Тодор Славков е известен с проруските си убеждения и той ги е демонстрирал неведнъж. Направи го и сега, когато ситуацията в държавата започва да ескалира все повече, съобщи 365 Новини!
Внукът на покойния от 22 години Тодор Живков – Тодор Славков, продължава да изповядва идеологията на дядо си.
„Никакви протести няма да успеят, докато сме в геополитическата орбита на Запада. Западните управници само привидно критикуват нашите, че са корумпирани, но продължават да работят с тях. Ако Западът имаше интерес нещата в България да се променят към по-добро, отдавна щяхме да имаме европейски доходи и пенсии, а не само цени“, споделя Тодор Славков в интервю за столичен вестник.
Той стига и по-далеч в размислите си, като счита Русия за единственото спасение на народа ни.
„Докато руснаците не преминат Дунава, нищо в България няма да се промени. Може да не се харесва това на много хора, но тази е истината и историята го доказва. Това е нашата карма, големите промени идват винаги чрез Русия“, казва още Тодор Живковият внук.
Според него, единственият вариант за нещо по-добро у нас е свързан с Русия и България трябва да се преориентира на Изток.
„Сами не можем да се „откачим“ от Запада и не заради друго, а защото историята показва, че сред нас винаги има предатели. Затова ни е нужна подкрепа от Русия.“, смята синът на Батето.„Без Русия днес щяхме да носим чалми и фереджета, добре е да се припомня това“, споделя още Славков.
Тодор Славков е симпатизант на БСП, но там нещата също се преориентираха към Запада и се говори постоянно за европейския облик на България. Затова Славков предпочита да стои встрани от всичко това.
Очевидно той не смята, че протестите биха имали някакъв успех, тъй като истинската промяна трябва да дойде с излизането от ЕС и НАТО.
Затова и Славков не се е появявал на протестите, за да скандира „мутри вън“.
На 28 декември 1974 година, в съботния брой на най-големия български ежедневник „Работническо дело“ е публикувано следното съобщение на Главната прокуратура:
На 25 декември 1974 г. в 20,45 часа в Студентските общежития – Дървеница, е извършено убийство на 6 студенти и 10 са ранени. Между пострадалите 1 убит и 3 ранени са чуждестранни студенти.
Близките на пострадалите са уведомени.
Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 година, ученик в 11 клас, е извършил убийствата на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката. (БТА)
Съобщението е сбутано на вътрешната страница, за да не бие на очи. В страната вече се носят слухове за кървавата баня, станала в сряда вечерта в София – че престъплението е на етническа основа, тъй като има убити чужденци.
След касапницата в коридора на общежитието остават 6 трупа, недоубитите умират по-късно в „Пирогов“.Тогавашният студент по българска филология Исмет Север успява да обезоръжи килъра с риск за живота си.Наръган с нож, бере душа в болницата, Тодор Живков лично нарежда да му изпишат от Америка най-скъпия и модерен антибиотик
Навръх Коледа 1974 г. 17-годишният Бранимир Дончев, и приятелите му отишли на кино и гледали нашумелия по това време филм “Кръстникът”. След прожекцията момчето започнало да се държи странно и възбудено, да се оглежда и да обяснява, че трябва незабавно и по “заобиколни пътища” да се прибере у дома, понеже някой го следял. Вкъщи Бранко грабнал оставения без надзор пистолет “Валтер” на баща си Дончо Дончев, зам.-генерален директор на ДСО “Стара планина”. Както и една остра финска кама от богатата “хладна колекция” на родителя си. Обзет от ревност, тръгнал да издирва братовчедка си, в която бил влюбен, в общежитието й в Студентския град. Нахълтва в бл.1 стая 519, където виетнамският студент Ву Нон Суан празнува рождения си ден. Негови гости са сънародничката му Хун Тхай Лан и българският им колега Стефан. Превъртелият младеж ги нарича “жълти муцуни” и заповядва на рожденика да изпие на екс чашата си. След което започва да стреля по тях. По стълбите Бранимир открива огън и по други студенти, като оставя след себе си локви кръв и трупове. Кървавата жътва приключва с екзекуцията на бременната в осмия месец Елена. Миг преди това е гръмнат от упор и съпругът й Стоян, който се опитал да я защити с голи ръце.
Равносметката е смразяваща:
Шест трупа, двама смъртно ранени, които умират след това в болницата, и още осем простреляни и посечени от “финката” на масовия убиец. Трагедията е толкова ужасяваща, че на 28.12.1974 г. в-к „Работническо дело“ е принуден да излезе с информация по случая в една от вътрешните си страници.
Българските власти се опасяват от протести от страна на чуждите посолства, както и от настроенията сред нашите студенти, които се готвели да организират протести с искания за смъртното наказание на убиеца. Затова ЦК на БКП пръв поема разследването на инцидента, а ДС го довършва в максимална секретност.
Първият следовател на 17-годишния килър е Богдан Карайотов. Заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза гласи, че Бранимир не трябва да носи наказателна отговорност за зловещото деяние, тъй като бил шизофреник. Касаело се за наследствена психическа обремененост, тъй като майка му била циклофреничка и по време на поредния пристъп се обесила на балкона с въжето за пране. Така и не се стига до истинските мотиви за чудовищното престъпление. Пред прокурора по делото Георги Бончев Бранко излага извратените си критерии за подбора на жертвите – те били… фрицове, които той ликвидирал, след като ги разпознавал по сините очи. На 7 февруари 1975г. убиецът е конвоиран към лудницата в Ловеч. Край Ботевград арестантският автомобил отбива в черен път и спира до урва, заобиколена от малка горичка. Идеално място за бягство. Според официалната версия точно това се опитал да направи Бранимир, след като поискал да отиде по малка нужда. И естествено е покосен от милиционерските куршуми. “Дали е така, не мога да кажа”, коментира финала на първото голямо дело в практиката си топследователят Богдан Карайотов.
Досие на извършителя:
Убиецът Бранимир Дончев Делчев е ученик в столичната 8-ма гимназия. Малко преди кървавия екшън, той бил на кино със свои приятели. Гледали нашумелия тогава филм „Кръстникът“. Явно повлиян от него, изпаднал в параноя. Когато се прибирал, му се струвало, че го следят. Вкъщи се скрил под леглото. По данни на следствието Бранко бил влюбен в своята братовчедка – студентка от провинцията, която живеела в Студентски град. Тя обаче не отговаряла на чувствата му.
Оръдието на зловещото престъпление е пистолет „Валтер“, притежание на баща му, заместник-директор на външнотърговското обединение „Стара планина“. Жертвите пък е доубивал с кама „финка“.
Кръстника, както го нарече градският фолклор преди 40 години, носи лудостта в гените си. Майка му е циклофреничка. Обесва се три години преди касапницата в Студентски град с въже, взето назаем от съседка.
В нощта след масовото убийство апартаментът на столичната улица „Граф Игнатиев“, където Бранко живее със семейството си, е претарашен. Братът на Бранимир и сестра му са изследвани незабавно от психиатри. После ги интернират в Пещера. Бащата Дончо Делчев е арестуван и осъден на 4 години затвор за небрежно съхраняване на оръжие. Излежава цялото наказание. Обвиняват го, че създава деца, без да предвиди психическото заболяване на жена си. С валутата, спечелена от работата в Африка, до края на живота си изплаща огромната кръвнина.
Още по-трагична е съдбата на Делян Делчев. Като близнак на Бранко той е следен под лупа до самата си смърт. За неговия край сестра му Тотка си спомня: „През 1988 г. Делян беше в кюстендилски санаториум. Казаха ни, че е паднал от някаква тераса. Как точно е паднал, така и не се разбра.“ И досега не се знае дали е ликвидиран по заповед, дали става жертва на вендета, или се самоубива.
Малцина знаят, че студентът, който спасява няколко човешки живота и в крайна сметка обезврежда превъртелия килър, се казва Исмет Север, български турчин от Исперихския край. Тогава той е бил здрав физически младеж, футболист, обожаващ Гунди, и студент по българска филология в СУ. Ето какво казва той за онази черна Коледа преди 39 години.
“Тогава живеех в първи блок в “Дървеница”. Една декемврийска вечер, оживлението по повод празника беше видимо. Заехме места пред телевизора в клуба, за да гледаме поредния епизод от нашумелия сериал “17 мига от пролетта”. Точно когато звучеше прочутата мелодия от филма, в коридора чухме изстрели. Аз не ги оприличих на изстрели. Някакъв удар, силен шум. Защото изстрели по онова време бяха нещо немислимо. Повториха се. Бях близо до вратата и единствен излязох от клуба, защото инстинктивно усетих, че става нещо лошо.
В момента, в който излязох, видях един от нашите студенти с окървавено рамо. Държи се за рамото и тича по стълбите надолу. Вцепених се. Защото картината беше много тежка. По стълбите бягащите слязоха на първия етаж. Клубът ни беше на втория. Проехтя още един изстрел долу. Аз исках да разбера какво става и да помогна. Когато слязох на първия етаж, видях, че те бягат по левия коридор – този с пистолета гони другия. А той се опитва да влезе в една от стаите, но всички стаи са заключени. В дъното на коридора една от стаите се отвори и един колега извика: ”Ела тука”, на този, който бягаше. Той влезе в стаята, а този с пистолета го последва.
Чуха се три изстрела.
И понеже бягах по коридора, той навярно е чул стъпките ми – след изстрелите изскочи и застанахме очи в очи пред вратата. Със силен замах извади дясната си ръка иззад гърба. Видях, че блесна пистолет. Тогава спортувах много активно и с вродена реакция скочих и хванах пистолета. За съжаление точно в този момент той вече беше дръпнал спусъка.
Явно съм успял да отклоня ръката му със сантиметри. Куршумът вместо в гърдите попада в ябълката на крака ми. Но все пак успях да хвана пистолета. И го държа далече от мен. Не знаех, че в другата ръка имал нож. Докато аз съм наведен и държа пистолета, той с ножа три пъти ми намушква гърба. В този момент колегите виждат, идват и го отблъскват от мен. Видях, че са го прилепили на стената и му държат ръцете. Но той под въздействие на шока, а и беше много силен младеж, се съпротивляваше. Реших да стана да помогна. Направих крачка и в този миг една болка се заби буквално в мозъка ми. На панталона ми имаше дупка като изгорено от цигара. И голямо петно кръв. Погледнах към лампите на тавана. Те почнаха да се люлеят. Посегнах към гърба си. Погледнах ръката си – цялата в кръв. Паднах. Подробностите след това вече ги зная от колегите. Суматохата е била голяма, защото телата, които изнасяли пред блока – 9 убити и 16 ранени – тази кървава картина за младите хора е била цяла трагедия.
В “Пирогов” били шокирани. Целият коридор се изпълнил с млади тела. Заради прободните рани, които съм имал в гръдния кош, той се напълва с кръв. Пулсът и дишането спират. Затова и при първия преглед ме слагат при умрелите.
Много тежка операция ми направиха. Не изваждат куршума от бедрото ми, защото той заседнал между вената и нерва и това можело да доведе до ампутация. Досега той си е там. С него имам проблеми по летищата, уредите пищят, та всеки път трябва да обяснявам защо.
В течение на два месеца имаше сериозно усложнение на състоянието ми. Беше ми направена торакотомия – отваряне на гръдния кош. Започнал процес на инфекция, на гноене. Всекидневно се правели съвещания на най-високо равнище. След години тогавашният ректор на Софийския университет ми разказа тези подробности. Седели в стаята на политбюро – другарят Живков, тогавашният министър на образованието, давали информация на Тодор Живков за състоянието ми. Обяснили му, че има усложнения, които тревожат медицинските кръгове. Евентуално би могло да се ползва едно ново тогава лекарство, но те го нямали. Тодор Живков вдига телефона и казва: “Свържете ме с посланика ни в Америка!” И нарежда антибиотикът да бъде купен и за 24 часа да бъде изпратен в България. Казвали са ми, че по тогавашни цени един пакет струвал много долари, но те били заплатени. Посланикът изпраща лекарството. По такъв начин за мен човекът Живков е този, който може би ми спасява живота”, завършва изповедта си оцелелият по чудо Исмет Север.
След като прескача трапа, Исмет отново тръгва на лекции. Куцука на патерици. Докато е по болници, пропуска 2 години от следването. Въпреки това с много упоритост успява да навакса. През 1977г. се дипломира, получава като награда за проявената храброст златен часовник.
Тогава е подписана Изселническата спогодба между България и Турция. Редовите хора обаче не получават никаква информация. В един момент на Север и неговите сънародници им казват, че са включени в спогодбата, връчват им се задгранични паспорти и в рамките на един месец трябва да се изселят.
В Истанбул младият филолог записва второ висше. Насочва се към строителния бранш. Избират го за шеф на Българската изселническа организация в Турция. По време на протестните демонстрации в Истанбул срещу “възродителния процес” гори портрета на своя “спасител” Тодор Живков. “За мен обаче човекът Живков е едно, а политикът Живков е съвсем друго”, уточнява човекът, обезвредил най-масовия килър в новата българска история.
Заради касапницата в Студентски град властите ограничили прожекциите на филма „Кръстникът“ по кината. Най-кървавите сцени от хита на Копола били цензурирани по-това време.
С Балканче тръгнах от Мездра и минах през Роман, Ловеч, Габрово, Шипка, Казанлък, Петолъчката, Карнобат и Бургас. Почивах 14 дена в Лозенец и после Лозенец, Бургас, Казанлък, Сопот, Араба конак, Ботевград, Мездра, към морето пътувах 3 дни, обратно се върнах за 13 часа!
Тези красиви изживявания няма да ги забравя никога, това се случи през 1986 година, тогава бях на 23 години, безкрайно съжалявам че скоро го продадох, ако си намеря друго ще го купя, жалко че няма да е това с което ходих до морето.
Любопитно за родното балканче:
Мотопедите „Балкан“ МК50 и лекият мотоциклет „Балкан“ М75 са оригинални български конструкции, при създаването на които са използвани натрупаният опит и достиженията в тази област на световни производители на мотопеди и мотоциклети.
Те са производство на Обединени заводи „Балкан“ в Ловеч, където се произвеждат също и мотоциклети „Балкан“ 250 cm?. За производството на мотопедите е приложена схемата за производствено коопериране с други заводи, като двигателите се правят в завод „Средец“ в София до 1974 г., а след това в Завода за бензинови двигатели в Пловдив. Произвеждани са от 1958 до 1975 г.
Модификации:
Балкан“ МК50ПМ – двигател с мощност 2,2 кс с педали и гумени пръстени на предното окачване.
„Балкан“ МК50МП2 – използван е същша двигател, но с телескопична предна вилка.
„Балкан“ МК50МПС – с двигател 2,2 кс, но с манивела за първоначално пускане на двигателя.
„Балкан“ МК50МПМ – с нов двигател с мощност 3,3 кс и тръбна рамка.
„Балкан“ МК50-3 с двигател 3,3 кс, с кикстартер, тръбна конструкция на рамата, кутия за филтъра и инструментите.
Мотопедите, произвеждани в гр. Ловеч, са предназначени да транспортират един или двама души с тегло до 150 кг и със скорост значително по-висока от тази постигана с велосипед. Поради наличието на скоростна кутия, мотопедът може да изкачва наклони, да се движи по пътища с всякакви настилки, каменисти терени или такива без път. При създаването му в конструкцията са заложени да се удовлетворяват противоречиви изисквания като висока експлоатационна сигурност, висока якост при ниско тегло, добра маневреност и управляемост при различна скорост на движение, надеждни спирачки, устойчивост и комфорт за пътуващите при достатъчно мощен за експлоатационните условия двигател, но с нисък разход на гориво.
Виена по това време на годината обикновено ухае на греяно вино и коледни сладки и събира многобройни туристи, но този път е необичайно притихнала.
Австрийската столица посрещна една много различна Коледа. Един от най-празничните градове на Европа остана пуст, без типичното оживление. Очертава се и такава Нова година, тъй като Австрия влиза в третата си и най-строга блокада - затворени ресторанти, магазини, хотели. Ще работят само магазините за хранителни стоки и първа необходимост, аптеките, бензиностанциите, пощите и банките.
От 18 до 24 януари австрийците ще могат да посещават магазините само след отрицателен тест за коронавирус или с маска с висока защита. Поради тази причина държавата организира масово тестване на населението на 16, 17 и 18 януари. За целта се отварят специални пунктове в цялата страна.
Правилата, които влизат в сила от 27 декември, включват и забрана да се събираме с повече от един член на друго домакинство в затворено пространство.
Отговори на най-често задаваните въпроси относно разработването на ваксина срещу коронавирус
Ваксината срещу COVID-19 ще бъде ключов инструмент за подпомагане на овладяването на пандемията, когато се комбинира с ефективно тестване и съществуващите превантивни мерки. Експерти по цял свят работят усилено, за да ускорят разработването и производството на безопасна и ефективна ваксина.
Заплахата от COVID-19 за децата е огромна и се простира далеч отвъд прякото физическо влияние на болестта. Докато ограниченията и блокадите продължават или се налагат отново, достъпът на децата до основни здравни услуги може да бъде сериозно засегнат. Намаляването на нивата на рутинното медицинско покритие в резултат на това и задаващата се рецесия застрашават здравето и бъдещето на цяло поколение деца. По-долу са дадени отговори на някои от най-често задаваните въпроси, които родителите може да имат относно евентуалната ваксина срещу COVID-19.
Кога ще има готова ваксина срещу COVID-19?
Разработването на безопасна и ефективна ваксина отнема време. В момента има над 200 кандидати за ваксина в процес на разработка, като много от тях са включени в клинични изпитвания. Редица от тези кандидати за ваксина са в клинични изпитвания от фаза III – последната стъпка преди одобряването на ваксината. Предвид ускорените срокове, с които работят глобалните заинтересовани страни, очакваме клиничните изпитвания за някои ваксини да приключат и ваксините да бъдат одобрени за употреба през 2021 г.
Но е важно да помним, че пътят от разработването на една ваксина до нейното одобрение, производството ? и мащабното ? приложение е дълъг. След като ваксината получи необходимото одобрение, ще бъде изключително важно тя да стане достъпна своевременно и справедливо, за да достигне до онези, които се нуждаят най-много от нея. Тук се включват УНИЦЕФ и неговите партньори.
УНИЦЕФ ще използва уникалния си опит като най-големият самостоятелен купувач на ваксини в света, като си сътрудничи с Оборотния фонд на ПАЗО и Световния механизъм за достъп до ваксини срещу COVID-19 (COVAX) в начинание, което може да се окаже най-голямата и бърза поръчка за снабдяване и доставка на ваксини в света.
Как се разработва ваксината срещу COVID-19?
Ваксините действат като имитират инфекциозен агент – вируси, бактерии или други микроорганизми, които могат да причинят заболяване. По този начин имунната ни система се „учи“ да реагира бързо и ефективно срещу него.
Традиционно ваксините постигат това, като въвеждат отслабена форма на инфекциозния агент, което позволява на имунната ни система да си изгради памет за него. По този начин имунната ни система може бързо да го разпознае и да го пребори, преди той да ни разболее. Така са проектирани някои от настоящите кандидати за ваксина срещу COVID-19.
Други потенциални ваксини, които се разработват, използват и нови подходи – т.нар. РНК и ДНК ваксини. Вместо да въвеждат антигени (вещество, което кара имунната ви система да произвежда антитела), РНК и ДНК ваксините дават на тялото ни необходимия генетичен код, за да позволи на имунната ни система да произведе самия антиген. За повече информация относно разработването на ваксините срещу COVID-19, моля, посетете СЗО и коалицията CEPI.
Ще бъде ли безопасна ваксината срещу коронавирус?
Във всяка държава има регулаторни органи, които следят за безопасността и ефикасността на ваксините, преди те да бъдат пуснати в масова употреба. В световен мащаб СЗО координира редица независими технически органи, които правят преглед на безопасността на ваксините преди и дори след тяхното въвеждане. Ваксините, които са одобрени за употреба от СЗО, са преминали през строги тестове и клинични изпитвания, които доказват, че те са безопасни и ефективни за контрол на болестите. Макар че ваксините срещу COVID-19 се разработват възможно най-бързо, те могат да получат необходимите регулаторни одобрения само ако отговарят на строги стандарти за безопасност и ефикасност.
Какво е COVAX?
Рамката за ускорен достъп до инструменти за борба срещу COVID-19, или ACT-ускорител, (Access to COVID-19 Tools Accelerator) е глобално сътрудничество за ускоряване на разработването, производството и справедливия достъп до тестове, лечения и ваксини за COVID-19. COVAX, стълбът за ваксини на ACT-ускорителя, цели да се ускори разработването и производството на ваксини срещу COVID-19 и да се гарантира справедлив и равен достъп за всички държави по света.
Ролята на механизма COVAX е постоянно да наблюдава разработването на ваксините срещу COVID-19, за да определи най-подходящите кандидати за ваксина. Механизмът работи заедно с производителите, за да ги стимулира да разширят производствения си капацитет преди ваксините да получат регулаторно одобрение.
Това се прави, защото производителите обикновено не са склонни да рискуват да вложат значителните инвестиции, необходими за увеличаване на производствените мощности на ваксините, докато не получат одобрение за ваксината. Но в контекста на настоящата пандемия това би довело до закъснения и недостиг на ваксини, след като ваксините бъдат лицензирани.
Кога ще има ваксина срещу COVID-19 в моята страна?
След като някой от настоящите кандидати за ваксина срещу COVID-19 премине успешно клиничните изпитвания, след като се докаже, че е безопасен и ефективен, и получи регулаторно одобрение, наличните дози ще бъдат разпределени във всички държави, участващи в механизма COVAX, като се използва стандартизирана формула за разпределение, съобразена с размера на населението им.
Огромното търсене в глобален мащаб ще означава, че не всеки ще може да получи ваксината по едно и също време. Създаването на достатъчно дози от нея за всички по света ще отнеме месеци – или дори години.
Първият приоритет ще бъде осигуряването на ваксини за работещите в здравна и социална среда, за да се ограничи влиянието на COVID-19 върху функционирането на здравната и социалната система. Следващата част от ваксините ще позволи на участващите държави да ваксинират високорисковите групи, включително възрастните хора и хората със заболявания, които ги излагат на по-голям риск от сериозно протичане на заболяването и смърт след заразяване с COVID-19. Бройките за всеки етап ще варират в зависимост от държавата, затова препоръчваме да следите последните новини и указания на здравното министерство във вашата държава.
Кой ще има достъп до ваксината срещу коронавирус?
Целта в момента е да се осигурят 2 милиарда дози от ваксината по плана COVAX до края на 2021 г. Това трябва да са достатъчно дози за защита на здравните и социалните работници, както и на хората с най-висок риск от сериозно протичане на заболяването или смърт в повечето държави по света. Това ще бъде огромно постижение, но вероятно през първите няколко години няма да има достатъчно дози за по-широко приложение. Това означава, че ще бъде важно да продължавате да спазвате другите предпазни мерки, за да предпазите себе си, семейството си и общността си, включително да спазвате физическо дистанциране, редовно да си миете ръцете и да носите маска.
Трябва ли детето ми да получи ваксина срещу COVID-19?
Съгласно плана COVAX първоначалните дози от ваксината, които ще се изпращат по държави, ще са предназначени за здравни работници, социални работници и хора с висок риск от тежко протичане на заболяването, например възрастни хора или хора със съпътстващи заболявания, и е малко вероятно да бъдат поставяни на деца. Тези популации са с приоритет, за да се подпомогне намаляването на заболеваемостта от COVID-19 и защитата на здравните системи, които обслужват всички ни. Указанията и наличността може да се обновяват с нарастването на знанията ни, така че е добра идея да проверявате отново надеждни източници като СЗО, както и вашето местно министерство на здравеопазването.Важно е обаче да се уверите, че детето ви продължава да получава рутинните детски ваксинации. Прочетете как да направите това по безопасен начин.
Как мога да защитя семейството си до появата на ваксина срещу COVID-19?
Ето някои предпазни мерки, които вие и семейството ви може да предприемете, за да избегнете заразяване:
Мийте си ръцете редовно със сапун и вода или дезинфектант за ръце на спиртна основа
Спазвайте поне 1 метър разстояние между себе си и околните
Потърсете медицинска помощ отрано, ако вие или вашето дете имате температура, кашлица, затруднено дишане или други симптоми на COVID-19
Избягвайте местата със струпване на хора, тесни и затворени пространства с лоша вентилация и се старайте да спазвате физическа дистанция на обществени места
Носете платнена маска, когато сте на обществени места, където има общностно разпространение и физическото дистанциране не е възможно. Перете редовно маската със сапун и вода.
Най-силният българин за всички времена е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, недалеч от град Севлиево. Той е борец. Името му е Дончо Колев Данев. Едва на 17 години, когато по традиция в България се извършват държавнически преврати, Дончо отпътува от пристанището в Истанбул към Новия свят заедно с група балканци.
В САЩ започва работа при строежа на жп линия. По това време между работниците често се организират борби, в които българинът разбива в пода всичките си противници. Скоро е забелязан от директора на известния американски пътуващ цирк “Виктория”, където якият българин Дончо се превръща в непобедимия кечист Dan Koloff.
Победите му на организираните от цирка турнири по wrestling скоро му донасят славата на най-известния кечист на територията на САЩ. Десетки от известните по това време борци се изправят очи в очи срещу “железните ръце” на българина - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Шерей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусес, Джое Стекер, Странглар Левис, Джим Броунинг и много други. Нито един обаче не е в състояние да победи Dan Koloff. Още тогава сред почитателите на този спорт тръгва мълвата, че българският борец наистина е надарен с нечовешка сила,
подобно на Херкулес и Соломон. Разказвало се, че са го виждали сам да повдига на раменете си железопътна релса, дълга 50 метра, че вдига над главата си борци, почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне. Митологизираният в Щатите Dan Koloff получава покана за участие в единствен по рода си турнир в Япония, където борбата от хилядолетия е национален спорт. На финалната среща на тепиха излизат Dan Koloff, обгърнат с нашето знаме, и Джики Хиген "Удушвача", идолът на японската борба, непобеждаван от никого. Едва ли светът някога ще забрави тази среща...
Милиони души от всички краища на света застават пред радиата си, за да проследят битката на двамата титани. Новината за победата на българина се разнася над 5-те континента като опустошително цунами. Япония е потопена в скръб, а в България хората наизлизат по улиците като че за втори път да отпразнуват свободата си
Вечерта Кинг Конг е в хотелския си апартамент и разхождайки се напред-назад, разговаря със своя мениджър Харисън. На милиметри от гърдите му, хвърлени през отворения прозорец от отсрещния апартамент, профучават два самурайски ножа и се забиват във вратата. Веднага пристига взвод полицаи за охрана на победителя, а след час, за да избегне други инциденти, вече го изпраща на пристанището. Едва на палубата той споделя: "Заклевам се, че никога повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, за да спасят честта си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил един техен шампион.”
На следващата сутрин никой вече не говори за България като за държавица близо до Османската империя – България вече съществува за света. Журналистите се надпреварват да му измислят прякори - "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв". Поканен е на големия турнир в Париж. И в Европа Dan Koloff размазва всичките си противници, а на финала и любимеца на домакините Анри Деглан "Човекът с хилядата хватки", който по това време е европейски, световен и олимпийски шампион. След тази победа за всички вече е ясно, че българинът е абсолютният шампион на света. Получава титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс".
Дончо гътва Циклопа
Животът на царя на кеча е низ от върхове и падове, но българинът никога не забравя откъде е тръгнал. Баща му умира млад от скоротечна туберкулоза. Същата болест поваля и шампиона 40 години по-късно. Семейството му едва свързва двата края. Майка му Янка не може да изхранва всичките 7 деца и 12-годишен, Дончо заминава на гурбет в Унгария. Намира си работа като градинар. Когато го изпраща, майка му хвърля камък по него повече да не се връща.
Една вечер 20-годишният Дончо отива на цирк и тази случайност променя живота му тотално.
Приятелите му го избутват на манежа, за да премери сили с най-добрия борец в цирк “Виктория” великана Джеф Лорънс, известен като Циклопа. Гигантът тежал 160 кг. И имал славата на непобедим. Дончо обаче го побеждава. Започват да го ангажират и за други борби. Така се ражда артистичният му псевдоним Дан Колов. С него 5 години жъне победи по цирковите арени. Едва на 26 години, става професионален кечист и прави доста късна, но феноменална кариера. Кечистът е висок само 178 см и тежи 105 кг. Коронната му хватка е самолет - влиза в краката на двуметрови мъже, вдига ги нагоре и ги забива в пода. Името му пълни всички стадиони и зали. Двайсет години Дончо от Сенник е най-силният в света кечист. Тушира всички бивши световни шампиони.
Получава оферта да стане бодигард на Ал Капоне,но отказва.
Демонстративно побеждава един от фаворитите на мафиотския бос - протеже на италианския подземен свят. Американските менажери недолюбват кечиста. В началото работи с тях, но отказва да стане янки и да поамериканчи името си. Въпреки милионите, които му предлагат, той отказва да участва в договорени борби. Сам си става импресарио и не дели с никого печалбата.
Реки от долари потичат в джобовете му. Влага милионите си в мини, акции и магазини. Купува си имения в Калифорния и Канада. Побеждава най-силните мъже в света на тяхна територия. Има над 800 победи, а загубите му се броят на пръсти. Световни знаменитости се редят на опашка за негов автограф. Близък става с Шаляпин и оперната прима Илка Попова.
През 1935 г. Дан Колов се завръща в България, за да посети майка си и приятелите от детските години. Посрещат го като национален герой. Опашката от мераклии да го зърнат се точи от Централна гара до църквата “Св. Неделя”. Няма човек с по-широки пръсти от тези на световния шампион. Пръска купища пари за благотворителност –купува самолет на авиацията, дава 2000 долара за адвокат на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, издържа бедни студенти, артисти и начинаещи спортисти
Щедрият българин плаща лечението на много хора. Хоби на кечиста са ловът, хубавите дрехи и жените. Дан Колов не създава семейство. Личният му живот обаче е пълна мистерия. Фаталната любов на бореца е загадъчната Соня Ефремова - датчанка по произход, която работи като шивачка на оперната прима Илка Попова. Певицата ги запознава и от този момент двамата стават неразделни. Според близки на кечиста именно тя завлякла френските му имоти и влогове в няколко банки. До последния му ден в апартамента му на ул. "Линкълн" тя е неотлъчно до него.
През 1939 г. туберкулоза го гътва на легло. Якият мъж влиза в болницата 105-килограмов, а излиза... 46. Едва на 47 години, на 27 март 1940 г. той умира в родното си село. Преди да почине, връчва на роднини чек за 2000 долара - последните му пари. Питат го къде са мините и имотите. Дан Колов казва, че по-добре е да не ги търсят. Когато разбира за смъртта му, Соня изчезва загадъчно заедно с шефа на банката, където Дан Колов държи милионите си. Последното желание на шампиона е да хапне попара, козунак и пуешко.
Мистерия
Изчезна диамантеният пояс на шампиона.Диамантеният пояс, 6 пистолета и 7 пушки са изчезнали от музея на Дан Колов в родното му село Сенник, Севлиевско, увери се на място “Над 55” преди четири години. Надпис “Желю и Дан Коловь” още седи на керемиденочервената къща в севлиевското село, където преди 114 години е роден борецът. Местонахождението на милионите на Дан Колов и до днес тъне в пълна мистерия.Съселяните му предполагат, че поясът вероятно вече е изтъргуван в някой музей на Запад. Губят се следите и на много други ценни предмети. В момента трима кечисти от световна класа излизат на подиума с името Дан Колов.
“Три пъти обираха къщата, след като я реституираха. Върнаха я на наследниците му, а после пак на общината. Обезвредили са СОТ-а и влезли направо през вратата. Първия път му отмъкнаха диамантения колан, втория път взеха пушките и пистолетите. Дан Колов е бил ловец и е имал много ценни антики. Изчезна и уникално седло, инкрустирано със скъпоценни камъни, много медали и купи. Третия път завлякоха всичко, каквото е останало. Отмъкнаха му даже трикото и хавлията.
Въпреки това идват много чужденци да разглеждат музея”, разказа за “Над 55” собственикът на хотел-ресторант “Дан Колов”, който е в близост до родния дом на бореца. Той обаче няма роднинска връзка с шампиона. Единствената кръвна наследница на бореца е неговата племенница. Сега в къщата са останали за разглеждане единствено един костюм, леглото и купища писма.
Холивуд безуспешно ухажвал Дан Колов
Само нежеланието да се снима в суперпродукция не направи нашия кечист първият екшън герой на световното кино Кинг Конг е щял да бъде българинът Дан Колов. Историята на флирта с Холивуд започва на презокеанския лайнер "Куин Мери" с една американска филмова звезда. Случайността ги е събрала на най-големия пътнически параход. Дан Колов отива да се бие с Удушвача, а артистите - на снимки в Япония.
И като резултат - един от най-известните кечисти в света бил ухажван дълго, упорито и безуспешно от холивудска актриса, познала мимолетно глезотиите на световната слава. Българинът остава непреклонен към женските прелести, но по неведомите пътища на съдбата флиртът му с актрисата прераства във флирт с Холивуд.
След като побеждава гордостта на Франция Анри Деглан, холивудският режисьор Мекъл е убеден, че няма пречки да направи филм за Кинг Конг в главната роля с Дан Колов и обсажда бореца, подобно на средновековна крепост, да започват снимките.
Хонорарът, който му предлага, е 24 милиона лева
Дан Колов обаче взема пояса, покрит с диаманти, и след 25 години отсъствие се прибира в България. На режисьора отказва с думите: "Ти не си първият. Имал съм и други предложения, но аз компромиси с моята кариера не правя."Минават години. Опитите Дан Колов да бъде вкаран в Холивуд продължават.Та той е звезда от световна величина. Колко приходи би донесъл един филм с негово участие.
Холивудските режисьори и продуценти все така не могат да проумеят как един българин, пък бил той и световноизвестен, ще им отказва - та по тяхната логика малко повече пари и слава никога не са излишни. Сигурно нещо си е наумил? Но какво?
След повече от 25 години на тепиха и повече от 1500 победни боя Дан Колов се завръща в София
На 7 април 1936 г. Борецът прекарва част от почивката си в София. По същото време идва и световната филмова звезда Ханс Алберс, който търси своя партньорка за филма "Под горещо небе". Режисьор е руснакът Учички. Най-накрая Алберс избира за своя филмова партньорка оперетната актриса Надя Ножарова. Научила за това, примата Мими Балканска е обидена и двете се скарват.
Един ден сред екипа най-неочаквано се появява Дан Колов. Той е стар познат с Ханс Алберс, но режисьора Учички вижда за пръв път. Двамата се отделят на двучасов разговор, говорят си на английски, но накрая режисьорът споделя пред журналисти: "Та той е чудесен актьор. Предложих му участие в моя филм."
Дан Колов и този път не се съгласява.Единственият филм, за който Дан Колов дава съгласието си, е "Под игото".Той трябва да се снима още през 1936 г. от режисьора Александър Вазов. Пари за снимките обаче така и не се намират, Дан Колов умира през 1940 г. в родното си село Сенник, а "Под игото" е сниман чак през 50-те години.
И до днес остава загадка защо Дан Колов толкова упорито избягва снимачните площадки. Дали е бил толкова богат, та да не са му трябвали пари?
Той е републикански рекордьор на 200 м. гладко бягане с 20.20 сек., поставен на световното първенство по лека атлетика на открито в Токио на 26.08.1991 г. Класира се 7-ми на финала, но е единственият бял състезател с което си печели прозвището „най-бързият бял мъж на планетата“. Резултатът му е трети на Балканите след постиженията на гърците Константинос Кентерис и Анастасиос Гусис.
През 1991 г. става световен шампион в зала в Севиля. От европейските първенства в зала има два сребърни медала от 1988 (Будапеща) и 1990 г. (Глазгоу) а през 1992 г. е европейски шампион в Генуа. Същата година, пак в зала, побеждава последователно световния рекордьор Бруно Мари-Рос и великия Карл Люис. Доближава националния ни рекорд на 0.05 секунди до световния. Участва на летните олимпийски игри от 1992 г. в Барселона, където достига полуфинал (20,55 с.).
След края на състезателната си кариера спринтьорът живее в родния си град. През 2003 г. Антонов прави опит за самоубийство, прерязвайки си вените. Като вероятна причина се посочва тежкото му финансово положение .
Той е един от най-успешните спортисти на България. В началото на 90-те години е сред най-високоплатените лекоатлети в света. Тогава е световен шампион на 200 метра в зала и най-бързият бял мъж на планетата.
Сега Николай Антонов-Таланта е в родния си Разград. Пропилял парите си, загубил старите си приятели. Днес е на 48, но е живял като за три живота. След спортната кариера съдбата му е белязана от наркотици, побоища, опит за самоубийство, хазарт, грабежи, престой в затвора и фатални жени.
Кадри на Би Ти ви го показват в днешното му амплоа. Бие се на улицата. Стана заради 20 лева, целият съм в рани, обяснява той пред камерите непосредствено след побоя на улицата с друг мъж.
„В момента съм пенсионер по болест. Доходите са ми малки, но се справям”, каза Николай Антонов.
През 2011-та г. Антонов е осъден за въоръжен грабеж на микробус с цигари. Прекарва няколко месеца в психиатрична клиника към затвора в Ловеч.
„Това е една от най-големите ми грешки, които направих. Имах един приятел, който реши, че ще направим бързо една работа. Не знам защо се съгласих. Всичко стана много бързо. Дойдоха с кола, взеха ме, отидохме на едно място. Там получихме информация, оръжие и така се случи. Голям екшън.”, споделя преди няколко години Антонов.
Аз Бай Тошо ви питам, когато с пет лева си купуваше каса бира и метър салам и живееше като цар, спомняш ли си? Как един студент караше цяла седмица с един петак? Помниш ли, че стигаха да отидеш с девойка на сладкарница и кино. Вярно днес за всичко са ви виновни комунистите и макар от 30 години комунисти да няма във властта антикомунистите се борят с тях или с истината за нас, че животът бе далеч по-хубав от този сега.
С пет лева отиваш на ресторант и си хапваш мешана скара, салатка, ракия и питки! Ех, какви питки – с яйце и сирене бяха, а ракията не бе с метилов алкохол. За мешаната скара какво да ви кажа – пържолка, кюфте и кебапче с шиш и гъбен сос и всичко това хубаво и родно с вкус, който помните повече от 30 години, но няма да го намерите сега.
Спомняте ли си цените през Комунизма колко бе цената на бензина и на хляба? Хляб от добружанска пшеница вкусен с мая и заквас, с неповторим вкус и аромат.
Вашите баби и дядовци си спомнят как когато отидат до месната фурна единият хляб винаги бе начупен по пътя към дома залък след залък. Аз Бай Тошо ви питам спомняте ли си колко струваше едно кисело мляко, един билет в градският транспорт, колко беше цената на една кифла с мармалад? Няма да ви питам за цените във заводските столове, защото там със стотинки излизахте сити и пре сити. Днес с пет лева какво можете да си купите?
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
4:09:00
