Предлагат пълен триседмичен локдаун в Благоевград

 

Идеята е на новосъздадената Комисия за борба с COVID-19 към Общинския съвет

От новосъздадената Комисия за борба с COVID-19 към Общинския съвет в Благоевград искат да бъде наложен триседмичен локдаун в областта. Предложението обаче срещна сериозна съпротива, както от местната власт, така и от бизнеса в града.

Основният инициатор на предложението за триседмичен локдаун в Благоевград е хирургът от частната болница в града д-р Теодор Велчев. Самият той вече премина през коронавируса, но е свидетел как колегите му в отделенията масово се заразяват.„Моите мотиви са на базата на това, което се съобщава и в медиите и това, което виждаме, че се случва и в града - винаги сме в челото на класацията по брой на заразени. Ние под 200 души не падаме на ден”, казва той.

Според д-р Велчев в момента е жизненоважно да се даде глътка въздух на здравната система в Благоевград, защото темпото на заразяване е твърде високо. „За да може да падне броят на заразените, да може медицинските екипи да поемат малко въздух, както и самите хора, защото да не забравяме, че идва и Нова година и Коледа и не се знае каква ще е обстановката”, посочва той.

Заради предложението за локдаун, кметът на Благоевград Румен Томов свика спешен брифинг и заяви, че ситуацията не е толкова тежка. Затова според него драстични мерки не са необходими.

„Гледайки статистически на броя на положителните проби като брой на население, ако се направи този анализ, ще се види, че нещата не са дотам трагични. Всяко едно решение, което е пресилено, неаргументирано и необосновано, като алгоритъм, би довело до непоправими последици за община Благоевград”, каза той.Твърдо против затварянето на Благоевград масово се обявиха собствениците на заведения. „Когато се затваря такъв бизнес, специално в нашия сектор, това води до много по-големи последици - тук говорим примерно за хранителни продукти, които са оставени по складовете, всичко се изхвърля, след това пак трябва да се зареди”, каза  Васил Димитров, който е собственик на заведение.

Кметът Томов се изказа скептично и за друго от предложенията на Комисията за борба с COVID-19 - а именно - в Благоевград да се обособят COVID-таксита. „Вие ако ми намерите един таксиметров шофьор, който иска да вози до София COVID-болни, ми се обадете - ние ще го направим „Човек на годината”, каза той.

Дали предложението Благоевград да се затвори за 3 седмици ще бъде прието, ще стане ясно следващата сряда, когато ще заседава Кризисният щаб в града.

Източник:НОВА.ТВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато полицаите бяха милиционери

 

Когато полицаите бяха милиционери и при необходимост помагаха дори на малките деца.

В селото, в което израстнах имаше 500 жители и нямаше милиционер.В съседното село-също. На 6 села в околията с около 3000 жители имаше един милиционер и един квартален. Но нямаше хулиганче от околията, което да не познаваше тежките шамари на Райчо милиционера.Нашата къща и къщите в махалата нямаха брави, катинар и-просто никой не се заключване...

Ангел Александров

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как се живееше с 1 лев при социализма и какво можехме да си купим с него

Днес 1 лев не ни стига дори да си купим билетче за автобуса. С „демокрацията” цените станаха баснословни и дори не можеш да пратиш детето си на училище без 2-3 лв. само за закуска. Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които спокойно си купувахме баничка, боза и нещо сладко.

Ето какво можехме да си купим по времето на социализма само с един лев: обикновени вафли „Чайка“ – 0.12 лв.,

кутия цигари „Арда“ – 0.60 лв., баничка – 0.18 лв., боза – 0.10 лв. Общо – 1 лев.

За два лева: билет за трамвая – 0.06 лв., цигари „Слънце“ – 0.32 лв., кибрит – 0.06 лв., обяд в столовата – 1 лв., билет за кино – 0.35 лв.

Вярно, че имаше много дефицитни стоки, но бяха добри времена, за които можем да си спомняме само с носталгия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. (История, споделена от една 60-годишна жена)

Гледам снимките на безплатните закуски в училищата, чета дискусиите из интернет и съм просто ужасена.

Искам да споделя моето мнение за храненето на децата преди години и сега, пише Дора Ганчева от Бургас.

Непрекъснато у младите се насажда твърдението, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни напитки, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и буквално сме умирали от глад. Да.

Нямаше ги тези боклуци. Казвам „боклуци“, защото всеки знае какво съдържат и как тровят хората.

Но от глад не сме умирали. Не зная дали едно съвременно дете познава дъха на истинския хляб с препечена коричка. А не на земелите, които идват замразени от чужбина и се пекат в супермаркетите.Този дъх на хляб беше незаменим. И не, не сме го мирисали само. Ядяхме го с истинско овче или краве сирене, които се продаваха навсякъде. Мажеха ни филии с истинско масло – от онова, което сега на може никъде да се намери.

Върху него слагаха дебел пласт мармалад, или сладко. В магазините имаше всякакви сладка, но бабите ни правеха домашни. От смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли, даже и от портокалови кори.И ако днешните младежи мислят, че сме яли само хляб, бъркат. Вкъщи винаги имаше готвено.

Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката.Оттам идваха ухания на пилешка супа, на страхотна бобена чорба, на супа от киселец и лапад с много масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на пържени картофки, на кюфтета от пържена кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всякакви вкусотийки.

А като започнеше сезонът на рибата, целият квартал ухаеше. Печена, пържена, на фурна, плакия… Аз не обичах риба и много ми се караха нашите. Плашеха ме, че ще ми се изкривят костите и ще станат чупливи. За нещастие, това се случи, но не зная дали заради рибата.

В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко направо от гюмовете.Ходехме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак.

Нямаше страх от отравяне, никой не проверяваше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак отгоре, ядяхме, ушите ни плющяха. Купувахме дини с чували. Бяха по- малки, но много вкусни.Често чета, че не сме знаели какво значи колбас, понеже магазините били празни. Щандовете се оголиха едва през 1988/89 г. Дотогава си имаше и кренвирши, и салами, шпековият „Бургас“ нямаше нищо общо с ментето, което продават сега, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше производство обаче. Не като сега със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители.

И сладки също имаше. Колкото си поискате. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Шоколадка“ и не мога просто да си спомня всички. Имаше сиропирани сладкиши – огромен избор. Саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, арменски сладки с бадеми, сухи сладки всякакви видове, банички, милинки, тутманици, софиянки, рогчета, каквото ти душа поиска.

Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха рецепти. Баницата на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената й торта с какао и масло направо си облизвахме пръстите. Нямаше „Орео“, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „Детска закуска“, „Анелия“, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „Милка“, но имаше „Крава“, „Фин млечен“, „Кума Лиса“ и различни десертчета, които се топяха в устата. „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки.Не мога да изброя всичко. Но който е на моята възраст ще потвърди, че тези неща се продаваха навсякъде и струваха стотинки. Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. А аз да изброявам подробно, пък те да клатят недоверчиво глави.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Така я помня аз – зимата на моето детство

В града пред блока нямахме стръмни брегове, но се намираха, едни странични части, тъй като има денивелация и следващата редица на блокове са на около 4 м височина, така че покрай тях се оформяха пързалки, пък и макар по-кратки около 10-15 м, които продължаваха през пътя на междублоковото пространство.

При нас се изграждаха бойни крепости. За да си го представите, то бе, стена около 1м висока и 1,20 м широка, дебела около 20-30 см (в основата по-дебела и леко по-тънка към върха. От вътрешната й страна се правеха „джобове“, къде се слагаха „амунициите“ , добре оформени, до заледяване снежни топки. а заледяването ставаше с онези детски шушкави ръкавици с един пръст, ако някой се сеща – моите бяха сини.. и с тях ставаха много здрави топки. След като се подготви крепостта за бой, имахме около 10 мин всеки и се даваше начало. Не си спомням правилата, но май не трябваше да те улучват, а ако те улучат губиш играта. Играехме или по единично или по двама зад крепост.

 

2. Втора игра, беше да си правим писти за бобслей. Пак се изграждаше съоръжение с височина около метър и широко 20-30 см. По средата се правеше улея. А предварително вкъщи се правеше бобслея. Той ме от количка мачбокс (бълкгарските), които се слагаха върху малак счупена част от линийка, която се подвиваше чрез нагряване под свещ. А май си спомням че боба се правеше и от пластелин, изцяло, и вътре се правеше място за някакво човече от друга игра или корекомска играчка. И така. С количките си играехме по 1-2 часа. Докато направиш пистата, изгладиш я пак перфектно с онези шушкави ръкавици.

3. Правили сме и снежен човек пред блока..

4. Най-култовото в архитектурен план бяха онези къщи на ескимосите – … забравих им името сега. Та , за целта, натрупваха огромно количество сняг на едно място. Обикновено като търкаляхме топки, които бързо лепяха. След като се вдигне сняг от около 1.50 м във върха и диаметър пак около 1.60-2.00 м, почвахме да дълбаем отвътре. И така, след около час работа на 3-4ма човека, се оформяше хубав дом за живеене. Отвътре се стабилизираше колибката, изглаждаха се ръбове и т.н. И накрая всеки влизаше да се изкефи как е в иглуту (ако се не лъжа, май така се казваше).

5. Иначе най-готско бе да карам експериментално Школника си в сняг. Бе супер екстремно да се поднасяш в сняга и да биеш контри. Или пък сме играли и футбол за кеф… Естествено на площадклата пред блока, когато бе твърд и утъпкан снега.

И накрая. За филма на Зико. Мисля че е коментиран някъде из хилядите статии на НД. Филма бе канадски. И благодарение на НД и аз си го бях припомнил. Беше много готин, но и тъжен защото „Кучето което спря войната“, не продължи земния си път… И там имаше много битки. Деца си построиха крепост , голяма, и имаха таен изход за бягство.

„Помня, че в най- ранната ми детска възраст ми беше любим един – за едни лапета дето воюваха и си правиха снежни замъци и си ги превземаха. “ и от 03.01.2006г. в форумс.фен.нет „… филма не съм го срещал но името му е „Кучето което спря воината“ …“ .

А Вие имате ли незабравим спомен от зимите на вашето дество?

Източник: Интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Молдовец закла жена си, модел на “Плейбой”, и се самоуби

 

Молдовец закла 31-годишната си съпруга – модела на “Плейбой” Анастасия Чекати, с псевдоним Анастасия Чия, и се самоуби, написа руският сайт газета.ру, цитиран от Новини.бг.

Тялото на манекенката, върху което имаше много прорезни рани, бе намерено в семейния дом, намиращ се в елитен жилищен район в столицата на балканската страна – Кишинев.

Извършителят е зъболекарят Алексей Митаки, чийто труп бе намерен в жилището. След като убил своята половинка, сам сложил край на живота си.

Бракът на семейството, което е имало дете, напоследък не е вървял добре. Чекати стана популярна в родината си след няколко откровени фотосесии. Тя се е снимала за местните издания на Playboy, Maxim и GQ. Анастасия Чия се изявяваше и като певица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

България е в Шок. Ето я майката Кристина, която уби децата си

 

Жената, избила дечицата си в Сандански, след семеен скандал, е 32-годишна, съобщи struma.com. 
Младата жена отмъстила на съпруга си. Зловещото престъпление е извършено в семейното жилище, а ударите по децата са нанесени с кухненски нож. 

Кристина била сама с децата, а след поредният скандал мъжът и Георги излязъл. В състояние на силен афект Кристина грабнала ножа и заклала децата си. Според някои тя е избягала и в момента я търсят. Родителите й са в полицията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сбогом на ЗиЛ-а! Камионът, който построи социализма

 

В края на 2016 г. от завода на ЗиЛ в Москва излезе последния камион в историята на марката. Това е ЗиЛ 4327Т. Екземплярът е произведен още през септември тази година, когато ЗиЛ празнува своята 100-годишнина от основаването си, но чак сега напусна завода.

Камионът е направен в пресово-заваръчния цех на компанията, който е един от малкото, продължаващи работа до ден-днешен. Интересното е, че последният камион ЗиЛ няма да бъде оставен в музея.

Продаден е като стандартна бройка, а купувач е трамвайното депо „И. К. Кабушкин“ в гр. Казан. Никаква табелка, оказваща, че това е последната бройка, не е поставена на камиона.

ЗиЛ е най-старото автомобилостроително предприятие в Русия.

Той е основан още преди революцията – през 1916 година. Сега, на бившите площадки на завода ще бъде построен луксозен жилищен комплекс. Единствено подразделението, произвеждащо леки автомобили и познато като цех №6 АМО ЗиЛ, продължава работа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ