Срещат се и такива обяснения – ако не са били комунистите, нашата икономика е щяла да бъде в момента наравно със западните.
За съжаление това схващане е крайно погрешно, което пречи да се изградим ясна представа за нашата икономика.Ето накратко някои статистики и отправни точки за размисъл.
През далечната 1944 г., когато „идват комунистите”, България е била изключително изостанала държава. Ама изключително изостанала. Най-развитата индустрия, противно на това което се тиражира, е била каруцарството.
Аз като един изключително прост макроикономист (и набеден комунист, ако и да съм английски възпитаник) поставих горното схващане на проверка.
При преброяването 1946 г. се оказва, че над три четвърти от населението в България живее на село: „Към 31 декември 1946 г. населението на страната е 7 029 349 души. Населението в градовете е 1 735 188 (24,68 %), а в селата е 5 294 161 (75,32 %).
Може доста да си философстваме как са преживявали тези хора на село, но да твърдим, че са произвеждали някаква индустриална продукция мисля, че не сме толкова заблудени. Да, казват ни че в Сливен е имало шивашки фабрики, в Габрово Рачо Ковача е ковал главите на двигателите на немските „Месершмит“. Но колкото и заблуден макроикомист да съм, знам, че на село няма как да има индустриално производство.
А как и къде е живяло населението в Европа? Според ООН през 1950 година, в Западна Европа средно 55% от хората са живели в града, а в България 25%. Западните държави са развили индустрия, а ние сме изнасяли арпаджик и вълна (сега вече и това не изнасяме), и сме внасяли машини, оръжия и прочие.И така… когато идват комунистите през 44-а,
държавата е с предимно селско население, раздробена собственост въру земята и никаква индустрия.
Докато в Европа са текли процеси на урбанизация, уедряване на земята и индустриализация, тук в България сме били под турско робство, на което вече му викат влияние или присъствие.
Ще рече, че 1944 г. горните процеси в Европа са се случили по естествен път в рамките на 100-150 години и може вече да се премине към масово производство (населението е в градовете), модерно земеделие (земята е уедрена), а индустриализацията също е факт.
Като прибавим, че една Германия граничи с големи и платежоспособни пазари – Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Полша, не е трудно да предположим, че индустриализацията е доста по-вероятна и бърза, отколкото ако граничиш с Гърция, Турция, Румъния и Сърбия.
В тези условия „идват комунистите”. Има и още две съществени ограничения, които не са били наложени на западните общества – салфетката на Чърчил (бел. ред. – т. нар. percentage agreement – „процентно споразумение” за разпределение на зоните на влияние между Русия и Великобритания, надраскани от Чърчил на салфетка при преговори със Сталин, който сложил чавка на одобрение върху бележките), която поставя България в зоната на влияние на Русия. И, разбира се, смяната на социалния строй.
И сега нека за секунда си представим, че в тези условия идват нови управляващи. Нека не са комунисти. Нека са … икономисти или предприемачи, либерални мениджъри. Както ви харесва. От икономическа гледна точка няма значение как ще ги наричате.
Най-естествените неща които можете да направите при тези условия, е да уедрите земята и да урбанизирате. Това е при положение, че искаш да развиваш модерно земеделие и индустрия.
От икономическа гледна точка трябва да не го направиш и то бързо. Ако сте забравили, тези процеси са били приключени вече в Западна Европа, но не за 5 години, а за 100.
Ама дали национализацията на земята е най-подходящият начин, дали строенето на панелки е най-сполучливата урбанизация… Ще се съглася с всяко мнение на експерт, който има и други предложения за развитие, стига то да е подкрепено с факти, показващи, че ще е бързо и няма да е в разрез с вижданията на Москва. Ама не защото много харесваме московското управление, а защото Сталин и Чърчил са си стиснали ръцете и няма какво да правите. Тук демократите да не се палят много, защото в ония следвоенни години, при положение че Великите сили са се разбрали, ти да скачаш и да викаш против Москва е безсмислено.
С две думи, от икономическа гледна точка си нямал избор. Уедряваш земята, строиш заводи и корабостроителници, хората отиват в града.
И като капак на всичко, за теб няма план Маршал
Напротив – има плащане на репарации!
Имате ли ясна представа от макроикономическа гледна точка каква рамка ви задават горните ограничения?
И комунистите взимат две изключително верни управленски решения – уедряват земята, инустриализират и урбанизират бързо. Има и други начини, но надали са бързи. Аз бих го направил по друг начин, но кой знае дали тогава е щяло да бъде възможно.
Започва индустриализация. Дали е било извършено по най-правилния начин можем да спорим, но България започва да строи кораби (които странно защо не сме строили по царско време, като всичко е било цветя и рози), и същевременно да изнася вино, агнета, домати. Макар голяма част от селското население да се е преместило в града, модернизацията на селското спопанство е компенсирало работната ръка.
Как си представяте да обработвате с комбайн и трактор 20-30 или 50 декара, с които се е издържало дотогава на село едно семейство? Дали ще се върже сметката? (риторичен е въпросът).
А колко време е щяло да ви отнеме да уедрите земята и да индустриализирате и урбанизирате с методите които имаме днес? Моля, правете разлика между онова време и сега!
Сега имаме нотариуси на всеки ъгъл, компютри, бази данни, кадастри и пак едвам успяваме да уедрим земята (това продължава повече от 25 години). А всички комбайни и трактори, които се накупиха последните години, дали пък не бяха по Европейски програми?
След 1944-а е нямало европейски програми. Имало е плащане на репарации след война. Това, което постигнахме за 30 години в земеделието след 1989-а, по онова време е щяло да изисква 100 години.
Видяхте какво се случи със земеделието, когато върнаха земята. Още има пустеещи ниви. Чак 25 години по-късно имаме тук-там нещо наподобяващо на модерно земеделие. И тепърва ще се правят напоителни системи и уедрено земеделие, което вместо да се развива в условия на свободен пазар, беше лаквидирано с ликвидационни съвети, унищожени градини, лозя, парници, напоителни системи.
21:47:00
