Запазване на мерките след 21 декември

Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов се обяви против свалянето на по-строгите мерки след 21 декември. По негови думи нощните заведения трябва да останат затворени, заедно с училищата и детските градини.

“Като министър ще настоявам мерките да останат каквито са, тъй като най-важното е запазването на живота на хората”, каза Ангелов. Той допълни, че е необходимо подобно решение да бъде потвърдено и от останалите членове на Министерския съвет.

По думи на министъра предстоящата седмица ще бъде от ключово значение по отношение на решението за отхлабването на мерките в страната.

С въвеждането на по-строгите ограничения в края на ноември премиерът Бойко Борисов обяви, че те ще бъдат разпуснати на 21 декември. В началото на миналата седмица той потвърди това решение и каза, че е “разпоредил на докторите” обещанието на кабинета да бъде спазено.

През уикенда министър-председателят и здравният министър се отказаха от обявените по-рано намерения за подновяването на работата на яслите и детските градини от 14 декември.

В понеделник стана ясно също, че до седмица ще бъде взето решение за приравняване на резултатите от антигенните тестове към тези, получени след изследване с PCR. Информацията ще попада в официалната статистика за страната, но само при условие за изявена клинична картина на тествания. Министър Ангелов уточни, че добавянето на резултатите от антигенните тестове няма да доведат до актуализиране на подаваните досега данни.

9% желаещи да участват в първия етап на ваксинирането

21 500 души са записалите се дотук за първия етап на ваксинацията в България. Това са около 9% от очакваните общо 243 600 души, които подлежат на имунизация в началото на кампанията, съобщи бТВ.

Броят им вероятно ще се увеличи, тъй като все още няма информация за желаещите да се ваксинират от областите София-град, Разград, Търговище, Шумен, Варна, Добрич и Силистра.

“Вероятно към тях ще се присъединят и други хора, това е нормално, не го драматизираме, но все пак трябва да сме наясно с първите желаещи, за да направим справедливо разпределение”, каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Той допълни, че за работещите в болниците ваксинацията ще се случва на място, докато все още се обмисля какъв да е подходът за останалите участници в първата фаза.

Кунчев изрази надежда за запазването на “крехката тенденция” за ограничаването на заболеваемостта, за да могат здравните власти да отпуснат действащите до момента мерки.

В интервюто си пред бТВ доц. Кунчев за пореден път каза, че за да има резултат от ваксинацията, на нея трябва да се подложи поне 60% от населението.

Над 18 000 нови случая за седмица

За последната седмица новите случаи на заразени с COVID-19 у нас са общо 18 028, показват данните на Единния информационен портал. За предходния седемдневен период те бяха 18 935.

Към днешна дата в болниците се лекуват общо 7244 пациенти, а в интензивни отделения са настанени 590 души. Преди седмица в болничните заведения за лечения с COVID-19 бяха 7000 души, а в интензивните отделения имаше 516 души.

В неделя, както обикновено, бяха отчетени по-малък брой новозаразени в рамките на денонощие – 497, след направени 1634 PCR теста. Това означава, че делът на тестовете, с които са открити нови случаи, е около 30%.

За последното денонощие като излекувани са регистрирани общо 1693 души. Общо за последните седем дни техният брой е 21 474 души, а за предходния седемдневен период те са били 13 652.

В тази статистика влизат всички, които са били лекувани в лечебните заведения, както и тези, които не са получили лекарска помощ, не са били преглеждани, а само са преминали през 14-дневна карантина.

През последните 24 часа са починали 62 пациенти, които са били заразени с COVID-19. За изминалата седмица смъртните случаи са били общо 891, а за предишните седем дни – 983.

От началото на пандемията от COVID-19 в България общият брой на регистрираните случаи е 179 449, починали са 5 688 души, а 83 720 са се възстановили от вируса.

Вижте още:Може да се забрани изцяло излизането от вкъщи

Източник:svobodnaevropa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Махат пенсионерите от щат

Над 1650 пенсионери, които работят в държавната администрация ще освободят креслата си от Нова година. В Закона за държавния бюджет за догодина е включен текст, според който хората след пенсионна възраст няма да могат да са на държавен пост, съобщава 19min.bg.

Информационните и комуникационните системи на МВР са застрашени от блокиране заради наредбата, предупреждават от синдиката на МВР. „Пускат се разни митове и легенди, че там 90% са пенсионери, имаме достатъчно добри специалисти и считам, че ще намерим такива, които ще заместят хората в компютърните ни отдели”, посочи Стефан Балабанов, зам.-шеф на МВР.

Вътрешният министър Младен Маринов посочи, че в неговото ведосмтво става дума само за 250 щатни бройки.

В цялата система на държавните служители засегнатите са 1650 души.„Това са хора, които получава пенсия от бюджета на държавата и отново получават заплата от бюджета на държавата, те заемат по-високи позици, за които има много млади хора, които трябва да бъдат стимулирани да работят в държавната система”, заяви Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия в НС.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха разчленен и рязан с трион труп край контейнер в Стара Загора

Торс на мъж на средна възраст е бил намерен малко преди полунощ в неделя край контейнер за смет в старозагорския квартал „Три чучура“, на зловещата гледка се натъкнала клашарка, която търсела нещо за ядене.

Според съдебните медици тялото е било разрязано с трион и частите са били последователно разнасяни на различни места. В резултат на бързите оперативни действия е задържан евентуалният извършител на бруталното убийство: собственик на апартамент в блок 26 на метри от мястото, където са изхвърлени частите от трупа.Зловещата новина съобщи пръв Монитор

При обиска в жилището са намерени отрязани двете ръце на жертвата без дланите, в момента текат разпитите на задържания за 24 часа по закона за МВР. Според запознати  с хода на разследването все още не е открита главата на жертвата, за която се предполага че е клошар.

Убийството е било извършено поне преди две денонощия, предполага се, че краката са заминали с битовата смет на сепариращата инсталация в квартал „Идустриален“, но не са били забелязани от работничките там. Очакват се подробности за самоличността на убития и извършителя към 17,00 часа, когато съвместна пресконференция ще дадат директорът на ОД на МВР-Стара Загора старши комисар Стоян Стоянов и окръжният прокурор Дичо Атанасов.

По думите на живеещи в блок 26 разпитваният от криминалистите е алкохолик и скандалджия, често бил виждан с клошара да разпиват заедно.

Източник:Монитор

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

14- войника от Транспортни войски изгарят във военен камион ГАЗ през 1995 г.

11 август 1995 г. е сред най-черните и трагични дати в новата ни история. Около 22,30 часа 14 войничета изгарят като факли във военен камион ГАЗ-53/А пътуващ по Околовръстното на София.

22,30 ч., 11 август 1995 г. Вечерта е топла. Военен камион ГАЗ-53/А пътува по Околовръстното. В него се возят 15 войници от поделение 58410 на Транспортни войски. Прибират се от частен обект в "Манастирски ливади". Всички са уморени, не са вечеряли и бързат да се доберат до поделението. В един момент се чува оглушителен пукот, камионът се врязва в пътуващ трактор и пламва. Момчетата започват да горят като живи факли. Оцелява само един - 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. Днес той отказва да прави каквито и да било изявления за случилото се. Не желае да си спомня за зверската катастрофа и за армията. Семейството му също отказва коментар.Делото още не е затворено и по него се работи, но е с гриф "Строго секретно".

Веднага след инцидента на Околовръстното са изпратени екипи на пожарната, полицията, военните. Шест от телата на момчетата са овъглени до такава степен, че не могат да бъдат разпознати. Хаосът е пълен, всички се насочват към оживелия редник Дунчев, но той е в шоково състояние.

Направи ми впечатление, че не са проведени пълни оперативно-издирвателни мероприятия, включително и оглед на местопроизшествието. Замазани са следи, имало е много хора, които са присъствали на мястото, но не е установена самоличността им. Това каза началникът на отдел "Сигурност" в Транспортни войски (ТВ) Петър Поборников. Досега той не е говорил пред медиите за случая, но се съгласява да вдигне завесата доколкото може пред ДУМА. Той поема поста през 1999 г. от тогавашното ВКР на ТВ Косьо Радков. Получава по делото от 11 август 1995 г. две папки. 40 на сто от тях са пълни с дублиращи се документи.

Тогава живеех в блоковете на МВР, които са на разклона за Филиповци, видях взрива от балкона, спомня си Поборников. Според него е имало поне 40-50 души спрели на пътя, които са станали свидетели на жестоката катастрофа. Сред свидетелите е вече покойният подземен бос Иво Карамански. Той пътувал с лек автомобил зад военния камион. Разследването установило, че с него в колата са се возили двама полицаи - глав. сержант Пламен Петров и сержант Илия Цанов. Доказано е, че в това време те са работили към СДВР. Оказа се, че е имало и втора кола на Карамански, в която е пътувал още един униформен, но не са могли да го намерят кой е, казва Поборников.

Случая поема военен следовател, помагат му СДВР, отдел "Сигурност" на ТВ и Военна полиция. Полицията обаче се интересувала предимно от двамата полицаи, возили се редом до Карамански. Така нещата започват да се размиват, а времето тече, спомените за инцидента избледняват все повече. До 20-ия ден от произшествието почти нищо не е направено освен разпита на Карамански и тракториста. Разследването започва да тъпче на място, припомня си ВКР-то на ТВ и задава въпроса - защо по време на работата не е направена транспортна експертиза.

Версиите:

В хода на разследването се оформят над десет хопотези. Пет от тях отпадат още на първия месец след инцидента - техническа повреда на камиона, опит да се избегне неравност по пътя, прилошаване на шофьора, силна преумора на ефрейтор Тодоров и скандал в кабината на камиона. Активната работа започва по следните версии - евентуално покушение срещу войниците, неосъществен атентат срещу Иво Карамански, взрив в ГАЗ-ката и престрелка, в която е ранен шофьорът, вследствие на което губи управлението. Има обаче и други нелепи хипотези, които започват да се ширят в обществото.

Не е правен следствен експеримент, няма транспортна експертиза. Според мен е фантазия версията, че Иво Карамански е карал камиона, в който е имало наркотици, споделя Петър Поборников. И действително, кой ще качи дрога във военен камион, който може да бъде спрян за проверка? Оттук произтича и предположението, че старшият на камиона лейт. Вълчев бил в близки отношения с Карамански. Вярно е, че офицерът е имал финансови проблеми, бил е женен с дете, а съпругата му е била бременна с второ, пише в досието му. Нелогично обаче звучи бос от такъв ранг да си ескортира товара, предполага ВКР-то. А и в него са се возили още 14 войници, няма как да ги замесиш всичките в тази схема.В целия хаос се лансира усилено версията за стрелбата по Карамански. Според Поборников обаче няма толкова луд стрелец, който да сбърка "Мазда" с военен камион. Във вратата от страната на шофьора са открити дупки от куршуми 5,6 мм. Странно е, че никой не намира гилзите, нито оръжието. За да се докаже версията, е трябвало да се направи аутопсия на войника. Ден преди да бъде разпоредено обаче, родителите му решават да го кремират и така се затваря още една врата към разплитането на случая. Самият Карамански казва при първия разпит, че е имало стрелба. Вече при втория и по-обстоен разговор отрича да е чул пукот от оръжие.

Нещата стават все по-неясни. Още през 1995 г. лекари предполагат неофициално, че под седалката на шофьора е открита много кръв, която най-вероятно е дошла от разкъсна рана на артерията на крака на момчето. Шефът на Прокуратурата на Въоръжените сили полк. Николай Колев търси доказателства, свързани с евентуалната стрелба, докато наблюдаващият делото полк. Кирил Гогев е убеден, че е стреляно по камиона и затова нарежда парче от ламарината на лявата врата към шофьора да замине за Москва. Какъв резултат е върнат оттам, е засекретена информация.

Работи се и по варианта лейт. Вълчев да се е сдърпал с редника в кабината. Той няма как да се потвърди, защото и двамата са мъртви.

Имам за себе си такава версия - ако някой е тръгнал да си пали цигара, е възможно да си е отклонил вниманието и да се е ударил, без стрелби и наркотици, просто една жестока и нелепа катастрофа, обяснява Поборников.

Виновни по случая и до днес няма. Никой не си е понесъл отговорността - нито тези, които са изпратили момчетата на частния обект, нито тогавашният шеф на ТВ ген. Христин Христов. По неофициална и непотвърдена информация войничетата са работили извънредно на частна кооперация, в която апартаменти са имали висши военни. Никой не рови в тази посока, а следствието се протака. Имало е извращения в поделението, виждал съм как офицер преби с метална тръба войник, казва няколко дни след инцидента братът на един от загиналите редници Даниел Рангелов - Лъчезар. Три дни след изявлението, момчето се отмята като по команда от думите си, а родителите му правят постъпки да бъде уволнено от армията. Постепенно са събрани 3 папки от 300 страници с материали, които отлежават и прашасват във времето - точно като във филма "Забравени досиета".

През 2002 г. ТВ са закрити, командирът на бригадата, от която са 15-те момчета - полк. Духалов, се пенсионира, взима си обезщетението и започва частен бизнес.

fusion.blog.bg /в статията е използвана илюстративна, снимка нямаща общо с инцидента/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г

Хората от селото дори и сега,с лед толкова години от случилото се, трудно говорят за студения декемврийски ден, в който войниците за загубили живота си толкова нелепо. Сутринта реката беше пълноводна, видяхме машините под моста. Войниците бяха отгоре и викаха за помощ. Съпругът ми тръгна към водата, хвърли гума към танка, но нито едно от момчетата не успя да я хване. Чували виковете им за помощ. 

“Майко, давя се“, били последните думи на единия, когото миг след това водата погълнала. Месец след това съпругът ми ги сънува всяка нощ, разказва възрастна жена от Градинка.

Вечерта водата беше към 50 сантиметра, а сутринта вече беше до моста, спомня си мъж от Градинка. Три от машините бяха до моста, другите плуваха надолу по реката. Това е видял то.И войниците върху машините, на които наредили да чакат докато дойде хеликоптер за да ги спаси. И не го дочакали. Направиха им паметник, но рядко идва някой тук. Преди време изчезнаха гилзите от снаряди, които бяха на върха на паметника. Крадците не са се посвенили да осквернят паметта на загиналите войници. Народът озверя, нищо вече не може да трогне хората, казва мъжът и бърза да тръгне.

На 12 декември 1990 г. танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград тръгват за планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица.

– Към 8,45 часа поделението напускат 4 МТЛБ/ многоцелеви транспортьор леко брониран/ и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при село Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент идва приливна вълна. Едни казват, че е от изпускането на язовир край Златоград, други – скъсана стена на язовир край Мадан.

– Около 9,15 часа машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. Четирима войници успяват да стигнат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.

– В 9,45 ч ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават заповед да чакат хеликоптер, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.

Хора от село Градинка Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и спасяват трима. Други войници също са спасени, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.

– Към 10,30 ч все още имало живи, които крещели от ужас.

– В 11 ч в реката са само мъртвите войници.„

– Два хеликоптера идват в 12 ч, когато всичко вече е свършило.

Cпоред следствието причините за трагедията са неуставно поведение на командирите, липса на адекватни със ситуацията решения. Неопитни бойци, които не познавали реката са водели машините, в които нямало спасителни жилетки. Според очевидци 11-те спасени войници дължат живота си на собствената си инициатива и на смелостта на местните хора.

        ЗАГИНАЛИТЕ

• Лейтенант Илиян Попски
• Лейтенант Русин Самуилов
• Сержант Ангел Илков
• Ефрейтор Велин Хаджиев
• Ефрейтор Желязко Христов
• Ефрейтор Иван Янков
• Редник Красимир Канев
• Редник Николай Сандев
• Редник Петко Петков
• Редник Стефан Стефанов

Военният съд в Пловдив гледа дело срещу виновните командири от май 1991 до януари 1992 г. Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев и Андреев, които тръгнали за занятието с автобус, вместо да водят машините си, са осъдени по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно.

Вижте още:14- войника от Транспортни войски изгарят във военен камион ГАЗ през 1995 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на Кина Гърбова-момичето соц двулевката

Спомняте ли си какво изображение имаше на гърба на социалистическите два лева, емисия 1962 г.? Млада берачка с нежни ръце държи натежали гроздове. Снимката е на Кина Гърбова от Сухиндол. 

Тя е и единственият обикновен човек от народа, намерил място върху националната ни валута от онова време, редом до лика на „пролетарския вожд и учител” Георги Димитров върху 10-те и 20-те лева, и паметника „Шипка” върху банкнотата от 1 лев. Снимката е правена в ученическите й години. Сега жената е пенсионер. Близо половин век след отпечатването на образа й се оказва, че пътят от малкия град до най-масовите банкноти е повече от случаен.

Всичко започнало през далечната 1960 година, когато 16-годишната Кина била ученичка в 10 клас в реалната гимназия в Сухиндол. Изпратили ги на есенна ученическа бригада на лозята край града да берат грозде. По онова време през лятото и есента за младежта има задължителни ученически бригади. Те вземат активно участие в прибирането на реколтата в помощ на кооператорите в текезесетата. Сухиндол открай време се слави като един от центровете на лозарството и винопроизводството. По същото време в прочутото с качествените си лозя и вино селище пристига известният художник фотограф Любомир Чаракчиев. Той се среща с приятеля си Веселин Байчев и му предлага да направи с негова помощ снимки за изложба. От близо 200 момичета избира 16-годишната Кина и още три нейни съученички. Те се обличат в национални носии и софиянецът ги фотографира. Кадрите били за изложба в някогашната

Кина Гърбова

ГДР.След известно време Любомир Чаракчиев не без гордост съобщава на своите сухиндолски приятели и модели, че една от снимките е отличена с първа награда на фотоизложба в тогавашната Германска демократична република (ГДР). Той дори намеква, че е възможна появата й и на други места. После комисия на БНБ подбира най-добрите български снимки, които трябва да послужат за илюстрации на банкнотите от емисия 1962 г. И се спира на тази. Защо е поставена точно на двата лева? Съвсем според традициите. Открай време народът казва: „Грозд дето е – два да стане, лев дето е – на два да се обърне.“

И действително, от 1962 година цялата страна започва да се любува на красивата девойка, изобразена на гърба на двулевовата банкнота. Това е една от най-дълго задържалите се банкноти в обращение – цели 34 години.Вълнението на Кина и близките й било огромно, а отплатата на държавата за красивата българка почти символично. Заради това, че ликът й е избран да украсява една от банкнотите, от БНБ отпуснали на жената еднократно 200 лв. като стимул и поощрение. После из Сухиндол й лепват прякора Кина Двата лева. Когато излиза емисията, Кина тъкмо е родила дъщеря си. Свекърът се връща с нови двулевки, взети от банката, и ги хвърля в кошчето с думите: „На, да имаш майка си за спомен“.

Кина Гърбова е прекарала живота си в Сухиндол. Тук тя завършва средно образование. Тук още като ученичка среща и любовта на живота си – шофьора Иван Гърбов, с когото са заедно вече повече от половин век. През годините е работила основно в бившия Винпром като домакин и главен готвач. В родния град банкнотите с нейния лик предизвикали повече завист, а сред чужденците, гости на Сухиндол, изумление.  Когато в предприятието пристигнели чуждестранни делегации и гости, им показвали Двулевката като своята гордост. Чужденците от капиталистическия свят не скривали своето учудване, че в социалистическа България върху новите банкноти е намерила място една обикновена жена от народа. При сключване на сделки била като лицето на фирмата. Французи, германци, англичани и американци не веднъж са я питали: „При нас на банкнотите са изобразени политически личности и крале – у вас защо работничка?“Днес както повечето си съграждани тя и семейството й се занимават със селско стопанство. Двата лева с образа на Кина Гърбова отдавна вече не са в обръщение, но дори й сега, когато тях отдавна ги няма, от БНБ не забравят някогашната гроздоберачка, макар и само с поздрав за празник.

Вижте още:Историята на жената, чийто лик от 1970 г краси кутията с обикновен локум

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на жената, чийто лик от 1970 г краси кутията с обикновен локум

През пролетта на далечната 1963-та година едно 17-годишно момиче от село Каравелово бере рози край дома си. И не предполага, че този миг ще остане в историята.

„Някакъв празник имаше. И имаше един фотограф – бай Георги, работеше в „Балкантурист”. И може би подбираше девойки – дойде, помоли ме, тогава за мен е било нещо много! И в розите ме снимаха”, спомня си Цонка Димитрова.

Няколко години по-късно Цонка за първи път вижда лика си на кутия обикновен локум в местния магазин.

„Изненадах се много. За мен беше гордост, защото тази снимка и до ден-днешен се разнася из цял свят. Ето, малкият ми внук казва: Бабо, аз се гордея, защото снимката ти я има из цяла Англия”, допълва тя.

Славата на момичето с розите от кутиите с локум обикаля цялата страна.„Отивахме във Вършец на почивка и решихме да останем във Враца. Искахме да спим в „Балкантурист”, с приятели бяхме. И отиваме на регистратурата и жената казва – няма места. Аз не искам да съм нахална, но неговият приятел, веселяк човек беше и се обърна към нея и вика: Ейй, каква хубава жена сме ви дали да краси тука „Балкантурист” и вие да не ни намерите място. За нула време ни намериха места”, посочи още Цонка Димитрова.Но най-ценно за нея е признанието на съпруга й Димитър. „Няма човек, който да не се гордее. Аз без нея съм кръгла нула! Признавам си го”, казва той.

Заедно са от 50 години. А Димитър още си спомня първата си среща с младата розоберачка.

„Една напълно чиста девойка, в истинския смисъл на думата. Напълно чиста девойка, която беше недостъпна. И пламна една истинска любов вече, която беше много чиста”, разказва Димитър.Двамата пазят снимката в полето с рози като скъп спомен вече 45 години. За ползването на кадъра обаче красивата Цонка навремето не получила нито лев.

„Съжалявам само, защото и до ден днешен поне не дойдоха едно благодаря да ми кажат. Нищо, знаете ли какво значи нищо! Нито аз съм разрешила да ми взимат образа, нито нищо”, завършва Цонка.Точно тази снимка остава единственият спомен в живота на семейството. Преди месец жесток пожар изпепелява дома на Цонка и Димитър.

Днес възрастните хора живеят в къщата на синовете си. Трудно преживяват загубата на дома си и се надяват скоро да посрещнат децата си за празниците. Единственото, за което мечтаят, е да имат възможност да работят в ябълковите градини до къщата.

Вижте още:Историята на Кина Гърбова-момичето соц двулевката

Източник: bTV

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През соца се отоплявахме с нафтови печки а литър нафта беше 4 стотинки

По времето на соца в НРБ,просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент в студените зимни дни, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори.

Парното работеше толкова силно, че даже студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите.

Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация” от все сърце.

В интерес на истината парното дойде доста късно.До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва.

За осигуряване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „Топливо”. Някъде записването ставаше и в профорганизацията.

Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, за да пренесе топливото да избата. Някой път идваха комшиите да помагат, друг път се наемаха цигани.

Първите си 25 стотинки /днешни 2 стотинки и половина/ в живота си спечелих от едно пренасяне на въглища.За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха.Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат.

Имаше моторни резачки – техният звук е възпят от Валери Петров, имаше и резачи с ръчни триони.Когато на леля Надка идваха дървата, тя пращаше телеграма на Шерифа – майстор на рязането от циганската махала, който естествено нямаше телефон.Шерифа идваше след няколко часа и започваше. Беше стар и толкова слаб, че панталоните му се смъкваха при всяко движение на триона.

На една телеграма просто не се отзова…

Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, положението започна да се усложнява. Избите бяха миниатюрни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори. След това да се качват по стълбите до апартаментите.Имаше готварски печки, имаше и високи „пернишки”, и тричарки, и „циганско чудо”.Някои от тях се върнаха в живота ни в годините на Прехода – когато останахме без парно.Всяка сутрин преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, после се духаше и т.н.

Електрически печки още нямаше.

При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан.Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под друг.

Малко по-късно пуснаха електрическата печка „Лъч”. Тя беше върхът на дизайна – небрежно клекнала, с асиметрични крачета.Реотаните често горяха и печката трябваше да се разглобява.

Имаше някаква партида и гедерейски печки с огледален  рефлектор – бяха красиви, но много слаби.В началото на 70-те години пуснаха първите съветски вентилаторни печки. Малки, зеленикави – с цвят на танк Т 34, но струята топъл въздух се усещаше даже на два метра разстояние. Свалихме шапка на съветския технически гений.

Да се отопляваш на ток обаче излизаше много скъпо – някой път сметките минаваха 20 лева. Тогава някой измисли акумулиращите печки. Те се произвеждаха на две места, доколкото си спомням, едното беше пловдивския завод „Изгрев”. Същият завод по-късно пусна и т.н.платкови радиатори, които по дизайн биеха печките „Лъч”.

Акумулиращите печки работеха нощно време, акумулираха в тухлените си кожуси топлината и я излъчваха през деня.Проблемът им беше, че тежаха сигурно един тон и беше почти невъзможно да се преместят – ако се смениш квартирата.

Забравихме нафтовите печки. Те се появиха през 60-те години. Бяха доста леки, но искаха кюнци. Бързо станаха модни и трябваха връзки, за да се намерят. Както и акумулиращите печки, разбира се.

Вечер по улиците щъкаха хора с 20 литрови туби в ръце. Тогава единици имаха собствени коли и тубите се пренасяха с автобуси и трамвай до най-близкия нафтопункт.Тубите бяха мазни от нафтата и трябваше да се държат далеч от крачолите на панталоните.По-бедните хора, които не можеха да отделят 2 лева за голяма туба, използваха по-малки.В една студентска квартира пък зареждахме печката с чайник, който събираше нафта за 20 стотинки. Печката работеше два –три часа и отново трябваше да се търсят стотинки.

Колко щастливи бяхме обаче, когато резервоарът беше пълен догоре – първо пускахме малко нафта, след това с една дълга пръчка подпалвахме – отначало на едно, после на две…докато стигахме до 6.„Печката на 6” беше върхът на щастието. Тогава ставаше толкова топло и приятно, че мадамите започваха сами да се събличат.Хубавото на нафтовите печки беше, че работеха даже когато токът спираше.

По време на Режима – една зима през 80 и не знам коя година ток имахме два часа, после два часа го изключваха и т.н, спираха естествено всички електрически уреди, спираше даже парното, но нафтовата печка продължаваше да топли. И да хвърля дискретна светлина. Тъй като нямаше и телевизия, единственото нещо, което можеше да направи човек, е да се завие с едно родопско одеало и да чака. В повечето случаи се унасяхме и така можеше да прескочим и вечерята.

Оставаше обаче проблемът с къпането на бебетата. Нафтовата печка не можеше да се пренесе навсякъде. Дъщеря ми я къпехме в банята, като предварително в една купичка запалвахме спирт. Някой път замествахме спирта с ракия –анасонлийка. Бебето се омирисваше на кръчма, но това беше най-малкият кахър.

Лошото беше, че по време на Режима спираха и асансьорите. Тези, които живееха на високо, планираха до минути дневния си режим – изчисляваха кога да се приберат, кога да сготвят и да се изкъпят, кога да си легнат.

Иначе парното беше хубаво нещо. Мечтата за този плод на цивилизацията е възпята в прочутия български филм „Топло”.Новите апартаменти ги даваха с готово парно, но с платкови радиатори. Които имаха живот не повече от 5 години. Дотогава трябваше да се сменят с чугунени.Чугунените струваха по 500 лева на апартамент, не всички имаха толкова пари на куп, но държавата даваше заем. И аз взех заем и за няма и пет години го изплатих.

Всъщност топлото не идваше от ТЕЦ-а, а от СССР. ТЕЦ-ът беше само част от дружбата.

Великият Съветски Съюз не само ни беше освободил два пъти, но и ни пращаше евтина нафта. Част от нея препродавахме, с друга се движеше транспортът ни, с трета се топлихме евтино.Дойде Горбачов и всичко започна да върви назад. А като дойдоха и нашите демократи на власт и си развалиха отношенията с нашия по-голям брат, започнахме да мръзнем.В интерес на истината в началото се радвах на демокрацията, но като получих първата сметка от 480 лева и разбрах, че не вървим по правилния път.

Първо намалих радиаторите, после спрях да плащам, те спряха и да ме топлят.Чугунените радиатори още си стоят – тежки и студени.Гледам ги и си мисля, че съм готов на всичко – само и само да се върне онова време, когато сутрин се разхождах по гащи и по потник. Па ако ще пак да ни спират тока на 2 часа, ако ще пак да ни правят идиоти…

Защото от топлото по-хубаво няма. Описал го е още Христо Ботев в „Политическа зима”.

Блогът на Евгений Тодоров -zaprehoda.blog.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ