Момче на десет години, треперещо от студ, стои полу-босо със стари скъсани обувки до прозореца на магазин и вдигайки тъжно поглед, гледаше новите топли обувки. Една дама го забеляза,приближи се до него и попита:
"Малък приятелю, какво гледаш с такъв интерес на тази витрина, защо си така тъжен и умислен?"

„Моля Бог да ми даде един чифт обувки“, отговори момчето.

Дамата хвана детето за ръка и влезе в магазина с него. Тя помоли продавача да донесе шест чифта чорапи и го попита дали може да донесе и леген с топла вода и кърпа.Продавачът донесе всичко, за което го помоли дамата. Тя заведе момчето в един ъгъл на магазина, свали ръкавиците си, изми краката на детето и ги изсуши с кърпа. Продавачът донесе и топлите чорапи. Дамата сложи един чифт на краката на детето, после купи и нови топли обувки, помоли продавача да увие останалите чорапи и ги даде на момчето.

Тогава тя го погали по главата и каза:

"Сега, без съмнение, се чувстваш много по-добре,мой малки приятелю" и се обърна да си тръгне.
В този момент момчето посегна за ръката й и като я погледна със сълзи на очите, попита:
„Ти Жена ли си или БОГ?“ 

А Вие уважами читатали,какво мислите ?

Из интервюто на генерал майор Александър Александров за агенция “Кросс”. Ген. Александров е летец и космонавт, вторият българин, летял в космоса. Присъдени са му званията Герой на България и герой на СССР. Днес ген. Александров е представител за България на концерна производител на самолетите „МИГ”.

– Кой и защо съсипа българската авиация?

– Най-краткият отговор е:

От всички правителства от началото на демокрацията до сега. В послушанието си се престараха, без да отчитат интересите на България.
 Ген. Александров

Първо бяха безпричинно нарязани нови самолети, като „МиГ-21“, МиГ-23“ и „МиГ-23БН“. Тези самолети бяха едни от основните за защита на нашите граници. Също така бяха унищожени „СУ-22М4“. Много от „СУ-25“ също бяха изкарани от строя и продадени на други държави. А „СУ-25“ са едни от най-добрите самолети за поддържане на сухопътните войски. За информация: в България имаше около 701 летателни единици, от тях – 225 бойни самолета и 165 броя в т.нар. „горещ резерв“.

Като продължение след унищожаването на тези самолети не се даваха пари за поддръжка на авиационната техника, докато авиацията реално скоро ще остане на земята.
През 2006 година беше сключен и през 2009 година финализиран договор с РСК „МИГ“ за възстановяване летателната годност на 16 самолета „МИГ-29“ с удължаване на ресурса до 4000 часа или 40 години. Това означава, че всеки от тези 16 самолета (вече 15, по грешка на пилота) може да летят, както следва: 7 броя до 2029 г. и 9 броя до 2030 г. или до налет от 4000 часа на самолет. Те са в изключително добро състояние, което е гарантирано с подписа на завода-производител и главния конструктор. За изпълнение на договора РСК“МИГ“ привлече български специалисти. Бяха ремонтирани 22 двигателя, блокове, агрегати, някои ремонтирани в Русия, други – в завод „ТЕРЕМ“ („Георги Бенковски“) в Пловдив, който беше продаден.



Оттук си задайте въпроса кой и защо допусна продажбата през 1998 г. на стратегически важни за страната обекти, какъвто беше завода в Пловдив с уникални авиационни специалисти – 2700 души, за да стигнем до днешната сделка с Полша (бел. ред. – сделката, която готви военният министър, за ремонт на самолетите “МИГ 29″ в Полша). В момента в този завод работят 300 души, а реално до сега в него са ремонтирани 26 двигателя на „МИГ 29“, за периода 1995 до 2009 г.

Уникалното е, че заводът притежава абсолютно законно пълен комплект документация и „стендово” оборудване за ремонта на двигателите, с изключение на най-новите бюлетини. Мога да дам и кратка статистика за работата на завода до 2012 г.: ремонтирани са 144 самолета на Румъния, Полша, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия и Мали, а също 441 двигателя на Германия, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Малайзия и Етиопия. Сигурен съм, че такава е историята и на другите продадени стратегически заводи. Дори ми е болно да говоря за това.

След това, правителствата, които идваха на власт в продължение на дълги години, не даваха средства за закупуване на резервни части и за ремонт на двигателите. След приключване на договора в началото на 2009 г. българската страна за първи път през 2013 г. се обърна към РСК “МИГ“ за ремонт на 8 двигателя, получени обратно през 2014 г. Така, с течение на годините, не отделяйки достатъчно средства за авиацията, се целеше свалянето на руските самолети на земята и заменянето им със стари други.

По жалкото е, че на нашите пилоти се отнемаше възможността да правят адекватен на съвременните условия “налет” и така те летят опасно малко, застрашавайки не по тяхна вина своя живот и живота на другите. След спиране на подписаните договори за ремонта на двигателите в началото на тази година поддръжката се осъществява с неимоверния труд на инженерно-техническия състав, който трябва да поддържа в летателна годност тези самолети с подписа и отговорността на главния инженер.

Тук възниква и въпросът за гаранцията на направения ремонт на двигателите в Полша. Стандартно тя се дава от завода-производител с подписа на главния конструктор. Това е аксиома във военната авиация. Поради това, че България, като страна членка на ЕС спазва всички правила, бяхме подписали договор за ремонт на още два двигателя с ресурс 350 часа, с възможност за удължаване с по 50 часа, до 500 часа плюс удължаване на ресурса с още 50 часа на други два двигателя. През октомври щяха да бъдат готови. Можехме вече да имаме два изправни самолета, но министър Ненчев спря тези два договора.



Възниква и въпросът: защо при наличието на завод с такъв богат опит в България даваме работа на чужд такъв в Полша?
Ще кажа и още един факт: РСК“МИГ“ е 100% държавна фирма и никога не е давала комисионни, няма и как да го направи. Полските заводи са 100% частни акционерни дружества. С това приключвам.

– Значи руската страна няма да признае този ремонт?

– Категорично не! Давайки тези двигатели в ръцете на Полша, ние фактически ги бракуваме. Тоест след време ако се обърнем към РСК „МиГ“ за помощ и ремонт на тези двигатели, те ще ни откажат, тъй като вече е имало друга неоторизирана намеса.

Още повече, че РСК МИГ ни предупреди, че ако се подпише такъв договор, те ще спрат доставките на резервни части за Полша. Тогава, за да изпълни договора си с нас (дано от министерството са помислили за сериозни неустойки в случай на неизпълнение на договора), на Полша ще й остане единствената алтернатива да сваля резервни части от стари двигатели и да ги поставя на нашите, за да изпълни договорните си отношения с България,шише "bgnow.eu"

– Можеше ли да се мисли за по-смело решение за ремонта на МИГовете: връщане на старите самолети, прихващане на тяхната стойност и получаване на новите 29-М на разсрочено плащане?

– Преди време РСК „МиГ“ предложи на българската страна новия многоцелеви изтребител МиГ-29М/М2, който реално е „МиГ-35“ от поколение 4++ при изгодна цена, като се ангажира да изкупи нашите стари самолети.
Тогава генералният директор на РСК „МИГ“ каза, че ако българите купят 10 бройки, той ще подари още два отгоре…

Освен това като “офсетна програма” предложиха авиоремонтният завод „Г. Бенковски“ в Пловдив да стане регионален център за Европа, Африка и Близкия изток за ремонт на двигатели и самолети. Но резултатът беше, че при изискване на оферти за нов многоцелеви изтребител РСК „МИГ“ не беше поканен, а изискване от ЕС за натовски самолети няма и никога не е имало, както твърдяха някои “отговорни фактори” в държавата.

Цифрите са официални, подадени от работодателите за сезонна заетост. Наетите лица са с 500 души повече от миналата година.

За Actualno.com директорът на „Бюро по труда“ Живко Янакиев поясни още: 

“Недостигът на работна сила в туризма е една от причините тя да се компенсира с внос на работна ръка от чужбина. От наетите това лято, 97 процента са от бившото ОНД, а 77 % са украинци или 1554 човека.

Следват граждани на Беларус, Молдова, Армения, Киргистан и други от ОНД. Има наети хора и от по-далечни далечни държави, но те са единици“. Големият проблем в този процес на наемане на чужди работници е квалификацията.

Повечето работодатели разчитат това да се случи в процеса на работа, като мислят, че липсата на квалификация не е проблем за някои професии. Затова повечето наети чужденци работят като сервитьори на блок маси. Те само зареждат и отсервират и много малко от тях работят с клиенти. Такава е ситуацията и с камериерите - една професия, за която също се смята, че може да се работи без обучение.

„Но за да получиш свидетелство за квалификация за камериер трябва да учиш 600 часа в курсове, за сервитьор 300 часа, така че това са професии и обучението е много полезно“, добавя Живко Янакиев, който следи процеса от много години.

От гледна точка на професионалния състав, това лято най-много са били наетите сервитьори, следвани от камериери, помощник готвачи, работници в кухня и други професии. Има и аниматори – 27 човека, администратори, продавач-консултанти, танцьорки. За Бургаски регион този процес вече е приключил, но за зимните курорти сега започва.

Много от сезонните работници, след приключване на лятото, отиват да работят в зимните ни курорти. Законодателството вече позволява да се удължи техният престой с до 9 месечна заетост. Работодателите могат да направят съответните стъпки в тази посока, ако държат на определени служители и искат да ги задържат.

Мария Ивановна е родена на 18 декември 1922 г.година в Шаровка - село, разположено в района на Омск. Родителите й са обикновени сибирски селяни и украинци по рождение. Бащата на момичето се бори в Гражданската война и изгуби краката си там.

Поради нетрудоспособността на семейството, семейството се преместив района на Zaporizhzhya, където завършва осми клас средно училище. Детето винаги е привличано от самолети. През 1939 г., момичето завършва Астрономия в Херсон. За да стигне там, Мария Ивановна Долина добави към нейната възраст две години, така че във всички официални документи годината на нейното раждане бе отбелязана като 1920-та. Много от съвременниците й отидоха на такива маневри, особено когато войната избухна, а военните комисариати нямаха време да вземат всички, които искаха да бъдат на фронта.

За разлика от много военни герои, които станахавоенно само заради нападението на Вермахта, Долината на Мария Ивановна получила всички необходими професионални умения в мирно време. След като завършва авиационна школа в Херсон, тя започва да работи като инструкторен пилот в Осоаваким. Тя живее в Днепропетровск и Николаев.

Когато войната избухна през 1941 г., Долината на МериИвановна като ценен специалист веднага беше включен в редиците на Червената армия. Отначало момичето се бори в 587-ия авиационен полк на бомбардировача. Нейният боен автомобил беше Pe-2. Това беше атакуващ бомбардировач, разработен в Казанския авиационен завод.

Първият полет е направен от пилота воколностите на Сталинград, където съдбата на цялата война до голяма степен бе решена. По-късно Мария Долина е непрекъснато прехвърляна отпред на фронта. Тя се бие в небето на Кубан, Северен Кавказ и Курск. В последния етап на войната пилотът участва в освобождението на Белоруската съветска социалистическа република и балтийските държави.

В способни ръце на "Pe-2" стана смъртоноснаоръжия, насочени срещу немски опоненти. И Мария Ивановна Долина, разбира се, беше истински професионалист, дори въпреки много младата си възраст. Почти всяка битка състезание завърши с загуби в лагера на врага. В "Пе-2" Мария Долина не беше по-малко блестящ навигатор - Галина Джунковская.

През 1943 г. Мария Долина получи нованазначаване. Тя става заместник-командир в авиационния полк на 125-ия Гвардейски женски бомбардировач. Тогава тази военна формация получава името на друг известен съветски пилот - Марина Раскова, която почина край Саратов по време на полет до фронта.



Пилотите на полка, където Мария Долина сервира,унищожено оборудване, жива сила и отбранителни инсталации на врага на брега на река Волга, където през 1943 г. имаше повратна точка в цялата Велика отечествена война. "Пе-2" осигури пробив на съветски танкове по време на известната битка на Курск.

Почти всеки пилот на Великата отечествена войнаВойната беше битка, която почти стана последна. Имаше такъв случай и Долината на Мария Ивановна. Пилотен бе възложена задачата да унищожи няколко цели в близост до село Кубан казашки нарича Крим. В небето над това място 2ри юни 1943 своята "Пешка" е получил значителни щети - фрагмент от обвивката на зенитно-удари един от двигателите.



Мария  водеше лявата връзка на ескадрона. В момента, когато целта вече беше много близо, двигателят на самолета започна да работи с прекъсвания.Машината започна да губи своя курс. Екипажът на долината изоставаше зад главния ескадрон, в който изпълняваше бойна мисия. Но дори и при това състояние на машината, екипажът продължи борбата. Земните цели бяха бомбардирани и целта, поставена от командата, беше изпълнена. По пътя назад "Пе-2" попадна под новия огън на няколко германски бойци.

В битката при стрелеца на "Па-2" патроните избягаха. Долината в такива условия реши да намалее. В това положение тя беше хваната от един от Messers. Самолетът приближи внимателно, така че пилотът видя лицето на германския враг. През предното стъкло той посочи на първо място Вали и после два пръста. Жената не разбираше смисъла на жеста. Едва тогава й беше обяснено, че немският пилот любезно е попитал колко пъти трябва да свали колата си. Но всичко се оказа. При ожесточена схватка екипажът на Долината побеждава врага "Me-109" и FW-190.



Въпреки това, в съветския "Пе" огън започва. Долината не беше заслепена от огъня, само защото Галина Джунковская слагаше часовниците си (пилотските ръце винаги бяха заети). Мария чудотворно е приземила самолета само на два километра отпред. Веднага след като екипажът бързо напусна колата, тя избухна.

Като цяло долината на Мария Ивановна във войната е 72борба състезания. Когато съветската армия освободи Беларус, пилотът отбеляза няколко особено живи и успешни операции във въздуха. Например, на 26 юли 1944 г. тя унищожи стратегически важна част от железопътната линия близо до Орша, която германците използвали за транспортиране на ресурси.



Много ешелони с боеприпаси и други важнипредмети, бомбардирали долината на Мария Ивановна. Снимката на младия поклонник започва да пада в съветските вестници отзад и отпред. Неговите смели полети бяха демонстрирани в цялата страна като примери за смелост и професионализъм.

По време на битката над белоруския екип на БорисовДолината отпусна венец с писмото. В посланието пилотът призова сънародниците бързо да възстановят родния си град. Когато за 15 години жителите на Борисов отпразнуваха годишнината от освобождаването си, местните журналисти си спомниха, че е спаднал флагчето. Те трябваше да работят усилено, за да намерят Мария Долина, която по това време живееше в балтийските държави. Служителите на беларуския вестник влязоха в няколко интервюта с известния пилот. Тези записани разговори по-късно формират основата за биографични скици за Мария Долина.

След войната

След поражението на Германия през август 1945 г.Долината получава заслуженото звание "Герой на Съветския съюз". Жената реши да остане във Военновъздушните сили. До 1950 г. е заместник-командир на един от съветските авиационни бомбардировачи. След 28 години тя замина за резерва.

В последващото време работата в КПСС беше пътя, избран от долината на Мария Ивановна. Героят на Съветския съюз живеел в литовския град Сиаулиай, където завършваше партийното училище. През 60-те години бившият пилот работи в латвийските институции на КПСС и живее в Рига. Избран е в местния Централен комитет на Комунистическата партия.

От 1983 г. Мария Долина живее в Киев. След разпадането на Съветския съюз, тя получи украинско гражданство. Умира в Киев на 3 март 2010 г. на възраст 87 години. Мястото на погребението на известния пилот беше местното гробище Байково.

Из книгата на немски генерал..

Ние за това загубихме войната,защото руските жени се биеха на фронта,а децата им работеха в заводите и произвеждаха бомби-а нашите фрау ходеха на пикник, младежите ни маршируваха по улиците и чупеха витрините на набелязаните магазини.


Телевизионната легенда проф. Юлиан Вучков бе изпратен от стотици граждани в столичния храм "Св. Седмочисленици". Още в 11,30, половин час преди обявения час на поклонението, пред църквата започнаха да се събират хора. Около петдесетина човека посрещнаха катафалката с ковчега на проф. Вучков и търпеливо изчакаха навън да бъдат поканени за църковния ритуал.

Сред изпращачите на проф. Вучков бяха още певецът Васил Петров, младата певица Цвети Радойчева, актрисата Искра Радева и синдикалистката Янка Такева.

В множеството бяха и почитателите на проф. Вучков - художникът Иван Георгиев - Принц Папа Жан и колоритният Йоло Денев.От телевизионерите в храма бе уважаваният от професора като близък колега тв водещ в телевизия "Евроком" Николай Колев, бившият му колега Милен Цветков и пръв съобщилият за смъртта на професора - Мартин Карбовски.

От печатната преса бе дошъл да отдаде последна почит на проф. Вучков главният редактор на в. "Уикенд" Мартин Радославов и много редови журналисти от други медии.

Съболезнованията приемаха едноутробният брат на проф. Вучков - актьорът Михаил Петров, и група хора, които в последните дни сами се осветлиха като близки на професора, но от коментарите на най-близките приятели на Вучков вън от храма се оказа, че никой не е чувал за тях.Изпращането на проф. Юлиан Вучков до последния му дом спонтанно бе огласено от аплодисментите на множеството пред храма.

Така обикновените хора засвидетелстваха уважението си към човека, който бе смел говорител на народния глас.Сред изпращачите на проф. Юлиан Вучков не бе забелязан нито един партиен лидер, освен Корнелия Нинова, на която проф. Вучков отделяше напоследък специално внимание в предаванията си.В множеството се открои и икономистът Кольо Парамов.

Народът каза последно Сбогом на проф. Вучков с бурни аплодисменти, първо при изнасянето на ковчега за полагането му в катафалката и чак до тръгването й от площада пред храма.

Източник:dir.bg


"Най-тежките и трагичните години са ми били детството, юношеските години и донякъде младежките, защото тогава буквално се борех да не умра от глад, от унижение, от смазващата самота, от това че не е имало един грижовен човек до мене в тази крехка възраст", споделя приживе той пред bTV.

"Живял е с майка си само пет години, с баща си се е виждал само 3-4 пъти за по десет минути при това случайно"
Професорт приживе не веднъж е соделял, че животът му е низ от победени тежки изпитания, но хуморът, го е спасил.

Биография:

Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Негов полубрат от втория брак на майка му е Михаил Петров.

Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878 – 1944)“[1].

Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959 – 1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“.

Работи дълги години в Канал 1 (в предаването „Всяка неделя“), 7 дни ТВ, където създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване. Първото си предаване „Ум робува, ум царува“ води по Канал 2001 в продължение на три години.

По-късно води предаването „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ. До февруари 2009 г. Вучков е водещ на предаването „Времена и нрави“ по телевизия ТВ2. Предаването е на живо, гостуващите музиканти свирят и пеят на живо, без плейбек или сингбек. Води рубрика „Посланията на Юлиан Вучков“ във „Вестник за жената“. В края на февруари 2009 г., Юлиян Вучков е отстранен от телевизия ТВ2, както и неговото предаване „Времена и нрави“ е свалено от ефир. Впоследствие е преместено в телевизия ББТ, където се излъчва за 4 месеца, а впоследствие напуска канала.

Вучков продължава да работи в Нова телевизия в предаването „Здравей България“ като „Морален наблюдател“ един път седмично, в което 10 минути той дискутира относно морала в обществото. От 7 септември 2010 г. стартира предаването „Времена и нрави“ по телевизия „Канал 3“. През март 2012 г. напуска Канал 3 заради получени по-добри предложения от други телевизии.  През 2013 г. се подвизава в предаването „Гореща точка“ по ТВ 7. През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ е преместено в телевизия Евроком.

През 2017 г. Евроком снима документалния филм за Юлиан Вучков „Студиото на живота




По ирония на съдбата омразния брат прибира богатството му. Това е актьорът от Народния театър Михаил Петров, който ще наследи апартамента му, пише „Телеграф“.

Запознати с битието на професора твърдят, че освен обширното жилище и идеалния център на София на ул. „Христо Белчев“, той притежава спестявания на стойност между четвърт и половин милион лева. По закон всички тези средства сега се полагат на Михаил Петров.

Звездата от „Войната на таралежите“, „Ла донна е мобиле“ и сериалите „Магна Аура – изгубеният град“ и „Руслана и Людмил“ е човекът, който е освободил тялото на водещия на „Времена и нрави“ от Военна болница в понеделник като негов единствен роднина.

Имотът идва като подарък за 70-годишния юбилей на актьора, който е на 8 октомври, въпреки че през годините двамата са в открита вражда.

Юлиян и Михаил имат обща майка, но Вучков така и не приема втория й мъж, бащата на Мишо.Именно него той обвинява, че е имал пагубно влияние върху формирането на характера на младежа.

Проф. Вучков наричаше Мишо „полубрат“ и неведнъж го е обявявал за „бездарно актьорче“.

Те са били в нормални отношения до смъртта на майка им. В следващите 5 години Петров звъни на брат си винаги на деня на смъртта й, като според професора единственото му желание е да го депресира.

Вдига му страхотен скандал по телефона и това е краят на отношенията им.

Цяло лято е посещавала култовия водещ и моделката Алина Дуарне, носителка на титлата „Мис Лято 2013“, която му е съседка в блока отсреща. Тя казва, че сърцето на Юлиян е било по-здраво от нейното и е изненадана, че е получил инфаркт, пише Блиц.

Той е без наследници, от десетилетия не говори с полубрат си - актьора Михаил Петров

Няма кой да погребе проф. Юлиан Вучков! За заплетената ситуация алармираха пред Lupa.bg близки на колоритния тв водещ и интелектуалец, който издъхна на 22 септември вечерта на 83-годишна възраст.

Както е известно, той няма наследници. След смъртта на половинката му Диана Душкова през 2017 г., няма и партньор до себе си. Така излиза, че трябва да се организира служебно погребение за професора,пише flagman

"Никой не очакваше такъв развой, самият Юлиан бе в крепко здраве. Той няма роднини и наследници. Може би телевизия "Евроком", където работеше в последните години, трябва да организира церемонията и формалностите по погребението му", коментира пред Lupa.bg човек от обкръжението на автора на 32 книги и тв водещ.

Юлиан Вучков има и полубрат - актьора от Народния театър Михаил Петров, с когото не си говорят от близо 50 години. Двамата са от една майка, но от различни бащи. В десетки свои интервюта професора разказваше, че пастрока му редовно го е пребивал и се грижел единствено за биологичния си син. Даже предлагал на майката на Юлиан да го дадат в интернат, за да не им се пречка. Най-жесток бой Юлиан ял на абитуриентския си бал - втория му баща бил бесен, че семейството пръснало толкова пари за негов костюм и взел да му се подиграва, че изглежда нелепо в него. Когато Юлиан възрасил, пастрока му свалил колана и го пребил с него. През това време брат му Михаил гледал безучастно, а накрая казал: "Малко ти беше!""Той не ми е брат, а полубрат. Но за мен е мъртъв! Михаил Петров - това е едно нищожество, не искам името му да бъде споменавано редом с моето. Актьор бил в Народния театър - кажете ми една негова роля?! Пълен некадърник! Никога не сме се обичали, а от десетилетия не си и говорим. Същият боклук като баща си", казваше приживе Юлиан Вучков.

Най-вероятно сега Михаил Петров ще е негов законен наследник и сигурно на него ще се падне задачата да го погребе - нещо, което би ужасило професора. Неговата мечта бе да го положат до любимата му Диана...


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации