Великобритания нови правила

Документът с обем над 1500 страници спаси двете страни от ситуация, в която от 1 януари нямаше да има яснота за гражданите и бизнеса


Дни преди изтичането на периода, след който напусналата Европейския съюз Великобритания напълно ще се е откъснала от него, Лондон и Брюксел успяха да договорят отношенията си. Документът с обем над 1500 страници спаси двете страни от ситуация, в която от 1 януари нямаше да има яснота за гражданите и бизнеса от двете страни на Ламанша. Текстът предстои да се публикува, а и да получи одобрение от парламентите във Великобритания и ЕС. Междувременно лидерите в Лондон и Брюксел споделиха основните моменти от него, обобщени от „Ройтерс“, Би Би Си. 


Търговия и работни места От 1 януари няма да се въвеждат мита или квоти за търговия. 


Ще се увеличат проверките по границите – например с проверки за безопасност или митнически декларации. Това значи повече бюрокрация при транспорта на стоки между ЕС и Великобритания.


Няма да има възможност за автоматичен достъп на услуги от едната страна до пазара на другата, ще има промени в режима за обществени поръчки. Ще има промени и в условията за мобилен роуминг. Няма да се признават автоматично професионални квалификации като тези на докторите, медицинските сестри и архитектите. Остава обаче частично сътрудничеството в области като осигуряването и здравеопазването, за да могат работили на територията на другата страна граждани да запазят осигурителния си статус. 


Държавна помощ Европейският съюз искаше Великобритания да се придържа към общите правила на ЕС за нерегламентирана държавна помощ, но вместо това Обединеното кралство ще създаде собствен режим за субсидии и нова правителствена агенция ще преценява дали конкретен случай на помощ е изкривил пазара. Стандарти Брюксел и Лондон договориха трудови и екологични стандарти, към които ще се придържат, но ЕС не успя да наложи идеята си за едностранно налагане на мита при разминаване между стандартите. 


Пътувания На британците ще са нужни визи, ако в рамките на 180-дневен период прекарат над 90 на територията на блока, и обратно (но в другите случаи няма да се необходими визи). Увеличават се граничните проверки за влизащи в ЕС британци, а гражданите на ЕС няма да могат да влизат във Великобритания с биометрични паспорти. - Реклама - Няма да са валидни и европейските паспорти за домашни любимци – издаваните от ветеринар документи с официална информация за здравното състояние на животните. Целта на тези паспорти бе да се улесни пътуването между държави в ЕС и Великобритания (и затова схемата бе създадена преди 20 години), а днес се признават и в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. 


Риболов 


Великобритания вече сама може да взима решения за достъпа до водите си. Поне 5 години и половина обаче ще е възможен риболовът във водите и от страна на ЕС, стига една четвърт от улова да се „връща“ бри британски съдове. След периода от малко над десетилетие и половина Великобритания и ЕС ще трябва да предоговарят редовно достъпа си. Съдилища и сигурност Великобритания вече няма да е задължена да изпълнява решения на Съда на Европейския съюз. Приключва достъпът до бази данни на служби за сигурност, но такъв може да бъде получен при конкретна зададена молба. Великобритания няма да е част от Европол, но (подобно на САЩ) ще има представителство в централата на европейската агенция. За Великобритания няма да е в сила Европейската заповед за арест. 


Образование 


Великобритания спира да е част от програмата „Еразъм“ за студентски обмен. Лондон ще има собствена схема – „Алън Тюринг“ – която според премиера Борис Джонсън ще включва сътрудничество с „най-добрите университети в света“. В последната версия на програмата, Еразъм+, британските студенти на годишна основа бяха около 15 хил. от всички приблизително 200 хил. участници. За Лондон обаче програмата носи финансова загуба заради огромния брой европейски студенти, идващи във Великобритания. Великобритания остава част от програмата „Коперник“ и от Евратом. Осем години Великобритания ще е асоцииран член на програмата „Хоризонт“ на ЕС за научни изследвания./Блиц/


СОЦ автомобили

В края на 70-те и през 80-те можеше вече да се говори за известно автомобилно разнообразие по нашите пътища. Естествено, най-харесвана беше руската марка „Жигули“, но за нея се чакаше най-много. И то след като си направил първоначална вноска от 1500 лв. Даваше се съответен номер и след 7-8 години получаваш съобщение за закупуване. И аз чаках 8 години за жигули.


Немалко бяха и колите Москвич, които се славеха, че са най-здрави и непретенциозни. „Волга“ беше ведомствена кола, имаше много малко частни автомобили с тази марка. Руското чудо беше „Запорожец“, а източногерманското – Трабант. И днес е трудно да се определи коя от двете конструкции със своите решения е по-шокираща от техническа гледна точка.


В края на 60-те се появи и полската „Варшава“, доста тромава и не особено изящна, изпълнена най-често в сива цветова гама. Повече интерес имаше през 80-те към полските модификации на „Фиат“ или сръбския вариант „Застава-Юго“. Немците правеха и друг двутактов модел „Вартбург“. На пазара и по пътищата се срещаха и няколко последователни модификации на чешкия модел „Шкода“ с двигател, разположен в задната част на автомобила. За краткото време, в което се произвеждаха коли у нас по лиценз на „Рено“ с марките „Булгаррено“ и „Булгаррено Алпин“, те не успяха да наводнят пазара, но отделни автомобили се търкаляха доста години по българските шосета. Естествено, имаше и западни автомобили на българи, работили в чужбина и успели да си ги внесат оттам. В началото на 60-те години в една пресечка на ул. „Иван-Асен II“ – „Светослав Тертер“, беше паркиран един бежов американски „Понтиак“ с кожен салон, който беше софийска атракция. Негов собственик беше бивш служител в българското посолство в САЩ.

Тодор Тодоров, София



Това е в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институ в София. В първия си програмен ден Българската телевизия излъчва пряко церемонията по награждаване на участниците в изграждането на телевизионната кула в София, празничен концерт и художествен филм.


Но първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на седмоноемврийската манифестация от площад "9 септември" (днес "Александър Батенберг"). С думите на говорителя в 9.45 ч.: "Внимание, излъчваме в ефир", се поставя началото на професионалната телевизия в България. Парадът е заснет от 3 камери, разположени на балкона на Националната художествена галерия, на Мавзолея на Георги Димитров и на ъгъла на улиците "Васил Левски" и "Цар Освободител". Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов и Лидия Ишимбаева. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата Канал 1 на Българската национална телевизия в София.


Предавания през 1950-те години


Телевизионен център на МЕИ, София

предава от 1953 г. до 1960 г., 2 пъти седмично (вторник и събота)

предавател на площад Васил Левски в София

честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал – образ на 59,25 мегахерца, звук на 65,75 мегахерца

мощност: образ – 150 вата, звук – 30 вата

Излъчване на френската фирма CSF, Пловдив

излъчва през септември-октомври 1958 г.

предавател на кулата на Пловдивския мострен панаир

мощност 50 вата

Българска национална телевизия, София

излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г.

предавател на телевизионната кула в София

честоти на излъчване: 7-и ТВ канал – образ на 183,25 мегахерца, звук на 189,75 мегахерца

мощност: образ – 500 вата, звук – 250 вата


Култови цитати от старите български филми

Днес сме ви подбрали 30 от  най-култовите и остроумни цитати от старите ленти, които със сигурност ще ви накарат да се усмихнете и да си кажете наум : ''Ееех, какви филми се правеха навремето...''


Прочетете тези 30 цитата и почувствайте топлата вълна на носталгията по старите времена...

Ако се сетите други,добавете ги като коментар.

1.

- Риба, ама цаца... 

- Цаца, ама риба! (“Кит”, 1970)

2.

- Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря.Ама е по- скъпо.“ (“Таралежите се раждат без бодли”, 1971)

3.

- Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (“Мoмчето си отива”, 1972)

4.

- А какво е командировка?

- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (“С деца на море, 1972 г.)

5.

-Турското ни кафе е виетнамско (Селянинът с колелото, 1974)

6.

-Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)

7.

-Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)

8.

-Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.(Мъжки времена, 1977)

9.

-Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)

10.

-Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)

11.

-Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982г.)

12.

-Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)

13.

-Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)

14.

- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)

15.

-Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)

16.

-Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.(Дами канят, 1980)

17.

- Ама и между софиянците имало големи серсеми.

- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора - На море, 1982)

18.

-Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)

19.

-Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)

20.

-Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)

21.

-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)

22.

-Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)

23.

-Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)

24.

- Това какво е?

- Куче. Куче-касичка. 

- Куче? Старомодно… 

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка. 

- Това куче защо е зелено? 

- Това е крокодилче! 

- Така ли? Защо не пише? 

- Заяжда. От влагата… 

- Лошо! Лошо, другарю… 

- Седларов. 

- Лошо, Седларов, лошо!"Опасен чар", (1984)

25.

-То от кино не се забременява!"Вчера", (1988)

26.

-Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)

27.

-Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!Вчера (1988)

28.

-Не съм казвал, но пак повтарям. Вчера (1988)

29.

-Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!Вчера (1988)

30.

-Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)




Отивам аз в сладкарницата на Кафето (Западен парк, София) и имам само 10 стотинки. Взимам една боза от  6 стотинки, пия я жадно и си викам: 

"Лелеееее, толкова много искам още една, обаче имам само 4 стотинки..." И както допивам оная тежка халба(или тогава ми се е струвала тежка), усещам с последната глътка и нещо, което в последния момент успявам да не преглътна и познайте какво беше?!? Две стотинки, които явно продавачката беше изпуснала в чашата! 


Такава радост беше, не можете да си представите! С най-щастливата детска физиономия отидох и си взех още една боза от 6 стотинки.

Поплурни лакомства в сладкраниците от нашето детство бяха,бонбони- Снежанка, Виолетки, Детска радост, Ролки, шоколад Крава-голям и малък, дъвки-Идеал, сладолед - Ескимо, марципани, Родопчета, Карамел Му, плодово мляко , 1 вафла- 5 стотинки и разнообразните натурални нектари. 


С 50 стотинки може да отидеш на кино и да ти останат и за нещо сладичко.Спомени от едно безвъзвратно отминало време-време, което никога няма да се върне.

А вие имате ли незабравими спомени от вашето детство? Ще се радваме да ги споделите в полето за коментар или на посочената електронна поща.

Петя Петкова,София


Спомени от СОЦА

Като ученик печелех валута от чужденците в хотел „Верея”, купувах дефицитни вносни цигари,дънки и маратонки от кореком и виетнамски работници и ги продвах на тройни цени в лева.

И до ден днешен не мога да разбера как ме бяха разкрили. Беше 1985 г. Класният ме привика и ми подаде бележка. Видях я и изтръпнах – викат ме в Детска педагогическа стая. Бях едва 8. клас. Обля ме студена пот, изпаднах в паника, не го очаквах. Трябваше да отида при инспектор Вълчев в районната педагогическа стая. Причината за вълненията ми беше проста – имаше за какво да се притеснявам.


Живеех точно на центъра, до големия хотел „Верея“ в Стара Загора. Със съседчетата дебнехме новопристигналите чужденци, носехме им куфарите, помагахме им в магазина. Често печелехме по някой долар, който за онези години беше безценен. Аз бях най-хитрият, бях се договорил с магазинера на валутния магазин в хотела да ми продава дефицитните цигари, шоколади или аудиокасети, а навън ги продавах на двойни и тройни цени. Мои бяха гаджетата от квартала, пушех най-хубавите цигари и носех маратонки, за които всички ми завиждаха. По законите от онези години това се водеше валутно престъпление и това ясно го проумявах. Може и да не е за това, но кой знае за какво друго.


Както ми каза другарят Шопов, класният, шляпайки ме зад врата на изпращане: „Там случайно и без нищо не викат…“

Верея-Стара Загора 


Влязох в Детската педагогическа стая с пресъхнала уста и едва казах добър ден на другаря Вълчев, който беше на около 50.

Пушеше в кабинета, беше задимено.

– Не пушим тук като твоите цигари, моето момче. Нямаме пари да си ги купим, пък и с долари не се занимаваме. Ти занимаваш ли се?

След този въпрос се залепих на стола и клюмнах. Мълчах, какво да му кажа.

– Слушай, имам момче, малко по-голямо от теб. Ако него го бяха хванали в твоите далавери, отиваше право в ТВУ. Ти си по-малък и не сме те хванали с пари или с чужди вещи, но ако се постараем, пътят ти към Бойчиновци е отворен.

Още повече се свих в стола. Той се доближи до мен и ми удари такъв шамар, че паднах на земята. Помогна ми да се изправя и ми подаде още една чаша вода да пия и да се измия, че от очите ми бяха текнали сълзи.

– Отивай си и гледай да не се виждаме втори път.


Осъзнавах, че се бях разминал с огромната опасност да напусна дома си и да отида в страшното възпитателно училище в Бойчиновци, за което се носеха легенди.

Сега ще си кажете - ето, стана човек и отличник, след като му дадоха урок. Няколко седмици си траех, но после започна лятото, мина ми притеснението и пак се върнах в стария занаят – носим куфари, правим се на маймуни, данке, долар, данке, марка. Просто не се правех на толкова велик пред келешите от махалата, което явно ми спаси главата. Но и годините бяха такива, че промените се случваха всеки ден, времето изведнъж стана различно.


Инспектор Вълчев повече не го видях, бяха го преместили на друга работа. Съвсем случайно, около 2005 г., един посивял старец ми подвикна от една скамейка:

– Още ли ги пушиш тези хубавите цигари?

Другарят Вълчев. Седнах до него, извадих и запалихме. Като стари приятели, които не са се виждали с години.

– Другарю Вълчев, мина много време от онези години, кой ме издаде, ще ми кажете ли?

Той се позасмя и сериозно ми отговори.

– Моето момче, не са минали толкова много години, човек най-много от приятели страда, нали. Но не бива да ги губи за глупости.


Т.Тенев,Стара Загора



Големият български актьор Вельо Горанов е починал навръх Коледа, съобщават негови близки.  Той ще остане в историята на българския театър, като един от най-въздействащите мимове у нас, добил световна популярност,съобщи onovini.eu


„На най-великият християнски празник, към небесната сцена отлетя още един велик талант – Вельо Горанов – най-добрият МИМ в света, уникален актьор, прекрасен приятел и огромен ЧОВЕК!


Той запали в мен този нестихващ огън на театъра, от него се научих на самодисциплина, от него разбрах, че няма невъзможни неща, от него научих, че без думи, можеш да кажеш много, като в уникалният му и незабравим спектакъл „Един мим разказва“! Нека вечно неспокойният ти дух лети на воля и твоята звезда да свети вечно, бате Вельо!


 

Сбогом! Обичам те!“, пише Джими Диян Павлов.


Коледа през соца

Коледата се свързваше с „гътване“ на прасето, печене на сочни пържоли на трапа,приготвянето на пържунки,бахур и задължителното свинско с кисело зеле готвено на огън в двора на село.Такава бе коледата по моите спомени през далчната 1983 година.


На Балканите празнуването на Коледа и Нова година се върти главно около трапезата и повечето традиции и обичаи са свързани с храната. Вярва се, че Новата година трябва да се посрещне с пълен хладилник, да има пари във всяко портмоне в къщата, за да са пълни цяла година. Да се платят всички сметки преди празника, за да се влезе в новата година без грижи и борчове.А имаше време, когато нямаше Коледа …


Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации