Казусът половете в спорта:Боксьорката Имане Халиф може да страда от нарушение в половото развитие

Участието на алжирката Имане Халиф в Олимпийски игри Париж 2024 предизвика скандал, след като неин удар по време на боксов мач накара опонентката й Анджела Карини да се откаже още в 46-ата секунда. Малко след това започнаха спекулациите относно половата идентичност на Халиф, а много хора в социалните мрежи изразиха възмущение, че "мъж пребива жена".

Д-р Хуман Дейвид Хемати от САЩ коментира: „Много хора побързаха да определят боксьорката Имане Халиф като мъж, като всяха напрежение. Като лекар и учен обаче, бих искал да внеса яснота по този въпрос и да кажа, че Имане Халиф не е „трансджендър“. Тя най-вероятно страда от синдром на андрогенната резистентност (САР) или синдром на Swyer, което променя коренно ситуацията“.

Ще ви запознаем с позицията на д-р Хемати, който се опитва да обясни по достъпен начин различията между трансджендър и разстройство на половата диференциация.

Разлика между трансджендър и човек с разстройство на половата диференциация

„Разликата между трансджендър спортист и спортист с разстройство на половата диференциация (DSD) е огромна. Трансджендър спортистът е с полова идентичност, различна от пола, с който е роден. При него тече период на промени както в психологически, така и в чисто медицински аспект. Спортистът с разстройство на половата диференциация, като например синдромът на андрогенна нечувствителност (резистентност) или вродената надбъбречна хиперплазия, се ражда с хромозомни, гонадални или анатомични нарушения.

Синдромът на андрогенна резистентност е състояние, при което човек притежава XY хромозоми, но е резистентен на мъжките хромозоми (андрогени) заради мутация в андроген-рецепторния ген. Той е носител на женски външни полови белези, въпреки че има и мъжки хромозоми. Семейството му го възприема и отглежда като жена, а и той самият се идентифицира като такава. В много от случаите на синдром на андрогенна нечувствителност засегнатият дори не знае, че притежава мъжки хромозоми, докато не се сблъска с репродуктивни проблеми в зряла възраст. Именно заради липсата на андрогенна активност този човек няма типичните мъжки характеристики. По подобен начин, индивид със синдром на Swyer също е носител на XY хромозоми, но няма функциониращи гонади (яйчници или тестиси), поради което впоследствие се развива като жена с женски външни полови белези.

Синдромът на андрогенна нечувствителност не е въпрос на избор

Много е важно да разберем какви са особеностите и трудно забележимите разлики между различните състояния, преди да правим оценки и да съдим когото и да било. Смесването на понятията разстройство на половата диференциация и трансджендър е не само неправилно от научна гледна точка, но и несправедливо спрямо хората в тези състояния. Те не избират да се родят със синдром на андрогенната нечувствителност и да са носители на мутация, която пречи на правилното им развитие и функциониране.

Имане Халиф е спортист с медицински, не психологически проблем. Тя се състезава като жена, защото е жена по всички показатели за определяне на пол. Да, важно е женските спортове да се практикуват от жени, които принадлежат към биологичния женски пол, но не бива да изключваме и такива редки случаи.“

Д-р Хемати завършва с призив да проявяваме повече емпатия и да сме готови да чуем и да разберем всички гледни точки по даден казус. В заключение той казва: „Нека се образоваме и да помогнем на другите да се образоват по въпросите, свързани с трансджендър идентичността и различните разстройства на половата диференциация. Дезинформацията и гневът вредят още повече на хората, които всеки ден са принудени да се сблъскват с неодобрение, упреци и осъждане. По-добре би било с общи усилия да създадем политики, които се основават на състрадание и научни факти.“ 

Източник:framar.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето как изглежда Емили Тротинетката като момче/Снимка/

Сензационно видео изтече в мрежата, на което се вижда екстравагантната шофьорка на тротинетка Емили, нашумяла покрай връзката си с културиста Тихомир Рангелов, избрал за известно време да се представя като трансджендър жената Мелиса.

Емили през последните месеци влиза в новинарските емисии благодарение на безумието си да излезе на магистралата с тротинетка, а наскоро се преби на столичен булевард, като инцидента като по чудо мина без сериозни травми по нея, нямаше и други пострадали.

Блондинката не крие, че е родена като момче, но е претърпяла смяна на пола и е активист за трансджендър обществото. Някои дори са убедени, че Емили се е родила хермафродит, но в зряла възраст избрала да е жена.В мрежата изплува любопитно видео, в което Емили се появява като момче и то до един от знаковите поп фолк изпълнители - Фики Стораро. "Обичам те много! Ти си най-добрият певец на света! Обичам те, Фики!", обяснява се в клипчето момчето Емил(и), докато прегръща сина на Тони Стораро, който му връща жеста с думите: "И аз те обичам! Ти си най-доброто момче!".

Видеото е снимано преди пет години, непосредствено преди новогодишните празници, тъй като Емили честити на Фики коледните празници.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Младеж търси работа: За по-малко от 2000 не почвам

Обявата му предизвика голяма дискусия в социалната мрежа Фейсбук, а един коментар изби рибата

"Здравейте, търся работа за летният сезон. На 19 години съм. Владея английски и малко иврит. Не ме притеснява каква ще е работата, мога да се справя във всяка сфера. Хора, които ще предложат под 2000 лева, моля да подминат поста", пише plovdiv24.bg.

Така младеж поиска да си намери работа за лятото на морето. Обявата му обаче предизвика голяма дискусия в социалната мрежа Фейсбук. Ето един от коментарите под публикацията:

Аз на 19 г. взимах 630 лева на рецепция и бях с една от най-високите заплати в хотела. Ти сега, ако почнеш на 2200 лева примерно, след 3-4 години трябва да си на 5 бона.

Това сътворихте, като подарявате коли и най-новите айфони на децата си, без да са си мръднали задниците. Няма лошо да си цениш труда, но при положение, че нямаш никакъв стаж и умения, да кажеш "под 2000 лева да не ме занимават", е малко нагло. Аз ако съм един работодател, дори и да ги давам, няма да ти се обадя след такъв коментар.

Не целя да те обидя, но ще ти дам един съвет. Налягай си парцалите, работи, развивай се и малко по малко един ден може да взимаш хубави пари, ако има кой да ти ги даде, но на този етап благодари на човека, който те вземе на работа, пък ако ще и за 1000 лева да е!/Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тези хора живеят до 120 години и никога не се разболяват:Това е тяхната тайна!

В северната част на Пакистан, близо до границата с Индия и Китай, тече река Хунза, чиято живописна долина мнозина учени поетично наричат „оазис на младостта“.

И не напразно, защото в тази долина живее удивителният народ хунза (уришки, бурушо, бурушаски, верчики, кунджути), чиито представители, за разлика от най-близките си съседи, много приличат на европейци, а освен това категорично отказват да остареят с предписаните 50-60 години, запазвайки отлична физическа форма и яснота на ума до последния си дъх, което на секундата може да се случи и на 100, и на 120, и на 150 години!

Между другото, храненето и здравословният начин на живот, колкото и банално да звучи, играят основна роля в живота на хората от Хунза и вероятно имат най-пряко въздействие върху здравето им. Така че през целия летен сезон хунзаците се хранят предимно със сурови плодове и зеленчуци, а през зимата - с кайсии и други сушени плодове, както и с покълнало зърно и овче сирене. През пролетта обаче жителите на Хунза я наричат „гладна“, тъй като пресните плодове и зеленчуци все още не са узрели, а запасите от сушени плодове са се разредили значително през зимата.

Затова през пролетните месеци хунзакутите са принудени да се хранят с импровизирана диета и да консумират само напитка от кайсии, която помага за поддържане на жизнените сили.

Спазването на тази „диета“ е свещено правило за всички жители на Хунза - тя е нещо като 40-дневен православен пост.

Алкохолът и всички видове сладкиши рядко се консумират от хунзаците.

Също така те на практика не използват сол, а всички продукти, използвани за храна, се отглеждат изключително на собствена земя - представителите на народа Хунза не приемат нищо чуждо.Хунзакутите или изобщо не консумират месо, или го консумират в много ограничени количества, но това не е свързано с никакви религиозни забрани (основната религия на този народ е ислямът).Просто месото в долината Хунза е толкова малко, че не е възможно да се превърне в част от ежедневната диета.

Въпреки това, по време на големи празници, веднъж или два пъти годишно, хунзакутите си позволяват малко птиче месо. Ислямът им забранява да консумират свинско месо, а говеждо не ядат поради солидарност със съседна Индия.Друг фактор, който влияе върху увеличаването на продължителността и качеството на живота на хунзакутите, е здравословният начин на живот. Представителите на този народ прекарват по-голямата част от времето си в движение и на чист въздух. Те ходят много пеша по планинските пътеки, като изминават разстояния от 100 и дори 200 км на ден.

Това не е изненадващо, защото хунзакутите живеят в близост до невероятната „планинска среща“ - мястото, където се събират трите най-високи системи на света:

Хималаите, Хиндукуш и Каракорум. Наблизо се намират пет от 14-те осемхилядници на Земята, включително вторият след Еверест К2 (8611 м), чието изкачване се цени в алпинистката общност дори повече от покоряването на Джомолунгма!Хунзакутите не пренебрегват и водните процедури.

Те се къпят в реката както през лятото, така и през зимата, независимо от твърдия минус на температурата и изпепеляващата студена вода.Тя не ги плаши!

Нещо повече, изследователите смятат, че именно любовта към водните процедури дори при изключително ниски температури позволява на жените от Хунза да запазят младостта и привлекателния си външен вид. На 40 години хунзакските жени изглеждат като млади момичета; до 60-годишна възраст запазват стройна и стегната фигура, а на 65 години нямат проблем да раждат деца! Е, защо да не раждате на 65 години, ако планирате да живеете поне 120 години!Но тук има един малък нюанс. Хората от Хунза наистина не знаят нищо за ужасните нелечими диагнози, които буквално покосяват европейското население. Да се каже обаче, че те изобщо не боледуват, би било погрешно.

Незначителни здравословни проблеми сред хунзаците възникват по време на самата пролетна „диета“, когато те са принудени да ядат само кайсиева напитка. Децата по време на „гладната пролет“ имат кожни проблеми поради липса на витамини, които впрочем изчезват, когато узрее първата реколта от пресни плодове и зеленчуци.

Старите хора имат очни заболявания през този период, но това се дължи на саждите от огньовете, които се палят в помещенията по време на лошото време. Заради много малките вентилационни отвори на тавана саждите се отвеждат лошо и често причиняват сълзене и болки в очите. Такива заболявания обаче с голямо разтягане могат да се нарекат пълноценни заболявания. Но хунзакутите всъщност никога не са се сблъсквали с по-сериозни заболявания, като рак, колит, гастрит, язва, пневмония.През 1963 г. френска медицинска експедиция посещава Хунза, за да извърши преброяване на местното население. Целта на това преброяване е да се определи средната продължителност на живота на хунзакутите, която в резултат е 120 години - два пъти повече от европейската!А малко по-късно, през август 1977 г., на Международния конгрес за рака в Париж е направено следното официално изявление: „Според данните на геоканцерологията (наука за изучаване на раковите заболявания в различни региони на света) пълно отсъствие на рак има само сред народа на Хунза.

Но хунзакутите имат още една тайна за дълголетие и отлично здраве, която е до болка проста - това е веселието. Представителите на народа хунза се смеят много и почти винаги са в добро настроение, дори когато са гладни или уплашени.

А ето какво отбелязва шотландският лекар Маккарисън, който пръв описва живота на жителите на долината Хунза:

„Хунзите имат нерви, силни като въжета и тънки и деликатни като струни.Те никога не се ядосват и не се оплакват, не нервничат и не проявяват нетърпение, не се карат помежду си и понасят физическата болка, неприятностите, шума и т.н. с пълно спокойствие“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как и къде са правили любов в древна Русия

Най-топлото място е било върху печката, но там винаги са живеели възрастните членове на семейството- баби, дядовци или родители. Децата спели на дъските на пода, своеобразен аналог на нашите мецанини, които били на разстояние 40-60 см от тавана. Бебетата спели в специални люлки, които висят от тавана.

Възрастните членове на семейството винаги са спели на пейки и очевидно е  било просто невъзможно да се изпълнява съпружеският дълг в такава среда.

Кога е било възможно да се прави любов:

Изпълнението на съпружеския дълг в древна Русия не е било толкова лесно. Първо, било е невъзможно да се прави това по време на Великия пост, а в зависимост от годината дните на Великия пост можели да бъдат от 178 до 212. Освен това по очевидни причини е било невъзможно да се прави любов по време на женското неразположение на младоженкта.Второ, много жени в древна Русия почти постоянно забременявали, което също значително намалявало възможността за интимност.

Как са изграждали личен живот

Младоженците, които все още нямали деца, в колибата се опитвали да си направят отделен кът или дори малка стая. Понякога дори им предоставяли отделен сеновал или таванско помещение. Не се страхувайте, никой не ги е изгонил там през зимата. Просто обикновено сватбите се провеждали през лятото и началото на брачния живот се падало в топлите дни.

Друг начин да останат сами, разбира се, била банята. Използвали я особено активно през зимата, когато навън било много студено.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ