Това е едно от най-знaчимите събития от руско-турската освободителна война 1877-1878 г. На 27 юни 1877 година руската армия форсира река Дунав и започва освободителния си поход на Балканите. Част от руските войски се разполагат на Шипченския проход - стратегическа точка, един от малкото проходи през Балканския хребет и ключов път за съобщения между северна и южна България.
Турците хвърлят огромни сили за щурма на укрепленията. Техните атаки отблъскват войниците и офицерите от руската армия и българските опълченци под командването на генералите Радецки и Столетов.
Първия щурм започва на 21 август, когато 28-хилядна турска армия на Сулейман паша се приближава към прохода, където в този момент са се намирали само 6000 войници и опълченци. През следващите 6 дни руската армия губи 3500 човека, но не предава своите позиции. Загубите за турците са повече от 2 пъти повече.
Боевете за Шипка продължават 5 месеца: от август до декември 1877 година многочислена турска армия прави сериозни усилия да премине през Шипченския проход. На 26 декември руската войска се приближава към село Шейново и окръжават 31-хилядната армия на Весел паша, която се предава на 28 декември. Радецки след това пише: "Шипка - това е затворена порта. През август те издържаха тежък удар, с който Сулейман паша искаше да пробие... А в течение на следващите четири месеца Шипка прикова към себе си 40-хилядна турска армия, отвличайки я от другите пунктове на театъра на военните действия, с което облегчи нашите успехи на другите 2 фронта.
Накрая, същата тази Шипка подготви капитулацията на още една неприятелска армия, а през отворените и порти премина част от нашата армия в нейното победоносно шествие към Константинопол".
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаше боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”, казва ген. Фьодор Радецки на чуждестранните кореспонденти след сраженията.
Изграждането на предприятието започва с помощта на съветски специалисти край Шумен през 1954 г. При откриването му през 1957 г. то разполага с леярна, пресово-ковачен цех и механичен цех. Същата година там започва производството на авточасти, като клапани, валове и зъбни колела.
В началото на 1960-те год. започва разширяване на завода, реорганизация на работата и създаване на поточни линии със съдействието на инженерен екип от автомобилен завод „ЗИЛ“, Москва.
През 1963 г. е усвоено производството на предни мостове, а през 1965 г. и на задни мостове за камионите ГАЗ 51, като скоро след това в Шумен започват да се изработват и двигателни мостове за модерния ГАЗ 53А. Не след дълго тези продукти стават основен приоритет на завода и на практика заемат около 50% от неговия производствен капацитет.
В началото на 1966 г. е взето решение в завод “Мадара” да започне монтажа на съветските камиони ГАЗ. По това време, освен предни и задни мостове, там се произвежда и самоходно шаси Тип 22 – универсален четириколесен трактор с малка мощност с товароподемност 1 тон.
През май 1967 г. в Шумен е изработена първата серия от 5 камиона ГАЗ-53А (първоначално те са лансирани у нас под името Рила 7, но то не успява да се наложи в серийната продукция на комбината). По същото време се очаква пристигането на комплекти за монтаж на още 10 камиона, а до края на 1967 г. в завода са сглобени общо 200 броя
Към 1968 г. от завода вече излизат по 200 камиона месечно, а през септември същата година в експлоатация влиза нов монтажен цех, разположен на площ от 80 декара.
През септември 1969 г. завод “Мадара” дебютира на международния панаир в Пловдив, където показва четири модела – базовият ГАЗ 53А, два негови варианта (с удължено шаси и самосвал) и експериментален образец, снабден с дизелов двигател от 80 к.с., изработен по лиценз на Perkins във варненския завод за двигатели “Васил Коларов”. Заедно с тях на същия панаирен щанд са изложени и два камиона Skoda-LIAZ, чийто монтаж също е усвоен през следващата година в Шумен.
През октомври 1969 г. от монтажния цех в Шумен излиза 5000-ят камион ГАЗ, сглобен в България.
На 4 февруари 1970 г. Чехословакия и България подписват 10-годишен договор за сътрудничество в производството на товарни автомобили. Една година по-късно е подписана и дългосрочна спогодба между ДСО “Автопром” и Генералната дирекция на Чехословашките автомобилни заводи за производството на задни мостове на товарни автомобили.
През 1980 г. КТА “Мадара” усвоява новия тип задни мостове МТ, с които е снабдена модерната серия 100 на LIAZ.
Новият модел на LIAZ разполага с 6-цилиндров турбокомпресорен двигател с директно впръскване и две разновидности – МШ 637 и МШ 638, чиято мощност е съответно 270 и 304 к.с. Първите пробни серии от него напускат монтажната линия на “Мадара” към края на 1980 г.
На 17 юли 1981 г. в Шумен е подписан нов договор за сътрудничество в областта на машиностроенето между Чехословакия и България, който обхваща периода 1981 – 2000 г. Според него България става най-големия, а след 1983 г. и едниственият производител на предни, средни и задни двигателни мостове за товарните автомобили LIAZ. Там също така е предвидено до средата на 80-те години КТА “Мадара” да произведе около 130 000 моста за нуждите на двете страни и да сглоби 15 000 камиона, като 2000 от тях да бъдат от новия модел 100.
Производството на така наречените “стари” шкоди от типа MTS е окончателно преустановено през 1988 г., като дотогава са сглобени само няколко малки серии от новия влекач LIAZ 100 471. През 1987 г. е усвоен монтажа на LIAZ 100 050, а една година по-късно в Шумен започват да се сглобяват и всички модели серията 110, като 110 010, 110 030, 110 850 и влекачите за международни превози 110 471 и 110 551, чиято максимална мощност достига съответно 290 и 305 к.с.
В началото на 1989 г. “Мадара” усвоява производството на самосвалите LIAZ 150 260, а в края на същата година в комбината започват да се сглобяват и първите самосвали с двойно предаване от типа 151, както и първите 1000 броя от 2,5-тонния ГАЗ 66.
От този период средното годишно производство в КТА “Мадара” включва около 3000 камиона ГАЗ 53А и още около 3200 броя LIAZ, като над 90% от детайлите на двата базови модела идват от заводите производители.
В периода 1971-1975 г. КТА “Мадара” експортира за Чехословакия 10 800 моста от типа RT, а между 1976 и 1980 г. обемът на доставките достига 54 800 броя (в това число 2700 задни моста от типа МТ и 100). От 1978 до 1984 г. количеството на задните двигателни мостове доставени на LIAZ вече възлиза на 122 700 броя от типа RT, MT и 100. От самото начало на сътрудничеството с LIAZ през 1970 г. до април 1989 г., в КТА “Мадара” са сглобени повече от 27 000 камиона от чешката марка, както и над 19 000 шасита за нуждите на комбината за автобуси “Чавдар” в Ботевград. Малко известен факт е, че LIAZ взима активно участие и в строителството на завод “Васил Коларов” във Варна, където започва производството на дизелови двигатели по лиценз на английската фирма Perkins.
През 1991 г. КТА “Мадара” се трансформира в акционерно дружество, а през 1999 г. комбинатът е приватизиран и 85% от него стават собственост на компанията SFK Ltd. По това време заводът разполага с няколко халета, които заемат 246 000 кв. м. и открита площ от още 710 000 кв.м. Тогава средната цена на един камион LIAZ-Мадара е около $ 55 000, но към 2000 г. тя е намалена със 7 до 10% в зависимост от типа на надстройката. Този стратегически ход за привличане на нови клиенти не довежда до очаквания резултат и производството на камиони в Шумен спада до критичното ниво от 40 броя, продадени за цялата 2000 г. По същото време производството на LIAZ 100 в Чехия е спряно.
Днес заводът е най-големият производител на земеделска техника.
Роден е в град Со (предградие на Париж), Франция. Баща му, Фабиен Делон (1904 – 1977), е корсиканец по произход, притежател на киносалон, а майка му е Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си. Ален е на три години, когато родителите му се развеждат. През 1939 г. Едит се жени отново, този път за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон.
Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23. През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.
На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.
Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.
Операцията по взривяването е ръководено лично от вицепремиера Евгений Бакърджиев. До него е и премиерът Иван Костов. С притаен дъх очакват детонацията от покрива на Държавния архив.
Мавзолеят на Георги Димитров устоява на 2 детонации. След първия неуспешен опит да бъде взривен с 300 килограма взрив, сградата само се накланя.
„Това, което е килнато на една страна, трябваше да бъде купчина отпадъци! Но, както виждате в момента стои като един кашон на 40 градуса", казва след първия опит за взрив тогавашният зам.-министър на труда и социалната политика Теодор Дечев.
„От това вече никога няма да става мавзолей! Дечицата няма да имат за какво да се разделят след 5-10 или 50 години”, коментира тогавашният вицепремиер и министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев.
„Това е един позор за властта!", коментира тогава Георги Пирински от БСП.Раждат се и първите вицове: "Гробницата не рухвала, понеже Велко Вълканов и Жан Виденов я подпирали отвътре", разказвал шегаджия.
Редактор на новинарската емисия на NOVA - "Календар" по това време е Александра Тренкова.
„То не се случи от първия път. Сега е смешно, но тогава никак не ни беше смешно, защото трябваше за много кратко време да реагираш. Какво правим сега? Кой ще ни каже кога ще е следващият опит? Ами ако те не искат да ни кажат? Стоим ли на позиция? Ще правим ли извънредна емисия? Споменът ми е, че наистина това е един от малкото случаи, когато имаше много голям интерес към дадена тема”, казва Тренкова.
Едва на 27 август мавзолеят е разрушен напълно. Тогава народът кръщава Евгений Бакърджиев - Бъки Бомбата.
Мавзолеят е построен през 1949 година, за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграден е за рекордните 6 дни.
Любопитното е, че разрушаването на мавзолея - център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ отнема толкова дни, колкото трае и построяването му.
Това е Мани Пакиао, той е от Филипините и когато става световен шампион по бокс, решава да похарчи всички пари, които е спечелил от титлата си, за домове на бедните.
По данни от 2016 година Мани е осигурил нов дом на повече от 1000 (хиляда) семейства.
Не човек, а Човечище!
Дали някога ще прочетем нещо подобно за някой от нашите спортисти… А дано, ама надали.
На снимката – бедна старица благодари на Мани за подарения покрив над главата й.
Земен трус с магнитуд 3.9 по скалата на Рихтер бе усетено около 13 часа в района на Стара Загора. Трусът е усетен от жители на града и в околностите. Епицентърът на труса бил е 13 км. североизточно от Димитровград, между селата Бял извор, община Димитровград и Опан, община Стара Загора.
Не е постъпила информация за пострадали хора и нанесени материални щети, информират от областна администрация Хасково.
Според данните на Националния институт по геофизика, геодезия и география трусът е бил с дълбочина 19 км.
Към този момент няма данни за пострадали хора и материални щети, това заяви за Радио Стара Загора зам.-кметът на община Опан Дафинка Господинова. Тя допълни, че няма и сигнали от граждани след труса.
На 20.08.т.г. около 11.00 ч. в Районно управление – Созопол е получено съобщение от 59 годишна созополчанка за това, че предния ден късно вечерта нейн служител, работещ като сервитьор в ресторанта й, разположен в Стария Созопол, присвоил дневния оборот в размер на 524 лева и напуснал обекта,съобщи moreto.nen
Установено е, че извършителя на деянието е 32 годишен криминално проявен бургазлия, който направил пълни самопризнания и възстановил част от отнетата парична сума.
Идеята за великото откритие й хрумнала докато пътувала с влак от Алабама за Ню Йорк в зимата на 1903г. Тя се изнервила, защото машинистът спирал често-често, за да чисти предното стъкло от снега. Според друга версия същото се случило, докато обикаляла с кола из Ню Йорк, но първопричината не е толкова важна. Това провокирало Мери и тя седнала и нахвърлила чертежа на бъдещите автомобилни чистачки. Кръстила ги “устройство за миене на прозорци”. Решила, че стават не само за коли, но и за други превозни средства. Андерсън продължила да усъвършенства своята идея и през 1904г. патентовала “извиваща се ръка с гумен ръб”. Първоначално идеята й била скептично приета. Това вероятно се дължи на факта, че тя мислела твърде напредничаво за времето си. През 1922 г. Кадилак става първият производител на автомобили, който въвежда чистачките като стандартно оборудване
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
22:38:00
