Някога,преди не толкова много години беше така!

Като деца, ние се возехме в автомобили, без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата…

Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това…

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото ние постоянно си играехме навън…

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден, на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата,забравяйки, че нямаме даже спирачки.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище…

Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продаваме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канала, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по строги от самия закон! Последните 50 години са били най продуктивните година в историята на света. Нашите поколения са направили най-добрите изобретатели и учени и до днес. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение!

Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем!

Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят, как са израснали родителите им? Здравейте поколение! Всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати!

Източник:За жената/снимка ФБ-група"Стара Стара Загора"/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато нямаше мобилни телефони и за да се обадиш на някого, трябваше да използваш уличен телефон

Тя бяха навсякъде и работеха почти без грешка. Е, понякога не те свързваха, с когото се надяваш, но в това им беше чарът.

По онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.

Сега младите хора, които по цял ден са като зомбирани от джиесемите си, не биха издържали и един час без тях.

Помня също, че като бях студентка в София, живеех на квартира при хазяйка, която не позволяваше да набирам от домашния телефон извънградски номера. Тогава, за да се обадя на роднините си в провинцията, ходех до телефонната палата и там чаках на опашка. Днешните младежи сигурно даже няма да ми повярват. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

След Девети предавахме зърното си на държавата

След 9 септември 1944 г. за земеделските стопани бяха въведени така наречените задължителни държавни зърнодоставки. Със започване на вършитбата в балканските села се появиха първите лозунги като: „Да предадем навреме задължителните държавни зърнодоставки", „Първото зърно за държавата" и др.

Въз основа на засетите с пшеница декари кметствата определяха количеството зърно, което всеки земеделски стопанин трябваше да предаде на държавата. Това трябваше да стане след вършитбата. За целта в моето родно село се използваха каруцата с конете на моя баща и каруцата с воловете на друг жител. Във всички тези мероприятия през годините активно участие вземах и аз.

Най-трайни са спомените ми от предаването на зърното от 1949 г. В определения ден всички от селото донесоха съответното количество зърно на нашия харман. Изтеглихме го и натоварихме каруците. На другия ден в ранни зори, с думите „Боже, помози" на моя партньор, потеглихме с двете каруци. Той обичаше да си попийва балканска сливовица. Този път не беше пил и беше в отлична форма. След известно време пристигнахме на приемателния пункт в Трявна. Там имаше много хора от други села, които чакаха реда си. Посрещна ни кметът на града, който вместо да се усмихне и ни поздрави за безвъзмездния труд, който влагахме, се обърна към нас с думите: „Къде сте го повели този пиян човек?". Тези думи развалиха хубавото настроение, с което бяхме дошли. Особено тежко го изживя моят партньор. През цялото време повтаряше: „Как може да ме излага и компрометира пред толкова много хора". Даже изрече и няколко псувни по адрес на кмета.

Предадохме зърнодоставките и се завърнахме с лошо настроение в селото. Това беше последното ми участие в предаването на задължителните държавни зърнодоставки, което все още не съм забравил./ретро.бг/

Пенчо Пенчев, Трявна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Милан обърна Дженоа в трилър с дузпи и червени картони

Милан обърна Дженоа като гост в мач от 7-и кръг на италианската Серия "А". Срещата се превърна в трилър с два червени картона и две дузпи.

Дженоа излезе напред в резултата в края на първото полувреме, след като Шьоне стреля от пряк свободен удар, а Пепе Рейна не успя да улови топката и тя влезе в мрежата му. Точно преди почивката резервата на "грифоните" Рикардо Сапонара получи червен картон за протест от скамейката.

С две смени на почивката Милан живна. Още в 51-ата минута Ернандес направи пробив до аутлинията и от изключително малък ъгъл промуши топката във вратата за 1:1.

Едва две минути след това Бираски игра с ръка в собственото си наказателно поле. Главният съдия с помощта на ВАР отсъди дузпа в полза на "росонерите". Кеси успя да я превърне в гол, Бираски пък получи директен червен картон.В 79-ата минута численото равновесие се възстанови, след като Давиде Калабрия също беше изгонен заради втори жълт и съответно червен картон за фаул срещу Куаме.

В 89-ата минута главният рефер отсъди и дузпа в полза на Дженоа за фаул на Рейна срещу Куаме. Шьоне обаче този път не успя да преодолее Рейна и Милан си тръгна с ценни три точки.

В класирането преди изиграването на останалите мачове Милан е с 9 точки на 11-ото място, докато Дженоа е на предпоследното с 5 точки.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Слави Трифонов с първи думи след учредяването на своята партия

Аз мисля, че има конкретна, точна, ясна цел. Когато нещо се прави трябва да се направи до край. Този референдум и решенията от него трябва да бъдат приложени в действие, независимо от това дали на някой му харесва или не му харесва. Защото според мен така се прави. 

Това заяви Слави Трифонов пред учредителите на партията „Няма такава държава“,пише сайтът novinarnik24.com

Днес се проведе Учредителното събрание на ПП “Няма такава държава”.

Присъстваха 559 делегати от цялата страна.

Учредителното събрание прие устав на ПП “Няма такава държава”, избра председател, изпълнителен съвет и арбитражно контролна комисия.

За председател на ПП “Няма такава държава” бе избран Слави Трифонов.

В Изпълнителния съвет бяха избрани – Тошко Йорданов (заместник-председател), Ивайло Вълчев (заместник-председател), Виктория Василева ( главен секретар), Драгомир Петров, Александър Вълчев и Филип Станев.

В арбитражно-контролната комисия бяха избрани – Иво Георгиев Атанасов, Андрей Николаев Михайлов, Александър Викторов Рашев, Румен Тодоров Попов, Пламен Иванов Данаилов, Филип Петров Попов, Пламен Николаев Николов.

След избора му Слави Трифонов каза:

“Първо искам да ви благодаря, това е едно изумително нещо, което се случва, защото целият политически ресурс в последните години изглежда нелепо и нормалният човек чувства отвращение. Една огромна част от българите са отишли в чужбина точно по тая причина. Хората, които управляват и се избират от неголяма част от българския избирател, са алчни за власт. Аз и моите колеги процедираме по този начин, защото се случи една огромна несправедливост. Беше проведен по смисъла на конституцията референдум. Този референдум беше проведен по българската конституция и по правата на пряката демокрация. Той беше захвърлен в ъгъла все едно нищо не се случило. Тука в България всички сте потребители на факта, че всяко чудо е за три дни. Да обаче чудото е нещо прекрасно – не може да бъде за три дни. Затова е чудо. Аз няма да ви обяснявам тия неща в емоционален план, но днес е ден в който си позволявам по-емоционално да ги обясня.

Аз съм практичен човек и мислех да си напиша реч. Но предпочетох по-скоро да ги кажа по-емоционално, защото живеем заради емоциите. Те са лош съветник, но живеем заради тях. Та тази емоция, която предизвикаха с незачитането на референдума и че “всяко чудо е за три дни” е.. отвращение.

Аз съм последователен и мисля, че най-правилното нещо е човек да върви към целта си без да се спира и без да се страхува. Обаче има една група хора, които решиха, че това няма никакво значение и със съвсем елементарни хватки и дори с незачитане на закона, което е отвратително – законодателят не зачита закона, та този референдум беше избутан в ъгъла с това, че всяко чудо е за три дни.

И по закон, това, което може да се направи е да се създаде политически продукт и този политически продукт…. не се измъквам от думата “партия”, но думата “партия” е отвратителна. Просто представлява нещо, което в последните години, при този начин на “демокрация” се превърна в нещо отвратително нарицателно. Но такъв е закона и целта на този политически продукт е да възстанови справедливостта.

Аз не съм алчен за власт. Аз съм алчен за справедливост. Както предполагам и огромната част от вас. Кой нормален човек не иска справедливост? Излизайки от тази зала всеки живее живота си подложен на несправедливости. Аз не мога да оправя всички несправедливости. Аз мисля, че има конкретна, точна, ясна цел. Когато нещо се прави трябва да се направи до край. Този референдум и решенията от него трябва да бъдат приложени в действие, независимо от това дали на някой му харесва или не му харесва. Защото според мен така се прави. Ако и това нещо се замете в ъгъла и се направи като “всяко чудо за три дни” ние в какво да се опираме в ежедневието си като желание за справедливост? Откъде да дойде то? Ще дойде когато се спазват правилата. Аз не мога да направя така, че да се спазват всички правила, но едно съществено правило като закона за пряката демокрация ще бъде спазено, защото, който застане на пътя на справедливостта, ще си поеме всички последствия. Искрено съзнавам какво правя. Искрено съзнавам какво правя, искрено осъзнавам отговорността, която поемам. Искрено осъзнавам отговорността, в която сте ме облекли вие. Суверенът е майсторът, който прави това, а аз съм просто инструмент. Искам да ви благодаря, оценявам вашето доверие и съм ви благодарен, че създавате за мен и моите колеги един изключителен момент. Живота е прекрасен, благодаря ви.

Заместник – председателят Ивайло Вълчев уточни:

„Всеки от нас вижда целта на своето стоене, не като някаква самоцел. Целта на всеки от нас е с енергията която стои зад нас да отворим пътя, на всички тези, които имат знанието и желанието да работят за това нещата в тази страна да почнат да се случват и няма такава държава да почне да звучи в положителния смисъл. Ние в момента не строим кула, в която да се затворим, а стоим, за да построим, всички ние, един мост по който да премине всеки, който иска да остане в тази държава“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В пълна секретност, без допуснати медии Слави Трифонов учереди партията "Няма такава държава"

Новата формация, бе учередена за рекордно кратко време - около 20 минути. Според закона за политическите партии, за да се учереди партия са необходими 500 човека. И Трифонов успя да събере толкова делегати на учередителното събрание, които дойдоха в столичния хотел "Рейнбоу плаза" от цялата страна. 

Хората започнаха да пристигат още в 11.30 - часове по-рано от предварително обявения час - 14 ч. Самият Слави Трифонов се появи пет минути преди началото на учредителното събрание и влезе през задния вход на залата без да прави изявление.

Делегати-мълчаливци

Влизането в залата, където се провеждаше учередителното събрание, ставаше само с предварително направени акредитации, които всеки делегат носеше. Участничка в събитието от провинцията каза пред "Капитал", че е имало строг контрол и на влизане в залата на всички от тях са били вземани мобилните телефони и са били заключвани в каси, за да не може да се правят снимки и записи на случващото се взалата./www.capital.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тежка катастрофа в Хаинбоаз с жертви между които две деца

Четирима души, между които две деца, загинаха при тежка катастрофа на Прохода на Републиката (Хаинбоаз). Инцидентът е станал в района на село Пчелиново тази вечер.

Челно са се сблъскали два леки автомобила. Едната кола е с украинска регистрация. В другия автомобил са пътували възрастни мъж и жена и техните внуци, от град Шивачево. При удара колата на семейството се възпламенява и всички пътуващи в нея са загинали.

Временно е спряно движението през прохода. Леките автомобили, пътуващи от Стара Загора се отклоняват през Шипка, а от Велико Търново през Габрово. Товарните автомобили изчакват на място.

В момента се извършва оглед и се изясняват причините за катастрофата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Грубиянство и безумия в НРБ-казармата

Точно на този ден пред 44 години ме прибраха в казармата. Никога преди и никога след това не ми се е случвало нищо по-потискащо. Време на бездуховност, насилие, простащина и безсмислие. Александър Андреев разказва:

Принудителната военна служба е престъпление срещу човешките права. Така смятам аз. Точно на този ден пред 44 години ме прибраха в НРБ-казармата. Никога преди и никога след това не ми се е случвало нищо по-тъжно, по-потискащо, по-страшно.

Моят спомен за казармата

През онази есен исках да следвам. Исках да чета книги, да слушам музика, да пътувам - и всичко останало, от което се вълнува един 19-годишен човек. Вместо това ме напъхаха в груба вълнена униформа и ме подгониха в подкованите ми обуща по един безотраден плац, където на всичко отгоре трябваше да марширувам и да пея налудничави и кръвожадни песни. Пък аз изобщо не мога нито да марширувам, нито да пея. Не мога и „коремно“ да правя, заради което изядох доста бой.



Апропо - бой. Всекидневието в НРБ-казармата беше наситено до гъст разтвор с деяния, които са подсъдни по Наказателния кодекс и са низвергнати от Всеобщата декларация за човешките права. Виждал съм убийство, осакатяване, изтезания и какви ли не „извращения“, както ги наричаха тогава. А докато в съвременна България все още имаше наборна военна служба, нещата си бяха почти същите, доколкото ми е известно. Защото войската и казармата са бавни, тежки, инертни и назадничави структури, които не се променят толкова бързо - нито от демокрацията и пазарната икономика, нито от членството в НАТО и ЕС. Слава Богу, че днес в България вече няма принудителна военна служба. Искрено се надявам, че предложението на г-н Каракачанов тя бъде възобновена преследва само краткосрочни политически цели, а не действителното ѝ възстановяване.

Преди 44 години не разбирах, не го разбирам и досега: защо внезапно пълна власт над мен получиха неколцина груби, необразовани и крадливи хора, които се наричаха един другиго "Бате", "Баджо", "Боце", "Таце" или "Ку*e"? По-късно, с настъпването на мутренските времена, поне разбрах за прякорите, популярни между грубите, необразовани и крадливи хора.

Защо трябваше да пропилявам две от най-ценните си години?

Сигурно ще прозвучи претенциозно, но в опушеното помещение, вмирисано на човешка физиология и паркетин, аз смехотворно се опитвах да чета Пруст и Лукреций. Иначе бях длъжен да зубря малоумия за кръвожадната турска армия, остарели информации за структурата на артилерийския снаряд или нелепи указания какво да правя, когато зад ъгъла падне атомна бомба. Всичко това - в смрадливи помещения, в лепкава атмосфера от въглищен дим, алкохолни изпарения и грубиянщина. И без никаква следа от легендарните войнишки приятелства, които уж били възвишени, всеотдайни и за цял живот. Не, такива нямаше, защото всеки гледаше да се погрижи за себе си, да се добере до малко повече (храна, привилегии, отпуска), отколкото имаха останалите. Може ли някой да ми даде смислено обяснение защо трябваше да пропилявам две от най-ценните си години с подобни идиотски занимания?



Да, да, знам наизуст монотонния напев за придобиването на мъжественост и за защитата на отечеството. И дори сам мога да добавя един-два (макар и не безспорни) аргумента в полза на казармата: в такива сфери като ограмотяването и битовата хигиена тя наистина може да се окаже напредничаво място за част от новобранците. Но, извинявайте, нима трябва да нахлузиш униформа и да грабнеш калашник в ръка, за да се научиш да си миеш зъбите? Та нали обществото разполага с други институции, които имат грижа за образованието и хигиената - например семейството и училището.

Когато почти провалих учение на Варшавския договор

Колкото до мъжествеността и защитата на отечеството: мъжественост човек може да си натрупа и във фитнес-залата, стига да иска. А защитата на отечеството по-добре да поверим на професионални войници, отколкото на неопитни млади момчета, които само чакат момента да захвърлят пушките в някой храст.

Какво помня 44 години по-късно? Бездуховност, насилие, простащина, безсмислие - това помня. А, и още нещо. Когато, поради пълна непригодност за задачите в армията, един хубав ден почти провалих учение на Варшавския договор, въпросният деец с прякор Ку*ето извади пистолет и произведе човеколюбивото съобщение, че вътре има шест патрона - пет за мен и един за него. Е, изстрели не произведе, аз оцелях, попаднах в карцера, а накрая и в Трудови войски. И напълно заслужено се уволних без нито една нашивка.

Източник:dw

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ