Полицейските управления от цял Тайланд изпращат своите най-дебели полицаи на лагер за отслабване, като част от националната програма, наречена „Унищожаване на кореми.“

След успехът на двуседмичната пилотна програма, полицейските управления в Тайланд започнаха да изпращат служителите си с най-голямо наднормено тегло в Централния полицейски участък в град Пак Чонг.

Там те ще участват в програма с интензивна физическа активност, предназначена да стопи големите коремчета.


Всеки един от нас може да разкаже история от собствения си живот или споделена от приятел за токсична връзка с емоционален манипулатор.

Подобни връзки са описвани като поредица от възходи и падения, които в крайна сметка водят до загуба на вяра в самите себе си.

Жертвата на подобни отношения дълго време се заблуждава, че „щом обича, всичко е наред, че компромисът в една връзка е нещо задължително“, докато напълно изцедена, най-после намира сили да сложи край и да си тръгне.

Пристрастяването към подобен тип отношения, независимо дали са платонични, романтични, семейни и професионални до известна степен се дължи на ниска самооценка според психолога д-р Били Гордън. Заради своята болезнена неувереност човек позволява на определени хора да го обиждат и унижават, само и единствено заради факта, че преди това са се държали добре с него. Според специалиста желанието за рационализиране на неуважението в една връзка след мигове на внимание и топлина, може да се обясни с унаследените схеми от детството и със стремежа да получим възможно най-доброто от живота. В този ред на мисли, хората, пораснали в нестабилна среда, винаги ще очакват след всяко щастливо събитие да дойде ред на лошото, тъй като точно това е тяхната представа за живота.

И оттук е мисловната схема: ако той е мил с мен, аз ще му позволя да ме нарани, тоест едната страна на пристрастяването към отровните връзки е формираната в развитието представа за отношенията. А другата страна е отредена на неврохимията - това, което прави някои токсични отношения особено пристрастяващи, е променливото подкрепление на определен тип поведение.

Неговата сила е открита по време на много интригуваща серия от експерименти с мишки. В един от тях мишките трябвало да натискат лост, за да получат малко храна. Но след няколко дни те толкова добре се нахранили, че в един момент спрели да натискат лоста. Това накарало учените да променят тактиката – понякога те давали храна на мишките при натискане на лоста, а понякога не – тоест използвали концепцията за променливото подкрепление.

Мишките не само започвали неудържимо да натискат лоста, но и не спирали, докато не се наранят от натискането. Страхът от опасността да не получат наградата бил така силен, че ги карал да се нараняват, за да я получат.

Променливото подкрепление работи по същия начин и във връзките – периодите на привързаност, щастие и любов се редуват с периоди на пренебрегване, създаване на страх от евентуален край на връзката и емоционален тормоз.

„Точно като пристрастен комарджия, джакпотът за пристрастените към токсичните връзки е любовта и привързаността на другия човек. Ако партньорът е любящ и грижовен, а после студен и дистанциран, се задейства и пристрастяването, което не е непременно само сексуално.  Зависимостта в токсичните отношения много често се генерира от психологическо и емоционално желание за признание и внимание, а в мозъка за тази така наречена "похот", отговаря допамина. Незнанието какво предстои - лошо или хубаво, засилва производството на адреналин, който е стимулант, а стимулантите са пристрастяващи. Термините в неврохимията могат най-лесно да бъдат обяснени така – мислете за допамина като за уиски, за адреналина като за бира, а за мозъка като за хрътка, преследваща алкохол. Ако има право на избор, мозъкът би избирал допамина пред адреналина всеки ден - колкото по-трудно ни е да си набавим нещо, толкова по-силно го желаем!", обяснява д-р Гордън.

Подобно на всяко пристрастяване обаче, и на това може да се сложи край. Отровните връзки са като всяко друго отношение между роб и господар.

И никога господарят не е този, който пуска роба на свобода, робът е този, който оставя господаря да си тръгне...

Вижте следните няколко съвета, които ще ви помогнат да се защитите от пристрастяващия цикъл на подобни отровни връзки.

Търсете постоянство и последователност
Най-добре опознаваме някого, когато го наблюдаваме с времето. Когато откриете доказателства, че този човек е постоянен и предвидим в отношението си, може да сте спокойни. Предвидимостта е противоположността на променливото подкрепление.

Търсете знаци за здравословна връзка
Такива са доверието, уважението, споделените ценности, близостта и ангажираността с другия. Това са знаците на любовта. Докато страхът, неуравновесеността, драматизмът и неяснотата кога какво ще се случи – това не е любов, това не са здравословни отношения.

Вслушвайте се във вътрешния си глас
Нашите тела знаят перфектно кога сме застрашени и ни предупреждават за емоционална опасност, въпреки че имат склонността да се пристрастяват към нея. Когато нещо не е както трябва, вие ще почувствате предупредителните сигнали в тялото и ума си. Вслушвайте се в тях, това ще ви помогне да се погрижите за себе си в подобни моменти.

Ако сте имали подобна връзка, може би все още се страхувате да започнете нова, защото сте убедени, че това ще ви донесе ново страдание. Освободете се от този страх и рискувайте! Само когато рискуваме да създадем нова връзка, ние избираме живота и любовта, а не самотата и страданието. Но не забравяйте винаги да се застраховате, проверявайте здравето на взаимоотношенията си и обръщайте сериозно внимание на това как се чувствате и кои сте вие самите, когато сте с партньора си.



Източник: psychologytoday.com
Снимка: unsplash.com 


Тримата осъдени железничари вече са излежали присъдите си “Тъкмо си лягахме. Ударът беше оглушителен, чу се стържене на ламарина и трошене на стъкла. След секунда тишина се чуха първите писъци. Невероятни вопли и стонове. Събудих мъж ми, който тъкмо беше заспал, и двамата тръгнахме към релсите.”

58-годишната Мария Стоева живее в Казичене, на стотина метра от мястото, където през 1992 г. товарен влак по време на маневра се заби в движещия се експрес “Слънчев бряг”. Осем души загинаха намясто, а 51 бяха тежко ранени в една от най-сериозните железопътни катастрофи у нас.

Трима души бяха осъдени и вече са излежали своите присъди. “Около вагоните беше осеяно с тела”, спомня си Мария Стоева. За броени минути на мястото на трагедията пристигат линейки от “Бърза помощ”, таксита и други хора от селото. “От купчините желязо се чуваха воплите на ранените.

Със съпруга ми успяхме да спасим трима души - разказва г-жа Стоева. - Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха младо семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми разби стъклото на вагона, което беше напукано, но кой знае как и защо все още здраво. Първо излезе малкото момиченце, а след това родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок. Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака.”

Час преди полунощ дежурният в близкото поделение също бил стресиран като местните: “Сякаш се изсипа чакъл по земята и всичко потрепери като при земетресение, разбрах, че се е случило нещо ужасно.” Офицерът попитал войниците дали биха издържали на гледката на кръв и трупове. Няколко души се поколебали, всички останали го последвали и след няколко минути били на мястото на катастрофата. Войниците започват да издърпват ламарините на вагоните и да вадят ранени. Работата става само с фенерчета, защото има опасност от пожар. Това допълнително затруднява спасителите. Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. “Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, така и не се събуди повече”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много. Призори пристигат кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разместването на вагоните. Междувременно политиците не закъсняват да извлекат дивиденти от трагедията - намясто пристигат политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите във ВМА. “Пирогов” е задръстен от ранени, пренасочват се хора към ВМА и ИСУЛ. Броят на жертвите не е уточнен няколко дни. По-късно се изяснява, че починалите намясто са седем души, а осмият си е отишъл на път за болницата. Ръководството на БДЖ наказва собствения си началник Атанас Тончев с “мъмрене” за недостатъчен контрол и понижена трудова дисциплина.

Разследването на трагедията се проточва цели седем години. В крайна сметка в затвора са вкарани трима души - началникът на товарния влак Ангел Ботев, машинистът на експреса Красимир Тодоров и неговият помощник Валентин Кръстев. През 1994 г. пред Темида застават четирима - Ботев, Тодоров, Кръстев и диспечерът на гара Казичене Стефан Петров. Те са обвинени в причиняване на смърт по непредпазливост на осем души. На 5 юни 1998 г. Софийски градски съд постановява присъдите.

Най-тежко е наказанието за Валентин Кръстев, осъден на 12 години. По време на разследването се установило, че помощник-машинистът Кръстев е бил пиян по време на инцидента. Красимир Тодоров и Ангел Ботев получават по 8 и 5 години. Единственият оправдан е диспечерът Стефан Петров.

Божидар ТОДОРОВ/БЛИЦ/

Убийство близо до София. Брат и сестра бяха намерени мъртви към 8 вечерта снощи в село Желява. Те са на 52 и 54 години. 

Полицията разследва двойно убийство. Засега от МВР не съобщават как е станало престъплението. По информация на NOVA жертвите са нападнати с нож.

До късно снощи полицията беше блокирала улиците към къщата на семейството. Правеха се огледи. Една от версиите, която се появи първоначално, е, че може да става дума за убийство и самоубийство.

"Убитите са брат и сестра, да. Не знаем какво се е случило, защото и ние разбрахме преди малко. Жената имаше някакъв проблем, мисля беше детски паралич. Двамата си живеят нормално и никога не е имало проблеми", казва един от съседите.

„Огледът продължи доста дълго. Доколкото съм наясно аз, полицията работи по две версии, но към този момент няма голяма яснота. Хората са живели сами в къщата”, каза кметът на село Желява Данчо Шехтански.

Един от съседите е забелязал, че в къщата няма активност. Имал е ключ и влиза да провери, при което вижда двамата да лежат на земята. Той подава и сигнала към МВР.

Кметът обясни, че мъжът е работил като охранител. Когато бил на работа имало жена, която се грижела за сестра му.

„Моите впечатления са, че той се грижеше за сестра си много добре”, добави Шехтански.

Източник:Нова.тв

На снимката отдолу се вижда закуска в една средностатистическа българска болница. Коментарът е излишен.

Как е в Япония?

Всяка година в Япония има безплатна и задължителна “нингендокку”, което ще рече пълно изследване. Трае няколко часа, обикновено от сутринта рано (по желание и със заплащане има и 24-часови, тоест с преспиване и храна, приготвена за един.. “Нингендокку” е с невероятна експедитивност и мед. сестри те поемат “една от друга”. Като свършат прегледите и изследванията (резултатите ти “докладват” след няколко дни в удобен час пред компютъра и главния лекар с екипа си), получаваш талон за обяд в един от ресторантите на билдинга, в който е клиниката. Обикновено на един от най-високите етажи,пише новини.бг

Закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря в японската болница.
Изчислени са калориите и необходимите витамини. При постъпване в болница, по време на лечение и във възстановителния период преди изписване храната е различна.

Написаното е за всеки. Има и “по-специални” случаи и болници, когато (обикновено при раждане) бъдещата майка може да поръча храната си и главният готвач на столичния петзвезден хотел “Окура” я приготвя за нея…
Клинични пътеки няма.


Задължителната застраховка за преглед, лекарства и операции е разпределена така 70:30. Пациентите заплащат 30% и не е непосилна сума. След определена възраст тя става 90:10, като държавата (от данъците в годините) заплаща 90%.


Той стана известен с филма "Огнените колесници", който е носител на 4 награди „Оскар“.
През ноември 2007 г. Крос играе роля във филма "Стар Трек". 

Той е участвал в множество продукции, известен е по целия свят.

Крос е женен за българката Деяна Бонева. 

Двамата се врекоха в Жеравна по време на известния фестивал на фолклорната носия.

Актьорът е страдал от рак и бил във Виена за лечението му.

Хари Бърнард Крос е цялото му име, той е роден в Лондон на 16 декември 1947 г.
Освен актьор е също и режисьор, писател и музикант.


Времето на соца отдавна отмина, но много хора все още изпитват ностаалгия по онези години. Предлагаме ви 10 причини да не изпитвам носталгия по Народна република България.

1.Образование

Децата на „активните борци“ се ползваха с предимство при приемането във вузовете и в елитните гимназии. Много от тях бяха прости, нахални и със самочувствие, така свикнаха да живеят и децата им до ден-днешен.

При социализма всички бяха равни, но някои определено бяха по-равни от останалите.
Медицина

Медицината беше отново с връзки както повечето неща. Връзки за добрите доктори, връзки за правилните лекарства западен внос. Ако нямаш връзки, тежкò ти и горкò, обръщат ти минимално внимание с грубо отношение. Сега е подобно, но малко по-качествено.

И да не си помислите, че наистина е било безплатно. Въпреки че сметки по болниците не са се плащали, здравеопазването винаги е било и ще си остане една от главните тежести на държавната хазна. Сметките винаги се плащат от данъкоплатците.

2.Безработица

Повечето ходеха на работа, но много малко всъщност работеха. Имаше десетки хиляди работни места, които не бяха нужни никому и след 1990 г. се разбра, че тези предприятия са изключително нерентабилни, не могат да се съревновават на свободния пазар и фалираха.

Още по-страшно бе положението с държавната бюрокрация, която буквално задушаваше държавата с изключителната си неефективност във всеки отдел и от която страдаме и до ден-днешен.



3.Равенство

Равенство определено нямаше и нямаше как да има, защото всички се опитваха да намират връзки и привилегии за всичко. Пуснали са това или онова в магазините – с връзки, моля. Искаш по-бързо или с определен цвят кола от „Мототехника” – с връзки. Искаш почивна карта през август за някое по-хубаво място – пак с връзки.

4.Почивка

Почивка бе разрешена само на определени места и почивни станции, и то по определено време. Не е възможно всички да почиват през вторите две седмици на август където си поискат и заради това трябваше да познавате правилния човек, който да ви уреди с карта. „Журналист”, Албена, ММЦ, „Ален мак”, Резиденцията на БЗНС, че даже и за първа линия на някой от вървежните къмпинги винаги трябваше някой да даде едно рамо и след това да му бъдете много задължени. Иначе ще ходите през май, септември или някъде другаде извън големите курорти.

5.Армията

Армията, полицията и Държавна сигурност имаха една главна задача и това беше да се държи населението под контрол. Границата се охраняваше страхотно, но тъй нареченият „кльон“ бе с наклон към НРБ, тоест с цел да попречи, ако някой реши да бяга навън от страната. Имаше тъй наречената гранична зона, в която не се даваше достъп без пътен лист и разрешение. Например, ако искаш да отидеш на плаж където и да е след Синеморец, бе почти невъзможно.

6.Увереност в утрешния ден

Имаше смели млади хора, които се опитваха да бягат на Запад, но не всички успяваха. На тези, които успяваха, им казваха „невъзвращенци“ и техните приятели и роднини бяха подложени на нечуван тормоз от Държавна сигурност и Народната милиция, а те самите никога не можеха и да си помислят да се върнат в родината си.

Участта на тези, които бяха заловени на границата при опит за бягство, пък бе наистина неимоверно трагична. Късметлиите от тях биваха разстреляни на самата граница, докато се опитваха да ги заловят, а граничарите получаваха премии за всеки заловен беглец, без значение дали е жив или мъртъв. Най-лоша бе съдбата на тези, които ги залавяха живи и след няколко седмици денонощни разпити и изтезания от Държавна сигурност биваха пращани в лагерите на смъртта.

7.Възпитание

Общественото възпитание в народната република показваше на младите хора, че за да успееш, трябва да се подмазваш и да се нагаждаш на ръководните другари, от които ти зависеше бъдещето с надеждата да станеш „техен човек“.

Ако случайно имаш неблагоразумието да покажеш индивидуализъм или собствено мнение, минаваш в графата „неблагонадежден“.  Ако не беше „техен човек“, перспективите за развитието ти се свеждаха до „мани го тоя“.

8.Стоките в магазините

Стоките в почти всички магазини бяха резултат на плановата икономика и бяха с изключително ниско качество и нулево разнообразие. Ако случайно не ви харесва шпековият салам, другарката продавачка зад щанда може спокойно да ви наругае. Това бе положението с абсолютно всички стоки на плановата икономика, което караше черният стоков пазар да разцъфтява. Най-големите гъзари се фукаха с вносни дънки, купени на черно.

Имаше едни други магазини в НРБ – „Кореком”, които бяха пълни със западни стоки. Докато обикновеният човек в средата на 80-те намираше начин да се сдобие с някой и друг долар и да купи на детето си шоколадово яйце или тоблерон, някои от „по-равните” другари и другарки можеха да си купят автомобили без ред и качествена битова техника.



9.Сигурност

Криминална и битова престъпност имаше, и то немалко, но бе забранено много-много да бъде отразявана по радиото, телевизията или в печата. Всичката пропагандна информация, която се подаваше на народа, бе изключително строго контролирана.

Все пак хорската мълва носеше митове и легенди за Жоро Павето и разни други изнасилвачи и даже легендарни обири.

Просто народът не беше осведомен и си мислеше, че няма опасност за него.

Точно както милиони души по света, работата на Бил Гейтс се промени в последните месеци.

Съоснователят на Microsoft, който към момента е вторият най-богат човек в света, днес работи от дома си близо до Сиатъл.
Коя обаче е най-голямата промяна в ежедневието на Гейтс?

По-малкото пътуване, казва той.

„Преди пътувах много покрай работата ми с фондацията Бил и Мелинда Гейтс“, допълва милиардерът.


Първоначално Гейтс смята, че работата от дома може да намали продуктивността му – както неговата, така и на фондацията, а и на екипите на Microsoft.

“Когато обявихме пред служителите на Microsoft, че ще продължат да работят от домовете си, смятах, че загубата на продуктивност ще е по-голяма, отколкото се оказа“, казва той.

Гейтс обаче смята, че той е успял да свърши доста работа в последните месеци.

Милиардерът също така казва, че децата му също прекарват повече време вкъщи, „което е добре, поне за мен“.

Гейтс и съпругата му Мелинда имат три деца: 24-годишната Дженифър, 21-годишния Рори и 17-годишната Фоби.



Когато всички деца са вкъщи, ние, като родители, трябва да направим всичко възможно, за да разговаряме с тях относно спазването на всички препоръчителни правила за нашата безопастност, казва той пред Business Insider преди месец.

Във времето на пандемия все повече хора започнаха да си приготвят храната сами, но това не важи за Гейтс.

„Използвам все по-често микровълновата печка, за да притоплям храната, ставам все по-добър“, казва съоснователят на Microsoft, който напусна Борда на директорите на компанията през март.

В миналото Гейтс също е споделял, че не умее да готви.

„Никога не се научих да приготвям здравословна храна, ето защо преди хапвах доста по-често фаст фууд, отколкото трябваше да го правя. Това, разбира се, беше в началото на кариерата ми“.

Четенето също отнема голяма част от времето, в което трябва да спазваме социална дистанция, написа той през май в своя блог. Бил и Миранда също гледат заедно телевизионни шоу програми, излъчвани по ABC, NBC или Netflix.

Гейтс казва, че играе бридж със своя дългогодишен приятел Уорън Бъфет. Той препоръчва да използваме дигиталната платформа Bridge Base, ако искаме да се научим как да играем.
Спортът също играе все по-голяма роля в ежедневието му, като Гейтс казва, че отново играе тенис. Когато той се разхожда из природата, задължително носи маска и посочва, че почти няма хора в квартала, които да не подхождат по този начин.

Разбира се, Гейтс осъзнава, че е облагодетелстван в настоящата ситуация, тъй като притежава голям дом и много пари.

„За съжаление, пандемията е по-тежка за хората с малък дом, много деца или пък лоша интернет връзка“.

До момента фондацията на Бил и Мелинда Гейтс е дарила 350 млн. долара за борба с вируса. 

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации