Тв легендата Любинка Нягулова на 80 (Уникални снимки)

 

Любинка Нягулова е сред живите легенди на БНТ. Няма българин, който да не помни излъчването и гласа и от времето, когато телевизията у нас беше само една, водещите бяха по-обичани и от певци и актьори. 

През 70-те и 80-те години на миналия век Люси, както я наричат колеги и близки, влизаше в домовете ни като говорител на новините в „По света и у нас“ или в обедната емисия. Днес, 40 години по-късно, тя продължава все така неуморно да работи, макар отдавна да е заслужил пенсионер.

През последните 2 десетилетия тя се е посветила на уроците по правоговор и през нейната школа са минали почти всички актуални тв водещи. Първо преподаваше в Софийския университет, сега обучава в своя дом. Някои от звездните ? ученици не крият, че дължат блестящите си кариери на своята менторка. Сред тях е и шефът на новините по Би Ти Ви Венелин Петков, който не пропуска да поздрави учителката си за всеки повод. Любинка, която не е поощрена с голяма пенсия, успява да си помага, работейки дори в навечерието на своята 80-годишнина. В личен план пък се радва на малката Далия, която вече ходи на детска градина. Момиченцето е дете на нейната племенница Любина, която е артистична натура и се изявява като сватбен фотограф.

Последният допир на Нягулова с телевизията майка бе по времената, когато Вяра Анкова заемаше директорското място на „Сан Стефано“ 29. Тогава Люси бе избрана за председател на Обществения съвет на националната медия. За първите си стъпки там признава, че е имала и голяма доза късмет. Кариерата и на говорителка тръгва от БНР. За телевизията се явява на конкурс, след като току-що е завършила Ориенталистика в Софийския университет.

„Беше на четири тура, всеки вторник. Много народ. Отидох, дадоха ни да четем текстове от уводни статии на „Литературен фронт“ и „Народна култура“. Като видях какви са материалите, започнах да чета тези вестници и на третия тур се падна нещо, което бях научила. Преди четвъртия отидох на консултация при проф. Андрейчин. Какво ли си е помислил? „Горкото момиче, сигурно ще го скъсат“. На четвъртия тур ни дадоха политически коментар, от който, честна дума, нищо не разбрах! Прибрах се вкъщи с мисълта, че нищо няма да излезе от тази работа. Баща ми, който чак тогава научи, че кандидатствам, отсече „Как ще я приемат?! Ми тя не чете вестници!“. Другите обаче явно са били по-зле от мен, защото ме взеха“, разказва с усмивка Любинка Нягулова.Най-тежкият й миг е, когато на 50-годишна възраст ? се налага да започне от нулата. „Заслугата“ е на Асен Агов, който в зората на Прехода става директор на националната телевизия и уволнява почти всички знакови лица. Тогава Любинка е поканена да води лекции в Софийския университет. „Започнах да работя с първите студенти и нямах успех, чудех се как да намеря начин, изживях жестока криза. Но я преодолях, курсът ми се казваше „Телевизионна реч“, потръгнаха нещата“, разказва Нягулова./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как да разберете дали сте рожба на зрелия социализъм

 

Вижте любопитни факти, които разкриват, че сте рожба на развития социализъм. Днес те будят смях у нашите деца, но това е истината за онова време и е добре младите да знаят как са живели техните родители, баби и дядовци.

 

- Виждали сте снимката на Тодор Живков със студентска шапка;

- Чувайки думата „тюрбан“, се сещате за Людмила Живкова;

- Знаете, че София е град, в който всичко има;

 

- Знаете значението на абревиатурите КОРЕКОМ, ТЕКСИМ, СОМАТ, СИВ, ДКМС, АБПФК и АОНСУ;

- Сещате се за имената Пеко Таков, Мако Даков и Тано Цолов;

- Знаете вицове за Тодор Живков и Брежнев;

- Поне веднъж сте виждали мумията на Георги Димитров;

- Помните изрази от в. „Работническо дело“ от ония години: „Сепаратистката сделка на Кемп-Дейвид“, „Фарисеите от Белия дом“, „Ян Смит – палачът на Родезия“, „Долу ръцете от Никарагуа“, „Два конгреса – една цел“ и „Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество“;

- Намирали сте за напълно нормално заплати и жилища да се „дават“, а за лека кола да се „чака ред“;

- Понятията „пуснали са“ и „дефицит“ все още ви звучат мило;

- „Паралели“ е суперсписание, а „Антени“ – направо дисидентски вестник;

- В новогодишната нощ сте чакали с нетърпение да стане 2 часът и да гледате по телевизията „западната естрада“ – телевизионния балет на ГДР, Карел Гот и италианците;

- Имате стари плочи на Емил Димитров и Адамо;

-  И досега изпитвате неудобство, когато си купувате презервативи;

- „Некерман“ и „Квеле“ са били еталон за западна мода за вас;– Съжалявали сте, че на баща ви не му стигат връзките, за да се уреди на работа в Либия или Мозамбик за 300 долара на месец;

- Баба ви на село редовно ви е снабдявала с мръвка, ракия и вино;

- Чакали сте в събота на голяма опашка за бял ръчен хляб;

- Помните трамвайните билети по 6 ст., бозата от 4 ст., бонбоните-ролки от 2 ст., дъвката от чам-сакъз и българската дъвка, която не се дъвчеше;

-  Яли сте салам „Кучешка радост“;

- Купували сте руска салата, завита в амбалажна хартия;

-  Дънки „Райфъл“ и овчи кожух са били върхът на модата за вас;

- Най-забраненият филм е бил „Емануела“;

- Екскурзията до Чехословакия или ГДР е била едно от най-впечатляващите събития в живота ви;

- Полският център в София е бил средище на западната култура – там, ако човек добре се поразрови из списанията, може да намери снимки от филми с голи жени;

- Смятали сте „комсомолската“ сватба за най-достойния и нееснафски начин да отпразнувате бракосъчетанието си (после сте разбрали, че много сте се минали);

- Слагали сте български цигари в празни кутии от „HB“ и „Кент“, за да го дадете баровец;

- Знаете кои са Щирлиц и робинята Изаура./ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рекорден брой новозаразени с коронавирус в България! Връщат ли мерките?

436 са потвърдените нови случаи на коронавирус у нас при направени 5 431  PCR-теста, сочат данните на Единния информационен портал за миналото денонощие. Това е най-високият брой новозаразени за денонощие от влизането на заболяването у нас.

Отново се повишава и процентът на положителните проби спрямо направените тестове, който във вторник е надвишил 8.

8 са и починалите с коронавирус за денонощието, излекувани са 131 души.

Общо 971 пациенти с коронавирус остават в болница, от които 57 - в интензивни отделения.

Най-много са новозаразените в София - 135, следва Пловдив - с 40 и Бургас - с 38 нови случая.

„От самото начало беше ясно, че този вирус се разпространява с бавни темпове. Причината е, че огромният брой хора дават възможност за разпространяването му по различни места. Големите градове нямаше как да се капсулират, така че, ако в началото заразата бе предимно в големите градове, то с отпускането на мерките тя ще попада и на места, които до този момент са били скрити за нея.” Това каза преди време в ефира на „Здравей, България” доц. Андрей Чобанов от департамент „Имунология” в Института по микробиология към БАН.

Той добавя, че няма данни за втора голяма вълна на заразата. „Още повече, че колкото повече хора се срещат с вируса, толкова по-голяма става имунната компетентност на обществото”, добави Чобанов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Оковали бездомника Светльо с вериги, изтезавали го с ток, за да си продаде бъбрека

 

Той не е галеник на съдбата. Няма дом, живее на улицата. Има роднини, но е отритнат от тях. За да преживява, разчита на хорската милостиня.

От дете 32-годишният Светослав Ганев е подложен на тежки изпитания и борба за оцеляване. Родителите му се разделят и го изоставят още когато е едва на 8 месеца. Малкият Светльо прекарва детството си в социалните домове и помощните училища в Алеково, Балван и Ново село. Завършва основно образование. Започва да учи и средно, но безпаричието го отказва, а негов дом става улицата.

“Останах напълно сам през 2000 г., когато баба ми почина, тя ми помагаше и се грижеше за мен, споделя Светльо. Младият мъж продължава да разказва, че баща му не се интересува от него. Той е болен и живее в Страхилово с втората си жена. Когато ходи при тях, синът се чувства нежелан и отритнат от него и мащехата си.

Открива майка си едва преди три години чрез

предаването “Съдебен спор”.

В момента тя живее в село Обединение с друг мъж. Оказва се, че Светльо има много братя и сестри, но не познава всичките. Майка му има няколко деца от различни бракове. “Някои от тях са изоставени, другите са недъгави. По линия на баща си имам две сестри. Те са добре физически и психически. Едната е в Страхилово и е омъжена за земеделец, а другата живее в чужбина. Брат ми, с който сме от един баща, почина преди две години в социален дом. Погребан е във В. Търново, ходя редовно на гроба му”, продължава да реди думите младият мъж, който съдбата не е пощадила.

Временно Светльо живее при сестра си и земеделеца. Работи за тях, за което получава заплата и храна. След време обаче усеща, че е нежелан и решава да си тръгне. Обяснява, че се чувствал като натрапник. Младият мъж започва да търси работа и попада на различни хора. Някои от тях се държат добре с него, а други са жестоки и тиранични. Работи в животновъдството, в хлебопроизводството, като чистач. Често изкарва по някой лев за прехрана като помага на различни хора, пренасяйки въглища, дърва, прекопавайки дворове…

Един от най-трудните периоди в живота му започва, когато пътува на стоп за погребението на любимата си баба. Тогава Светослав поема по пътя към ада. Група роми от Две могили го вземат в колата си и го придумват да отиде с тях, за да му помогнат да подреди живота си. Подлъган от щедрите им обещания, без да осъзнава, той се превръща в техен роб. Първоначално го придумват доброволно да дари кръв за техен роднина. След това му предлагат да отиде да работи земеделска работа в чужбина, където събира орехи, билки и други такива неща. Друга част от хората, с които е заведен там, са принуждавани да просят. Един ден

роми му

предлагат да продаде

бъбрека си,

за да изкара

някой лев,

съгласява се.

 

Малко по-късно, след разговор със свако си, който е с един бъбрек, младият мъж размисля и се отказва. Споделяйки промяната в решението си, Светослав разгневява тартора на ромската група и спрямо него започва нечовешки тормоз. Следва оковаване с вериги, изтезания с електрически ток, побоища и психически издевателства. Един ден, благодарение на помощта на съсед, младият мъж все пак успява да избяга.

Отървал се от своите мъчители, бездомникът обаче не успява да загърби и проблемите си. Търси помощ от Община В. Търново, но там му казват, че няма как да му помогнат, защото адресната му регистрация е в град Бяла. Той споделя, че това е така, просто защото е записан на адрес на свой познат. Докато живее в Бяла, нощите Светослав изкарва в стари обществени тоалетни. Когато идва във В. Търново, отново си намерил подобно място – едно помещение в тоалетните зад бившите Хали. След като от Общината затварят достъпа до него, е принуден да се премести под моста до бирената фабрика. Там прекарва и цялата изминала зима. Бездомникът признава, че от полицията няколко пъти са му съставяли актове за нарушения, тъй като няма лични документи. Лоши хора все ми я унищожават, пояснява той.

Светльо се

мие и къпе

предимно

по реките.

Когато има пари, той си позволява да наеме стая за нощувка, където да се преведе във вид и да изпере дрехите си. Няма пари за нови, облича такива, които други хора са изхвърлили до контейнерите. Доволен е, че поне са чисти. Има други, които са му подарявали добри хора, така че не се оплаква от липса на облекло. По-трудно му е с обувките, но още не е тръгнал бос.

Най-големият проблем за Светослав е храната. Преди са му давали от един ресторант, но след смяната на персонала с нов останал без нея. Сега се изхранва предимно от контейнерите. Разказва, че понякога не се храни в продължение на цяла седмица.

Когато успее да си намери работа, е спокоен, но когато няма и изпадне в безизходица се принуждава да прибягва до просия, защото се страхува, че иначе няма да оцелее. Казва, че по този начин се изкарват не повече от 20-30 лв. на ден.

“Имало е

моменти,

в които

съм посягал

на живота си

и понеже съм вярващ знам, че това е грях. Досега съм оцелял благодарение единствено на Бог. В града има много просяци и всеки е различен. Някои се държат агресивно, други са свестни. Има такива, които просят, за да си купуват алкохол и цигари, но аз нито пуша, нито пия. Преди се е случвало в трудни моменти да пробвам да си реша проблемите с алкохол, но това помага само временно и нищо не се променя. Затова реших, че няма смисъл. Пробвал съм дори да се самоубия с хапчета, но Господ ме спаси”, изповядва се Светослав. Добавя, че понякога много го е страх, когато е на улицата, защото има хора, които се държат грубо с него.

Последното голямо премеждие, случило се на Светослав, е свързано с пожара в бившата митрополия на 1 април тази година. По думите му е пряк свидетел на случилото се, дори твърди, че насилствено е заведен и завързан от подпалвача за дърво в двора на имота. Разказва, че мъжът, който го е направил, използвал коктейли “Молотов”, които хвърлил на покрива на сградата и през прозорците ѝ. Благодарение на бързата намеса на пожарникарите, Светослав и този път оцелява като по чудо.

Понякога бездомникът попада и сред добри хора. Когато му се наложи да се раздели с тях, винаги му е много мъчно. Въпреки трудния си живот, вярва в доброто. Всяка сутрин той чете фрагменти от библията, прекръства се, благодари на Бог, че го е запазил през нощта, и се моли да му даде сили да се справи през деня. Благодарен е на Господ, че го пази от болести и все още не го е прибрал при себе си, защото иска да си намери постоянна работа и да успее да подреди поне малко живота си. Светослав вярва, че светлите дни за него тепърва предстоят.

Източник:https://kalvacha.com/

Николай ВЕНКОВ

сн. авторът

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето как пътувахме до София и обратно някога

 

Транспортно-авиационното българо-съветско общество, също Български въздушни линии ТАБСО, широко известно със съкращението си ТАБСО, е бивша авиокомпания в България, предшественик на авиокомпания „Балкан“.

Първият петгодишен план на Народна република България предвижда увеличаване на вътрешните линии до 2365 километра, външните – до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е счетено за неизпълнимо.

Затова на 3 ноември 1948 г. в Москва се подписва междуправителствена спогодба със СССР за създаване на смесеното дружество (общество на руски език) Транспортно-авиационно българо-съветско общество (ТАБСО). Българската страна предоставя летища, сгради и летателен персонал и техническо обслужване. От страна на Съветския съюз се осигуряват самолети, резервни части, оборудване и наземна техника. Създаденото дружество има акционерен капитал 864 000 лева.

Официално ТАБСО започва да функционира от май 1949 г. За главен директор е назначен руснакът Евгени Багно, а за главен пилот Евгени Сиротин. Пристигналите от СССР 8 броя нови Ли-2п започват редовни полети от 1 август 1949 г. От средата на лятото въздушната дейност на Дирекция „Въздушни съобщения“ и ТАБСО се дублира. Голяма част от вече подготвените български летци преминават на работа в ТАБСО и практически още от есента на 1949 г. външните линии са поети от новата авиокомпания.

Още до края на годината печалбата на ТАБСО е повече от планираните 13 000 000 лева, до края на Първата петилетка превозът на пътници е увеличен 2,5 пъти, а на товари – 3 пъти.

След 5-годишна дейност ТАБСО прекратява дейността си и чрез държавното предприятие Българска гражданска авиация „Балкан“ продължава развитието на гражданската авиация в страната, ставайки в продължение на десетилетия неин национален авиопревозвач.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лошото е неизбежно и идва

 Журналистът вижда в поредицата трагични събития във Франция и на други места в Европа "реванш" на бившите колонии.

Няма смисъл да си мислим, че всички ще минем метър и на нас ще ни кажат какво да правим – френският посланик, Брюксел или някой друг, коментира журналистът Тома Томов по bTV ситуацията в Турция.

„Я си представи да се дестабилизира Турция... Какво ще направи НАТО – ще ни изпрати салфетки да си бършем сълзите. В Турция има 90 атомни бомби. Част са под американски контрол, част са в турски ръце”, заяви той.

По думите му в момента Реджеп Ердоган се бори на живот и смърт, а „такива хора не се шегуват”. 

Томов отбеляза, че в историята на Турция има няколко военни преврата в защита на секуларната държава, като и самият Кемал Ататюрк е бил офицер. Този опит обаче вероятно не е бил добре организиран. 

Всичко това няма да ни отмине – лошото е неизбежно и това лошо идва: дълго лошо лято и после, може би, дълга лоша зима”, коментира журналистът и подчерта, че трябва да се оцени правилно ситуацията у нас. Това, според него, се изразява и във връщане на задължителната военна служба: „В такива случаи всяка нация е сама със съдбата си”. 

Тома Томов посочи, че цяла Европа трябва да промени начина си на живот заради „реванша” на бившите колонии, на исляма, на Русия и на Китай. 

По отношение на Франция, той припомни, че тя в продължение на 100-130 г. е вършила жестокости в своите колонии, а сега от техните територии в Париж са се преместили хора, към които отношението е като към втора ръка. 

Във Франция има няколко милиона мюсюлмани, аз съм убеден, че стотици хиляди са празнували, когато е станало това нещо”, посочи той по отношение на атентата в Ница, отнел живота на 84 души. 

Източник: dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отличник превъртя от скръб и уби състудента си

 

Годината е 2001-ва. На 11 срещу 12 юни 25-годишен студент стои като камък в общежитието си на бул. „Марица“ в Пловдив и се налива с алкохол. Обзет е от мъка заради смъртта на майка си, заради липсата на приятели, заради света, който не го разбира. В момент на душевен афект хваща чук и разбива на парчета черепа на своя съквартирант. Мозъкът му е по цялата стая. Но това не стига на убиеца. Взeма домакински нож и излива завладялата го мъка чрез прободни рани по цялото тяло на колегата си. С толкова ярост, че чак го разчленява. Два дни касапницата остава в тайна.

 

Владимир Николов е родом от Долни Дъбник, Плевенско. Пристигнал в Пловдив, за да бъде студент във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Бил отличникът от курса по „Технология на млякото и месото“. Завършвал дипломната си работа, бил изключително амбициозен. Паралелно с основната специалност Владимир учил още няколко задочно. По характер бил спестовен до скъперничество. Внасял парите си в банка. Получавал издръжка от родителите си, но се занимавал с покупко-продажба на валута.

 

Колегите му от института го описват като особен. Постоянно стоял сам в стаята си, често обвинявал съквартиранта си за свои проблеми, искал да накара другите да му се подчиняват. Чувствал се самотен, защото двамата му най-добри приятели от ученическите години заминали за Германия.

 

Запознал се с 24-годишния студент Николай Павлов, с когото съжителствали в общежитие три години. Владо се променил до неузнаваемост след смъртта на майка си, с която споделял най-съкровените си тайни.

 

На 29 май 2001-ва вечерта той научил лошата вест от портиера, който му казал: „Съжалявам, майката ти не е сред живите.“ Студентът почернява от мъка. „Не знаех на кой свят съм. Питах се какъв е смисълът да живея. Мама я нямаше да ме подкрепи. Успокоявах се, че скоро ще отида при нея. Погребах бъдещето си“, изповядал се синът в съдебната зала.

 

На 2 юни Владо се прибрал в общежитието. Николай го питал дали е истина, че майка му е починала. Съквартирантът отвърнал само с „да“. Владимир станал още по-затворен. Не ходел на лекции, разхождал се безцелно с автобуси и таксита из Пловдив. Започнал да харчи по 30-40 лв. на ден, което той по принцип не допускал, защото пестил и стотинките.

 

На 11 юни двамата обядвали в студентския стол, след което се разделили. Владо имал желание да се самоубие в този ден, като тръгнал да търси из аптеките диазепам и нифедипин. Няколко пъти му отказвали, като накрая успял да купи, но на двойна цена. По лицето му бил изписан страх от предстоящата смърт, но не се отказал. Звъннал на близките си, за да се сбогува. Когато затворил телефона, Владо продължил пътуването си без посока. Привечер купил по бутилка вино и ракия. Вървял по улиците, а сълзите се стичали по лицето му. Към полунощ се прибрал в стаята, където Николай спял. Студентът тъкмо се завърнал от родния си град Видин. Владо седнал на масата и решил сам да си устрои пиршество. Сложил чаши, а до тях чук и кухненски нож, който си купил като подарък за студентския празник. Изпил виното до дъно и си налял от ракията.

Едновременно с това глътнал и 10 хапчета диазепам.

 

Минути след това се изправил, грабнал чука и се отправил към спящия и нищо неподозиращ Николай. С пет удара размазал черепа му, а мозъкът на момчето се разпилял по стените. Не успял дори да извика. Апокалиптичният кървав пейзаж не накарал Владо да се спре. Напротив, вдигнал ножа и започнал безмилостно да го забива в тялото на съквартиранта си – по гърдите, по ръцете и по краката, където сварил. Ръцете му почервенели от кръвта на Николай. Леглото се изпълнило с части от тялото на убития, други се търкаляли по пода.

 

Владимир се уморил, решил да спре касапницата и да си легне. Николай издъхнал в съня си. Убиецът се порязал повърхностно по гърдите и не излизал два дни от стаята. Заключил вратата с райбер и живял с трупа, без да му мигне окото.

Тайната обаче нямало как да остане скрита дълго време. Родителите на Николай звънели непрестанно по телефона на студента, а той не отговарял. Предусещайки, че се е случило нещо много лошо, те помолили портиерката да провери дали всичко е наред с детето им. Опитала, но никой не отворил вратата на общежитието.

 

Служителите се усъмнили, когато из етажите се разнесла тежка миризма на разложено тяло. Портиерите повикали дърводелец, който да разбие вратата на стаята.

 

„Погледнах през ключалката. Владо се разхождаше между леглата. Беше като призрак“, разказал портиерът на полицията. „Удари ме тежка миризма на загниващо месо. Отмаляха ми краката, когато изкарваха момчето“, пък си спомня дърводелецът.

Главата на Николай била размазана, окото избито, устата без зъби, а тялото – на парчета. Баща му изгубил ума и дума, когато бил извикан от съдебните лекари за разпознаване. Убитият студент е погребан в бял ковчег.

 

След кървавата баня в общежитието Владимир бил оставен за наблюдение в болница в рамките на няколко дни. Раната на гърдите му се оказала повърхностна. Малко след като го преместили в ареста, Владо направил опит да се самоубие. Прерязал си вените със самобръсначка, но негов съкилийник го видял и светкавично извикал надзирателите.

 

„Съжалявам, че не съм умрял! Кошмар е да си жив! На мен ми харесва перспективата на свободен човек, а не на затворник. Доказателствата сочат, че съм убил Николай. Значи това е направено от моето тяло, а не от психиката. Не от съзнанието. Не от душевността“, казва след убийството 25-годишният Владимир.

 

Колегите на двамата студенти смятат, че убийството е заради завист. Николай имал приятели, мобилен телефон и лек автомобил, уреден живот. „Завиждаше му за придобивките, подразнил се е и е отмъстил“, споделят тогава състуденти.

„Не можех да си позволя да имам приятелка, защото трябват средства и време. Образованието беше най-голямата ми цел. Исках да завърша и да се реализирам. Ходенето на купони с момичета не се вписваше в моите представи“, разказал още убиецът пред съда. Твърдял, че се разбирали с Николай, тъй като били сродни характери – въздържатели и непушачи.

„Като гръм от ясно небе дойде страшната вест, че синът ми е посегнал на състудента си. Никога не е бил агресивен. Не обърнах внимание, когато взе чука от вкъщи, защото ми каза, че му трябвал да си ремонтира обувките. Ние гледаме кокошки и свине. Владо обичаше пилетата, но е колил животни. Беше много жалостив, а когато се убодеше на пръста, веднага си слагаше лепенка и все питаше дали ще му мине. Как така е посегнал на момчето с нож и го е удрял с чук по главата. Не проумявам!“, казал баща му Петър. Владо му признал, че иска да умре, за да отиде при майка си.

 

„След нейната смърт е настъпил срив в психиката му“, обяснил неговият адвокат Хари Харалампиев.

 

Според защитника Владимир се бил откъснал напълно от действителността, което се нарича аутизъм, досущ като героя на Дъстин Хофман във филма „Рейнман“. Експертиза доказала в съда, че Николов е бил вменяем и е знаел какво върши в онази кървава нощ. Осъден е на доживотен затвор./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хладилник „Мраз“ и пералня „Перла“ – символите на соца

 

Имахме автомобилна промишленост, сега произвеждаме кабели и пластмасови джаджи

Тонове с мастила са изписани по отношение на социалистическата икономика, но каквото и да се говори, ясно е, че такава съществуваше. Освен това създаваше продукция, която намираше пазар не само у нас и в СИВ, но и в капиталистическия свят.

Днешните поколения могат само да мечтаят за онази заетост, работа имаше за всички. Днес се разсмиваме, когато се говори за автомобилна промишленост у нас – всъщност произвеждаме кабели и дребни пластмасови джаджи, явно дотам ни стигат силите. И до ден днешен в много български домове, включително и в моя, има български хладилници „Мраз“ и готварски печки „Мечта“ и „Раховец“.

Помним сериите „Перла“ – автоматични перални, много от тях продължават да вършат работа в немалко български домове. Ловешките колела и мотопеди „Балкан“ се бяха превърнали в символ на живота в малките градчета и селата. Някои и до днес се подиграват на външния вид на колите „Москвич“, ама ако си направят труда да проверят, ще видят, че това е дизайнът и на всички масови автомобили на капиталистическите производители по това време.

Истински хит бяха телевизорите „Велико Търново“, които работеха безотказно десетилетия наред. Сериозни постижения имаше и в машиностроенето, електростроенето. Българските стругове и металообработващи машини бяха познати по целия свят. Произвеждаха се маломаслени прекъсвачи, трансформатори, електромотори, които се изнасяха навсякъде.

Имаше сериозна фармацевтична промишленост, която задоволяваше нуждите на народа. Селското стопанство претърпя безброй трансформации, някои от които неудачни, дори провали. Но ядяхме прясно месо, истинско сирене и кашкавал, пиехме истинско прясно и кисело мляко, всяка квартална и селска фурна бълваше три вида топъл хляб –типов, добруджа и бял. Колбасите бяха от месо, а не от отпадъци и нещо си, омешано с безброй Е-та.

А как е сега, я се замислете.

 

Евгени Горанов, Русе

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ