Колко от вас помнят днес този непретициозен и невероятно здрав самосвал - ЗиЛ-ММЗ-385?

 

Тази машина построи всичко, което днес виждате в БЪЛГАРИЯ: 

Язовири, заводи, жилищни блокове,  пътища, рудници и всичко онова, което днес ни напомня с тъга за онова далечно време!!! Вадчите им бяха предимно току що уволнили се от армията младежи! Но ябах съзнателни и отговорни! Знаеха що е това пусков срок и работеха мъжки без почивка!!!

Вижте още:Сбогом на ЗиЛ-а! Камионът, който построи социализма

Никола Николов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как в Коми работехме при –52? студ а замръзналата река беше станала автомагистрала

Знаете ли какво е при минус 52 градуса студ..? Не знаете! Това дори е опасно за живота! Преди 1990 г,над  над 140 хиляди българи работеха в Коми. 

Годината беше 1987-а. Тогава беше достатъчно пароцентралата да аварира и да спре работа за повече от един час и половина и селището замръзва, разказват в сайта komi-bg.com. Следва евакуация на населението. А това ще рече, че чак през лятото може да се пристъпи към размразяване и ремонт.

Може да изглежда парадоксално, но в Коми най-доброто време за работа в гората е зимата. Представете си около минус 20-25 градуса студ. Река Вашка е замръзнала с над метър и половина лед. Което ще рече, че е станала автомагистрала за натоварените с трупи лесовози. Блатата – и те замръзнали, станали проходими. Всяка сутрин от топлите гаражи излизат рейсчетата и карат секачите на над 80 километра до сечищата. При повече от минус 20 градуса даже страничните клони на дърветата замръзват.

Ето част от технологията в секаческата бригада. По екологични причини и за правилното възстановяване на гората изискването е дърветата да се режат до дъно. Тайгата се самовъзстановява за 15-20 години. За да не затисне падащото дърво резача, има до него двама, които с дълги вилки насочват с бутане падащото дърво в безопасна посока. Тогава се заемат секачите, които го окастрят и го докарват до вид, годен за товарене в лесовоза. Там стволовете се обвързват със стоманени въжета и се откарват в селището, където ги нарязват на необходимия за товарене във вагоните размер. Та така, докато се стигне до милионите кубици ценна дървесина, пристигащи с жп вагоните по ферибота Варна-Иличовск.

А ако можехте да усетите заряда на статичното електричество, предизвикано от големия студ? 

При докосване до предмети, при ръкуване, при целувка даже усещате как токът ви удря. Знаете ли какво е устните ви да искрят? А за магнитните аномалии, за това, че с моя WPW сърдечен синдром беше абсолютно противопоказно да ходя на работа в Коми, въобще няма да отварям дума. Е, бях с чужда електрокардиограма, пък там напук на всякаква логика се чувствах сто пъти по добре. Студът голям, но не се чувства. Няма вятър. Въздухът сух и чист. Особено здравословен за алергии и дихателни заболявания. Често съм си мислел: Може би именно тежките природни условия мобилизираха човешкия организъм и се стигаше дотам, та в повечето случаи и бездетните жени раждаха… А най-важното си остава: колкото по-голям е студът в природата, толкова по-голяма става топлината в човешките взаимоотношения.

Вижте още:След гурбет в Русия носехме хайвер и ленени чаршафи,а някой се връщаха с булка

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

След гурбет в Русия носехме хайвер и ленени чаршафи,а някой се връщаха с булка

Преди 50 години, на 22 април 1970 г., в град Губкин в СССР пристигат първите 70 български строители. Те идват да помогнат да се преодолее липсата на работна ръка в района, предизвикана от комсомолския щурм за строителството на Лебединския рудно-обогатителен комбинат. В замяна на НРБ се предоставят така необходимите горива и суровини по силата на междуправителствена спогодба със СССР. Работниците получават по-високи заплати от тези, които биха вземали в България, и възможността да пестят и после да закупят с рублите си заветния „Москвич“ или „Жигули“ от „Кореком“, без да чакат десетилетие на опашка.

Около 11 хиляди български строители се трудят 20 години в района, като строят предимно индустриални, но и жилищни сгради, както и детски градини. Договорът с българската строителна група е прекратен на 1 януари 1991 г. По това време в Губкин работят около 2000 българи, много от тях са със своите семейства, а за 20 години са сключени 400 интернационални брака. Поне 130 българи остават там със семействата си.

Условията, при които са настанени българите, не са добри – работниците обитават общежития или многолюдни комунални квартири. Инженерният и техническият персонал живеят малко по-добре – в стандартни панелни апартаменти. Храната е дефицитна, в магазините изобщо няма месо.

„Успявахме да си купим само мършави неоскубани пилета от пазара. Основната ни храна, както и на руснаците, бяха картофите. Детски храни нямаше. Алкохол се продаваше само през деня от 10 до 12 часа. Руснаците ни се чудеха какво правим там“, разказва пребивавала там българка. В крайна сметка гурбетчиите завъртат търговия с коняк „Слънчев бряг“ и дрехи. Българските маратонки и анцузи се продават в пъти по-скъпо в СССР, като дори употребяваните дрехи вървят добре в оказионните магазини. В обратна посока българите изнасят основно руско злато, часовници, ленени чаршафи и хайвер./Ретро.бг/

Вижте още:Как в Коми работехме при –52? студ а замръзналата река беше станала автомагистрала

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стефан Данаилов - един велик актьор, който днес щеше да навърши 78 години

Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв.

Майка му Евдокия е от Ловеч, а баща му Хараламби Данаилов от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него. Съпруга – Мария Данаилова (1937 – 2014). Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов.

Brave New Christmas - когато Коледа подрани за косата ти!

EDNA ПРЕПОРЪЧВА

Brave New Christmas - когато Коледа подрани за косата ти!

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

Говорим си за...

коби брайънт

Любовта на Коби Брайънт и Ванеса: от ученическата любов през изневярата и развода

Матю Макконъхи Камила Алвес

„От онази вечер не искам да прекарвам време с никоя друга“: любовта, която промени живота на Матю Макконъхи

вапцаров

„Понякога ще идвам в съня ти, като нечакан и неискан гостенин“- 111 години от рождението на Вапцаров

Хелън Мирън Лиам Нийсън

Хелън Мирън и Лиъм Нийсън: една любовна история, която започва преди повече от 30 години и сякаш никога не е приключвала...

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

От 1981 година, и почти до промените през 1989 година, Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво всъщност има в Бермудския триъгълник

Повечето хора отказват да повярват, че там има някаква мистерия, и търсят напълно реалистично и нормално обяснение

Хората имат навика да вярват, че имат много по-голямо познание от това, което всъщност имат. Ние знаем много малко за нашата планета, а ако се отдръпнем малко назад и погледнем към заобикалящата ни вселена, знаем дори още по-малко. Когато говорим за нашата планета, фактът, че знаем малко за нея е още по-верен, когато говорим за океаните.

Голяма част от нашите океани все още не са изследвани и никой не знае какви мистерии могат да изплуват от там.Все пак една от най-известните океански мистерии е Бермудският триъгълник. Някои го наричат Дяволския триъгълник или Алеята на ураганите. Той се намира в западната част на Северния Атлантически океан. Регионът няма строго определени граници и е известен с това, че няколко кораба и самолета са изчезнали там при неизяснени обстоятелства.

Повечето хора отказват да повярват, че там има някаква мистерия, а че има напълно реалистично и нормално обяснение защо тези съдове и машини са изчезнали. Независимо каква е причината, регионът е обект на много спорове, а неговите тайни са привлекателни за все повече хора.

Затова нека да видим за какво всъщност става въпрос.

Произходът на мистерията

Името „Бермудски триъгълник“ е дадено от писателя Винсент Гадис през 1964 г. Той измислил фразата докато пишел за статия за мъжкото жълто списание „Аргоси“. Но той не е човекът, направил това място известно и дало му международна популярност. Чарлз Берлиц направил това – човек, чието семейство стояло за много известни курсове за учене на езици, съобщава World Atlas.

Той бил вманиачен по паранормалното и вярвал, че Атлантида е истинска и е свързана с Бермудския триъгълник. Той изложил теорията си в книгата „Бермудският триъгълник“, която станала бестселър. След като тя получила огромна популярност, много други издания започнали да говорят за това и загадката станала световноизвестна.

Нереални обяснения

Много хора са се опитвали да обяснят мистерията през годините. Други писатели са се опитвали да развият идеята, че районът е свързан с Атлантида. Те вярвали, че този митичен град се намирал на дъното на океана и имал енергия от кристали, която потопявала кораби и самолети.Има и още по-интересни теории. Една от тях твърди, че Бермудският триъгълник е времеви портал, макар че не се обяснява защо има нарушение във времепространството точно на това място. Някои опитват да обяснят феномена, намесвайки извънземни, но тези теории са напълно неубедителни. И все пак, когато става дума за Бермудския триъгълник, всичко е възможно.

Опити за разгадаване

Естествено има и хора, които се опитват да дадат по-реалистични обяснения, повечето основаващи се на геологията. Учени предполагат, че самолетите и корабите са били унищожени от запалим газ метан. Кухини, пълни с този газ, могат да бъдат намерени на дъното на океана на много места, което е всеизвестен факт, и тези хора смятат, че електрическа искра или гръмотевица е запалила мехур с метан, който може да се е появил на повърхността и да е причинил потъването на кораби.Тази теория не е съвсем задоволителна, тъй като метан може да бъде намерен из целия свят, но никъде другаде не се случват точно такива типични инциденти.

Най-простото обяснение е вярното?

Има и далеч по-прости обяснения, като появата на неочаквани приливни вълни. Това би могло да е приемлив отговор, въпреки че той поставя много други въпроси. От една страна някои посочват, че там има странна геомагнитна аномалия, която предизвиква проблеми с навигационните уреди и обърква пилотите. Тя някак ги кара да разбиват самолетите в океана.Проблемът с това е, че пилотите са обучени да летят дори без навигация, така че вероятността за това е изключително малка. А и това не разкрива как корабите изчезват.

Какво всъщност е известно

Бермудският триъгълник е място в Атлантическия океан, чийто три върха са Маями в САЩ, Сан Хуан в Пуерто Рико и остров Бермуда. Тъй като границите му не са ясно очертани, според различните интерпретации той покрива площ между 805 хил. кв. км до 2,5 млн. кв. км.

Според „Нешънъл Джеографик“, вътре в триъгълника действителният и магнитният северен полюс се изравняват и правят показанията на компасите ненадеждни.Освен това в триъгълника се намират и едни от най-дълбоките подводни падини на планетата. Дъното на океана се намира на около 5700 метра под водата в по-голямата част от района, но в южния край при падината на Пуерто Рико дълбочината стига до 8 229 метра под морското равнище.

Според History Channel аномалиите в триъгълника били забелязани още при Христофор Колумб, когато при преминаването от там компасите отчели неверни данни.

Смята се, че първата жертва на триъгълника е Джошуа Скам, който изчезнал през 1909 г. на път за Южна Америка.

Някои учени смятат, че пиесата на Шекспир „Бурята“ е базирана на истинска история за корабокрушение в района на триъгълника преди векове.

Друго изчезване, което привлякло вниманието на хората от целия свят, станало през март 1918 г. Тогава дългият 165 метра товарен кораб на американските военноморски сили „Циклоп“ с 300 души и 10 000 тона манганова руда на борда потъва докато пътува между Барбадос и залива Чесапийк. Не е подаден никакъв сигнал за помощ, а след издирването му нищо не е намерено.През 40-те години няколко големи граждански и военни самолета също изчезнали по същия маршрут и никога не били открити.

Трагедията, която донесла името „Бермудски триъгълник“ на това място, станала през 1945 г., когато 5 бомбардировача на американските ВВС изчезнали безследно над същата водна ивица. Тогава Винсънт Гадис написал статията си за „Аргоси“, където използвал фразата „Бермудски триъгълник“.Дълбоководни проучвания, проведени там през 2006 г., открили над 1000 различни океански вида на 5 км под повърхността на Атлантическия океан. Те включват желатинов зоопланктон, миниатюрни калмари, скаридоподобни създания и пулсиращи медузи.

Зоопланктонът във водната екосистема е жизненоважен за спиране на глобалното затопляне, тъй като всяка нощ той се храни с фитопланктонни растения, поглъщащи въглеродния диоксид, и изолира парниковия газ в океанските дълбини като въглерод и далеч от нашата атмосфера. След това много малки риби като херинга и аншоа се храни с този зоопланктон, а след това птиците и китовете./pochivkablitz.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Често му се подиграваха и тайно разказваха вицове за него, а такива държавници се раждат веднъж на век

Често му се подиграваха над неговата невнятна реч. Смееха му се и тайно разказваха вицове за него. Чудеха се кога ще отиде на пенсия.

И някак не обръщаха внимание че за 34г управление, ТОЙ построи и пусна в експлоатация над 3 500 завода и фабрики. Стотици училища и детски градини бяха изградени. 4 900 000 българи ги ограмоти! Хиляди жилища построи и ги раздаде на 2/3 от българите. Хиляди километри ПЪТИЩА изгради! Електрофицира страната си. От неграмотна селска страна превърна България в индустриална ДЪРЖАВА с 9 000 000 българи. Цвета Караянчева си бе в Кърджали и нижеше тютюн вместо да ходи на училище. Марешки бе пикльо по плажа на Варна. Борисов държеше маркуча. Костов си бе асистент и преподаваше ПРАВИЛНАТА икономика. Прикачвачите на ремаркета си бяха в ТКЗСТ – о, а не на жълтите павета закони да измислят. Олигарсите трепереха пред милиционерите. Останалите ДЕМОКРАТИ днешни бяха сътрудници на 6-то главно – клюкари и доносници……..Но нямаше банани и салам 100 вида!

От тогава минаха 31г. Него вече го няма. Пенсионираха го.

31г България не е в застой. Демократична е. Всеки си прави квот иска. Народа си получи земята. Реститутите си върнаха апартаменти и имоти. Живота е цветя и рози.

Народа постигна мечтите си и получи бананите, 100 вида салам и няколко чифта дънки от Илиянци.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж купи необитаем остров и заживя там." Аз съм напълно щастлив тук." казваше той

 

Брандън  Гримшоу купи малък необитаем остров на Сейшелските острови за 8000  паунда, когато беше на по-малко от четиридесет години. Англичанинът  Брандън Гримшоу напусна тогавашната си работа като редактор на вестник и  започна нов живот.

Заедно с Рене Лафортен, Брандън започва да  обзавежда новия си дом. Докато Рени идваше на острова само периодично,  Брандън живееше на него в продължение на десетилетия, без да ходи  никъде. " Аз съм напълно щастлив тук." казваше той.

За 40 години Гримшоу и Лафортен засадиха около 15 000 дървета със собствените си ръце и построиха почти 5 километра пътеки.

Рене Лафортен почина през 2007 г., на 81-годишна възраст, а Брандън остана сам.

Островът  е привлякъл около 2000 нови вида птици и повече от сто гигантски  костенурки, които вече са на ръба на изчезването в останалия свят,  включително Сейшелските острови.

Благодарение на усилията на Гримшоу, две трети от фауната на Сейшелските острови сега живеят на някога безлюдния остров.

Преди  няколко години принцът на Саудитска Арабия предложи на Брандън Гримшоу  50 милиона долара за острова, но Брандън отказа, като каза:

"Не искам  островът да се превърне в любимо място за почивка на богатите. По-добре  да е Национален парк, на който всеки да може да се наслади."

И той успя в това, защото през 2008 г. островът наистина беше обявен за национален парк.

Брандън Гримшоу почина на 10 юли 2012 г. и островът му беше поставен под закрила на държавата.

Вижте още:Тайнственият остров, от който никой не се завръща

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-скъпата жрица на любовта в САЩ съди властта заради безработица

 

Най-скъпата проститутка в САЩ заведе дело срещу властите на щата Невада. Алис Литъл предприела тази стъпка поради липса на работа. Публичните домове в региона са затворени от 17-и март, докато свързани заведения като масажни и спа салони работят отново.

Алис работи в публичния дом Moonlite BunnyRanch в Маунд Хаус. Според самата Литъл тя е психолог, треньор по отношения и експерт по секс. Според специалисти тя е най-добре платената работничка в страната в сферата и печели до милион долара годишно.

В писмо тя посочи, че заради lockdown-a законните се*с работници са останали без пари. Тя подчертава, че само публичните домове са останали затворени, докато други заведения са отворени отново. Невада е единственият американски щат, където проституцията е разрешена под някаква форма.

„Това е просто очевидна дискриминация срещу законните секс работници в Невада“, твърди палавата мома, цитирана от Daily Star.

След като загубила приходите си от публичния дом, Литъл започнала да печели пари от маркетинг, създаде акаунт в OnlyFans и започна да провежда интимни срещи онлайн и офлайн. Миналата година момичето сподели пред медиите подробности за работата си.

Алис Литъл е родом от Ирландия, а сега живее в Карсън Сити, Невада. Започнала да работи легално като проститутка през 2016 година.

Тя отхвърля клишето, че работата и е само да носи еротично бельо и да си „клати задника“, и твърди, че същината на професията е да помага на двойките да „преоткрият интимността“. „Нищо не донася такова голямо задоволство като работата в законен публичен дом. Пасва ми идеално“, казва в интервю младата дама. Тя разкрива как влязла в бизнеса и защо си харесва работата толкова много. 

В бардака тя учи клиентите си на различни техники и им помага да преодолеят проблеми като притеснение на публично място и „девственост”, а също и затруднения с ерекцията. Алис признава, че имала няколко сексуални връзки едновременно. Тя предлага индивидуални сесии и резервации за двойки, които помагат за разрешаването на интимните затруднения. „Да имате експерт като ме, който да ви покаже как да практикувате бичуване, пляскане, връзване, ролеви игри, доминация и др., може да донесе нова тръпка в сексуалния ви живот“, споделя Алис Литъл. /ПловдивПрес/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ