативни личности. Желанието да бъдат независими обаче понякога може да се превърне в тяхна слабост.Ниво на вярност: Най-неверен от четирите групи. Те са много влюбчиви, могат да бъдат привлечени от няколко души едновременно. Те често стават обект на слухове, защото изневеряват на партньора си и дори не се притесняват да го скрият. Те не искат връзката да им създава психически проблеми, така че често я прекъсват толкова бързо, че е невъзможно да ви мигне окото.

Група „AB“

Най-често хората с тази кръвна група се ръководят от емоции и чувства, които имат предимство пред здравия разум. Обикновено

те са спокойни и уравновесени, обичани са от приятели и познати. Те знаят как да забавляват, тактични и честни по отношение на другите, но понякога са твърде сурови. Те също трудно приемат решения. Те са мислители. Най-вече са в конфликт със себе си.

Ниво на вярност: Те са много уверени и убедени, че ако изневерят на партньора си, никога няма да бъдат хванати. Те са склонни да действат невинно, като правят безсрамни действия, като например изпращане на съобщения до един човек, докато е на среща с друг.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Майор разстрелва две касиерки от универсален магазин и отмъква 100 хиляди през 80-те.в Толбухин

Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и свой познат в гр. Добрич (по това време гр. Толбухин) и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да вардят касиерките. 

Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец).Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. 

Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. 

Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред пронюздобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Източник:pronewsdobrich.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От Видин до Русе за 6 часа с корабчета Метеор през 70-те и 80-те

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.

Представете си – шестте часа между Видин и Русе се стопяват под вас, докато се носите по Дунав с 65 км/ч. Вятърът е във вашите коси, а гледката се мени като калейдоскоп. Това не е фантазия, а реалност, преживяна от мнозина през 60-те и 80-те години на миналия век.

През 1962 г. по Дунав се появяват "Ракетите" – бързи кораби на подводни криле, наети от Съветския съюз. Те съкращават пътуването между крайдунавските градове до шест часа, истински пробив за онова време.

Скоро България закупува собствени "Ракети", а по-късно и по-големите и бързи "Метеори". Тези кораби, символ на модерен транспорт, превозват хиляди пътници, превръщайки Дунав в оживена пътна артерия.

Но след 1989 г. идва краят на тази ера. Пътническите линии са закрити, а корабите – нарязани за скрап. Днес само споменът за "Ракетите" и "Метеорите" ни връща към онова време на бързина, романтика и приключения по Дунав.

Споменът за "Ракетите" и "Метеорите" ще остане жив в сърцата на всички, които са изпитали тръпката от пътуване с тях. Те са символ на една епоха, в която Дунав беше не просто река, а път към нови хоризонти.

След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ученически бележник от 1984/85 година разказва интересни неща

Учебната 1984/1985 година. Обикновено училище, някои дори го наричаха "селско", с дъсчени коридори, боядисани в червеникавокафяво, излъскани винаги до блясък и с училищна камбана, която кокетно висеше и се поклащаше в нещо като камбанарийка на училищния покрив -  точно над входа. 

Не знам, дали днес е запазена, но тогава всяка сутрин биеше звънко и весело, за да ни призове към класните стаи. Освен камбанка, имаше и училищен звънец, който оповестяваше края на часа. Песента на звънчето със сигурност беше любима на всеки ученик, защото  ясно и със звънлив глас зовеше за междучасие. Учителките имаха дълги дървени показалки, които служеха не само да показват написаното на черната дъска, но и да въдворяват дисциплина. 

А да задържиш вниманието на 33 - ма ученици, със сигурност няма да е било лесна задача. 

Та като започнеше прекалено да се говори и шуми в клас, учителката с един удар на показалката върху масата, връщаше мигновено и ред и дисциплина. Настъпваше пълна тишина, погледите вперени до един в дъската и се чуваше единствено детската глъч от двора навън. Естествено, от силния удар голяма част от върха на показалката се чупеше, но нечий баща - дърводелец, осигуряваше нова. До следващия път! 

А на някой, ако не му изнасяше, биваше приканван да се изнесе. Кой да посмее обаче, когато знаеше, че у дома показалката ще бъде заместена, я от шамари, я от поне час порицание, при малко повече късмет! По онова време вкъщи никой не ни наричаше принцове и принцеси и единствената „закрила на детето“ бяха бабите и дядовците. На практика „социалната закрила“ живееше вкъщи.

Така се възпитаваха 33 –ма подрастващи, всички в един клас в училището на село, в ъгловата класна стая с големи прозорци, през които слънцето денем любопитно надничаше. 

След 7-ми клас почти една пета от класа бяхме приети в елитни училища – аз в езиковата, други в математическата, трети –  в природонаучната и т.н.

По - късно в университета преподавателката по български език, мисля, че се казваше доц. Керемидчиева, след поредните упражнения и тестове, ме попита, къде съм учила. Викам: "На село. В селското училище." „А после“, казва? Замислих се. После? После надграждаш. Важен е стартът, началото. Там се дава основата и се възпитават и изграждат характерите. 

Преди всяко „после“ е закалката в основните класове. Моята е от училището на село, в Карабунар. В него някога имаше звънче и камбана, просторен двор и жълти пролетни лулички около чешмата. Пълно е със знания, със спомени и истории. В него учителите търпеливо и усърдно ни подготвяха да пристъпим смело в училището на живота. Същите, тогава в строги униформи и с дълги показалки. Наричаха ни свои деца и такива си останахме за тях и до днес. 

Учители с мисия и с истинско призвание! Тях - няма как да забравиш! 

Иванка Бечева-Кърджийска

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ