Малко след Втората световна война войник получи отпуск, позволяващ му да се върне в дома. Щом стигна улицата близо до дома си, видя паркиран военен камион, натоварен с трупове и знаеше, че врагът е бомбардирал града му, а камионът превозва десетки мъртви тела и се готви да ги транспортира до масов гроб. 

Войникът застана пред натрупаните трупове, за да ги погледне за последен път и забеляза, че една обувка на дама прилича на обувка, която преди това е купил за жена си, така че се насочи бързо към дома, за да провери. 


След шока, след като не намери съпругата си у дома, войникът не искаше тя да бъде погребана в масов гроб, а както повеляват традициите. 


По време на прехвърлянето и обаче става ясно, че тя все още диша, макар и бавно и с трудности, така че той я закара веднага в болница, където й се оказва необходимата помощ и тя се връща към живот отново. Години след този инцидент съпругата, която беше почти погребана жива, забременява с момче на име Владимир Путин, който е настоящият президент на Русия.



Във водещите западни медии през 60-те години се появяват множество публикации, които описват България като интересна туристическа дестинация, в която западният турист си заслужава да отиде.В броя си от 11 май 1962 г. "Ню Йорк Таймс", под заглавие "Българската Флорида на Черноморското крайбрежие", пише за българските плажове, които се простират по протежение на почти цялата 400 километрова крайбрежна ивица. 


Най-развити в туристическо отношение, разказва изданието, са районите около Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От статията читателите научават, че по това време в България вече функционират 117 туристически хотела с капацитет от 15 352 легла. През следващите 10 години се очаква само по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 легла, пише "Ню Йорк Таймс". През 1961 г. България е посрещнала 250 хиляди чуждестранни туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа - предимно от Австрия, Скандинавието и Германия, изтъква вестникът и посочва, че за 1963 г. се очакват 300 хиляди чужди туристи. В публикацията се подчертава, че това е само началото на развитието на българската туристическа индустрия. Следващата стъпка ще е изграждането на зимни курорти и хотели в други райони на страна, като Велико Търново, което древната българска столица. 


Изданието разказва, че в момента в София се строят два нови хотела - единият луксозен, а другият туристическа класа.Статията информира, че туристите могат да избират между луксозна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък трябва да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до летището, пише вестникът. Страната има добри комуникационни връзки със Западна Европа - националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предишното наименование на БГА "Балкан") лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн спират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва "Ню Йорк Таймс", но изключение прави отсечката от югославската граница до София, която статията описва като "истински ужас".На 20 март 1966 г. "Ню Йорк Таймс" излиза с обширна публикация под заглавие "България копира най-доброто от западния туризъм". Вестникът пише:"На крайбрежието има два относително нови курорта - Златни пясъци и Слънчев бряг - и няколко по-стари. 


Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата", възхищава се "Ню Йорк Таймс".В публикацията е отделено място на ресторантите, които "са построени с въображение", персоналът говори английски, а "храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и не толкова добра, колкото във Франция и Италия". Авторът на статията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-много - "печено сирене", което описва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. 

Той разказва, че се консумира предимно свинско месо, докато говеждото се предлагало по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са "заменили воловете с трактори"."Крисчън Сайънс Монитор" от 24 октомври 1964 г. хвали "модерните хотели и отличните плажове край Варна" и разказва, че само допреди 5-6 години чуждестранните туристи са били основно от социалистическите страни - Унгария, Полша, Чехословакия, докато през 1964 г. нещата вече са се променили и около 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, сред които преобладават западногерманци, австрийци и британци.Водещият канадски вестник "Глоуб енд мейл" излиза на 6 август 1965 г. със заглавие: "Цветуща България: където туристите имат предимство пред Виетнам" (б.ред. по това време световното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). "Този комунистически град със статуя на руски цар в центъра, това лято се превърна в сборен пункт за Европа", разказва авторът Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от наплива на западни туристи и как само за 10 минути пред столичния хотел "Балкан" (днешният "Шератон"), спират два автобуса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В публикацията се отбелязва, че предходната година България е посетена от 800 000 чужди туристи, повече от половината от които от западни държави.


Живков в последното си обръщение за Нова година

Минути преди да дойде новата година всички ставахме прави с чаши в ръка, слушахме чинно и чакахме нашият пръв партиен и държавен ръководител да извиси глас и тържествено да ни пожелае:


- Другари и Другарки,Да ни е честита новата новата година!


Ето какво пожела на съотечествениците си Тодор Живков в последното си Новогодишно обръщение :


След новогодишното обръщение на Тодор Живков, празненствата продължаваха с кръшно  Дунавско хоро, шампанско, баница с късмети и бенгалски огън, малко фойерверки, а съседите се поздравят за началото на годината.



Спомняте ли си, че едно време украсявахме елхата не за Коледа, а за Новата година. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.  Тя бе от истинска ела, чийто аромат ухаеше навсякъде в дома ни.

                                                          Ето как изглеждаха и те:


Такива бяха и играчките на нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. Излишно е да споменаваме, че всички те се произвеждаха в България…



Това обяви на пресконференция вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. При труса вчера загинаха най-малко 7 души, а повече от 25 бяха ранени. 


"Днес на свое заседание МС прие решение, с което българското правителството реши да отпусне 100 000 евро първоначална помощ на Хърватия. Помолихме посолството ни да проучи къде са най-големите щети. Взехме решение отпуснатите средства да отидат за 2 емблематични сгради, които са свързани с българската история - Горноградската гимназия в Загреб и Академията на науката", заяви Захариева,информира НОВА ТВ


В Горноградската гимназия са се обучавали български ученици, стипендианти на Българската екзархия, включително от района на днешна Република Северна Македония, като Кръстю Сарафов, Любомир Милетич и Димитър Шишманов. Специален гост на гимназията през 60-те години на XIX в. е и Константин Миладинов, който представя пред учениците сбирката си „Български народни песни“, издадена с финансовата подкрепа на епископ Йосип Щросмайер.


Хърватската академия на науките и изкуствата е наследник на Южнославянската академия, създадена от епископ Йосип Щросмайер, който още през 70-те години на ХIX в., преди Освобождението на България, запазва пет места за представители на България. Сред първите български членове на тази Академия са Марин Дринов и Стефан Бобчев.


"Все още има проблем с водоснабдяването в засегнатите райони, така че с министъра на икономиката проведохме съвещание. Говорихме с БЧК, както и с производители на минерална вода. Вече имаме информация, че два големи производителя от Смолян и Велинград ще осигурят по един тир с вода", добави Захариева.


Земетресение в България

Денят е  4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати и безшумно, но коварно раздвижва земята под Свищов. И до ден-днешен се спори за броя на загиналите.

Най-засегнат е град Свищов, където два жилищни блока рухват и погребват обитателите си. Над 120 души намират смъртта си само там в руините. Най-черният петък за Свищов започва точно в 21.24 часа. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно и коварно раздвижва земята под града.

Бедствието от 7,6 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, потърсили спасение в България.


Общежитие на “Свилоза” дава 45 жертви.

Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок изпод руините на общежитието са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Последната спасена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем мъничко, но достатъчно място, колкото да диша.

Както в много градове в страната, земетресението беше усетено и в Плевен, където много сгради бяха до известна степен напукани и с изпочупени комини. За щастие жертви нямаше, но дълго време у хората останаха последиците от истерията и тежкия психически шок, който изживяха мнозина при паническото напускане, особено на по-големите и високи жилищни сгради, както и на концертната зала в читалище "Съгласие"/тогава "Георги Димитров"/, в която имаше концерт.

Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно, официалната социнформационна машина тогава подхвърля данни за незначителни разрушения и няколко жертви.

Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Опитът му да го разтръби, чрез медиите се оказва мисия невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали.

Истината се оказва много по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато за най-убийственото в историята на България със 128 загинали. За учените сеизмолози днес истината за “Свищов-1977” г. вече не е тайна – около 250 жертви. 


Силен трус в Хърватия

Земетресение с магнитуд 6.4 по Рихтер разтърси днес Хърватия, показват данни на Европейския средиземноморски сеизмичен център. Данните за жертвите се променят с всяка минута. Първоначално бе потвърдено за 2 жертви - 12-годишно дете и 20-годишен мъж. Според наша сънародничка в Хърватия жертвите са пет, а според информационният сайт Индекс - те са 6. Трусът предизвика паника сред хората, които излязах по улиците, нанесе и множество материални щети - срутени сгради, разрушени покриви и др.
 

Епицентърът е бил в хърватския град Петриня, където бе съобщено за затрупани хора и значителни материални щети. Той е на около 46 км югоизточно от столицата Загреб и на 9 км от град Сисак на дълбочина от 10 км. Трусът е бил регистриран в 12.19 ч. местно време в редица градове - Петриня, Баня Лука, Загреб, Вуковар и Сплит. Последван е и от два вторични труса - 3 и 3.4 по Рихтер.

Кметът на Петриня Даринко Думбович заяви, че половината град е бил разрушен вследствие на днешното земетресение, съобщи БГНЕС. Агенцията цитира Ютарни лист, според които от колите се вадят хора, има ранени и починали. Според хърватския портал 24sata центърът на Петриня е бил разрушен, там повечето покриви са се срутили. Сринала се е детската градина, но за щастие вътре не е имало деца, е коментирал Думбович. Хората са в паника и търсят близките си. Градоначалникът призова всеки, който може, да се притече на помощ на Петриня, особено професионалните пожарникари и армията."Това е ужасно, има загинали, има ранени. Видяхме как едно дете почина на площада. Центърът на Петриня е разрушен. Седем наши инженери бяха затрупани в срутена сграда, но успяхме да ги извадим. Това е катастрофа, изпратете цялата помощ, която можете", призова и един от инжеренрите, цитран от Би Ти Ви. 

Освен за смъртта на 12-годишно момиче, бе съобщено и за 20-годишен мъж от село край Глина. Той е бил затрупан под развалините на къщата си, потвърждава кметът на населеното място пред сайта „24сата”. В съседния град Сисак са ранени най-малко 20 души, двама от които тежко.

Най-малко шест са жертвите на днешното земетресение с магнитуд 6,2 в Хърватия, съобщи информационният сайт Индекс, цитиран от dariknews.bg. Освен 12-годишно момиченце в Петриня и 20-годишен мъж, сред тях са още възрастен мъж и баща и син в село Майске Поляне край Глина. Според неофициална информация на сайта е починал и още един човек в Майске Поляне, а друг се бори за живота си. Къщата, в която са загинали бащата и синът, е напълно изравнена със земята.

В изявление за N1 Димбович каза, че е разговарял по телефона с премиера Андрей Пленкович, който потвърдил, че веднага тръгва за Петриня. За да се овладее тежкото положение в Петриня хърватската армия е изпратила 300 бойци, които да помогнат. Столицата Загреб също е била засегната: за известно време е спрял токът, трамваите замръзнали на релсите, улиците се изпълнили от задръстили платната коли.

Пред БНТ за ужаса от земния трус разказа българката Виолета Симеонова - бивш журналист, а сега ръководител на офиса на Европейския парламент в Хърватия. "Много са потресаващи гледките. Като например - на един от мостовете, по които минава главният път към Петрина, се е отворил процеп от 15 см и движението е затруднено", казва тя. "Това е най-големият трус тази година. За съжаление има петима загинали и над 20 ранени. Петрина е почти изцяло разрушен. Все още войската и всички цивилни сили, пожарните служби, които пристигат от цялата страна, разчистват, за да спасят затрупаните. Много е пострадала болницата в Петрина, където лежат и болни от Ковид 19. Те са евакуирани в Загреб, където болниците правят спешни промени, за да могат да поемат болните", разказва още Симеонова.

Пред Нова ТВ от епицентъра на труса днес говори и футболистът Ваня Джаферович. "Беше страшно. Взехме децата и излязохме навън. После се върнах в къщата, а то продължаваше. Не знаем дали ще има второ. Много сгради в Загреб са срутени. Беше много по-силно от вчерашното", сподели той.

Като предпазна мярка, Словения затвори временно ядрената си електроцентрала.

Няма данни за пострадали български граждани при земетресението, разлюляло Хърватия в 13:20 ч. българско време, съобщиха от МВнР. По данни на посолството ни в Загреб трусът е бил с магнитуд 6.2 по Рихтер с епицентър в района на град Сисак. Властите извършват оценка на материалните щети. Земетресението е усетено също в Сърбия и Босна и Херцеговина.

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева разговаря със своя колега от Хърватия Гордан Гърлич-Радман във връзка с опустошителното земетресение, което днес на обяд разлюля Балканите, съобщава още пресцентърът на МВнР. "В този тежък момент България е готова да застане до нашите хърватския приятели. Готови сме да окажем помощ. Поднасям своите най-искрени съболезнования и пожелавам бързо възстановяване на ранените", заяви Захариева. Посолството на Република България в Загреб е на разположение на всички български граждани за съдействие при нужда. Дипломатическата мисия наред с повечето сгради в хърватската столица в момента няма електрозахранване, но служителите ни са на линия и изпълняват своите задължения.

Вчера централната част на Хърватия бе разлюляна от земетресение от 5-та степен, което причини материални щети - напукани сгради, паднали керемиди, съборени комини. Бяха усетени и други два втоеични труса в хърватските градове Сисак и Петриня - 4.7 и 4.1 по Рихтер.

Още вчера от ЕК заявиха, че следят ситуацията в страната и са готови да окажат помощ, ако се наложи.

Хърватия преживя силно земетресение през март месец, причинило една жертва и големи материални щети, някои от които още не са възстановен


Колбасите през соца

През 80-те години колбасарската индустрия у нас достигнала своя апогей. Необходимостта от нови продукти, които да задоволят завишеното потребление, била вече налице. Месокомбинатите на „Родопа” в цялата страна започнали да мислят нови варианти, за да разнообразят добре познатите  „Камчия”, „Телешки”, „Хамбургски”, луканка, шунка и кренвирши.

Един от новите продукти, които държавното предприятие „Родопа” пуснало на пазара, бил „Болярски салам”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал доста популярен във Велико Търново заради името си. Става въпрос за малотраен колбас, който издържал до четири дни в хладилник. Причина за това била липсата на каквито и да било консерванти в състава. Изненадващо за мнозина днес, саламът се приготвял от изцяло естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела.  И за всичко това потребителите по онова време заплащали едва 3 лв. и 20 стотинки за килограм. Намирали се и такива клиенти, които считали продукта за доста скъп, предвид че е малотраен колбас. В днешно време обаче никой не може да си представи, че салам от чисто месо би струвал толкова. Всеки би предположил, че в него са вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.

Освен „Болярския салам” месокомбинатите в страната започнали да измислят различни варианти на вече познатите колбаси. По този начин обособили цял раздел, наричайки саламите в него „структурни”. Това били салами, чиято разрезна повърхност имала мозаечен вид. Новото в тях било, че заедно с влагането на първокачествени основни суровини се прибавяли допълнителни съставки като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки. Трайността на всички продукти от серията била 4 дни.

Сред „структурните” колбаси имало и един, който вместо до 4 дни издържал само две денонощия. Хората следели за срока на годност, защото обичали да го похапват. Става въпрос за колбаса „Кричим”. Днес той е по-популярен като „Мортадела”. По онова време се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали, били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната.

Михаил Михалев/Ретро.бг/


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации