Помните ли най-атрактивния абитуриент за 2015 г.? Уникалната находка взриви мрежата и направи известно едно до този момент непознато момче от Бургас, пише "Флагман"


Ето как започна всичко:  


Годината е 2015-та, мястото – Френската гимназия в Бургас, събитието – абитуриентският бал на учениците. Костюмът – черен, фина материя, марка „ Филип Плейн”, цена – 18 хил. лева, обувките – елегантни, заострени, италиански, марка „Чезаре Пачоти”, цена 12 хил. лева. Ученик с предложение за работа в Арабските емирства, с желание да учи круизен мениджмънт в Бали. Такава бе картинката през онзи 24-ти май в двора на ПГРЕ „Г. С. Раковски”, а името на главния герой Павел Горанов бе най-обсъжданото в продължение на дълго време.



Години по-късно, историята продължава в същия дух. Високите стандарти, които показа най-атрактивният абитуриент в България за 2015 г., не са били просто думи, твърди самият той. Бързо придобитата слава изстреля Павел буквално в космоса и младежът споделя, че успява набързо да сбъдне всичките си мечти. 22-годишният младеж е вече един истински млад мениджър.


След завършването на образованието си животът му се преобръща на 360 градуса. Започва да учи в Нов български университет, специалност хотелиерски мениджмънт. Година по-късно го пращат за 6 месеца на специализация във Франция и Швейцария. Опиянен от възможностите, които му се дават, Павел решава да започне развитието си в нещо по-сериозно.



Най-голямата на Балканите помпена станция за напояване от река Дунав край силистренското село Малък Преславец e унищожена напълно. Цялото оборудване и всички метални части са нарязани за скрап и изнесени. Жителите на Малък Преславец наричат случващото се „пладнешки обир”.


Напояване от река Дунав на Балканите е тази край село Малък Преславец, община Главиница, област Силистра. Вместо обаче съоръжението да работи, да снабдява Шумен и Добрич с вода и да напоява обработваемите земи, то е унищожавано безпощадно и днес на сградата има табели, че тя е опасна.


В продължение на години тръбите на станцията са изкопани и откраднати и по думите на Ивелин Михайлов и Павел Стоименов ще са необходими поне 500 млн. лв., за да се поставят нови и станцията отново да може да носи милиарди на цялата страна.


Те показаха още занемареността около езерото Малък Преславец и липсата на контрол от страна на вещите органи. Почивните станции се разпадат, а по бреговете на езерото никнат незаконни сметища. На фона на отсъствието на контрол идват и корпоративни интереси за създаването на ВЕИ мощности в област Силистра, които да доунищожат местната флора и фауна и да сложат кръст на всякаква възможност за туризъм в региона.


Подробности можете да чуете в прикаченото видео


Историята на Росица, чийто скелет през 2017 година бе открит в подземието на хотел „Смолян“. Разследването на едно от най-мистериозните убийства в България приключва без обвиняем, 27 години след извършване на деянието. Въпреки изтеклата давност, разследващите направиха всичко възможно да се разплете зверското деяние.


На 30 август 2017 г. в подземията на хотел „Смолян“ бе открит човешки скелет. При демонтаж на аспирацията строителни работници откриват скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До него бяха намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко месеца по-късно вече се знаеше със сигурност, че костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова.


Жената е починала от удушване, но убиецът й така и не е открит. Една от версиите бе, че убиецът е нейният приятел Величко Башев от кърджалийското село Падина, не се потвърди. Факт е обаче, че Росица често плувала в басейна на хотел „Смолян“, където най-вероятно е станало и убийството.


По време на разследването бяха разпитани десетки свидетели. Проверени бяха всички книги и дневниците на гостите в хотела от основаването му през 1983 г., списъците на персонала, работил през годините, като много от хората вече са покойници. Проверени са заповеди, докладни и много други материали. Огромната по обем работа така и не довела до конкретен извършител. Година и пет месеца след намирането на злокобната находка, Окръжна прокуратура Смолян прекрати разследването. Мотивите бяха, че убийството е извършено от неустановено лице, но в същото време наказателното преследване се изключва и по давност, когато не е възбудено в продължение на двадесет години.


Назначената по досъдебното производство ДНК експертиза установява на почти сто процента вероятност Шинка Димова да е биологична майка. В заключението си назначената тройна съдебно медицинска експертиза излиза със становище, че костите са човешки и са на едно лице. Открито е счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията.


Алкохол, разгулен живот и неангажираност към работа и семейство. Това откриват криминалистите от своето разследване. Тъмната страна от живота на убитата жена излезе наяве 26 години след смъртта й.


Росица е родена на 28 март 1960 година в лъкинското село Борово. Дребна, слаба млада жена, с руси коси. След като завършила училище тя започнала работа на автогарата в Лъки. Там се запознала и с Величко Башев. Любовта им била голяма, но хвърлила в смут родителите на момичето. Двамата влюбени напуснали Лъки, а Росица прекъснала връзката с родителите си. Първоначално живеели в Мадан, но после се преместили в Смолян. Росица не работела, рядко ходела при близките си в Борово. Хората си спомнят за нея, че много пушела и пиела непрекъснато кафета. 


Прелом в живота й настъпил през 1988 година след като по време на бременност е покосена от инсулт, ражда мъртъв плод и получава натравяне на кръвта. За да се справи със следите от инсулта тя започнала често да посещава басейна в хотел „Смолян“. Започнала да пие често и в големи количества. Алкохолът отключил тежки психични проблеми. Росица станала агресивна, буйствала, псувала. Макар и да се подложила на лечение, тя не се отказала от чашката. Неведнъж се е налагало приятелят й Величко и нейни познати да я прибират от заведенията. Любимите й места за пийване били хотел „Смолян“, бира-скарата над болницата, барчето над 7-мо училище. Наред с проблемите с алкохола настъпил и разрив между нея и мъжът й. Скандалите започнали да стават твърде чести, дори и на обществени места.


Така се стига до фаталният ден, в който Росица изчезва. На 7 ноември (четвъртък) 1991 година 35-годишният тогава Величко последно видял приятелката си на автогарата в Смолян, където работел. Тя му съобщила, че смята да отиде при близките си в лъкинското село Борово. Мъжът й дал пари за билет, а Росица напуснала района на автогарата. От тогава никой не я е виждал. Освен убиецът … Ден по-рано жената говорила по телефона с майка си. Поръчала да й направи от любимите баница и пататник. Но младата жена не стигнала до родното си село, не успяла и да опита и от майчината гозба. Следите й от автогарата се загубили напълно. Няколко дни по-късно в понеделник, Величко подал сигнал в полицията в Смолян за изчезването на приятелката си. Майката Шинка направила същото и жената е обявена за издирване.


До април 2017 година 86-годишната тогава леля Шинка (днес покойница) се надявала, че Росица е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Болката й е изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 26 години в търсене на детето „Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето. Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „ Да знаете какви хубави кандидати имаше тук. Идваше си, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница. Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. 


Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, разказа жената. „Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, плачеше почернената майка и шептеше: „Свърши вече, нищо не може да се направи“.

Източник: otzvuk.bg



Кадър от завода на FIAT в Италия, произвеждащ вагони като тези, ползвани по линията София-Пловдив.


Влакът е спрян през социализма, тъй като е бил удобен само за богатите. Подобрение в скоростта на една от най-важните за страна ж.п. връзки за 80 години почти няма.


Експресен влак е правил редовни курсове по линията София – Пловдив за 2 часа и 20 минути още през 1938 г. Железопътният транспорт в България е бил основният в страната дълго време, преди да започне по-масовото използване на автомобили или – за бизнеса – камиони по пътната мрежа.Линията се е изпълнявала от луксозни италиански дизелови мотриси FIAT, но не е имала успешна съдба и с известни прекъсвания е прекратена от комунистическата власт през 1950 г.


Историята започва в края на 1937 година, когато правителството планира връзка от София до пристанището в Лом, за свързване с експресния параход до Виена, пишат в няколко свои статии историците на БДЖ инж. Димитър Деянов и инж. Стефан Деянов. Събирането на оферти обаче не преминава леко и истинска дизелова мотриса пристига чак през 1938 г.. Тя обаче не успява да работи по линията до Лом, тъй като параходната връзка е прекратена. Затова се взема решение да се установи редовна експресна линия София – Пловдив. Дизеловият влак изминава разстоянието за рекордните тогава 2 часа и 20 минути.


За нещастие малко след старта на линията, тя е спряна поради инцидент на днешната гара Септември. Тя е възстановена през 1942 г. и отново с известни прекъсвания функционира до 1950 г. Тогава установената комунистическа власт решава, че тъй като цялото общество трябва да е изравнено, не може да съществува луксозен влак за по-заможни българи и линията е спряна.

Така за целия социалистически период е прекратено развитието на бързото движение с влак между двата най-големи български града. Чак в последните години има подобрение и след последните ремонти експресът София – Пловдив пътува за около 2 часа. Бързите влакове към 2018 година пътуват средно по 2 часа и 30 минути, според актуална справка в официалния сайт на БДЖ.


Мотрисата, която е обслужвала линията Септември-Добринище. Изведена от употреба някъде през късните 70 или 80-те години. Снимка: Гергин Борисов

Самата мотриса FIAT е с луксозни седалки. Оборудвана е с кухня, бюфет, специални масички, тоалетни и др. екстри. Имало е първа и втора класа. Влакът достига 135 км/ч. Линията е наречена „Тракия Експрес“.


Първият влак е пуснат за движение на 1 септември 1938 г. Цените са били същите, като на бързия влак с добавка за запазено място, като изрично се упоменава, че няма да се продават повече билети от седящите места, съобщава пловдивската преса. Според първоначалното разписание влакът от София е тръгвал в 12 часа по обяд и е пристигал в Пловдив в 14:56. В обратна посока е тръгвал в 20:15 от Пловдив и е пристигал в София в 23:18. Спирал е в Пазарджик, Сараньово (днешният Септември) и Костенец. В следващите курсове скоростта е повишена и курсът е вземан не за 3 часа, а за 2 часа и 20 минути. По същото време пътническият влак е пътувал около 4 часа и половина.


Източник:Капана.бг



Бившият съпруг на Венета Райкова – Тихомир Георгиев, изуми всички с външния си вид днес. Когато двамата бяха семейство, Тишо беше строен и поддържан, но изглежда, че в последните години се е занемарил значително.


Скорошна снимка показва, че бившият мъж на тв водещата, който е и баща на детето й, изглежда значително по-възрастен – поне с 10 години над реалната си възраст. Тихомир вече има видимо коремче и е оплешивял драстично. За да прикрие липсата на коса, той е обръснал главата си нула номер.


Миналата седмица Тихомир е бил засечен от папараци в центъра на София, докато си купува храна. Той е напуснал магазинче за бързи закуски с 2 сока и кроасани, пише „Уикенд“.



Откакто се разведе с Венета Райкова преди 3 години, Тишо не е афиширал сериозна връзка с друга жена. Същото важи и за самата Венета, която също не се е показвала публично с нов мъж. „Той все още е първият, на когото звъня, когато ми се случи нещо хубаво или лошо. Никога не сме си изневерявали, просто рутината уби брака ни,“ е споделяла Венета през годините.



senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации