9 септември- една култова дата в историята на България. За мнозина тя е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.


На днешния ден ще направим една разходка назад в историята, за да припомним какъв е бил Видин по времето на социализма, и по-специално в икономически аспект.Градът се е славел с автомобилните си гуми, водни помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, които се пласирали и за износ. Благодарение на видинската фабрика България става 6-та страна в света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.


„До 9 септември 1944 година работниците в промишлеността във Видин са били едва 600, до над 40 000 през 1988 година. Изградени са над 40 промишлени предприятия. Не е имало отрасъл на промишлеността да няма завод тук. Някога на ден в месокомбината са обработвали по 500 прасета, във винзавода са изкупували по 11 000 тона грозде, преработвали са се и над 22 000 тона домати. Цифри, от които в днешната действителност няма и помен, от предприятията са останали само скелети, няма ги и хората, избягали далече в търсене на работа“– разказа инж. Райна Таскова, която до 1989 година е работела като началник направление „Промишленост и селско стопанство“ в община Видин.


Нашата разходка в историята продължаваме с най-голямото предприятие по нова време – Химкомбината, в който се правеха гуми „Видинки“. Знаем, че в този завод е работил всеки втори видинчанин. Предприятието е построено в края на 60-те години на миналия век, а официалното му откриване е през 1970 година. Броят на работещите в него, когато производството е било най-силно, е надхвърлял 8 000 души.


„Работата в химическия комбинат е била въпрос на престиж, а заетите са били привлечени и от социалните придобивки. Имахме достойнство, имахме всичко…“– разказа пред Анжела Каменова Венелин Станев, който е сред дългогодишните работници в предприятието.


Заводът за режещи инструменти „Видия-В“ преди години бе едно от водещите предприятия във Видин. ЗРИ-Видин, както бе по-известен в града, бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.


„Предприятието затвори врати през 2000 г., две години след приватизацията му. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха 820 000 долара, а в същото време само готовата продукция в складовете на предприятието бе за 2 500 000 долара.“– разказаха пред Катя Борисова специалисти от завода.Ред е да ви разкажем за славата на Порцелановата фабрика „Коста Йорданов“. Тя и в момента работи, но с много намален капацитет и персонал. Каква е историята на предприятието разказа пред Нора Йоцова бившият работник Венцислав Петров:


„Фабриката е отворила врати 1926 г. с производство на сервизи за кафе и чай бароков стил- позлатени, които са се продавали много добре в Европа и на вътрешния пазар. След 1947 г. фабриката се национализира, а след 1952 г. персоналът работници е наброявал над 500 души. През 1977 г. създават цех за костен порцелан. След 1990 г. бавно започва да намалява производството до пълно спиране през 1997 г.“


За финал оставихме разказ за АПК-то в Брегово. Спомените са на 87-годишния Георги Цветков, работил като ревизор по онова време. С него разговаря Йорданка Петрова.


„Обектът беше много голям- консервен комбинат, зеленчукопроизводство, животновъдство. Когато правихме ревизия, имаха произведени и 140 тона фъстъци“ – спомня си Георги Цветков.

Източник: БНР – Радио „Видин“


 


След атаката във Виена написа: Целият австрийски народ има пълната ни подкрепа


Малко преди полунощ Бойко Борисов с пост във фейсбук. Той е по повод атаката във Виена от тази вечер. Първоначалната информация е за 7 жертви, но се очаква официално потвърждение. 


По-рано австрийски издания съобщиха, че в близост до синагога в центъра на Виена е била чута стрелба, по време на която въоръжен полицай е бил тежко ранен. Според съобщения в медиите този, който е открил огъня, е взривил колан с експлозиви, а други няколко нападателя се крият.


 


Ето какво написа Борисов: 



Изказвам своите най-искрени съболезнования към семействата и близките на загиналите при атаката във Виена. Пожелавам и скорошно възстановяване на ранените. Целият австрийски народ и канцлерът Sebastian Kurz имат пълната ни подкрепа. Важно е в такива моменти да бъдем единни и заедно да дадем отпор на насилието и терора!/petel.bg/


Кадър: Бойко Борисов /фейсбук/


 


Имаше работнически болници, санаториуми и почивни станции.

В момента в здравната ни система цари тотален хаос и положението е – ако имаш пари, ще се лекуваш. Само един пакет от десет памперса за възрастни струва 10 лв. А често при лежащите болни се сменят по 3-4 памперса на ден. Е, ако вземаш 300-400 лв. пенсия, как ще караш достойни старини?


По времето на социализма държавата се грижеше за доброто здраве на поданиците си и всичко беше безплатно. Бяхме задължени да ходим на профилактични прегледи, но не проформа като сега. Имаше училищни лекари и зъболекари, работнически болници, санаториуми, почивни станции на символични цени и всичко необходимо за превенция и лечение на хората. В храненето, което е основата на здравето, имаше БДС за храните, а в столовете имаше постен и рибен ден. И още, и още…Целта сега, при демокрацията, не е здравето на човека, а това колко пари той може да донесе. Което води след себе си повече и по-скъпи лекарства, методи на лечение, клинични пътеки…

Днес има два вида болници. Частните са нови, хубави, с възможно най-добрите специалисти, които вземат най-високите заплати, с качествено обслужване, най-нови техники и технологии. И съответно – само заможните хора могат да си позволят да се лекуват там.

Държавните и общинските болници са стари, амортизирани, там работят главно лекари пред пенсия или съвсем млади кадри, които се учат на занаят и като станат добри, отиват в частните болници за високи заплати или в чужбина. Та, питам се, как да сме здрави в тази ситуация.


 


И трите са от България. Дошли са в Германия с различни планове. Свързва ги единствено желанието да изкарат пари за семействата си у дома. Германски медии разказват историите на три проститутки от България.Те са проститутки. Дошли са от България с различни планове. Свързва ги единствено желанието да изкарат в Германия пари за семействата си у дома. Техният опит е тъжен, но и поучителен. И навярно може да бъде полезен за всички онези, които биха тръгнали по стъпките им. За три жени от България разказват германското списание "Фокус" и обществено-правното радио „Дойчландфунк“, което в 25-минутно предаване представя и историята на българката Дана.


"Чувствах се безкрайно мръсна"


„Отведоха ме на третия етаж в една къща. Там един мъж ми взе всички документи и ми съобщи, че оттук нататък трябва да работя на това място. Каза, че ако искам скоро отново да видя децата си, трябва да я върша тази работа. А аз не познавах никого, не знаех нито дума немски, нямах и пари. Последните си 100 евро дадох за транспорта. Когато разбрах къде съм попаднала, нямах сили за друго, освен да плача. Много ме беше страх, защото такова нещо досега бях виждала само по филмите. Исках единствено да умра, да се хвърля от третия етаж. Исках всичко да свърши. Знаех, че не желая да живея така, чувствах се безкрайно мръсна.“


Авторите на радиопредаването поясняват, че Дана има три деца, за които се грижи майка ѝ в България. Дошла в Манхайм, за да работи като чистачка - познати от селото ѝ обещали работа в някакъв хотел. Като самотна майка без никакво образование това ѝ се видяло добър шанс.


Жените от Румъния, България или Унгария са „евтината стока“ на пазара за платена любов в Германия, посочват авторите на предаването и цитират експерти, според които около 150 000 жени от Източна Европа предлагат в Германия сексуални услуги.


Една от тях е и Ивелина - също българка, също майка на три деца, пристигнала да търси по-добър живот в Германия. Мъжът ѝ я пребивал от бой, тя избягала от него и се захванала с проституция в България. В германския град Некарщат дошла преди десет години. И тук обаче животът на Ивелина не е никак розов. Тя работи в най-долния сегмент на професията, обслужва клиенти в задните стаички на съмнителни заведения, при това за смешни суми от по 5-10 евро. Каквото успее, изпраща на децата си. Пред „Дойчландфунк“ Ивелина разказва: „Трябва да се грижа за децата си, докато си стъпят на краката. Много ми е тежко, толкова искам да съм с тях, да ги прегърна и да ги целуна. Те все ме чакат, а аз всяка седмица ги лъжа отново и отново, че още тази или идната седмица се прибирам. А трябва да изкарвам пари“.


В предаването на „Дойчландфунк“ представители на хуманитарни организации разказват подробно за неволите на чуждестранните проститутки в Германия. За сивата зона между доброволната и принудителната проституция, за липсата на здравни и социални осигуровки, за лошата хигиена, за наркотиците и насилието, които са всекидневие в т.нар. квартали на червените фенери.


"Като чистачка никога не бих изкарвала толкова пари"Третата българка крие истинското си име. Списание „Фокус“ я нарича Наталия. 30-годишната жена работи в публичен дом в Мюнхен. За професията си, която упражнява от 26-годишна възраст, казва, че е тежка и изисква стоманени нерви. „Но с други професии, примерно като чистачка в хотел, никога не бих изкарвала толкова пари“, обяснява жената. Всички в България обаче мислят, че тя наистина работи като чистачка. Наталия също издържа две деца в България, където за момчетата на 15 и 11 години се грижи майка ѝ. „Когато понякога изпратя повече пари, просто им казвам, че съм си намерила допълнителна работа“, разказва Наталия.Наталия много иска децата ѝ да имат по-добра перспектива, защото тя самата е отраснала в много бедни условия. И в момента живее на ръба, тъй като публичните домове в Мюнхен доскоро бяха затворени заради пандемията. Наталия изхарчила спестяванията си и натрупала големи дългове, но и сега се тревожи за бъдещето, тъй като клиентелата рязко е намаляла. На помощ ѝ се притекли правозащитници от мюнхенската организация „Mimikry“, които дори ѝ помогнали да вземе помощ за безработни. „Винаги сама съм си изкарвала парите и знам, че в живота нищо не ти се дава даром. Въпреки това камък ми падна от сърцето, когато получих право на социални помощи“, казва жената пред репортерите на списание „Фокус“.

DW/Novini London




1083 са новите случаи на коронавирус у нас за последните 24 часа. Направени са 7 259 PCR теста. С това общият брой на заразените в страната става 52 844,информира НОВА.ТВ 


От  тях активните случаи са 31 520. 168 са новоизлекуваните, а 25-ма души са починали за последното деноношие. 166-ма души са в интензивно отделение, показват данните на показват данните на Единния информационен портал. Най-много нови случаи отново има в София - 740, следват Пловдив със 136 и Варна със 114 случая.


Снимка: Istock



Кои са народните будители? свети Кирил и свети Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много българи. 

Те са помогнали на народа да се събуди от мрака и незнанието. Първи ноември е Ден на народните будители. На този ден отдаваме почит на родолюбивите просветители. В годините на робство и безправие, те са отваряли очите на българите за светлината на буквите и знанието, за нашето славно минало. Народните будители са светъл пример за нас. Те са ни завещали своята смелост и честност, своята дълбока любов към отечеството.


Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.


Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-тото Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.

Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.“


На този ден не трябва да забравяме имената и делата на:


Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.


Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.


Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.


Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.


Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.


Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.


Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.


Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.


Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.


Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.


Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.


През 10-ти век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души.“

„О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“


www.az-deteto.bg



Coм – мутaнт нaпaднa рибaри в язoвир „Рoзoв клaдeнeц“ крaй Гълъбoвo. Зa уникaлнaтa cлучкa aлaрмирa прeд Лупa въдичaрят Кирил Aлeкcиeв, кoйтo oпитaл дa хвaнe звярa нa кльoнк.


„Минaлия уикeнд бях нa рибa нa тoя вoдoeм, зa кoйтo oт гoдини ce знae, чe въди coмoвe-чудoвищa. Привeчeр в cъбoтa c мoя приятeл oпитaхмe дa ги рaздвижим c кльoнк и eкшънa нe зaкъcня.


Пeтнaйceтинa минути пo-къcнo, oщe бяхмe нaвътрe в язoвирa, тъмнaтa вoдa ce рaздвижи и гигaнтcкa пacт ce удaри в дънoтo нa лoдкaтa. Ceкунди пo-къcнo coмът ce зaвъртя oкoлo нaдувaeмaтa лoдкa и ce oпитa дa ce прeхвърли oтгoрe. Щяхмe дa ce нa*кaмe“, признa пaтилaнeцът oт Хacкoвo.


Cпoрeд Кирил чудoвищeтo мoжe дa e билo 200-килoгрaмoвo, зaщoтo пo дължинa e прeвъзхoждaлo двумecтнaтa му лoдкa. В мeдиитe oт гoдини ce пишe зa дoри пo-гoлeми coмoвe във вoдитe нa „Рoзoв клaдeнeц“.


„Дaрик рaдиo“ нaпримeр cъoбщи, чe гмуркaчи oт Плoвдив ca рaзкaзaли зa 300 килa звeрoвe във вoдoeмa, кoитo били връcтници нa coциaлизмa. Гигaнтcкитe хищници ce aктивизирaли нoщeм и търceли плячкaтa cи близo дo дънoтo.


„Тaкивa живoтни никoгa нe cъм виждaл. Кoлeгитe ми ca нaплaшeни кaтo мeн и eдвa ли щe пocмeят дa влизaт c aквaлaнг в язoвирa“, признaл Хриcтo Гeoргиeв, кoйтo ce зaнимaвa c лeкoвoдoлaзeн cпoрт oт дeceтилeтиe.


Вoдoлaзитe cпoдeлят, чe зaбeлязaли oгрoмни риби, чиитo oчи cвeтeли в нeecтecтвeнa cвeтлинa и cъздaвaли уceщaнe зa филм нa ужacитe. Нa дънoтo имaлo пoнe 30 тaкивa риби, кoитo ce пoмръдвaли eдвa-eдвa, твърдят гмуркaчитe.


 


Шон Конъри, актьорът, който "даде лице на Джеймс Бонд", почина на 90-годишна възраст, съобщи Би Би Си. Кариерата му продължи десетилетия и включва заглавия като "Ловът на "Червения октомври", "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход", "Шотландски боец" и "Скалата".

Работил е с режисьори като Стивън Спилбърг, Сидни Лъмет, Браян де Палма, Жан-Жак Ано. Конъри е носител на "Оскар" за филма "Недосегаемите", както и на награди БАФТА, "Златен глобус" и много други. През 2000 г. е удостоен с орден на Британската империя от кралица Елизабет Втора.

Конъри става популярен със сериите за агент 007. Той играе Джеймс Бонд в общо седем филма и накрая му идва до гуша. "Той беше и е много по-добър актьор, но стана синоним на Бонд. Хората казваха "Ето го Джеймс Бонд", като видеха по улицата. Това особено много го разстройваше", разкава близкият му приятел Майкъл Кейн.

През 2004 г. The Sunday Herald го обяви за "най-великия жив шотландец", а през 2011 г. проучване на EuroMillions - за "най-голямото живо национално съкровище на Шотландия".

Конъри прекара голяма част от живота си като жител на Бахамите, но подкрепяше Шотландската национална партия и исканията за независимост на Шотландия.Конъри е отказал да изиграе ролята на магьосника Гандалф в екранизацията на "Властелина на пръстените" на Питър Джаксън с мотива, че "не разбира сценария", пропускайки 30 млн. долара хонорар и 15% от боксофиса. По същите причини отказва да изиграе и "Архитекта" в трилогията на сестрите Уашовски "Матрицата".В интервю от 2005 г. заяви, че вероятно няма да прави повече филми, защото "му е писнало от идиотите, които работят в Холивуд сега". По-късно негова говорителка уточни: "Но все пак един от известните му филми се казва "Никога не казвай никога".

Конъри бе обявен още "най-сексапилният мъж" на сп. "Пийпъл" през 1989 г. и "най-сексапилният мъж на века" през 1999 г.



senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации