Те случайно го хванали в мрежите си, съобщава телевизионният канал CBC.

Според един от очевидците неизвестната риба е с внушителни размери и прилича на плоча, перките й на крила, а главата й завършва с израстък, подобен на нос. Мъжът занесъл находката в местна рибна фабрика, където също не могъл да получи отговор какво точно е това същество. След това се обърнал към потребителите на социалните мрежи, публикувайки снимки на странния улов.Оказва се, че той се е натъкнал на носата химера. Тези риби живеят на дълбочина над 200 метра и са изключително редки. Мъжът бил поразен и от факта, че тя е отровна: специален шип на гърба на химерите им служи, да ги предпазва от други хищници.


Биологът Каролайн Мири казва пред радио CBC, че учените знаят малко за историята и поведението на тези подводни създания. Тя отбеляза също, че рибарите имат късмет, тъй като животното може да ги нарани с отровния си шип, ако бъде извадено живо от водатОказва се, че той се е натъкнал на носата химера. Тези риби живеят на дълбочина над 200 метра и са изключително редки. Мъжът бил поразен и от факта, че тя е отровна: специален шип на гърба на химерите им служи, да ги предпазва от други хищници.


Биологът Каролайн Мири казва пред радио CBC, че учените знаят малко за историята и поведението на тези подводни създания. Тя отбеляза също, че рибарите имат късмет, тъй като животното може да ги нарани с отровния си шип, ако бъде извадено живо от водата.

Какво време да очакваме през август, ще има ли достатъчно валежи и ще бъде ли подходящ месецът за почивка – с тези въпроси се обърнахме към климатолога проф. Георги Рачев.

- Какъв август да очакваме, проф. Рачев?

- Ще бъде такъв, какъвто го декларирахме вече. Ще имаме август с малко по-високи, с 1 градус, от нормалните температури. И ще бъде доста по-сух. Такова е единното мнение на световните метеорологични центрове. Не се очакват дълги, продължителни и тежки горещини. Ще преживеем дни с температури от 35-36 градуса. Но ако през август няма такива горещи дни, то кога?

- Като ви слушам, август ще бъде прекрасен за ваканция?

- Да, прекрасен за почивка. Но в хубавото винаги има и лошо. Тепърва ще усещаме опасността от пожарите. Всяка година умолявам по-възрастните стопани да не палят огън на полето. Започват да се чистят стърнищата. И ги палят, въпреки че не е позволено. При сухото време една клечка кибрит може да доведе до унищожителни пожари. Късната есен е за палене на стърнища, ноември. И понеже се очакват под нормалните количества валежи, хората да поливат. Август по принцип е сух месец, а сега ще бъде по-сух.

- Ще можем ли да се радваме на топло време и през септември?

- Да, очакваме един топъл септември. Валежите ще бъдат по-малко. Можем да кажем, че лятото ще продължи поне до 20 септември. На морето ще бъде убийствено добре.

- Но българите предпочитат да ходят на море в Гърция.

- Да сравняваш българското с гръцкото море е все едно да сравняваш водка с табуретка. Няма база за сравнение. Природата е уникална в Гърция. Плажната ивица е 13 хил. километра. Морето е по-солено. А нашето е по-сладко и в момента е чай.

- Какво се случва с туристическия сезон на нашето море? Има ли шанс почиващите да се увеличат?

- Чака ни пълна катастрофа по отношение на международния туризъм. В мега комплексите има по 200-300-500 души. А сега е върхът на сезона. Назад сме с повече от 2,5 млн. туристи. Десетки милиони бири няма кой да ги изпие, салати, кебапчета, пържоли няма кой да ги изяде. 

Наследникът на БКП величието бил прикован за леглото и в недобро здравословно състояние. Бойко не излизал от дома си, имал сериозни затруднения в придвижването и страдал от високо кръвно налягане.
Още преди 7 години започнал все по-често да чука на лекарските врати. Тогава скъсал фатално сухожилие, заради което се наложило да лежи в болница, а после да ходи с патерица. До пълно възстановяване обаче така и не се стигнало. Диагнозите и съдбата му се припокриват с тези на Владимир Живков – сина на бившия Първи Тодор Живков, който в последните няколко години също е трудноподвижен,пише ретро.бг

Бойко Димитров всъщност не е биологична рожба на вожда и учителя Георги Димитров, а негово осиновено дете. Истинските му родители са Коста Златарев и Мара Денчева – комунистически дейци, убити през 40-те години на миналия век. В книгата си „Хроники на моя живот“ Бойко Димитров пише: „Запазил съм кръщелното свидетелство, издадено ми в Плевен на 8 ноември 1945 г., с родители Коста Златарев и Мара Денчева. Впоследствие, за да се запази тайната на осиновяването, са ми извадили и съветско свидетелство за раждане, издадено на 14 октомври 1946 г., според което съм роден в Москва с родители Георги Михайлович Димитров и Роза Юльевна Димитрова. Така съм се сдобил с две свидетелства за раждане, обаче всички издадени ми след това документи за самоличност са в съответствие със съветското свидетелство“.

Бойко заживява с Димитрови през юни 1946 г. В семейството е и китайското момиче Фаня, осиновено от тях през 1937 г. Тя се самоубива през 1985 г. Докато са още деца, тя и Бойко живеят с родителите си първо във вила в Княжево, а после в двореца „Врана“. През това време – от октомври 1946-а, Георги Димитров е министър-председател на България и генерален секретар на БРП(к), която в края на 1948 г. е преименувана на БКП. През март 1949 г. Георги Димитров заминава за поредно лечение в санаториум за висшата съветска номенклатура „Бавариха“ край Москва и повече не се връща в България. Умира на 2 юли 1949 г. На следващата година вдовицата му и децата заживяват в Москва, в просторен апартамент, недалеч от Кремъл.

През лятото на 1957 г. комсомолецът Бойко Димитров завършва средното си образование със сребърен медал. На 1 септември същата година е приет в МГИМО – прочутия за времето си Московски държавен институт за международни отношения. Дипломира се с отличие, а после му предстои шеметна кариера. Работи в българското представителство в ООН – Ню Йорк, и в Института за външна политика. Минава през администрацията на Министерския съвет, тази на ЦК на БКП, за известно време е главен редактор на сп. „Международни отношения“, после става посланик на България в Хавана, член на ЦК на БКП, член на Висшия съвет на БСП, а пикът в кариерата му е постът на министър на външните работи в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов.

След като се оттегля от политиката, Димитров рядко дава интервюта. Отдава се на семейството си. Бойко има два брака и общо четири деца – трима синове и една дъщеря. Те пък го даряват с 5 внучета. Въпреки че наследниците му живеят в чужбина, редовно се прибират, за да го навестяват.

Аркутино или Мечешкото блато е блато-лагуна в Бургаска област, община Приморско, на около 2,5 km северозападно от устието на река Ропотамо. Блатото е част от резервата Ропотамо. От морето е отделено с пясъчни дюни, като на плажната ивица вирее пясъчна лилия. Плажът срещу блатото също се нарича Аркутино. Площта му е 62,2 ха, дълбоко е 0,5 м, солеността му е 0,2‰.

От залива се разкрива и прекрасна гледка към остров Свети Тома – едно от местата в България, където се срещат диворастящи кактуси от род Opuntia. В северната част на местността се строи вилно селище, което променя необратимо девствения облик на местността.

Само една част от водната площ на Аркутино е открита, останалата е покрита с гъста водна и блатна растителност, представена от различни видове водна леща, блатно кокиче, ежова главица, ръждавец. Тук се намира едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза. Крайбрежните райони са покрити от тръстика. Блатото обитава рядка риба-джудже гамбузия. Аркутино е основната междинна спирка на птиците по прелетния път Виа Понтика. Тук гнездят редки видове птици.

Името на колата – Trabant, означава спътник, както в смисъла на небесно тяло, така и като термин от военното дело, където означава военен ескорт. Купето е от материала дуропласт – смесица от пластмаса, подсилена с рециклирана вълна или памук и на вид при разрез прилича на дебел картон. От там идва и прякора на Трабанта – Картоненият състезател (Rennpappe), кашона и др. подобни.

Учудващо или не обаче на тестовете се оказва, че колите се справят доста добре при сблъсък, което се дължи на здравото стоманено шаси. Предимствата на дуропласта били, че е лек, не корозира, пластичен е и не се деформира даже и при по-силни удари.Най-популярният модел на колата е Trabant 601, който се произвежда от 1964 г. до 1990 г. Той разполага с двуцилиндров двутактов двигател с 26 конски сили и е 600 кубика. Предлага се във вариантите на седан и комби, като има и делукс вариант.

Малката кола може да се ремонтира с подръчни средства и повечето собственици задължително си носят инструменти, резервни ремъци и свещи.
Зареждането на гориво в Трабанта е по-особено от това на другите коли. Първо, трябва да отвориш предния капак, където е и капачката на 24- литровия резервоар, а след като сипеш бензин, трябва да добавиш в резервоара и масло в съотношение 50:1 или 33:1 и след това да „разбъркаш“ микса. Това е трябвало да се прави при всяко зареждане. На голяма част пот бензиностанциите в ГДР и други страни от бившия Източен блок, са продавали готова смес (микс от бензин и масло). При първите модели не е имало показател за нивото на бензин на таблото.

През цялото време до падането на комунизма Трабантът се произвежда без значителни промени или нови модели, тъй като всяко ново предложение е отхвърляно от Политбюро на управляващите в ГДР под претекста, че това биха били излишни разходи. И все пак през годините се появяват някои „екстри“ - нови колани, електронно запалване, подобрена спирачна система. За целият период на производство са реализирани представени общо 4 модела – P50 (Trabant 500), Trabant 600, Trabant 601 и Trabant 1.1 (с двигател от VW).

Падането на Берлинската стена бележи и неговия залез. Макар скоро след това двуцилиндровият двигател да е заменен с четирицилиндров (при Trabant 1.1), производство на Volkswagen, и по колата да се готвят още подобрения, търсенето драстично спада. Източногерманците получават достъп до западния пазар и започват да търсят и западни автомобили. Затова и производството на Трабант е прекратено в края на април 1991 г.Така Трабант се превръща в легенда от социализма, която все още е жива, защото всяка година в различни страни от бившия Източен блок се провеждат фестивали, посветени на Трабанта, където се събират собствениците на този автомобил. В България подобни фестивали се провеждат във Велико Търново, Трявна и Българево. Най-големият и популярен фестивал на Трабанта се провежда ежегодно в германския град Анклам, където през 2019 г. се събраха над 800 трабанта от Германия, Полша, Унгария, България, Дания, Холандия, Франция, Италия и Норвегия.

224 МиГ-21
90 МиГ-23
4 МиГ-25
22 МиГ-29
23 Су-22
31 Су-25
44 Ми-24
18 Ми-8s
всичко 456 летателни машини.

Всичко на кредит, който връщахме разсрочено, на вноски и най-вече със стоки.
И до ден днешен, вече 30 г. след "демокрацията", те продължават да са в основата на нашите орязани ВВС.

В момента българските ВВС имат:
12 бр. Миг-21, на съхранение
15 бр. Миг-29
14 бр. Су-25
12 бр. Ми-24
Западни са няколко западни вертолета, няколко транспортни самолета, няколко ***витлови*** (!!) учебни самолета.

Стойчо Захариев

Когато днес чуя някой да говори за щастливото детство при социализма и конкретно за детските летни лагери, се сещам за моето първо и единствено такова приключение.

Вероятно в V или VI клас през лятото ме записаха на лагер в Обзор. Не коментирам нощното пътуване в двете посоки с влак, като в купетата бяхме наблъскани по 10 души. В лагера бяхме разделени на поне 10 отряда по тридесет души в отряд. Спяхме в общи спални по 40-50 човека поне.

Общи умивални с една тръба, от която стърчаха множество чешми и задължителната за онези години липса на вода освен сутрин и вечер за кратко време. Задължително строяване по три пъти на ден преди храна, което беше превърнато в състезание и който отряд го спечелеше, влизаше пръв в столовата. Естествено, тържествено вдигане на знамето сутрин и свалянето му след вечерната проверка вечер. Особено смешно беше на плажа, където лежахме на хавлии, а един учител по физкултура със свирка и устна команда ни нареждаше да се обърнем по корем, по гръб, наляво и надясно, за да се печем равномерно. Влизането в морето също ставаше по отряди със задължително строяване по колони и преброяване преди и след къпане. На плаж ходехме само сутрин, а следобедните часове обикновено бяха изпълнени със задължителен сън и различни организирани мероприятия в рамките на лагера.

Често пъти по-големите деца малтретираха по-малките, обираха им стотинките, но това оставаше обикновено незабелязано от учителите. Ако посмееш да се обадиш, това се считаше за недостойно и възрастните ти показваха, че не е добре да топиш другарчето си. Обикновено учителите бяха наблюдатели, най-често те са били от едно училище, а лагеруващите от цяла София и съответно абсолютно непознати. Помня, че много от нас чакаха с нетърпение отминаването на двете седмици и завръщането при близките. Повече не пожелах да отида на летен лагер.

Петър Димитров, Стара Загора/Ретро.бг/

Млади кандидат-служители отказват работа за 1000 лв., отчитат агенции за подбор на персонала. „В последно време все повече кандидати идват с условие за заплащане от поне 1200 лв.
Има доста случаи, в които кандидатите отказват предложение под тази сума“, обясни експертът по подбор на кадри Маргарита Николчева.

 Най-често до пазарлъци стигали младежите с дипломи по „Финанси“ и „Икономика“, пише „Монитор“. „Може би, заблудени от средните заплати, които в тези сфери варират между 1600 и 1800 лв., младежите си мислят, че е нормално стартовата им заплата да е висока“, заяви още Николчева.

Практиката й показва, че част от работодателите склоняват новаците с предложение за поетапно увеличение на възнаграждението.

Само един от десет кандидати обаче успява да впечатли потенциалния си началник така, че да получи обещание за по-висока заплата. „Проблемът е, че повечето младежи нямат нито ден трудов стаж по специалността. За работодателите е важен опитът на кандидатите, а не дипломата“, обясни HR специалистът Станимир Грозев, цитиран от Блиц.
Според него младежите заработват в кол центрове, докато намерят подходяща работа по специалността си. „Там заплатите са високи, което допълнително разглезва младежите“, твърди Грозев. Данни на агенцията за набиране на кадри „Менпауър“ показват, че 10% от кандидатите за работа отказват предложение заради ниска заплата. Експертите по подбор на персонала са категорични, че фирмите определят възнаграждението според уменията на кандидата Затова повечето началници не обявяват заплатата в обяви за работа.

Така работодателите си запазват правото да предложат по-високо възнаграждение, в случай че намерят идеалния служител. Ако на фирмата й трябва спешно служител, но няма подходящ кандидат, то шефовете наемат човек с по-ниска квалификация, но за по-малко пари. Експертите отчитат, че все повече компании залагат на фирмено обучение на кандидатите си. „По този начин се справят с недостига на квалифицирани кадри“, обясни Станимир Грозев./petel
*Снимка/интернет/

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации