Защо бяхме здрави при соца и не ни беше страх от вируси? (ПЪЛЕН РАЗБОР)

Най-належащите за реформа сектори на държавата са: здравният, пенсионният, правният и образователният. Днес ще се занимаем със здравеопазването. За него може да се пише много и никога няма да се каже всичко. Ще се опитам да ви покажа различна гледна точка. Когато се доближиш до една картина прекалено близко, виждаш част от размазани цветове. Трябва да се отдръпнеш на достатъчно разстояние, за да я видиш истински. Другият подход е историческият. Откъде идва дадена система и накъде отива? 

Ще приложим и двата: 

Каква беше здравната система при социализма? Тогава всичко принадлежеше на държавата: собствеността, земята, заводите, средствата за производство и в някаква степен и хората. Режимът бе репресивен, нямаше свобода на придвижване, имаше жителство, не можеше да напускаш родните предели, а в капиталистическа държава абсурд, и т.н. Държавата, това беше БКП, а тя – Тодор Живков. Когато той си отиде, дойде и разпадът.

Представете си една стройно организирана тоталитарна система, която зависи от един човек и решенията са задължителни и се спускат от горе надолу, това е демократичен централизъм. Каква беше целта? Пълната победа на социализма. Кой беше враг? Естествено, че капитализмът. Как трябваше да го победим? Военно и икономически. Резултатът? Не ние, те ни победиха. Значи тяхната система е по-конкурентна. В този контекст здравето на хората при социализма бе важно, но не беше целта, а беше важно, защото трябваше някой да работи в заводите.

Ако човек е болен, ще произвежда по-малко и ще му се плащат болнични, т.е. ще се трупат загуби.

Затова целта на здравеопазването тогава беше хората да боледуват по-малко, за да са по-здрави и така да се правят по-малко разходи за тях, да има пари за основната цел – победата над капитализма. Затова хората бяха задължени да ходят на профилактични прегледи, не проформа като сега. Имаше училищни лекари и зъболекари, пътуващи флуорографи, работнически болници, санаториуми, почивни станции и т.н. и всичко, за да се предотврати заболяването. В храненето, което е основата на здравето, имаше БДС, за храните, а в столовете имаше постен и рибен ден. За знанията от онази епоха това беше правилен, но наложен със сила хранителен режим.  И пак повтарям това не е от любов и човечност, а поради чисто икономически причини, държавата така ще работи най-добре и ще има най-малко разходи. Това е централизиран подход. Как е сега? Държавата се използва като чужда кола или чужда жена. Колкото може повече да се вземе, е по-добре. Целта сега не е здравето на човека, а това, колко пари той може да донесе, а това значи да не си здрав. Което води след себе си повече и по-скъпи лекарства, методи на лечение, клинични пътеки. Ти трябваш на здравната система болен, възможно най- тежко, най-дълго време, но не умрял. Така се получава следният парадокс, който е характерен не само за България, но и за развитите страни.

От началото на прехода живеем с 2,5 години по-дълго, но сме много по-болни.

Като следствие от необходимите около 100 болници ние имаме 400 и тази година се откриват нови 10. Те се делят на две. Частните са нови, хубави, с възможно най-добрите специалисти, с най-високи заплати и най-качествено обслужване, най-нови техники и технологии.

Държавните и общинските са стари, амортизирани, в които работят лекари пред пенсия или съвсем млади кадри, които се учат на занаят и като станат добри, отиват в частните болници или чужбина. Пациентите на тези болници са основно неосигурени хора, които постоянно се увеличават и вече са 2 034 000 души. Това са близо 30%, а в Германия са едва 6%, или 50 000 души. Тези болници трупат дългове, които са вече над 402.5 милиона, които плаща държавата от данъците, събрани от тези, които се осигуряват и плащат данъци. Т.е нас ни стрижат два пъти, а може би и повече. Разходите за цялата система за 11 години растат от 1 236.3 милиона лева, на 5 242 милиона лева или 4.2 пъти. При това хората са по-болни и по-недоволни. Вече всички виждате къде е грешката, но по-лошото е, че тя няма да се оправи. Старата система умря със социализма. При новата ще продължи тази тенденция, защото световното здравеопазване лежи на тези основи. Като следствие системата ще става скъпа и по-скъпа, с по-нови и модерни технологии. Вътрешно тя ще се стикова и подобрява, но хората ще са по-болни и като цяло здравеопазването ще е по-зле. Две противоположни, но неизключващи се тенденции. Време е българинът да разбере, че здравето си е само негов проблем и той трябва да се грижи за него. Колко са хората, които се хранят правилно, живеят здравословно, спортуват? Малко са, но се увеличават. Парите за здраве има кой да ни ги вземе. За здравеопазването ние сме като кредитна карта, която трябва да бъде изпразнена. Еволюцията на системата доведе до това, че колкото повече операции и манипулации има, толкова по-добре. А много от тях са ненужни, а други вредни. Ще ви разкажа личен случай. Примерите винаги учат най-добре. Наложи се с мой много близък да потърсим лекарска помощ в САЩ. В един от най-хубавите градове, които гледате по телевизията, в най-добрата и хубава болница. Само спешното им отделение е по-голямо от най-голямата болница в България, а по архитектура, чистота и ред няма сравнение. Само паркингът беше две сгради по на 15 етажа. Касаеше се за сърдечен пристъп. Пристигнахме по спешност в 18.30 часа. Самолетът ни беше в 21, 30 ч. Аз съм преживял същото съмнение за инфаркт в България. Отидох сам в Бърза помощ. Беше мръсно, гадно, с кушетки от 50-60 години. Като разбраха от какво се оплаквам, веднага се разтичаха и с внимание ми направиха кардиограма (15 сек.) и за няколко минути си отидох, като се разбра, че няма да се мре сега.

В САЩ ни приеха, като попълнихме въпросник, който дадохме на фелдшер. После седнахме в чакалня с още 20-30 души. Имаше всякакви, с температура, повръщащи, наркомани, двама затворници с белезници. Едно момиче беше с епилептичен припадък, крещеше, повръщаше, въргаляше се в повръщаното, удряше си главата в пода, само майка му се опитваше да си сложи крака да не си разбие главата. Никой не є помогна, докато не є дойде редът след 35-40 минути. За всички тя сякаш не съществуваше. После при нас дойде момиче като от Холивуд, за да ни провери застраховката, беше за $250 000. Беше валидна и неизчерпана. Пак се попълваха формуляри. След 1-2 часа ни викнаха да дадем кръв и урина, мериха кръвно. Казах, че не искам, че бързам, че изпускам самолет и че не е нужно нищо. Такъв бил редът. Казаха, че след 1 ден мога да си взема изследванията. Към 23.30 ч. ни прие доктор и по- живо по-здраво в 00.30 ч. си отидохме, като изпуснахме самолета и си търсихме хотел за през нощта. За тези 6 пропилени часа човек може да умре 100 пъти или да бъде спасен. Това не ги интересуваше, защото имахме застраховка. Тя щеше да ги обезщети. И, между другото, по филмите викат на поразия 911 и докато затвориш, те вече са при теб – ангелите на спасението. На практика със застраховка това струва от $250 до $1750 за първо повикване. Съпоставимо с България плащаш между 100 и 800 лева. Ще я викаш ли? И там 50 милиона американци не я викат. Всеки българин може да ви засипе с такива покъртителни истории. Изводът е:

Обичайте българските лекари.

Те са много по-добри и по-човечни от западните. Повечето имат друг, лекарски морал от старата система, която беше по-добра. Към такава система вървим, скъпа и некачествена. На всичко отгоре, здравеопазване няма да има за всички. Ние копираме лошия чужд опит само заради това, че всичко западно е прекрасно. Не е. Нашето здравеопазване все още не е достигнало тяхното дъно, но упорито се стреми към него, защото там има много пари, много лечение, но няма здраве. Кое е по-добре? Да имаш последен модел машини за лечение на рак или изобщо да не се разболяваш? Ако може, трябва да се поучим от нашия си собствен опит, който беше по-добър. Иначе здравеопазването ще става по-лошо, по-вредно и по-опасно за нашето здраве. Всъщност, то вече започна да става такова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какви бяха наказанията на учениците по времето на СОЦА в НРБ

Образованието на децата по времето на социализма бяха ръководени от принципа всички да са равни. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи, да не се вижда кой е богат и кой беден. 

Това беше времето на червените и сини вратовръзки, на забраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните -Трудово възпитателните училища.

Имаше опъване на уши и това беше най-безобидното. Показалката често служеше за уред на превъзпитание. Колкото по-дълга е показалката, толкова по-лошо за учениците от последния чин.

Имаше и наказание -подстригване „нула” номер за момчетата и „първи” номер за момичетата“.

Учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование, по времето на Бай Тошо беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранк или в по-малък град, за срок от една година.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Саманта Смит – момичето, което написа писмо на Андропов и отиде в СССР, но загина само на 13 г.

През 1983 година, в разгара на Студената война, едно малко американско момиче заминава за СССР. Това пътуване, което по-късно ще се окаже фатално, остава в историята като част от отношенията между Съветския съюз и САЩ.

Това момиче се казва Саманта Смит. В родината й е обявена за „Най-младия посланик на Америка“, а руснаците я наричат „Посланик на добра воля“. Тя става световноизвестна само за дни, след като дръзва да напише писмо до тогавашния главен секретар на комунистическата партия Юрий Андропов, в което споделя страховете си от ядрена война между Съединените щати и СССР. Неочаквано, той й отговаря и дори я кани да посети страната му.

Саманта е родена в Холтън, щата Мейн, където живее с родителите си – Артър – преподавател по литература, и Джейн – социална работничка. Момиченцето харесва хокей на трева, каране на кънки, четене, науки и играе в училищния отбор по софтбол. На пръв поглед, съвсем обикновено дете. Но още на 5-годишна възраст тя пише писмо до Кралица Елизабет II, за да и каже, че я харесва.

След като Андропов става лидер на СССР, големите американски вестници и списания публикуват обширни статии, които описват как той завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света. По това време в Европа и Северна Америка има масови антиядрени протести, докато президентът Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения“ и прибягва към разгръщане на ракетите „Круз“ и „Пършинг II“ в Европа. Съветският съюз пък влиза във войната в Афганистан за три години, което още повече покачва международното напрежение.

На фона на всичко това статия в списание „Тайм“ от ноември 1982 г. попада пред погледа на малката Саманта. И тя веднага пита майка си: „Ако толкова се страхуват хората от него, защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?“. А тя й отвръща: „Защо не му напишеш ти?“.

И така, само след дни, и когато Саманта е едва в 5-и клас, пише на Андропов, опитвайки се да разбере, защо връзките между Съветския съюз и Съединените щати са толкова напрегнати:

„Скъпи г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На 10 години съм. Поздравления за новата ви работа.

Загрижена съм за Русия и САЩ да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?

Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,

но бих искала да знам, защо искате да завладеете целия свят или поне нашата страна.

Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено ваша,Саманта Смит“.

Писмото и е публикувано във вестник „Правда“, а на 25 април 1983 година, момичето получава отговор от Андропов. 

В него той пише:

„Скъпа Саманта,

Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята и други страна. Струва ми се – като съдя по писмото ти, че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна познават и обичат много тази книга.

Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим това. Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.

Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.

Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветскимъже, жени и деца. В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище.

И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо – и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати. И Америка, и ние имаме ядрено оръжие – страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.

Мисля, че това е достатъчен отговор на втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?“ – ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна – нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството – не иска нито голяма, нито „малка“ война. Ние искаме мир, ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.

Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна, на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш с твои връстници, ще посетиш международния детски лагер – „Артек“ – край морето. И сама ще се убедиш: всеки в СССР е за мир и дружба сред хората.

Благодаря ти за писмото. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.

„Ю. Андропов„.

Новината за това необичайно събитие веднага плъзва из цяла Америка. Саманта е поканена да даде интервю пред водещите Джони Карсън и Тед Копъл, както и в много други телевизионни предевания на големи новинарски мрежи.Саманта с родителите си преди визитата в Русия.

А на 7 юли 1983 г. момичето заминава за Русия заедно с родителите си. Прекарват там две седмици, като посещават Москва, Ленинград и  най-големия съветски пионерски лагер „Артек“, който се намира на Кримския полуостров. Саманта обаче не се вижда лично с Андропов, защото по това време той вече е сериозно болен. Затова и няма нито един кадър, на който двамата да са заедно. Разговарят обаче по телефона.

По всичко личи, че на Саманта й харесва в Русия. По-късно тя пише книга, в която разказва, че в Ленинград тя и родителите ? са били изключително впечатлени от гостоприемството на хората. А на пресконференцията в Москва американското момиче казва: „Руснаците  са също като нас“.

В „Артек“ тя избира да спи със съветски деца, вместо да се възползва от отделната стая, която ? предлагат. За да улеснят общуването й, учителите и децата, които говорят английски език, са избрани да живеят в сградата, в която е настанена. Докато учи руски песни и танци със съветските деца, местните медии следят всяка нейна стъпка и публикуват репортажи и снимки.

Така американското момиче става широко известно в СССР.

А когато на 22 юли Саманта се завръща в САЩ, пристигането ? е отпразнувано от жителите в щата Мейн и популярността и продължава да расте в цялата страна. Така тя се превръща на практика в политически активист за мир и дори следващата година започва да води специално детско предаване на „Дисни“, посветено на политиците. В него Саманта прави интервюта с няколко от кандидатите за президентските избори през 1984 – включително Джордж Макгавърн и Джес Джексън.

В същото време пътуването и вдъхновява визитата на съветското момиче Катя Лъчева в САЩ.

А Саманта заминава заедно с майка си в Япония, където се среща с министър-председателя Ясухиро Накасоне и участва в Детския международен симпозиум в Кобе. В речта си там момичето предлага съветските и американски лидери да разменят внучките си за по две седмици годишно, защото никой президент „няма да иска да бомбардира страната, в която се намира внучето му“.

По-късно Саманта написва книга – „Пътешествие в Съветския съюз“ и дори заради известността си получава роля в телевизионния сериал на Робърт Вагнер „Лайм Стрийт.

Последното обаче, вместо да е поредното щастливо събитие в живота й, се оказва фатално. По време на обратния полет от снимките на филма на 25 август 1985 година малкият самолет, с който тя и баща й се връщат, не успява да кацне на пистата на летището в Оубърн, Мейн, и се разбива близо до него. Загиват всички 8 души на борда – шестима пътници и двама екипаж, включително Саманта и татко й.

Внезапната трагедия с едва 13-годишната Саманта потриса света. Раждат се и конспиративни спекулации около причината за катастрофата. В официалния доклад от разследването обаче заключенията са, че инцидентът е станал в тъмна и дъждовна вечер – около 22 часа, пилотите са били неопитни, и инцидентно и случайно е имало повреда в наземния радар.

„Относително стръмен ъгъл на полета с ориентация на самолета по хоризонта, по посока на движението и скоростта при удара в земята изключват възможността жертвите да имат шанс за оцеляване“, пише още в публикувания документ за катастрофата със самолет „Бийчкрафт 99“.На погребението на Саманта Смит в Аугуста, Мейн, присъстват над 1000 души. Лично съветският посланик във Вашингтон Владимир Кулагин прочита съболезнователно обръщение от новия лидер на СССР – Михаил Горбачов.

Президентът Рейгън пък изпраща на майката на момичето съболезнователна телеграма, в която пише:

„Можете да бъдете уверена в това, че милиони американци, милиони хора споделят бремето на вашата скръб. Те ще помнят Саманта, усмивката, идеализма и незасегната и духовна красота.“

Майката основава „Фондация Саманта Смит“, която насърчава обмен на студенти между СССР и САЩ. Организацията съществува до 1995 г.

В памет на смелото момиче всеки първи понеделник на месец юни е обявен за ден на Саманта Смит със закон на щата Мейн. Близо до музея в Аугуста пък е издигната статуя, която я изобразява как пуска с ръце гълъб, докато мече, което символизира Мейн и СССР, се е свило в краката и.

В университета в Мейн пък едно от общежитията е кръстено на нея, дори начално училище в щата Вашингтон носи нейното име.

В същото време Съветският съюз издава мемориална пощенска марка с лика на Саманта.И с това почитта към нея не спира – диамант, култивирано лале и далия, морски плавателен съд и планина са кръстени на нея. В Москва даже й издигнат паметник, а в „Артек“ правят алея „Саманта Смит“.Дори когато съветският астроном Людмила Черних открива астероид 3147, му дава името 3147 Саманта.

А през 1985 г. датският композитор Пер Нюргард пише в нейна памет концерт за виола, който озаглавява „Помним Детето“.

Но с времето историята за момичето, осмелило се да пише на съветски комунистически лидер, започва да се позабравя, особено след разпадането на СССР през 1991 г. През 2003 година паметникът в руската столица, построен в нейна чест, е откраднат от крадци на метали…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тайна среща на Васил Божков с вдовицата на Илия Павлов, Дарина Павлова

От няколко седмици Мадам Мулти се подвизава на територията на Дубай, където бизнесменът с 19 обвинения от прокуратурата се укрива от началото на годината заедно с близкия до него Георги Попов,съобщава сайта ретро.бг

Черепа е потърсил контакт с Павлова веднага след като узнал, че съпругата на някогашния му съратник в хазартния бизнес е пристигнала в емирството на гости на доведената си дъщеря Венцислава и зет си Тарек Микнас.

Неотдавна в телевизионно интервю бившият говорител на групировката „Мултигруп“ Димитър Недков призна, че навремето Васил Божков и Илия Павлов били изключително близки. Факт е, че в началото на 90-те години на миналия век, когато Черепа отваря бинго зали и казина, става съдружник във фирма с покойния основател на „Мултигруп“.

Точно с цел да си припомнят „добрите стари времена“ Божков се свързал с Дарина и я поканил на вечеря в един от най-изисканите ресторанти в Дубай. Беглецът настоятелно искал да се види с Павлова, защото вече 11 месеца, откакто се укрива в емирството, контактът с българи започнал да му липсва.

В Дубай живеят и работят много българи, но по обясними причини Божков, срещу чиито фирми бяха предявени като дължими със задна дата данъци, такси и лихви в размер на близо 700 млн. лв., не можел и не искал да комуникира.

Според запознати обаче Дарина Павлова любезно отклонила предложението на бившия ортак на мъжа си да се видят на четири очи. Бизнес дамата не без основание се притеснявала да се показва публично с олигарха. Тя порязала мераците на Черепа, тъй като преценила, че дори и на 3500 километра от София има, макар и малка вероятност срещата им случайно да бъде видяна от сънародници и да бъде заподозряна в тесни връзки с разследвания милионер.

Вижте още:Ето кой кой е в България. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Безпрецедентен обир в България на 1 млн. лева от инкасо автомобил

Голяма сума пари е била открадната при грабеж на инкасо автомобил в Перник, съобщиха от МВР.

Сигналът за инцидента е подаден около 16 ч. По първоначални данни четирима са нападнали охранителите и са избягали с джип. Двамата охранители не са пострадали сериозно. Грабежът е станал пред сграда, в която има офиси на ЧЕЗ и „Изипей“.

В момента на много от входните артерии има полиция. Спират се автомобили и се извършват проверки. Продължават оперативно- издирвателните и процесуално следствените действия за издирването на извършителите на грабеж на инкасов автомобил в Перник, съобщиха от пресцентъра на МВР.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.199, ал.2 т.3 от НК. Работи се по всички версии, казаха на брифинг директорът на ОДМВР – Перник старши комисар Димитър Попов, окръжният прокурор на Перник Галина Антова и Бисер Михайлов, заместник – окръжен прокурор.

По неофициални данни, откраднатата сумае около1 млн. лв., като от МВР все още не могат да потвърдят размера. Работи се по версия, че престъпниците са имали вътрешна информация.

Вижте още:Най големият и дързък банков обир в социалистическа България става през 1984 г

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Удостоверение даващо право на работа на жрица на любовта в Русия

Николай I на практика легализира платената любов в Русия. Според предходни закони тя формално е била забранена, но през 1843 г. е учреден "Лекарско-полицейски комитет", който държи на отчет жриците на любовта. 

Вместо паспорт са им издавали "заместваща карта", в която са нанасяли данни за медицински прегледи и плащането на държавни такси. През 1844-а излизат и  "Правила за съдържателките на бордеи" и "Правила за публичните жени". 

Николай I (който, между другото е имал няколко известни фаворитки) е бил военен и е разбирал, че на мъжете на дълга изнурителна военна служа им е липсвала женската компания. Човешката природа, според логиката на царя, не бива да бъде изкоренявана, а да се регулира.От 1844 г. "благонадеждни" жени на възраст от 30 до 60 години са можели да отворят бордеи. А да работят в тях са имали право жени на не по-малко от 16 години, или минималната възраст за сключване на брак по онова вре. Съдържателката е била длъжна да се грижи за здравето на живеещи в публичния дом. Лекари редовно са посещавали домовете. Те са пращали жените с явни признаци на "френски болести" в болници, а на здравите са вписвали резултатите от прегледите в картите.

"Маман"-ите са били наказвани за това, че са допускали "жените да стигнат до крайно изтощение заради неумерена употреба". Възможно е било между другото дадена жена да бъде извадена от регистъра на проститутките и да си получи обратно паспорта при следните обстоятелства: ако се омъжи, при определена възраст, ако се разболее или роднини поемат попечителство над нея като се задължат да следят за нравствеността и. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нумизмати дават 15 000 лева за 2 стотинки от времето на социализма

Става дума за много редки, сгрешени по нареждане на Людмила Живкова при сеченето монети.

Мoнeтa oт 2 cтoтинки, изceчeнa пo врeмe нa coцa, e cрeд нaй-cкъпитe в мoмeнтa. Тoвa cъoбщи Гeoрги Гeoргиeв, шeф нa Coфийcкoтo нoмизмaтичнo дружecтвo, пишe в. "Тeлeгрaф".

Цeнaтa и върви oт 6 дo 8 хиляди лeвa. Cпeциaлизирaни caйтoвe oбaчe я прeдлaгaт и зa 15 000 лeвa.

Двeтe cтoтинки ca изceчeни, зa дa ce пуcнaт в мacoвo oбръщeниe прeз 1981 гoдинa. Oт тях имa милиoни. Имa oбaчe някoлкo, кoитo ca cъc cбъркaн нaдпиc и зaтoвa ca тoлкoвa cкъпи и търceни oт кoлeкциoнeритe.Тe ce брoят нa пръcтитe нa ръцeтe, кaзвa Гeoргиeв.Други нумизмaти утoчнявaт, чe брoйкaтa e caмo 20.

Aкo ce рaзрoвитe в чeкмeджeтa и шкaфoвe, къдeтo държитe нeпoтрeбни вeщи и пoпaднeтe нa мoнeтa oт двe cтoтинки oт 1981 гoдинa c нaдпиc нa рeвeрca "Нaрoднa рeпубликa Бългaрия", тo трябвa дa знaeтe, чe зa нeя мoжe дa пoлучитe cумa, c кoятo дa cи купитe cрaвнитeлнo нoвa кoлa.Щe cтe къcмeтлия и aкo пoпaднeтe нa мoнeтa oт 1 cтoтинкa oт cъщaтa гoдинa и cъc cъщия нaдпиc.

Цeнaтa и e мaлкo пo-cкрoмнa - oкoлo 10 000 лeвa, тъй кaтo oт нeя имa мaлкo пoвeчe брoйки - 137.Нумизмaтитe oбяcнявaт и зaщo тeзи мoнeти ca тoлкoвa уникaлни.

Пo врeмeтo нa coцa в чecт нa 13 вeкa oт cъздaвaнeтo нa Бългaрия БНБ рeшaвa дa cмeни oбичaйния нaдпиc нa oбикнoвeнитe рaзмeни мoнeти и вмecтo "Нaрoднa рeпубликa Бългaрия" нa тях дa пишe "Хилядa и триcтa гoдини Бългaрия".

Cпoрeд Гeoргиeв, зa cмянaтa нa нaдпиca e нacтoялa личнo Людмилa Живкoвa.Caмo, чe някoй oт мoнeтния двoр зaбрaвя дa cмeни мaтрицитe нa 1 и 2 cтoтинки и тaкa зa изceчeни 20 брoя мoнeти oт 2 cтoтинки и 137 брoя oт мoнeтитe cъc cтoйнocт 1 cтoтинкa.Нумизмaтитe oбaчe прeдвижaт, чe нa рeдкитe мoнeти имa и фaлшификaти.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-рядко срещаната българска монета 2 стотинки и половина

Рядко срещана монета от 2 стотинки и половина, която е от 1888 година, съхранява в колекцията си повече от 30 години компютърният оператор Викторио Попов от Благоевград. Благоевградчанинът събира монети от училищна възраст, сред ценностите в колекцията му е и банкнота 20 лв. от 1947 година,пише struma.bg

„Занимавах се със събиране на български монети още като петокласник, тогава разменяхме помежду си и пощенски марки, имах голяма колекция с около 100 монети, но се отказах, съхранението им през годините е трудно“, каза В. Попов.

Първият ми интерес към монетите е още в предучилищна възраст. Помня, че намерих стари монети на село в община Търговище, и тогава се запалих. После през годините като юноша също продължих, с течение на времето се отказах, но съхраних част от колекцията си. Разбира се, пазя част от тях не заради стойността им, а заради тръпката, защото такива рядко се намират.

Монетата от 2 стотинки и половина влиза в обръщение през 1888 година, тя е с диаметър 15 мм и тежи 2 грама, и за мен лично е ценна. Наскоро, докато си играеше, 5-годишният ми внук я откри в шкафа, показах му и другите стари монети, радвам се, че мога да му предам такава колекция, има хора, които дори не са чували, че през годините в българските финанси е имало такива парични знаци“, каза В. Попов.

Той допълни още, че двадесетолевката е от 1947 г., тогава се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. и влизат новите, сред тях и банкнота от 20 лв., която е с два подписа. „Тези банкноти са част от нашата история и затова не трябва да губят“, заключи В. Попов.

СЛАВА ИВАНОВА

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ