Двуседмична карта струваше между 35 и 50 лева със включена обилна храна 3-пъти на ден

Тази година заради коронавируса дъщерята, зетят и внуците явно ще пропуснат морето. Жалко, че няма да могат да се попекат на слънце и да подишат морски въздух.

Единственият плюс е, че така пък ще си спестят доста пари, защото днес да ходиш на почивка си е много скъпо удоволствие. Аз съм пенсионерка и си спомням времето, когато ние ходехме на морето в станции.

Разликата до реалната ѝ стойност (110-120 лева) се покриваше от предприятието или профсъюзите. Детската карта беше по 28-35 лева и едно четиричленно семейство ходеше на море за не повече от 160 лева, при това за две седмици. От хората се искаше само да си платят пътя до там.

Е, храната не беше кой знае какво – типично социалистическо меню за труженика.

Предимно супа топчета, таратор, пиле с ориз, ашуре, крем малеби. Но пък ние бяхме доволни, че с малко пари можем да заведем децата на море и най-важното – всички можеха да си го позволят. Днес много хора от години не са стъпвали на Черноморието от безпаричие. Защото сега са ти необходими хиляди за двуседмична почивка.

Това е разказасът на В. Николова от Пазарджик и нейните спомени за времето, когато морското пътешествие през лятото струваше дребни пари. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока и ключ на врата

КОРЕКОМ и писма до руско другарче, банани по Нова година и боза от 6 ст.... и още:
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест ст.....
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче...
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип "голям пипит".
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година - старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря,
а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зеленчук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за...
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.
“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията, когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

Никола Куташки

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стартовата основна заплата за учител става 1260 лв

Между 15% и 16.1% ще е увеличението на индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти в образователната система от 1 януари 2021 г. Това е предвидено в Колективния трудов договор (КТД), подписан от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и национално представителните синдикални и работодателски организации в системата на предучилищното и училищното образование, съобщиха от МОН, предаде БГНЕС.


Стартовата основна заплата за учител става 1260 лв. Минималните възнаграждения на старшите учители ще достигнат 1300 лв., а на главните – 1350 лв. Директорите на детски градини и училища ще получават не по-малко от 1535 лв., а заместник-директорите – 1420 лв.

Увеличава се и възнаграждението за класните ръководители - стават 46 лева месечно за водене на задължителна документация и консултации с родители, деца и ученици.

С 30 лева месечно ще се компенсират и разходите за консумативи на учителите, които водят обучение от разстояние в електронна среда в условията на епидемии, пандемии, енергийни кризи, извънредно положение или други случаи на непреодолими събития, които ще се изплащат като допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за времето на провеждането му.

За допълнително обучение на ученици, които са отсъствали повече от десет учебни дни от училище поради заболяване, или за консултации на ученици в самостоятелна форма на обучение поради здравословни причини, ще има възнаграждение от 15 лв. за всеки проведен час.

Средствата за ДТВ за постигнати резултати от педагогическите специалисти се планират в рамките на бюджетите в размер не по-малко от 4,2% и не повече от 5,0% от годишния размер на средствата за заплати.

КТД предвижда също образователните институции да планират не по-малко от 2,5% и не повече от 3,5% от годишния размер на средствата за заплати на непедагогическия персонал за допълнително възнаграждение, информират от МОН.

Предвижда се обезщетението при пенсиониране за учителите да е в размер на 11 брутни заплати от 1 януари 2021 година, които ще се осигуряват по национална програма.

Снимка: Reuters, архив

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тревожно разкритие: Дори едно питие на ден може да предизвика инсулт

Дори леката до умерена употреба на алкохол увеличава кръвното налягане и шансовете от инсулт, според резултатите от мащабно генетично проучване, публикувано в The Lancet. Те оборват предишните твърдения, че едно или две питиета на ден могат да защитават организма.

Британските и китайски автори на проучването са следили 500 000 китайци в продължение на 10 години.


Те твърдят, че резултатите от проучването важат за всички народи и че това досега е най-доброто пряко доказателство за ефекта от алкохола.


Експерти твърдят, че хората би трябвало да ограничат консумацията на алкохол.


Вече е известно, че голямата употреба на алкохол е вредна за здравето и увеличава риска от инсулт, но проучвания предполагаха, че консумацията на малки количества може би е полезна за здравето, докато според други няма безопасно ниво на консумацията на алкохол, пише BBC.


Какво открива най-новото проучване?


Учените от Оксфордския университет, Пекинския университет и Китайската академия на медицинските науки откриват, че:

За целите на проучването едно питие се определя като:


Около 16 на 100 мъже и 20 на 100 жени във Великобритания получават инсулт през живота си.


Така, ако група от 100 души, които не употребяват алкохол, започнат да пият по чашка или две всеки ден, ще има допълнителни два инсулта, което е малко увеличение.


Според професор Дейвид Спигелхалтер от Кеймбриджкия университет, това представлява увеличение на общия риск от инсулт с 38% за всяка половина бутилка вино на ден.


Проучването също така не открива доказателства, че ниската или умерена консумация на алкохол има защитен ефект, или с други думи, намалява риска от инсулт.


Що се отнася до ефекта на алкохола върху риска от инфаркт, учените твърдят, че той не е ясен и са необходими още данни.

"Твърденията, че виното и бирата имат магически защитен ефект не се потвърждават," казва един от авторите на проучването професор Ричард Пито от Оксофрдския университет.


Много хора с китайско потекло имат комбинация от гени, която ги кара да избягват алкохола. Тази комбинация води до неприятна реакция и употребата на алкохол ги кара да се чувстват зле.


В резултат на това консумацията на алкохол варира значително в Китай – един на всеки трима мъже не пие, а много малко жени употребяват алкохол.


Сравнявайки здравословното състояние на консумиращите алкохол и на въздържателите, съгласно техния генетичен профил, учените твърдят, че са успели да достигнат, с много по-голяма сигурност от преди, до преките ефекти от алкохола върху риска от инсулт, ако се изключат всякакви другите фактори.


Западните народи не притежават тези гени, затова тук би било невъзможно да се направи подобно проучване.


И така, какво означава това за всеки човек?


Авторите на проучването твърдят, че основното им послание е, че вече има ясни доказателства, че умерената употреба на алкохол няма защитен ефект по отношение на защитата от инсулт.


Това означава, че употребата дори на малки количества алкохол всеки ден може да увеличи риска от инсулт.


Доктор Стивън Бърджис от Кеймбирджкия университет казва, че проучването има някои ограничения, като например че се съсредоточава само върху китайското население и консумацията основно на твърд алкохол и бира, но не и на вино.


Според него обаче проучването отразява кулминацията на дългогодишно изследване на ефекта от консумацията на алкохол.


"Рискът от инсулт се увеличава пропорционално с количеството на консумирания алкохол, така че ако хората в крайна сметка изберат да пият, тогава трябва да ограничат консумацията на алкохол", според Бърджис.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спасител вади с шамари и сила туристи от морето в Несебър

Спасяване с шамари. Пиян турист беше изваден със сила от морето. Случаят е от Несебър, а конфликтът избухва, след като летовникът с надуваем дюшек отказва да излезе доброволно от бурното море. Кадри от сцената бяха качени в групата „Шофьори Несебър”,съобщи НОВА.ТВ

Записът е заснет на Южния плаж в Несебър през уикенда. Участник в него е Йордан Костадинов, който вече 7 години е воден спасител. Пред камерата ни разказа, че флагът бил жълт заради бурното море. Двама мъже с надуваем дюшек не реагирали на трикратния звуков сигнал да излязат от морето. Във водата първо влязъл друг спасител.Влезе моят колега и те започнаха да буйстват. Влязох и аз. Видях, че човекът е употребил алкохол, в смисъл миришеше на алкохол. Обясних му, че е забранено. Той взе да буйства, да псува”, разказва Йордан Костадинов.

Румънецът отказвал да изпълни разпорежданията на спасителите, разказват те. Така се стигнало до сблъсъка.

„След това скъси дистанцията между нас и аз съответно го бутнах малко по-силно и той падна. Все пак и ние сме хора, имаме нерви”, заявява Костадинов. 

Приятелката на румънския турист се извинила на спасителите. А управителят на водно-спасителната служба на плажната ивица не вижда проблем в поведението на спасителите

„Той няма защо да бъде наказан, тъй като той си е свършил работата, за която е тук - да запази спокойствието и живота на хората”, заяви Иван Георгиев, управител на водноспасителната служба.

Почиващи по морето също оправдаха действията им. 

При подобен конфликт водните спасители към момента разчитат единствено на плажния патрул, до идването на полицията. Смятат, че трябва да има санкции за всички непокорни летовници.

А Йордан Соктадинов съжалява, че си е изпуснал нервите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Палежът на Партийния дом през 1990 г.Пълна хронология на събитията/снимки/

Пожарът на Партийния остава една от най-големите мръсни тайни на прехода.
"Никога няма да бъде изречена истината, защото има замесени много интереси." Това казва един от следователите по делото. Догадките и днес са повече от установените факти.Драмата с палежа започва на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г. От заснетите кадри и снимки на репортери и любители се вижда, че пожарът лумва най-малко от 8 места. Че входовете на сградата са атакувани един по един. Че пожарната в началото бездейства в очакване на заповед.

За да се разбере защо се случи палежът, трябва да се припомнят обстоятелствата преди и след него.По-малко от 10 месеца ще минат от 10 ноември 1989 г. до 26 август 1990 г. През това време:- връщат имената на турците, митингите на опозицията и стачките на "Подкрепа" са ежедневие за София и по-малко за големите градове.



- На 3 април 1990 г. БКП става БСП. Закриват се партийните организации по месторабота - съкратени са над 10 хиляди “партийни работници”.- В МВР след инфарктни съвещания се уволняват и пенсионират стотици офицери от Държавна сигурност, а на Кръглата маса се докладва, че ДС вече е бивша.

- На 29 март 1990 г. кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. Страната изпада в тежка финансова криза.

- България научава за лагерите край Ловеч, Белене и Скравена.

- През юни 1990 г. се провеждат избори, СДС очаква да ги спечели - предшества ги стохиляден митинг на Орлов мост, но първа е БСП. Избрано е Велико събрание, което продължава работата на Кръглата маса и започва да пише конституция.

- На 12 юни започва студентската стачка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка, на 10 юли е първото заседание на ВНС във Велико Търново, а на 11 юли Движението за гражданско неподчинение прави Града на истината.

- На 1 август парламентът избира за президент Желю Желев, след 26 дни е запален Партийният дом.

- След три месеца Андрей Луканов ще бъде принуден да подаде оставка на второто си правителство. Липсата на стоки по магазините и опашките в София, купоните за храна и бензин предстоят.Малко преди пожара двама души обявяват, че ще се самозапалят, ако до 20,30 ч на 26 август не бъде взето решение за сваляне на петолъчката от партийния дом - Пламен Станчев и свещеник Димитър Амбарев. Отвън се събират протестиращи. Вечерта на 26 август Радой Ралин и Йосиф Петров отправят призив към Желев да бъде предотвратен опитът за самозапалване на Павел Станчев.

Явяването им на тв екрана има обратен ефект - много хора излизат на площада. По случайност или нарочно, вместо самозапалване на един или двама мъже, в партийния дом пламва пожар.

Анонимен свидетел разказва, че “почти във всяка стая откъм "Дондуков" и Пресцентъра (по време на изборите там е предизборният щаб на БСП с шеф ген. Любен Гоцев) имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител - така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да ги внася, но видях да ги разливат наоколо.

В стаите на първия и втория етаж имаше по един-два бидона... Към 5,30 часа, когато пожарът беше загасен, се оказа, че тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пожара.” По-късно следствието не намира факти за тези бидони.

В първите часове след пожара очевидци твърдят, че вътре се движели хора в камуфлажни униформи, че преди палежа от сградата са изнесени метални каси и натоварени в камиони, а през това време в Партийния дом е имало маскирани командоси, с палки.

Десетина души чупят, палят и създават впечатление за революция. “Вътре абсолютно се владееше положението. Всичко беше разиграно. Българинът е умерен. Нямаше нахлуване. Просто няколко човека си вилнееха. Пламъци имаше, имаше зрелище, но в никакъв случай не можеше да се каже, че народът е нахлул Това беше повод да махнат палатките”, спомня си Волен Сидеров, който влиза с телевизионния екип на Бойко Станкушев още по време на пожара.

Велислава Дърева казва: “Аз бях през цялото време там. И вътре, и вън. Този човек (Пламен Станчев - б.р.) нямаше намерение да се пали. Не е бил облечен в шинел, напоен с бензин. Мисля, че просто беше напръскан с вода. Аз пуших на една крачка от него. И нищо не пламна. Тренчев викаше: Докато не го махнете това - ще щурмуваме.

През цялото време в Партийния дом имаше хора от БСП. Те бяха вътре. Ден преди пожара някакви хора сваляха решетките долу на партера. И никой не ги спираше, защото мислехме, че това е по някакво нареждане. По-предния ден запалиха един мерцедес. Прекалено много сигнали, че нещо ще стане.”

Мнозина - между тях президентът Желев и бившият конституционен съдия Георги Марков, допускат, че в Града на истината са били инфилтрирани хора, които после са участвали в палежа. Според Желев това е било “провокация на крайните сили сред привържениците на СДС. Те пък самите бяха провокирани от хора, свързани с БСП. Поне това е моето усещане, моята интуиция.

Имаше едно Гражданско неподчинение - то не беше СДС. Едно по-екстремистко движение, което беше лесно да се манипулира от БСП. БСП беше най-заинтересована от това. Тя извади дивиденти, защото по този начин дискредитира опозицията, СДС. Аз никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП.”

Когато пламва сградата, президентът Желев не е в София, премиерът Луканов не е в България. Александър Лилов, лидер на БСП, нарича пожара “брутален акт, пряка заплаха срещу започналия демократичен процес, груб политически екстремизъм и варварство”.

По това време цялата държавна машина си беше в ръцете на комунистите, казва Луджев. И все пак Желев отчита заслугата на ген. Атанас Семерджиев, тогава негово вице, че не се е стигнало до кръвопролития. Генералът си спомня, че Джуров го притиска да повика вътрешни войски.

Можех да повикам и танковата бригада, казва години по-късно Семерджиев, когато обяснява как е направил всичко възможно да не се стигне до сблъсъци. И защо не е разрешил да се употреби оръжие.

Режисьорката Малина Петрова, която направи документалния филм “Приключено по давност” (167-минутно разследване с много факти и интервюта с участници в събитията), нарича пожара “историческа целесъобразност”. Той си остава една от най-големите мръсни тайни на прехода и дори делото да бъде възобновено, както настояват група интелектуалци, то едва ли ще ни каже истината.


Източник:24 часа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истината за селското стопанство в НРБ.Когато банани нямаше, но пък имаше вкусни български дини...

Помните ли крилатата фраза Българския филм "Двойникът"- Пуснаха чушки! И директора сведе глава и нямаше какво да каже.

Непосредствено след 9 септември 1944 г. са направени и първите опити за социалистическо преустройство на селското стопанство. Тяхната същност се състои в принудата от страна на държавата към селските собственици да влязат в Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). Управляващите считат, че чрез този тип коопериране ще се уедрят разпокъсаните стопанства и като резултат ще се повиши производителността в сектора. Земеделските кооперации подлежат на по-лесен държавен контрол, те дават възможност за изсмукване на ресурси от селското стопанство и за пренасочването им към други сектори от икономиката. През 1945 г. в резултат на натиск от страна на местни структури на Комунистическата партия към земеделски стопани са създадени 400 нови ТКЗС-та с приблизително 950 000 дка. земя. Акцията е спряна, тъй като комунистите все още не са укрепили властта си в страната.

През 1946 г. е проведена аграрна реформа. Срещу заплащане се отчуждават частни земеделски земи над 200 дка (за Добруджа над 300 дка). В образувания държавен поземлен фонд влизат още земи на търговски и индустриални предприятия, държавни земи, общински пасища и др. От този фонд подлежат на оземляване над 530 000 малоимотни селски домакинства. До началото на 1948 г. 135 000 домакинства получават около 1 300 000 декара земи. Тази реформа се вписва в традицията от времето на самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923 г.). Тя е по-скоро политически, а не икономически мотивирана и не променя дребния и разпокъсан характер на българското земеделие. Освен това съвсем скоро селяните, които получават земя са принудени да влязат в ТКЗС.

Натискът за масовизиране на колективизацията е подновен през 1948 г. Със закони фактически се национализира едрия земеделски инвентар, премахват се и частните арендни отношения. Най-важното средство, което принуждава селяните да влязат в ТКЗС е системата на задължителните държавни доставки. При нея голяма част от продукцията на частните стопанства се иззема от държавата като се заплаща на нищожни цени. По насилствен път много от селските домакинства са лишени дори от средства за прехрана. Някои са принудени да купуват зърно, мляко и т.н., за да предадат държавните доставки. На особен натиск са подложени т. нар. кулаци или заможни селяни. Част от тези, които се съпротивляват на колективизацията са въдворени в лагера в Белене. В резултат на огромния държавен натиск през есента на 1950 г. колективизацията се ускорява. До края на 1951 г. тя обхваща 52% от селските домакинства и малко над 60% от обработваемата земя. Насилствената колективизация е временно спряна по изричен съвет на Сталин през 1952 г.

Последна вълна на колективизация започва през 1956 и трае до края на 1959 г. 95% от селските домакинства влизат в ТКЗС. С края на колективизацията се пристъпва към уедряване на кооперативните стопанства. Така в рамките приблизително на десетилетие се осъществява социалистическото преустройство на селското стопанство. То е свързано с нарушаване на принципа на доброволност, който стои в основата на кооперативното движение и води до отчуждаване на селянина от земята, което води до намаляване на заинтересоваността от качеството и количеството на произведената продукция. Колективизацията на селското стопанство не е задължителна част от социалистическия икономически модел. Такава не е осъществена в Полша и Югославия, но България плътно следва примера на Съветския съюз.

Премахването на частната собственост, насилствената колективизация в най-силна степен отчуждава българите от труда и свързаните с него ценности. Макар и примитивен и често слабо ефективен съзнателният труд е сред специфичните особености на българския селянин. Дори земеделците, затворени в концлагера Белене като противници на колективизацията, изпълняват завишените трудови норми, водени от убеждението, че когато се работи, трябва да се работи истински, независимо от насилието упражнено спрямо тях. Защото дори трудът сам по себе си е ценност. Без наличието на частна собственост върху земята, в рамките на няколко десетилетия тази ценност успешно е унищожена.

През годините след края на колективизацията в селското стопанство производството се увеличава по обем, но негови постоянни характеристики стават разхищенията на суровини, материали и готова продукция, нискокачествената продукция, големите престои за ремонти на машините, организационни проблеми и др. Чрез административни решения и натиск от централната власт се предприемат мерки, които не са съобразени с особеностите на българското селско стопанство и така често нанасят вреда, вместо да донесат полза. Ниската ефективност на инвестициите поставя под съмнение икономическия смисъл на промените в селското стопанство.

Селското стопанство постепенно престава да е основен отрасъл на българската икономика. Тя ускорено се индустриализира. Именно на индустриализацията и на цялостните резултати от т. нар. социалистическа икономическа модернизация ще обърнем внимание в следващата публикация за българския социализъм.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Минута е много“ беше най-излъчваната телевизионна игра в българския ефир/Видео+Снимки/

Премиерата на играта през 1980 г.

Тя е и едно от трите най-харесвани предавания на телевизията в цялата и 50-годишна история. “Минута е много” е на трето място след “Всяка неделя” и “Панорама”. Предаването спря изненадващо след 756-ия му брой, излъчен на 31 декември 2011 г.

Премиерата на “Минута е много” е на 22 февруари 1980 г., петък, от 19 ч. Генерален директор на БНТ тогава е Иван Славков. По ирония на съдбата той си отива завинаги в годината, когато състезанието е спряно.
Създател на предаването е проф. Лилия Райчева, а негов дългогодишен водещ Петър Вучков. Със своите многократни и забележителни победи в него,  Димо Падалски пък става неговата жива легенда.

Преди 36 години Лили Райчева започва да го прави по покана на Стефан Тодоров – главен редактор на студио “Младост”. Попитал Доктора – режисьора Младен Младенов, да му предложи някого и той препоръчва Райчева, която вече преподава във Факултета по журналистика. Още като студентка в 3-и курс тя сътрудничи на редакция “Телевизионно състезание”, междувременно е защитила и дисертация “Монтажът в екранната публицистика” в Москва и е напълно наясно какво иска да направи. И обявила: “Единственото, което искам, е да не ми се бъркате, играта да се излъчва по едно и също време и да работя с един и същи екип.”

Райчева измисля човечето още в началото, защото и трябва някакъв каш или пресечка, докато състезателят мисли, без зрителят да остане с впечатлението, че нещо е останало извън кадър. “Зрителите винаги са подозрителни”, казва професорката. Преди още да измисли предаването, имала навика да събира реклами и списания. Така видяла човечето в някакво западно порно списание. Изобразявало рубрика, наречена “Затваряйте си устата”.
На екрана направили така, че то наистина казва “Няма време”, а не само си отваря устата. Ефектът бил постигнат чрез анимационната азбука, която операторът Добрин Керестелиев имал. За гласа на човечето канят Борислав Бояджиев, говорител в радио “София”. После и Петър Вучков се записва за глас. “Всеки можеше да го прави. Казваш на каданс: “Няямаа вреемее”, после прожектираш на нормална скорост и става ефектът на Бърборино”, обяснява Райчева.

И точно от тази реплика 5 години след старта на “Минута е много” тръгва втора игра – “Няма време”. “Сама измислих новото състезание, защото нямаше конкуренция”, разказва авторката. В “Няма време” идеята е трикратният победител от “Минута е много” да се среща с някой напълно непознат. И именно новата игра показва за първи път на екрана някои типични за тв състезанието елементи, които днес присъстват във всички телевизии. Например в “Няма време” играят на шаради. Канят актьори, за да е по-разнообразно. Има рулетка, която след завъртане показва кой въпрос ти се пада. Подаръците за верен отговор са в кутии, в някои от които има шегичка – отваряш и вътре пише: “Опитай пак”.

Кутиите ги отваря Румяна Тонева – по онова време асистентка на Петър Вучков, а днес – един от най-известните фоторепортери на “24 часа”. За играта я избира Лили Райчева. “Не исках той да има само асистентка, а да избера интелигентно момиче. Тя ми направи впечатление. С Петьо отидохме в модна къща “Руен” в Горна баня. Там имаше сума ти момичета, все блондинки, а Руми седеше настрани. Хареса ми, имаше специфично излъчване, поведение. Предаването не ми е да се разхождат крака нагоре-надолу”, разказва Райчева.
След време тя кани и втори водещ – актьора Стефан Спасов. Причината е увеличената работа на екипа. Предаването се завърта всяка седмица, става външна продукция. А и Вучков има здравословни проблеми, макар че нито един зрител не разбира, че той изкарва два инфаркта. Предаването обаче му действа като афродизиак. 20 дни след като му поставят 4 байпаса, той пак е в студиото.

36 години след началото няма зрител, който да не знае кой е Петър Вучков. А ако работиш в телевизия и искаш да си успешен, най-важното е да бъдеш разпознаваем. Това е една от аксиомите за медията, които Лили Райчева обяснява на своите студенти и днес. Защото ако си разпознаваем, тогава предизвикваш доверието на хората.
Такава е и “Минута е много” – разпознаваема, некомерсиална, най-дълго просъществувалата тв игра, създадена по оригинална концепция. В нея са зададени най-много въпроси, част от тях издадени в 6 книги. И все още е единственото българско предаване със свой клуб, съставен от трикратните и годишните победители.

Източник: в-к „24часа“. Със съкращения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ