През януари т.г. испанските Балеарски острови одобриха закон, който пък забранява обиколките по кръчми и намаленията на напитките в определи часове

Тази година баркролове у нас няма да има. Това стана ясно по време на блиц контрол на министъра на туризма Николина Ангелкова, която отговаряше на въпроси на депутати пред ресорната парламентарна комисия, съобщава Флагман.бг.

Въпрос по темата имаше лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който призова за забрана на баркроловете – нощни алкохолни турове по заведенията (характерно най-вече за Слънчев бряг).

Баркроловете сме ги забранили този сезон, отговори му Николина Ангелкова. Това като дейност и като услуга няма как да се случи това лято, обясни министърката.

Причината за ограничението, разбира се, е коронавирусната пандемия.

След участието си в блиц контрола Ангелкова говори и пред репортери. На въпрос на "Флагман" - как юридически се забраняват баркроловете, министърката обясни: "Това е изцяло дейност на "Слънчев бряг" АД, така че те в своите указания казват кой, кога и какво като дейности това лято следва да изпълняват. Така че ще помоля "Слънчев бряг" АД да ви даде конкретна информация за мерките, които дружеството ще прилага това лято."

Припомняме, че през януари т.г. испанските Балеарски острови одобриха закон, който забранява обиколките по кръчми и намаленията на напитките в определи часове (т.нар. happy hours) в три популярни туристически дестинации в опит за борба с „алкохолните почивки“.

Ограниченията се отнасят до популярните сред туристите Плая де Палма, Магалуф в Майорка и Сан Антонио в Ибиса.

Покрай ограниченията заради коронавируса падна и последната Мека на алкохолния туризъм в Европа - Слънчев бряг.

Източник:Десант

Районният съд в София отмени паричната гаранция на Симона Цанкова, която беше спътник на Кристиан Иванов, задържан за катастрофата, при която загина Милен Цветков.

На 21 април тя и още един спътник в автомобила – Георги Иванов, бяха обвинени от Софийската районна прокуратурата, че не са съдействали на разследването на инцидента. Впоследствие и двамата са дали показания. Те потвърдили, че Кристиан е бил зад волана на джипа, ударил колата на журналиста.

Симона и Георги бяха пуснати от ареста срещу парична гаранция от по 10 000 лева, която обжалваха. За Иванов, който е син на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, мярката за неотклонение остава в сила, защото жалбата на адвокатите му не е подадена в срок,пише брадва.бг

В жалбата пред съда, адвокатът на мъжа е посочил, че страда от сериозни здравословни проблеми, включително тумор на епифизата в мозъка, и панически атаки, като вследствие на преживения стрес от катастрофата, бил в почти неадекватно състояние. Според съда жалбата на адвоката е пресрочена и ще бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

Според съдия Николай Урумов, след като Цанкова е декларирала, че има отношения с Кристиан, тя попада в кръга лица, които имат право да откажат да дават показания. Затова обвинението срещу нея, според съда, не е съставомерно.

Според съда по-важно значение има обстоятелството, че доколкото пред разследващите органи Цанкова не е заявила никакви обстоятелства, то дори да се приеме, че тя не се намира във фактическо съжителство с Кристиан, отново не е налице извършено престъпление.

Припомняме, че журналистът Милен Цветков издъхна при катастрофа, станала в столицата навръх Великден. Виновен за смъртоносния инцидент бе 22-годишният Кристин Николов, който с джипа си удари колата на Цветков, изчакваща на червен светофар на кръстовището на булевард „Черни връх“.

Мъжът сподели как генералът му спасил живота, когато непознати го нападнали и намушкали с нож.

Пациент на ген. Веселин Мутафчийски написа разтърсваща изповед във Фейсбук. Той разказва как е бил спасен от него и споделя колко много му е благодарен.  Преди години той е бил нападнат и намушкан с нож. Буквално е бил на косъм от смъртта.

Ето и историята на Емил Попов от профила му във Фейсбук:

Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха! Нямам представа защо. Най-вероятно ме объркаха с някого, защото и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен! Беше сред нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в съзнание. Нищо не ме болеше, но усещах, че умирам. Бях по гръб. От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре. Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото неудобство, което изпитвах, както и лека тъга, че умирам, и... колкото и странно да звучи - съжалявах, че не мога да запаля цигара!

Нямаше трагедии, страх от смъртта или болка! Просто лека тъга, необясним покой и хлад. Тогава чух сирените! Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, но ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв друг, неразбираем език. В линейката лекарката ме молеше да дишам.  Молеше ме... Трепераща ме молеше да дишам. Само кървави ръкавици и истеричен, но добър и загрижен глас. Говореше ми на ТИ и повтаряше: "Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те пазя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето така! Дишай, моля те!"

После дрезгав глас в "Пирогов" отсече: "Тук ще умре! Карайте го в спешна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да подготвят екип!" Последното, което си спомням е хладния допир на метал по тялото ми /режеха дрехите ми с ножица/ и думите: "На три го местим! Хайде! Едно, две...." - и съм загубил съзнание! Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко побутване. Лекар неврохирург с името Добрев, показваше на колцина студенти, как е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди това спешно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв. Говореше им за удачните действия на колегата си от Спешна помощ, която с пръсти събирала разкъсаните краища и по този начин запазвала притока на кръв в мозъка , което съхранило пациента жив!

Млад лекар се включи също и обясни как като ръководител на приемащия ме екип, наредил на доктор Добрев първо да обработи артерия фациалис, с цел да осигури мозъчна дейност. Едва тогава разпоредил, анестезия и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие. Беше много блед и наистина младолик, симпатичен и смътно познат! Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене! Когато приключи визитация, мина сам. Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи много корема! После тръгна към врата, обърна се, намигна ми и каза: "След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти!".

Нататък е ясно! Мама, приятели, визитации и така 10 дена! Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, но жив. Изписа ме доктор Добрев - неврохирургът! Исках да благодаря и на онзи младият лекар, дето всеки ден идваше. Същият дето ръководил екипа. Този, който наредил на Добрев да започне от артерия фациалис. Беше в операция. Не го видях. Спасяваше някой друг! Това беше доктор Венцислав Мутафчийски! Тогава млад хирург! Благодаря Ви, докторе! Лекарката дето ме доведе до него никога не видях. По-късно разбрах, че се оженила и напуснала страната ни. Работи в САЩ! Дали ме помни?! Благодаря на един лекар, мой приятел. Всъщност най-дългогодишният ми и истински приятел. Той също е хирург във ВМА. Той ме върна към този случай и ми припомни неща, които исках да забравя! Чете ме и си знае кой е. Ако желае може да се обозначи. В момента е из Африка! Заради карантината не може да се прибере при семейството си. Лекува ги там. Сигурно и него го плюят местни журналисти. И той с мисии в Афганистан, Ирак и Босна. Синът му - също е лекар. Първа година. Младо и много красиво, високо момче - пак във ВМА."

Източник:БЛИЦ

Драмите в семейството на легендарната тв говорителка не спират, дъщеря и също се самоуби.

На другия край на света, далеч от роднините си в България, расте единственото внуче на легендарната тв говорителка Татяна Титянова, която загина трагично преди години. Малкият Рафаел живее в слънчева Бразилия заедно със своя баща Клебер Оливейра, който е родом от Сао Паоло.

До заминаването им там се стигна след трагичната смърт на дъщерята на Титянова – Криси, която повтори съдбата на майка си. През 2017 г. щерката на легендата на БНТ скочи от 9-ия етаж на жилището си в Лондон и загина на място. Тогава нейната леля – сестрата на Татяна – Антоанета, разбира за жестоката трагедия от журналисти, които я потърсили за мнение.

Преди това години наред не била общувала с племенницата си, която отказвала да има връзка с роднините на своята майка, повлияна от баща си Георги. Няколко дни преди зловещия инцидент обаче Кристи търси леля си и ѝ праща съобщение, че иска да се прибере в България, защото с мъжа ѝ не се разбират и имат спорове за общото им дете. Така и обаче не успява да се качи на самолета, защото полита от 9-ия етаж. Мъжът ѝ Клебер съобщава за смъртта ѝ във фейсбука си с един ред. После заминава за Бразилия заедно с тяхното дете. Към днешна дата зетят на покойната Татяна поддържа връзка единствено с нейния съпруг Георги.От него Титянова има и втора дъщеря – Глория, която е пеленаче, когато тя загива, политайки от 8-ия етаж на апартамента си в София. В момента Глория също живее в Лондон, където е баща ѝ. Преди това е работила за известен фризьорски салон у нас, а после се преместила на Острова. Тя няма никакви спомени за майка си, защото Татяна умира малко след като е станала майка повторно. Тогава Глория е само на 3 месеца, а в паузите, когато не я кърмила, говорителката рисувала картина, в която после близките ѝ намират пророчески смисъл. В последната си творба Титянова се изобразява като Богородица с тъжни очи, гушнала малката си рожба. Едва на 13 години Глория разбира всъщност коя е била майка ѝ.

Обичаната от хиляди зрители Татяна Титянова ни напусна преди 32 години. След трагедията имаше много загадки и спекулации около смъртта ѝ. Близките ѝ смятаха, че не става дума за самоубийство, тъй като трупът ѝ е бил намерен на 7 метра от блока, от който се твърди, че е скочила. Самата Ванга посъветвала сестрата на Татяна да поискат ексхумация. По делото се сменят 9 следователи. Няма обяснение защо под тялото няма кръв, защо са травмите по лицето, избитият зъб, старателно разхвърляните настрани обувки, скъсаният колан на здравия английски цветен халат.

„Ужасно бе разкритието ни след ексхумацията, че почти цялата долна половина от пеньоара на Таня – веществено доказателство по делото, бе натъпкан в главата и шията й. Защо? Проява на докторска мърлявщина или нарочно укриване – трябвало е да се „погребе“ завинаги дрехата, по която са открити следи от кола? Вече твърде много събития превръщат случая във филм на ужасите. Но продължавам да вярвам в думите на Ванга, че един ден „мъртвото ке проговори“. Дано доживеем този ден“, казва сестрата на Татяна – Антоанета Титянова.

Източник:РЕТРО.БГ

Спомени от СОЦА
Масовата телефонизация беше една от гордостите на соца, често отчитана като достижение и знак за благоденствие на народа. В интерес на истината в малките градчета тя вървеше значително по-ускорено и не беше обект на някакви корупционни практики. Хората подаваха молба до пощата, плащаха си таксата и до няколко месеца се сдобиваха с телефон.

Не така стояха нещата в столицата и големите градове. Родителите ми бяха подали молба за прокарване на телефонен номер някъде в първата половина на 80-те години, с телефон се сдобихме едва през есента на знаковата 1989 г. И то не защото се беше случило дълго чаканото митично разширение на четворката – така наричаха централата на номерата, започващи с четири. А просто защото баща ми по време на едно свое лечение в Хисаря се беше паднал в стая с телефонен техник. Той работил в друга централа, но имал познат в четворката и така работата стана. Оказа се, че не е необходимо да търсиш помощ от високото началство на централата, просто един телефонен техник свърши работата за няколко дни. Естествено, телефонът беше дуплексна двойка, така че и някой друг се облажи покрай нас. За което баща ми пък почерпи техника, както си подобава, с кутия шоколадови бонбони, бутилка луксозна ракия и една луканкова щафета. Те също бяха издирени по втория начин, с познати, но това е друга тема.

Знае се и днес, че по време на соца беше много важно да имаш някаква „връзка“. Въобще животът без връзки по време на соца си беше накак аутсайдерски. Връзки за всичко – от водопроводчик, през автомобилен сервиз, до търговията и администрацията. Ако пък имаш връзка във висшата бюрокрация, можеше да минеш за преуспяващ и уважаван от всички.

Калоян Трайков, София

Белгия даде по 1291,69 евро на самоосигуряващите се без деца и по 1614,10 евро – хората със семейства.

На този фон у нас бяха отпуснати по 375 лева еднократна помощ на пострадалите от кризата с вируса.В Белгия обаче на работниците и чиновниците са изплатени 80% от заплатите като обезщетение. Това съобщава за в. „Борба“ от Брюксел Нина Атанасова, български културен посредник.

По думите й в Белгия няма масова истерия, мерките за помощ на хората и фирмите са много адекватни. Нина Атанасова е от Полски Тръмбеш и работи към организация по интеграция в Брюксел като български културен посредник – медиатор и преводач към посолството ни в Брюксел от 25 години. Тя има и собствено бюро за преводи и консултации, където помага на наши фирми и сънародници, които имат нужда от помощ по интеграционни въпроси или конфликти с местната власт. Съвсем наскоро Нина направила и блог за важна информация, където публикува най-важните теми.„В Белгия живеят 187 националности, както в Америка, но няма масова истерия, въпреки че страната е на водещо място по заразени и починали на 11 милиона население – над 40 00 заразени и над 7000 починали. Има отделен канал, който следи „Корона новините“, а другите телевизии имат много умерен подход, цели се да не се всява паника“, разказа Нина. Мерките за помощ на хората и фирмите са много адекватни, по 1291,69 евро са получили самоосигуряващите се без деца, 1614,10 евро са отпуснати на хората със семейства.

На работници и чиновници са изплатени 80% от брутните им заплати като обезщетение. Всички ресторанти, кафенета, фризьорски салони и други фирми от бизнеса, които трябвало да затворят задължително, са получили по 4000 евро безвъзмездна помощ. Плащанията по кредитите са отложени до 30 септември т.г.

Когато истерията около вируса започна, много българи изпаднаха в безтегловност.

В Белгия има над 60 000 българи, 80% от тях не говорят добре езиците френски, немски или холандски и не можеха да се ориентират какво става, не знаеха как да подадат документи за обезщетения. Много от тях се втурнаха към посолството да се опитат да получат информация. По този повод направих като преводач и медиатор блога, където почти ежедневно поставям информация от преведени статии и изказвания на министри, както и процедури на подаване на документи. Информирах посолството, че може да насочва сънародниците ни да го четат и да задават въпроси.Имаше много българи, работещи като „командировани“, но изоставени от фирмите си без работа и без възможност да се придвижат до България. Имаше и много хора без достатъчния стаж в Белгия, за да имат право на помощи, както и други, които не можеха да се справят с документите за обезщетения. Много от тези българи реагираха с благодарност на информацията в блога ми. Какво ще се случи оттук нататък в Белгия? Съветът за национална сигурност е взел решение за постепенно, на етапи отпускане на мерките.

„Направихме сериозни жертви. Сега е моментът да погледнем към бъдещето“, заявил премиерът Софи Уилмс. Отпускането на мерките в Белгия е разделено на фази. На 4 май, освен магазини за хранителни стоки, работята и магазини за домашни любимци, градински центрове, будки, вестници и аптеки, магазини за платове и мебели. Всички компании, включително тези от несъществени сектори, могат да рестартират, ако спазват правилата за социално дистанциране. Всички пътници след дванадесетгодишна възраст трябва да покрият устата и носа си с маска, шал или друга материя в градския транспорт. Не само в самите превозни средства, но и на входа на сградите и платформата.

От 11 май всички магазини могат да се отварят отново, без дискриминация по размер или сектор, като, разбира се, трябва да спазват правилата за социално дистанциране. Спортните дейности на открито и безконтактни отново са разрешени с участието максимум на двама души (или повече, ако хората живеят под един покрив). Разрешението се отнася например за тенис, риболов, голф, лека атлетика, каяк. Физическите и спортните занимания могат да бъдат разширени до повече от двама души (след оценка). Може да се обмислят еднодневни екскурзии в интериора (след консултация).Училищата може вече да имат пробен старт на 15 май, истинското възобновяване ще последва на 18 май за децата от 1-ви, 2-ри и 6-и клас, за деца от 3-ти, 4-ти и другите класове – от 28 май. В клас могат да влизат максимум десет ученици и един учител. Трябва да има поне 4 квадратни метра на ученик и още 8 квадратни метра за учител. Задължително всички учители и ученици от дванадесетгодишна възраст и нагоре носят маска за уста.

Обмисля се възобновяването на музеите, но при условия. Проверява се дали и при какви условия контактните професии, като фризьори, могат да възобновят дейността си. Проучва се възможното и постепенно отваряне на ресторанти, а по-късно и на кафенета и барове.

В края на май ще бъде взето решение дали да продължат лагерите за младежко движение и летни стажове, или не. Обмисля се и възобновяване на многодневни пътувания в страната и в чужбина, откриването на туристически атракции, като зоологически градини и увеселителни паркове. Масовите събития ще продължат да бъдат забранени до 31 август, но ще се обмисли дали могат да продължат по-малките събития на открито.

Мярката около браковете и погребенията не е облекчена. При браковете религиозната служба остава възможна в присъствието на съпрузите, техните свидетели и организатора на поклонението. Гражданските бракове се извършват, но само в присъствието на съпрузите, свидетелите и гражданския регистратор. На погребенията може да присъстват максимум 15 души, като се поддържа разстояние от един и половина метра.

Най-рано на 8 юни, след консултация с експерти, ще се проучи повторното отваряне на ресторанти и по-късни кафенета.

Не мога да гарантирам, че на 1 септември учебният процес в Белгия ще започне нормално. Това заяви министърът на образованието Каролин Дезир. Коментарът й е в отговор на притеснението на родителите как ще се гарантира здравето на децата им.

„Разбирам тяхното притеснение, но ние няма да отворим училищата, преди да са взети всички санитарни мерки и мерките за социална дистанция“, увери Дезир. Родителите, които не смятат, че трябва да изпратят децата си на училище, няма да бъдат санкционирани. Учителите ще се свържат с тях, за да разберат каква е причината за отсъствието на ученика и дали децата са подсигурени за дистанционно обучение у дома. Всички училища няма да бъдат отваряни по едно и също време от съображения за сигурност. Белгийските власти ще оборудват учебните заведения с дезинфектанти. Училищата, които не спазват всички противоепидемични мерки, няма да отворят врати за ученици, категорична бе Каролин Дезир.

„Според мен Белгия доста добре се справи с паниката, овладя я и хората се успокоиха. Никой не подозира измамни схеми, за каквито подозрения четем в българската преса. Хората добиха смелост, след като получиха в началото на април обезщетенията си за март, за април получават в първата седмица на май, а секторите, затворени до 8 юни – след тази дата в същия месец“, разказа Нина Атанасова.

Източник:bultimes.bg

„Мили мой, скъпи Йосифе! Прости ми за това писмо, но вече не мога да мълча. Трябва да ти кажа самата истина... Пострадах на фронта. Нямам ръце и крака. Не искам да съм ти в тежест. Забрави ме. Сбогом. Твоя Зина.“

Да напише това на годеника си не беше лесно и не го направи веднага – а след няколко месеца на тежки операции и безсънните нощи... За какво е мислила осакатената млада жена, когато е диктувала тези редове, можем само да гадаем. Но фактът, че отговорът на писмото й промени нейната съдба, не предизвиква съмнения.

Зина Туснолобова се срещна с Йосиф Марченко през пролетта на 1941 г.; младите нямат време да подпишат брак: Зина го изпровожда на фронта в първите дни на войната. Самата тя става доброволка през юли 42 г., след като завършва училище за медицински сестри.

В първите две битки Зина изнася 42-ма ранени изпод куршумите на бойното поле. За този подвиг момичето е наградено с ордена „Червена звезда“, а за 8 месеца кръвопролитни битки на Воронежкия фронт, тя спасява 123-ма ранени войници и офицери.
Февруари 1943 г. разделя живота й на „преди” и „след”… Докато спасява ранен командир, самата тя е тежко ранена. По чудо руските разузнавачи, връщайки се от немския тил, чуват тихите й стонове. Наложило се да отделят с тънки финнски ножове тялото на момичето от замръзналата кървава каша.Десет дни лекарите се борили за живота й, но не успяли да спасят измръзналите й ръце и крака - започнала гангрена. Осем трудни операции, ужасни болки, пълна безпомощност...

Няколко месеца по-късно момичето диктува на дежурната медицинска сестра последното писмо до любимия си… а самата тя, в същото време, окуражава другите ранени – пренасяли са я от отделение в отделение.

Веднъж тя помолила комсомолците да я занесат в „Уралмаш“.
- Скъпи приятели! Аз съм на 23 години. Много съжалявам, че успях да направя толкова малко за моя народ, за Родината, за Победата. Сега нямам нито ръце, нито крака. Много ми е трудно, много ми е болезнено да стоя настрана“, казва тя на работниците, лежейки на носилка. - Другари! Много, много ви моля: ако може, направете по един нит заради мен за танковете.
Месец по-късно на фронта отиват пет танка, които работниците пускат извънпланово. Отстрани на бордовете на бойните машини с бяла боя било написано: "За Зина Туснолобова!"

Главният хирург на болницата в Свердловск Н. В. Соколов я утешавал и й обещал малко по-късно да й „направи“ ръка. Тя отказала - операциите били твърде болезнени. Но отговорът, който Йосиф й изпратил, вдъхнал нови сили в нея:„Мило, мое момиче! Скъпа моя страдалке! Никакви нещастия и беди не могат да ни разделят. Няма такава мъка, няма такава скръб, които да ме принудят да те забравя, любима моя. И в радост, и в мъка - винаги ще бъдем заедно. Аз съм твоят предишен, твоят Йосиф. Само да дочакаме победата, да се върна у дома, до теб, моя любима, и ще живеем щастливо... Нямам време да пиша повече. Скоро ще тръгнем в атака. Не мисли за нищо лошо. С нетърпение очаквам твоят отговор. Целувам те безкрайно много. Обичам те силно, твой Йосиф.“

Зина се оживява и се съгласява на сложна операция. Разделят костите на лявата й ръка и ги обшиват с мускули, така че да се получат два компресиращи „пръста“. И тя се научава да се мие, да се реши, да взема предмети. На останалата част от дясната й ръка правят гумен маншет, в който вмъкнат молив, и Зина отново се научава да пише.

През май 1944 г. фронтови вестник публикува нейно писмо до бойците на 1-ви Балтийски фронт, който се приближава до родния й Полоцк. Момичето разказва историята си и апелира: "Руски хора! Войници! Бях ваш другар, вървях рамо до рамо с вас. Сега вече не мога да се бия. И ви моля: отмъщавайте!"
писмото й е прочетено на войниците преди нападението над Полоцк. Името на Зина Туснолобова е изписано на стволовете на пушки, минохвъргачки, самолети, танкове, бомби. Тя, без ръце и крака, побеждава нацистите до самия край на войната.
Те сключват брак веднага след победата - Зина срещна Йосиф, застанал здраво на краката си.Имат син Владимир, после – дъщеря Нина. Зинаида се научила сама да готви, да пали печката и дори да кърпи чорапите на децата. „Мама не мислеше за себе си, като инвалид, тя живя пълноценен живот“, разказва дъщеря й в едно телевизионно предаване...

Зинаида Михайловна не губи нито ден от живота си. Работи като радиоговорителка, постоянно излиза на трибуната пред училищни и работни колективи, пише писма до различни части на огромната страна, научава се как да контролира писалката с лакти...
Йосиф Марченко и Зинаида Туснолобова живеят заедно до края на живота си. Те отглеждат ябълкова овощна градина, за която са мечтали през дните на войната, отглеждат син и дъщеря, радват се на всеки спокоен ден.

Зинаида Туснолобова - Марченко е удостоена със званието Герой на Съветския съюз.

Тя е отличена и с най-високото отличие на Международния червен кръст - медал на името на Флорънс Найтингейл (в Съветския съюз са наградени само три жени).

Зинаида Туснолобова

Виенчани бяха нетърпеливи отново да пазаруват и пред магазините се извиха опашки. След като по Великден Австрия отвори магазините с площ до 400 кв. метра, от днес вече работят и големите търговски центрове, салоните за красота и фризьорските салони. 

Остава задължително спазването на дистанция и носенето на маски. Търговските улици във Виена се оживиха както е обичайно в нормални съботни дни. Повечето търговци са обявили намаления и очакват многобройна клиентела, предлагайки дезинфекциращ гел на входа, предаде Франс прес. Отварянето на търговските обекти, в съчетание с официалната отмяна от вчера на ограниченията за излизане от домовете, доведе до голям наплив на посетители, невиждан в търговските зони от спирането на работата им в средата на март.

Първата вълна на отваряне на магазините с площ до 400 квадратни метра, както и магазините за строителни материали, градински и стайни растения след католическия Великден (на 12 май - бел. р.) доведе до много слабо засилване на потреблението. Според проучване на института за изследване на СМП (KMU Forschung Austria), активността се е задържала на равнище 70 до 90 процента под обичайната.
Снимка: АР/БТА 

Днес обаче притокът на хора е много добър, отбелязва търговската организация. Тя обаче предупреждава, че много от малките магазини няма да преживеят икономическия шок от кризата. Очаква се страната да изпадне в рецесия от най-малко минус 5,25 на сто тази година, според икономистите.
Снимка: АР/БТА 

Австрия беше една от първите страни, които разхлабиха ограничителните мерки. Следващата фаза ще бъде отварянето на ресторантите и кафенетата на 5 май. Училищата ще бъдат отворени за повечето класове от 18 май.
Снимка: АР/БТА 

Властите призовават към предпазливост, но според тях в момента епидемията в страната е под контрол, като процентът на новите случаи е 0,67 на сто. Досега в Австрия са регистрирани 15 508 потвърдени случаи на Ковид-19 и 596 смъртни случаи./Блиц/




senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации