Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.


„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV


Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.



В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.


Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.


Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.


Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.


Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.


В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.


„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.


Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.


Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.


Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.



„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.


Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.


Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.


По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.


Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.


„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.



В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни.


Зрителите на Би Ти Ви не спират да се възмущават от последния епизод на „Бригада Нов дом“. Иначе позитивното предаване се изложи, като се подигра с бездомно куче. Героите в епизода бяха самотна майка и нейният 8-годишен син. Жената има и по-голям син, който се лекува в клиника, а преди около година е опитала да посегне на живота си.

По-малкият й син се ражда с проблеми в сърцето и на ръчичката, а майка му е и негов личен асистент. Социалното осигуряване жилище на майката и момчето, но тя буквално прилича на „къща на ужасите“. Майсторите от „Бригада Нов дом“ я ремонтираха и я направих уютна, но по време на ремонта се случи нещо смущаващо – на двора и под терасата бе вързано куче с въже, като от снимките се вижда как се е опитало само се замотае до се обеси. Без къщичка, без покрив или храна за четириното. Това се случи в най-студените февруарски дни, когато са текли снимките.



„Кученцето от предаването на тази вечер, което беше осиновено и подарено, няколко дни след това е върнато в приюта. Слава богу, не е същият, който стои вързан и мръзнеше на студа под прозореца на дома и четири дни не получи нищо. Това беше „изненадата“ за финала на „Бригада Нов дом“, пише зрителка.


В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни. Това не е излъчено в епизода, твърдят зрителите. Самата Мария Силвестър не крие, че обожава животните и неведнъж е заставала зад благородни каузи, свързани с четириноги.Кога най-после всички ще осъзнаят, че кучето не е играчка, не е мебел, не е играчка, не е временна емоция? Това е живо щастие, което обича – плаче, обича и вярва, но и страда“, пише в мрежата.


„Кученцето за съжаление го върнахме. Защото Светлинчо е много палав. Явно не е било подходящото, не съм го преценила, то беше неспокойно. Даже един път, като го изведохме и аз държа детето и кучето, паднахме всичките, защото то много силно дърпа. И едвам се прибрахме. Или не е бил моментът и трябва малко да израсне“, разказа жената от предаването своето обяснение.


„Ясно се виждаше, че тази жена няма да гледа кученцето, и не се радва, и не го иска“, добавя друга зрителка.Съседите на семейството разкриват, че доходът на майката е около 2400 лева – пари, с които можете да осигурите горе-долу нормален живот на детето си. „Един матрак и нови чаршафи поне може да купи. Преди Лео Кадели да им помогне, живееха в потресаващи условия“, мутен са хора, които следват историята от по-възотдавна.



През  далечната 1954 г. екип от стоматолози, биолози, химици и фармацевти, начело с проф. Динко Странски, започват изследвания по разработката на уникална паста за зъби с неизползвана до този момент лечебна съставка. 


През 1955 г. е стабилизирана формулата на тази паста за зъби. Наречена е "Поморин" на името на основната си активна съставка - луга от солниците край Поморие и Бургас. Първоначално производство е съсредоточено в "Apoмa" (1958 г.). 


Πo-ĸъcнo ocвeн в Coфия, "Πoмopин" ce e пpoизвeждaл и в Πлoвдив, ĸaтo пoчти 80% oт цялoтo ĸoличecтвo oт пoпyляpнaтa мapĸa ce e изнacялo в cтpaнитe нa бившия Cъвeтcĸи cъюз. Πpeз 1994 г. "Aлeн мaĸ" възoбнoвявa пpoизвoдcтвoтo и пaтeнтoвa мapĸaтa в ИHPA.

/Музей на медицината - Пловдив/



През 2012 годдина Сталоун губи сина си Сейдж, когото дели със Саша Чак! Наследникът на звездата от „Рамбо“ тръгва по стъпките на баща си и става популярен актьор и режисьор! Повече от десетилетие след кончината на детето си филмовата звезда за първи път разкрива подробности.


Момчето е пораснало и преследва кариерата на актьор точно като баща си. Най-забележителната му роля е в драматичния филм „Роки V“, където играе заедно със Сталоун. Трябва да се спомене, че той изпълнява ролята още на 14 години.

За съжаление животът му на Земята е кратък и той умира на 36-годишна възраст, оставяйки семейството си съсипано и буквално с разбито сърце. Първоначално бе съобщено, че причината за напускането му е в резултат на пристрастяване към хапчета, но по-късно стана известно, че това е сърдечно заболяване, което отнема живота му.

Сталоун го определя като трагедия, която променя живота му из основи. Той признава, че няма по-голяма загуба от тази да загубиш дете.


„Защото, когато един родител загуби дете, няма по-голяма болка. Затова умолявам хората да уважават паметта на моя чудесно талантлив син“.

Семейството многократно избухва в сълзи, оплаквайки загубата, както признава звездата от екшън филмите. Той добавя, че е бил центърът на тяхната Вселена.



На 90 години почина холивудската легенда Ричард Чембърлейн. Причината е усложнение след прекаран инсулт, предаде БНТ.


Актьорът е известен с главните си роли в култови филми и сериали като "Шогун" и "Птиците умират сами". Преди да започне актьорската си кариера през 60-те, той се бие в Корейската война.

Със сценичното си присъствие става особено популярен сред дамите, но изненадващо разкрива в своята автобиография през 2003 година, че е хомосексуалист.

Има дългогодишна връзка с продуцента Мартин Рабет, който потвърждава смъртта му.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации