Истинско геройство извърши шофьор на училищен микробус, като спаси 10 деца, но издъхна зад волана от инфаркт. Трагедията се разиграла в понеделник следобед в кюстендилското село Слокощица.


54-годишният Румен Архипов прибирал ученици на възраст между 9 и 14 г., които учели в Кюстендил. Трима били от началното училище „Св. Кл. Охридски“, а останалите от Природо-математическата гимназия, които са в една сграда в града.

По пътя шофьорът усетил, че му прилошава. Успял да премине опасен участък от шосето с много остър и опасен завой и да овладее микробуса „Мерцедес“ да не се преобърне.
След около 200 метра навлязъл в Слокощица. Дръпнал ръчната спирачка и натиснал с двата крака педала на спирачката, за да убие скоростта. Рейсът се забил в кофа за боклук, а после в ограда на къща.

В нея живеел полицаят Румен Костадинов, който бил на двора с жена си. Неговата дъщеря също пътувала в буса. Съпругата на полицая веднага се обадила на тел. 112. Костадинов на мига прескочил оградата и останал шокиран, защото не забелязал човек на шофьорското място.
Едва когато влязъл, видял водача, паднал настрани. Полицаят започнал да изважда едно по едно децата от буса. Те били много изплашени и не разбрали, че шофьорът е починал. На помощ се притекъл и съсед. Двамата с Костадинов опитали да реанимират шофьора, докато пристигнат две линейки.

„Чух удар и видях, че училищният автобус, в който бе и дъщеря ни, се е ударил в оградата ни. Децата бяха в шок. Дори и ние се изплашихме. Извадихме децата и със съседа пренесохме шофьора на тротоара. Започнах да му правя изкуствено дишане“, каза Костадинов пред „24 часа“.
Децата са невредими, но в шок. Психолози са започнали работа с тях, за да ги успокоят. Те споделили, че шофьорът им бил любимец и обичали да се возят с него.
„Моят син също беше в буса. Всички са изплашени. Водачът е извършил геройство. Овладял е автомобила в последните мигове от живота си, можело е да се преобърне на 200 метра и да стане още по-голяма беля“, коментира кметът на Слокощица Румен Калфин.

„Поклон пред този човек, който с последните си сили се е опитвал и е съзнавал, че трябва да спаси децата“, каза директорката на началното училище „Св. Кл. Охридски“ Евелина Димитрова.

И директорката на ПМГ Екатерина Паскалева изрази благодарността си към водача на буса: „Светла му памет! В последните си минути е мислил за децата и е направил инцидента възможно най лек“.

Поклон пред паметта му!

Източник:dnes.bg

Различията между Западна и Източна Европа са огромни, а ЕС няма воля да ги преодолее, отчита ученият

Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Ще ви дам само един пример минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания.

На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните различия и да използва сила. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук.

Това се казва в анализ на проф. Уфе Йостергард, който е историк и почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Той е публикуван във водещия датски вестник „Berlingske”

Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“.

По-рано проф. Йостергард, който се определя като суперевропеец, беше опиянен от европейския дух и предвиждаше, че националната идентичност на страните-членки на ЕС непременно ще се омеси в една обща.

Изборите във Франция показаха огромната подкрепа, която получи пламенната противничка на ЕС Марин льо Пен. Това още веднъж показа, че прогнозата на проф. Йостергард е само мечта.

По-долу е пълният текст на анализа на учения.

„Обожавам Европа и се чувствам европеец, но трябва да призная напълно очевидното, че много европейци мислят по друг начин. Самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общо решение на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти. Ние изпитахме четири различни кризи.

Първата е кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си.

След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС.

Към това трябва да добавим Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект.

Последната е свързана с Брекзит и сбогуването с Великобритания, на която ЕС, като цяло, се държеше.

Когато избирателите биват питани за ЕС, те всеки път отговарят с „не“. Това може да се обясни по няколко причини.

Първоначално в ЕС ставаше дума за въглищата, стоманата и сътрудничеството в такива на пръв поглед невинни области, като свободната търговия, но всичко се разпространи и в други сфери.

Свободното движение на работна ръка се оказа изключително революционен принцип. Първоначално се смяташе, че това ще засегне мъжете на възраст между 20-40 години, но след това бяха включени и жените, появиха се семействата, появиха се безработните, а това доведе до това, че нелегалните мигранти се сдобиха със социални права.

Избухнаха сблъсъци с населението, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет.

Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко.

Датското общество беше едновременно заинтригувано и объркано, когато миналата година заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на „желязна завеса“, четири реда телени огради, прожектори и граничари.

И днес съм убеден, че тези мерки са необходими. След като започнахме да си сътрудничим в рамките на Шенгенската зона защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия.

Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше. И тук напълно разбирам избирателите и се отнасям с голямо уважение към техния избор.

Те прекрасно разбират фалша, министър-председателите на европейските страни твърдят, че имат план, макар че много добре знаят, че представят желаното за истина.

За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа.

Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша.

Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост. Ние наблюдаваме всеки път, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет как всеки от тях след тяхното приключване се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги от Евросъюза?!

Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи.

За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми.

Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа.

ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи.

Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал.

Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само, ако имаме сила“.

Призраците приемали всякакви животински форми и което било най-плашещо, най-често на хора

Призракът на Брокен -  едно добре познато явление на планинарите, което се намира на връх Брокен (1142 м.) в планината Харц, Германия. От векове името на върха е свързано с много легенди и тайнствени истории, но може би най-популярната сред тях е историята за призрака.

Една от легендите разказва за неми призраци, които живеели на върха. Приемали всякакви животински форми и което било най-плашещо, най-често на хора. Слизали от върха, спускали се надолу и изчезвали безследно, а след тях се появявали други. Както във всяка история и в тази има доза истина.

От стари времена връх Брокен е бил нещо, като светилище, което събирало поклонници от различни земи. Суеверните и неуки, преди векове хора, се страхували от тези духове и изпитвали страхопочитание. Това подклаждало въображението на поклонниците и с времето техните истории за духове се украсява все повече. Факт е обаче, че в района на върха тези духове се срещали често. Така получили и наименованието си Брокенски призраци.

Такива духове се срещат и в наши дни и то не само в планината Харц. Разумно мислещите хора дълго време не могли да намерят обяснение на това призрачно явление, докато немският учен Хауе не разгадава тайната на призрака от Брокен в края на 18-ти век. Един ден той се качил на върха. Небето било чисто, само далечните била били покрити от леки облаци. Върху тях Хауе забелязал човешка фигура с гигантски ръст. Един по-силен порив на вятъра го накарал да хване шапката си, а гигантската фигурата направила същото. Хауе започнал да прави различни движения, а фигурата повтаряла точно всичко. Впоследствие ученият изучил подробно причините за появата на въздушните явления и условията, при които възниква.

В случващото се нямало нищо свръхестествено. Гигантските въздушни фигури се оказали сенки на живи същества, проектирани в небето. Иначе казано, Брокенският призрак е сянка, която се появява, когато човек се освети от слънчевите лъчи и след това попадне на облак, намиращ се от противоположната страна на слънцето. Т.е. човекът се намира между слънцето (в гръб) и мъглата отсреща.

Четете още любопитни новини от България и света!

При това разположение размерите на сянката се увеличават многократно в сравнение с височината на човека. Появата на кръгове дъга около сянката се получава в резултат на дифракцията на слънчевите лъчи. Изминали са стотици години, откакто загадката на това магическо явление е разгадана. До ден днешен обаче, призракът от Брокен не престава да удивлява, най-често планинарите, на които се удаде възможност да го видят.

Това явление може да се наблюдава навсякъде. В нашите планини също. Районът на връх Брокен е покрит средно 306 дни в годината с мъгла, което е предпоставка за честата появява на призраци там. А вие виждали ли сте такъв призрак на живо?

Тази статия е написана по информация, почерпена от megavselena.bg и wikipedia
Източник: http://planinar.org

Тереза Мей ще трябва да обяснява защо толкова милиони са налети в разследването на отвличането на Малката Мади без никакъв успех

Коя е загадъчната "българка в лилаво", за която вчера Дейли Мейл пише, че е издирвана из цяла Европа като основен заподозрян за отвличането на малката Мади и защо се появи цели десет години след отвличането, при положение, че свидетелката г-жа Мурат я споменава още в деня след като то се случило през 2007 г. , пише New Zealand Herald. Може ли да се каже, че става дума за политика?

Със сигурност, при положение, че разследването стана повод за напрежение още по времето на Дейвид Камерън с португалската страна, където е станало отвличането и чиято полиция също разследва. Затлачването на това десетгодишно разследване идва и в момент, когато г-жа Тереза Мей трябва да обясни защо толкова много милиони паунда и безбройни часове полицейско време и ресурси са били похарчени безсмислено във времето, когато тя е била вътрешен министър за нещо, приключило толкова безславно.

Издирването на малката Мади и има и име - Operation Grange. Все повече то става синоним на провал.  Появата на "българката в лилаво" изглежда още по-несериозно, при положение, че от деня на отвличането никой не си е направил труда да разследва или поне да разпита отново (поне за да може да елиминира евентуална съпричастност) най-близките на детето - родителите и "Tapas Seven", както са познати приятелите, с които те са вечеряли, докато Мади е била сама в стаята си.

В Прая да Луз в Португалия, където е станало отвличането, посрещат новината за продължаването на Operation Grange с още шест месеца с малко ентусиазъм. Според Пол Лъкман от англоезичния вестник The Portugal News: "В началото го имаше това арогантно отношение от страна на английските разследващи: "Ще дойдем и ще ви покажем как се води разследване". Е, всички видяхме резултата."

Освен ако тази "Жена в лилаво" не бъде открита през идните пет месеца, краят на Operation Grange идва. Въпреки епизодичните усилия, случаят на Мадлин Маккан, една от най-натрапчивите мистерии на нашето съвремие, ще си остане един провал.

Източник:Блиц


Наркотрафиканта Фикрет, който от години зарежда с дрога дилърите в Южна България и сее смърт под тепетата, е бил атакуван днес от пловдивски спецполицаи и криминалисти от ОД на МВР-Благоевград. Те щурмуваха в късния следобед вчера петричкото село Яворница.

Обект на атаката бе домът на Фикрет К. – един от най-известните наркотрафиканти на територията на областта, който от години работи по цяла България и най-вече в Пловдив. В къщата е открито голямо количество хероин.Съвместната операция на ОД на МВР-Благоевград и Пловдив, която започна вчера, все още продължава. Търсят се връзки на Фикрет с местни хора, които работили като мулета в добре действащия от години българо-турски наркоканал. Близо 3 килограма е хероинът открит на адреса, където живеел Фикрет.

Мрежа от мулета разнасяли дрогата по цяла България, а я внасяли от Турция. Фикрет е сочен като един от хората на наркобоса Христофорос Аманатидис-Таки и близък приятел на убития бизнесмен Орхан Изиров от Яворница, застрелян през 2015 на пътя Кавракирово-Първомай.

Тогава една от версиите за убийството му бе участието му в международен канал за трафик на дрога и отмъщение на мулета, на които той дължал пари. По време на акция в Пловдивско преди време била разбита цялата мрежа на Фикрет и били арестувани няколко от мулетата му.

При реализирането на акцията по разбиването на канала, Фикрет се опитал да избяга на полицаите с джип БМВ, но след кратко преследване е заловен. Миналата година в Блaгоевгрaд на автогарата Фикрeт К. беше арестуван с наркотици пред очите на чакащите автобус за София пътници. У нeгo ca нaмeрeни кaнaбиc и хeрoин.

Местните полицаи многократно са задържали Фикрет и неговия брат Касъм, сочен като дистрибутор на хероин в района на петричко. Касъм пък бе арестуван пред дома на Киро Уята в Благоевград, заедно с приятелката си с 1 килограм амфетамини и в момента е в затвора.

При последната акция срещу Касъм в ж.к „Запад“ в Благоевград бе разбито истинско накросборище на зависими и мулета, обслужващи канала на братята от Яворница.

Фикрет от известно време не работи на територията на Петрич и района, а в Пловдив, където и бе арестуван. Преди около 3 месеца петричките полицаи задържаха още един от канала Божидар П., който пък разнася дрогата в района на Костенец.

Източник:kriminalno

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“ Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство.

Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов – Орце, водачът на солунските атентатори.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Това каза премиерът Бойко Борисов, който инспектира строителството из Варна заедно с кмета на морската столица Иван Портних от джипа. Инспекцията на премиера се излъчва на живо чрез Фейсбук профила му. В автомобила е и вицепремиерът Томислав Дончев.Ако не бяхме ние „Хемус” никога нямаше да се строи. 

Може би след 100 години, отбеляза Борисов. Магистралата се строи на пълни обороти, а до няколко дни започваме и от двете страни на Търново. Северозападът също – Ботевград – Мездра е най-важният обект там, каза още Борисов.

С репликата “как сте, булки”, Борисов поздрави медицинските сестри във Варненската болница, където видя обновените операционни и отбеляза, че “имало и за тях, и за БСП, и за патриотите” – това по повод цвета, в който са боядисани всяка една от залите.

Веднага след това инспекцията продължи към спортните съоръжения във Варна.

Запитан дали заради кризата ще има забавяне за Еврозоната, Борисов каза: Не. Вчера минаха аукционите, следващите дни на Министерски съвет ще вземем решение как да подкрепим тази банка, даже затова ще бързам да се прибирам. Банковият съюз е най-важното, каза още Борисов. В сряда стана ясно, че успешното увеличение на капитала на една от банките у нас е условие за присъединяването на България към валутния механизъм ERM II.

Колкото до заявките за влизане в политиката на Васил Божков, който продължава да се укрива в Дубай, Борисов каза: Не ме интересува на Божков проекта. Като се явят на избори всички ще загубят.

Що се отнася до писмото на Валентин Златев, разпространено днес до медиите, премиерът каза, че не го е чел, защото имал работа и не бил като нас – медиите. /БГНЕС

Източник:bgnesagency

„Не ги правят като едно време“ спокойно може да се отнесе за тв предаванията. Сред шоутата от миналото има такива, които карат даже очите на големи мъже да се насълзяват само при споменаването им. Все пак всички тук сме израснали с едни и същи канали, по които нямаше чак толкова много неща за гледане, и на всички ни липсват едни и същи предавания. Пък и в този период на повсеместна скука съвсем резонно все по-често се отплесваме в спомени за „едно време“.

ЕТО КОИ СА ПРЕДАВАНИЯТА, ПО КОИТО ИЗПИТВАМЕ НАЙ-СИЛНА НОСТАЛГИЯ:

Милион и едно желания

Ако си дете на 80-те, за теб това е било най-чакано и мечтано нещо по телевизията. Стартирало през 1986 като спиноф на суперхитовото неделното предаване „Седем дни за вас, деца“ с Лилия Вучкова, aka Кака Лили, „Милион и едно желания“ много скоро се превръща в институция, където в маратонски 6-часови сетове се бълват всички любими детски филмчета. С други думи своеобразното бест ъф дъ бест на соц блокбъстъри като „Арабела“, „Летящия чимшир“, „Призраци в блока“, „Семейство Мейзга“, „Бенджи, Закс и Звездния принц“, „Синьо лято“, „Седморката на Блейк“и „Ну, погоди!“. Форматът се оказва толкова успешен, че после щафетата поемат Владимир Люцканов (Бате Влади) и Лазара Златарева (Кака Лара), а желанията на зрителите, изпращани с аналогови писма, просто не секват и не секват!

Всяка неделя

Най-близкото до истинско токшоу, което някога сме имали в историята, е „Всяка неделя“ – опит да се направи бг аналог на The Tonight show с Джони Карсон. Понеже повечето сме били прекалено малки, за да разберем за какво точно си говори Чичо Кеворкян с другите чичковци и лелички,

НИЕ ПРОСТО ТЪРПЕЛИВО СМЕ СИ ЧАКАЛИ „ПИНКО“ – НАШИТЕ 5 МИНУТИ ЩАСТИЕ ВСЯКА ЕДНА НЕДЕЛЯ.

Интересен факт: Розовата пантера се ражда като герой съвсем непланирано. Анимацията е използвана в надписите на крими комедията от 1963 The Pink Panther с темата на Хенри Манчинии после става такъв хит, че получава собствено шоу. Във филма диамантът се казва така – оттам идва геройчето, което е буквално розова пантера, без име. „Пинко“ е българско изобретение – никъде по света не му викат така.

Хит минус 1

Много преди X Factor, „Гласът“ и „Талантите“ имаше само едно шоу за млади артисти и то беше „Хит минус 1“. Там например през 2005 е изгряла звездата на… Михаела Филева, която даже получила оферта да е ко-водеща на шоуто. Създател и водещ на „Хит минус едно“ е Кирил Ампов, иначе баща на Владимир Ампов – Графа. Даже първите изяви на бъдещата поп икона са именно в семейната група на родителите му „Спешен случай“, естествено увековечени в епизоди на „Хит минус 1“. Ако се вярва на Wikipedia, oт няколко години Кирил Ампов се е „пенсионирал“ от шоубизнеса и живее в село Дрен.Избрани моменти от шоуто обаче продължават да живеят завинаги онлайн.

Добро утро

 „Добро утро“ e първообразът на магазинните предавания в българския тв ефир.

ИЗЛЪЧВА СЕ В СЪБОТА СУТРИН, КОЕТО ЯВНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРЕДИ ТЕЖКИТЕ ПАРТИ ЗЛОУПОТРЕБИ Е БИЛО НАЙ-РЕЙТИНГОВИЯТ СПОТ.

Водещ е Александър Авджиев, а в рубриката „В едър план“ през студиото минават имена като Кейт Буш, Микеле Плачидо, Джейсън Донован, Шейкин Стивънс, Бони Тейлър, дует „Бакара“, Си Си Кеч, Джани Моранди, Франц Бекенбауер и много други популярни световни и родни знаменитости. Има и силует за познаване всяка седмица. Също така „Добро утро“ са пионерите в категорията забавни клипчета като например монтажи от филми или видео с щраусите в зоопарка, танцуващи под звуците на SNAP “I’ve Got The Power”. Регулярен комик там е старши научен сътрудник инж. Джони Пенков, а сред другите атракции са аеробиката в 8:40 и „Смърфовете“ в 8:50.

Риск печели, риск губи

Къци Вапцаров е звезда на безброй много шоута, но това е най-емблематичното му екранно проявление. Като всяко велико нещо „Риск печели, риск губи“ също е гениално в своята простота: Къци вика човек от публиката, има кръстословица, после карти на късмета (със сто уточнения чие ляво, дясно и средно), а ако участникът просто пръсне в играта, стига до лелеяната игра с момичетата на късмета и върти колелото. Сега звучи почти невероятно, но в определен период от историята „Риск печели, риск губи“ беше машина за производство на звезди.

КЛИПЧЕТА С КОЛЕКЦИЯ ОТ НАЙ-КРИНДЖИ ВИЦОВЕТЕ НА КЪЦИ И ВСЕЛЕНСКИЯТ ХИТ „ТРАКА ТРАК“ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ВАЙРЪЛ ФЕНОМЕН.

Бързи, смели, сръчни

Най-вероятно „Бързи, смели, сръчни“ е първото детско телевизионно предаване в ефира. Все пак тръгва на екран през 1969 – по това време хората още са отговаряли с „Добър вечер“ на водещите, защото са мислели, че ги чуват. Концепцията на шоуто е семпла и гениална – отбори от деца са разделени и се състезават в дисциплини като слалом между препятствия, скачане с чували и различни игри с топки. Да, точно така – игри с топки. Отборите обикновено носеха имена като „Ягодка“ и „Черешка“, а награди нямаше – младежите се съревноваваха за родината и най-вече за спорта. През 1979 предаването се радва на такава популярност, че се разраства до копродукция между българската, чешката и унгарската телевизия. През 80-те форматът е развит със спинофи като „При нас е весело“ и „Мама, тако и аз“. До ден-днешен изразът „бързи, смели, сръчни“ е останал като словосъчетание в българския език и нарицателно за определени дейности. Възпитанието не ни позволява да уточним какви.

Виж кои теленовели ни травмираха още от деца.

Улицата

Най-близкото, което някога сме имали до любимия ни английски абсурдистки хумор в родния ефир, е „Улицата“.

ШОУТО СТАРТИРА ПРЕЗ 1992, А ТВОРЧЕСКИЯТ МУ ЕКИП Е ВПЕЧАТЛЯВАЩ:

оттам тръгват кариерите на Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев, Тончо Токмакчиев и Теди Москов. Тема с продължение в скечовете на „Улицата“ са малките и смачкани от живота хора. Нещо, което може да бъде силно актуално и сега. В тази връзка учудващо, но хуморът на „Улицата“ е остарял чудесно и до ден-днешен предизвиква тъжен смях.

Като лъвовете

Джуниър лигата за млади изпълнители описва себе си като „национален телевизионен конкурс за музикални деца от 6 до 10 години, продиктуван от грижата за подпомагане на истинските музикални таланти на България, от тяхното ранно откриване и развитие в най-вярната естетическа посока, гарантирана от високо и качествено музикално образование“. Както и да е. Шоуто е гениално – деца, облечени в естрадни костюми и с подобаващ репертоар, се раздават с микрофон на сцена вместо с дезодорант в хола. Там са първите изяви на бъдещи суперзвезди като Мария, Веси Бонева и Криско, които можете да гледате в нета. Малко известен факт е, че песента на шоуто, онази, в която се пее за „голямата, лъвската слава“, е в изпълнение на Деян Неделчев, печално известен като Икебаната.

Минута е много

„Минута е много“ е може би най-успешното шоу по българска телевизия на всички времена – 756 епизода са излъчени от старта му през 1980. Дългогодишен водещ на предаването е актьорът Петър Вучков, а през 2003 той се сдобива с асистента си Стефан Спасов.

„МИНУТА Е МНОГО“ Е ШОУ ЗА ЗНАЕЩИТЕ БЕЗ СВЕТОВЕН АНАЛОГ – НИКОГА В ИСТОРИЯТА ТОЛКОВА СЛОЖНИ ВЪПРОСИ НЕ СА ПОЛУЧАВАЛИ ПРИ ПРАВИЛЕН ОТГОВОР ТОЛКОВА МАЛКА НАГРАДА.

Налучкване не съществува като опция, а сложността във всяка от темите изисква поне научна степен като цялата тази битка на живот и смърт се води за награда тип хубава книга. В историята предаването ще остане също така с темата си (Pink Floyd – Time) и човечето Минутко, което през устата цип редеше култовите фрази: „Няма време!“, „Ами сега?“, „Грешка!“ и „Браво!“. „Минута е много“ ще е завинаги с нас, защото най-великите моменти от предаването владеят интернет, особено бележитите участия на Димо Падалски.

Адрес 4000

В годините преди Tinder, ако искаш да се запознаеш с някого, начинът е бил само един: да пуснеш писмо на „Адрес 4000“. Интересен факт – това е единственото шоу в този списък, което не се излъчва от София – „Адрес 4000“ се снима в пловдивския телевизионен център. Освен кратките обяви за запознанства в предаването се дискутират всевъзможни теми за самотата, брака, любовта и общуването между половете изобщо. Шоуто стартира през 1987 и продължава да се излъчва с успех дори в разгара на дейтинг сайтовете като Sladur, Elmaz и Gepime. В момента пазарната ниша, която „Адрес 4000“ остави след себе си, успешно е заета от „Тянков ТВ“, които предлагат есемес запознанства, а за наша радост и неистов кикот, се публикуват автоматично в twitter като Tiankov Bot стил: „ЧАРОВНИК С ЧИСТА И БОГАТА ДУША И ОМАЙНИ ОЧИ НА 49 Г. 189/66 СИ ТЪРСИ ПРИЯТЕЛКА ЛЕКАРКА КАРДИОЛОЖКА ЗА ЛЮБОВ И ПРИЯТЕЛСТВО. ОБАЖДАНИЯ СЛЕД 19.00 ЧАСА“

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации