Спомени от СОЦА:Викаха те в МВР, ако помагаш на „загниващия капитализъм“

В годините на ранния социализъм, когато е имало цензура за всичко у нас, западни стоки са били труднодостъпни за обикновените хора. Рядко са били привилегированите , които са имали този шанс , особено що се отнася до техника и коли. Това е предопределяло и възможностите за ремонт и поддръжка на такива стоки поради липса на квалифицирани техници и специалисти.

Същевременно чуждестранни ценители на природните ни красоти са посещавали и тогава родното ни Черноморие. Така по стечение на обстоятелствата на един от нашите курорти се озовал западен турист, пристигнал с модерното си возило на почивка със своята съпруга. Но явно вследствие на дългия път се явил някакъв дефект на колата и иначе лъскавата придобивка стояла безмълвна няколко дни пред хотела. Не помогнали опитите на местните майстори в околността въпреки огромното им желание да се изявят пред чужденеца. В старопрестолния Търновград скромно отдавал своя труд и умения като автоелектротехник в държавния автосервиз известният на всички и не само в града Кисима. С непретенциозен външен вид, с дебели цайси, леко разрошен, но с учудваща интуиция и усет спестил главоболията на множество любители и професионални шофьори, изпаднали в ситуация, подобна на чуждестранния ни гост. Явно някой се е сетил и е споделил за неговите възможности и след направената връзка и договорки возилото на чужденеца било докарано до Велико Търново. След като отворил капака на двигателя, огледал и проследил кабелите, не без помощта на неразделния си мултицет, явно открил и отстранил проблема. Той се обърнал към наблюдаващия го с недоверие западняк и му дал знак да пробва да запали. Огромно било учудването не само на собственика, а и на неизбежно събралата се в подобни случаи тълпа от съгледвачи, които даже му изръкопляскали с възгласите „Браво, Кисим!“.

Щастливият чужденец, също впечатлен до крайна степен, на свой ред го поздравил и в знак на благодарност поканил Кисима със съпругата му на вечеря в местния хотел на „Балкантурист“, където се наложило да пренощува заради случая. Как е преминала вечерта, как са разговаряли, не се знае, но все пак е разбрал къде майсторът работи и като какъв, а със сигурност и как е оценен за своите умения. Изненадан бил от скромността на Кисима, който дори не му поискал нищо. Предполага се, че все пак го е възнаградил по някакъв начин, а на раздяла помолил да си направят снимки за спомен и в знак на благодарност.

Не след дълго Кисима получил пощенски пакет с вестник на чужд език, в който освен снимката от вечерта имало и статия за случилото се в Търново. Наред със заслужените суперлативи за вещината, с която българският майстор е отстранил повредата, изразено било и недоумението как на такива способни хора не се отдава дължимото внимание и не им се предоставят ответни и по-приемливи условия за живот. Интересно било заглавието на статията – „Бог в професията, просяк в живота“. Неадекватното отношение към кадърните и способни хора, които не се срещат толкова често, и най-вече липсата на внимание и какъвто и да е стимул явно са учудили и заинтригували хората зад Желязната завеса, за да го отразят по този начин. Но колкото и да се срамуваме сега, такава е била нашата груба действителност по онова време!

Независимо от всичко и радостен от този факт, Кисима е споделил с някои от колегите си на работното място за случката, за вестника и написаното в него. Но както винаги, се намират доброжелатели, които по друг начин изживяват успехите на близки и колеги. Такива не липсвали и в онзи момент. И така, малко след това нашият майстор бил привикан в покоите на МВР да даде обяснения защо е дръзнал да съдейства на хора от загниващия капитализъм, вместо да ги отпрати по обичайния ред и да ги остави на изпитанията на съдбата. Това са били признанието и оценката за неговите умения и способности съгласно социалистическите морално-етични норми! По-важното в случая било, че не са последвали други „бонуси“ за него и фамилията му, каквато е била обичайната практика в подобни случаи за кривналите от „правия“ път./Ретро.бг/

 Антон Цаневски, Велико Търново

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ясновидецът на Сталин разкрива неподозирани истини и факти случващи се в наши дни

Месинг влиза в историята благодарение на уникалния си дар да предвижда бъдещето. Той посочва точната дата на Деня на победата във Великата отечествена война, информира Василий Сталин за предстоящата опасност, благодарение на което го спасява от смърт. Той обявява и точната дата на смъртта на Йосиф Сталин, с когото са били близки. Предвижда и собствената си кончина.

Отправяйки се за операция през 1974 г., той се сбогува с близките си предварително, знаейки, че няма да се върне от болницата. Много от неговите пророчества са стигнали до нас. Едно от тях предвиди появата на опасна зараза през 2020 г. За 2021 г. пророкът казва, че същата зараза ще започне да отслабва и ще ни пощади. Няма да мрем и чезнем като динозаврите навремето. Според ясновидеца тежки времена ще очакват цяла Европа в политически план. В Русия пък през идната година ще се появи нов пророк, който да поведе нацията към по-добри бъднини. Месинг прогнозира и голям конфликт между Китай, Япония и Южна Корея, който ще започне през 2021 г. и ще продължи доста дълго време. Може да завърши с война между тези страни.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Редица села у нас само с едноцифрен брой жители, 171 са напълно обезлюдени и цифрата расте

Селата в България с едноцифрен брой жители е 446, а 171 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател, като сред тях е и „най-младото“ село у нас – Свети Константин. Селата без население се увеличават със 7 в сравнение с 2018 година. Общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители.

Това показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.Към края на миналата година в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през миналата година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.

От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.

С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.

Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /119/ има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325.

В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.

С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин /7 села/, Пловдив /4 села/, Варна /3 села/, Монтана, Силистра и Сливен /по 2 села/, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село.

В 1753 населени места  жителите са под 100 души

Справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година, показва още, че общо 1 753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1 924 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.

В 121 села населението е между 61 и 70 души, а в 111 – между 71 и 80 души. В 105 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 82 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2019 година 13 села имат по точно 100 души население.

Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 722 села, като в сравнение с края на 2018 година броят им нараства с 9. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 506 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 396 села.

В 263 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 205 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 140 села. В 106 села населението е между 801 и 900 жители, а в 85 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол, има точно 1000 обитатели.

В 365 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 73 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.

Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 145 града

И към края на миналата година, независимо че намалява с 20 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6168 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5465 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5116 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4667 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4545 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4233 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4153 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3961, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3849 души и Буковлък /обл. Плевен/, което със своите 3763 жители изпреварва Калипетрово /обл. Силистра/ – 3709 жители, което завършваше челната десятка в края на 2018 година.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2489 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 177 жители към края на миналата година. Точно девет села – Бели брод /обл. Монтана/, Бързица /обл. Варна/, Бърчево /обл. Силистра/, Желен /обл. София/, Изворово /обл. Хасково/, Каменяк /обл. Бургас/, Кукуряк и Плазище /обл. Кърджали/ и Ореше /обл. Благоевград/ имат население колкото Мелник.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дръвчетата, които садихме със собствените си ръце, днес са жертва на брутална сеч

По времето на соца непрекъснато течаха някакви обществени кампании. Една от най-често повтарящите се беше свързана със залесяването на страната. През 50-те, 60-те и 70-те години нямаше ученик, който организирано да не е участвал в залесявания на различни местности. Да посадиш дърво и да оставиш нещо след себе си е актуално и днес, но едва ли има същия мобилизиращ ефект, както за тогавашните поколения деца.

И днес на много места могат да се видят горите от онова време с дървета в прави редици и с еднакви отстояния едно от друго. За децата беше радост да прекарат един ден сред природата и с труда си да помогнат на едно благородно начинание. Спомням си с какъв трепет полагахме младите фиданки в изкопаните дупки, заривахме ги, а след това внимателно ги поливахме с вода. И усещането, че наистина правим нещо важно и значимо. Благодарение на тогавашните усилия на държавата и доброволния труд на хората днес има гори, които не само прочистват въздуха, но и предотвратяват различни процеси на ерозия.

За съжаление, днес това е минало. Много от тези гори са превърнати в жертва на печалбарството и дървената мафия. Самата държава нехае за горския фонд, затова той се унищожава безогледно. Има дори нещо сбъркано, ако трябва да окастриш собственото си дърво в собствения си двор,трябва да вземеш разрешение от екологичния отдел на общината. А горите ни се унищожават повсеместно и систематично. Горите от нашето детство и юношество, дето ги садихме със собствените си ръце през социализма, за да бъдат унищожавани днес от нагли търгаши и мафиоти.

Иван Стойчев, Свищов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На чукчите средната заплата е 2930 лева,градският транспорт е безплатен и още:

В Aнадир живеят само 15 хиляди души, а общата площ на столицата на Чукотка, разположена на 200 километра от Арктическия кръг, е 20 квадратни километра. В същото време в града има доста удобен обществен транспорт, спортен център, две библиотеки, ски курорт, а всички къщи са ремонтирани и боядисани в ярки цветове. Анадир няколко пъти дори и попадал рейтингите на най-добри градове в Русия.

Анадир е пристанищен град на брега на Анадирския залив.

Въпреки факта, че е административен център на автономния регион Чукотка, той не е населен само с представители на коренното население на Далечния север. Тук, както и в Чукотка като цяло, живеят хора от различни националности, но културата и традициите на Чукчите и Ескимосите представляват голяма част от културния живот на града.

До тази година Чукотка е била гранична зона, влизането на хора, които не са регистрирани в автономния регион, бе разрешено само със специални разрешителни. Оформянето им отнемаше около два месеца. Тези правила са все още актуални за някои райони на Чукотка, но вече идването в Анадир не е проблем за туристите, стига да решат, че им е интересно да дойдат тук.

Къщите в Анадир са построени върху кокили поради постоянния лед. Те са ярко оцветени, защото, според психолозите, жителите на Далечния север страдат от липсата на зеленина и най-вече от ярки цветни петна по време на почти девет месечната зима. Къщите били боядисани многоцветни след избирането на Роман Абрамович като губернатор в началото на две хилядната година. По принцип, с появата на Абрамович, Чукотка и Анадир започнаха бързо да растат благодарение на притока на средства и нови кадри. Губернаторът се оказа интересен за пресата и затова медиите започнаха да говорят за региона и всичко, което се случва в него.

Доходи на местните

Най-ниската заплата в Anadyr е около 30 000 рубли (785 лева). Нормално сам човек живее там с около 50-60 000 рубли (1570 лв.). Под сурдинка обаче местните признават, че като се скрият данъци и осигуровки, на практика средната работна заплата в Анадир е 112 хиляди рубли, или 2930 лева. Това вече е доста добър доход, тъй като градът потдържа високи цени за всичко: храна, комунални услуги, бензин. Заплатата на лекар е около 60-80 000 рубли, на инженер е около 70 хиляди, портиер е от 35 до 45 хиляди. Също така в Анадир има сезонни работни места в рибната фабрика за времето на риболовния сезон от юли до август. Някои си вземат отпуск от основната работа, за да спечелят допълнителни пари при обработката на рибата.

Според статистиката, в Чукотка, и по-специално в Анадир, преобладават младите хора. Много от възрастните, при пенсиониране, напускат севера и се придвижват към места с по-удобни условия на живот, като отстъпват място на младите професионалисти от континента.В Aнадир има къщи от специален тип „Арктика“ – тези жилища не са по-високи от пет етажа и са адаптирани към условията на постоянен студ. Строителството при такъв климат и на такава почва е скъпо, така че нови сгради се появяват рядко. По същата причина цените на апартаментите са сравними например със Сочи.

За една стая, в зависимост от състоянието и местоположението, могат да ви поискат около 20 000 рубли на месец – или 523 лева. Едностаен самостоятелен апартамент в центъра на града с добър ремонт може да се намери за 30 хиляди (785 лева), без сметките за комунални услуги. Има опции за бюджетни пътуващи: хостелите предлагат настаняване с храна за 1 500 рубли на ден или 39 лева. Апартаменти за бизнес гости се предлагат между 2 500, и 4 хиляди на ден (65-104 лева). Градът има два скъпи хотела. Например, в хотел „Анадир“ стая ще струва около 8 хиляди рубли – 209 лева.

Транспорт

Градски автобуси – безплатни

Катер „Камчатка” – 100 рубли (2,6 лв.)

Хеликоптер – 4 000 рубли (104 лева)

В Анадир през зимата има три автобусни линии. Една от тях работи главно за ученици, но всеки може да се качва. През лятото има два автобуса. Те пътуват строго по график и пътуването е безплатно. В града има много таксиметрови компании, чиито услуги са особено популярни особено сред виелиците. Пътуването с такси до всяка точка на града ще струва 100 рубли – 2,6 лева.

За да пресечете залива и да стигнете до летището или в съседното село Угольные Копи, през лятото можете да използвате лодка или катера Камчатка. Едно пътуване с лодката ще струва 100 рубли, тъй като този вид транспорт е субсидиран от правителството. Билет за баржа, собственост на частни предприемачи, излиза 2500 рубли – или 65 лева.Извън сезона, т.е., когато устието замръзне, движението напред и назад е неприятна и скъпа задача. Можете да използвате или хеликоптер (винаги има много хора, които се интересуват от него), или скутер с въздушна възглавница.В традиционния смисъл няма пътища, с които да дойдете с кола в Анадир. Има черен път, минаващ през тундрата, но той е използван предимно от голямата популация кафяви мечки. Железопътна линия в такъв климат също е трудно да се направи. Ето защо, за Анадир и цялата Чукотка летището е много важно.

Отпуските тук са дълги, а на всеки две години държавата плаща за билет до всяко място в Русия и обратно. Билетите за Москва са много скъпи, по време на пиковия сезон минималната цена е от 50 хил. Рубли нагоре. Извън сезона можете да закупите същия билет за 20-30 хиляди.

Храна

Банани – 300-500 рубли (13 лв.)

Червен хайвер – 1 800 рубли за килограм (47 лв.)

Средно за човек на седмица – около 5 000 рубли (130 лева)

В Aнадир няма верижни магазини от световните брандове, но тук е най-големият супермаркет в Чукотка „Новомаринский”. Всичко там е много по-скъпо, отколкото в малките магазини. Но „Новомаринский” е удобно разположен, а в по-евтините магазини често се събират дълги опашки.

Цените на хранителните продукти варират според сезоните. През лятото достъпът е по-лесен, защото много стоки се докарват на кораби – и е много по-евтино, отколкото да се доставят със самолет. През лятото са разположени палатки на няколко места в града, където можете да купите зеленчуци и плодове на разумни цени. Също през лятото жителите на града обичат да ходят в тундрата за плодове и гъби.

Развлечения

В Aнадир има няколко кафенета и ресторанти. Тъй като продуктите тук са скъпи, то и ястията в ресторантите също. В допълнение, често там просто липсват някои съвсем прости неща (понякога дори домати). Много кафенета се отварят в последните години, работят няколко фирми, които доставят храна по домовете. Можете да поръчате пица за около хиляда рубли – 26 лева(!).

Има два нощни клуба в града, почти никой не отива в „Отка Хауз”, а „Ибиса” не е претъпкана. Каква е тайната тук, не е ясно, особено като се има предвид, че те са наблизо една до друга. Причината навярно е, че отдавна „Ибиса“ е единственото младежко място за нощна почивка и е добре известно на всички. Двете места са отворени само в петък и събота. Входът за „Ибиса“ струва 500 рубли, ще трябва да платите поне за един коктейл и да поръчате песен за 300 рубли. Също така през нощта работи бар „Каравела“, разположен на кораб, инсталиран в града, и кафене „Eнер“, където главно празнуват сватби. В Анадир работи едно единствено кино „Полярни“. Във вторник винаги има специална цена – 150 рубли (3 лева) за всички филми, но билетите за премиери и 3D филми струват 350 рубли.

Интернетът в Анадир е само сателитен, много е бавен и скъп. Но в града можете да намерите интересни клубове за любители на настолни и интелектуални игри и четения. Има клубове, където можете да научите немски и английски, да танцувате или да пеете. Има секции за възрастни и деца по джудо, карате, вдигане на тежести, гимнастика, волейбол, бадминтон, баскетбол, хокей. Покритата ледена пързалка е отворена от петък до неделя от октомври до май. Цената на детски билет за час сесия е 150 рубли, възрастен е 250 рубли, а наем на скейт е безплатен.

В Анадир се провеждат два национални празника: „Килвей“ или „Ден на първия елен“ се провежда през пролетта, а Денят на коренните малцинства по света – в първата неделя на август заедно с Деня на града.

Лятото продължава от края на юни до август, но това е относително, тъй като времето в Чукотка е абсолютно непредсказуемо. Но и през зимата има достатъчно забавления. Например местните хора обичат риболова. Рибарите седят на леда на устието: мъже, жени и деца. Изобщо животът в Чукотка доста се различава от идеята ни, насаждана единствено от вицовете за чукчи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Поглед от другата страна:И те ли са жертви на Народния съд ? /Снимки/

Четем страниците на в. „Народен съд“ отпреди четиридесет години*. Изобретателни мъчения, безсмислена жестокост, всекидневно предателство и глави, купища отсечени глави на партизани, на ятаци, на техни съмишленици. Показанията на палачите следват едно след друго и тяхната страшна реалност ни убеждава, че нищо не бива да бъде забравено от годините, когато българският народ беше потискан, разделен, унизяван.

Те са ония злобни изпълнители на заповедите на своите началници, които безцеремонно, без каквато и да гримаса на лицето отсичаха главите на партизаните с топор или мотика и ги поставяха в конските торби като веществено доказателство за получаване на възнаграждението.

Те са ония, които инквизираха в полицейските участъци и казарми, които биеха с юмруци, дърво, гума, желязо, боксови ръкавици, с каквото свърнат и където свърнат, които скачаха по голите гърди на жертвите си с подковани ботуши и пр., и пр.

Те са, които забиваха кибритени клечки под ноктите на жертвите и ги палеха, обесваха ги с главата надолу, бъркаха с тояги в половите им органи, наливаха им терпентин в устата, даваха им солена вода да пият, гориха ги с нажежено желязо, слагаха ги на електрически ток, вадеха им очите, рязаха им ушите, краката, носовете, заравяха ги живи, изгаряха ги живи, изнасилваха жените пред мъжете им или дъщерите пред бащите и какви ли не още други мъчения и жестокости, които до днес не са още познати и описани.

Те са ония „мамини синчета“, за бъдещето на които мислеха родителите им. Те са ония прости момчета, доведени от колиби и села и възпитани само в духа на омразата, които караха жените си с по две, три деца да орат каменливите ниви с по едно магаре и една стара крава и да ги поддържат с колети, а те да се любят в града с доведените селски момичета като домашни помощнички и да ги правят нещастни.

Ето това са вулгарните убийци. Вие ги виждате по снимките, фотографирани с жертвите си. Някъде са горди от пребогатия „лов“, някъде смутени, защото акцията им не е намерила очаквания прием в душата на народа.

Четете сега самопризнанията им, как открито, ясно си разправят „подвизите“, като че ли това нищо не е, като че ли разправят приказки за лов на зайци.

Чувате ли? Такава жестокост от 50 години насам в България не се е чувала, не се е писала. Дойдоха немците да ни научат да колим. Кого? Братята си, съселяните си, познатите си. Най-добрите, най-издигнатите люде в селото или града. И защо? За чия политика? Разбира се, за немците и за тяхната политика, която винаги е слагала голото тяло на България върху жаравата.

Тия, които убиваха и които насърчаваха убийствата срещу „предателите“, бяха позлатени за предателската си дейност. Те, германофилите, за които държавните и народни интереси бяха нещо като сурогати за износ — така, както се изнасяха и произведенията на земеделския и работническия труд — бяха закитени с етикета на родолюбието.

Какво струваше за тях един човешки живот? Те, които всичко оценяваха в пари? Особено животът на един „прост“ селянин или „груб“ работник? Само едно удоволствие, един натиснат спусък на пистолета, за да се провери точността му, та в зависимост от това да се направи реклама на завода — който за зла съдба е пак германски.

Това бяха те, това бе и тяхната политика, която личи по черните забрадки. Политика, осъдена от народа и отречена веднъж завинаги. Защото няма и не може да има човешка душа, непотресена от жестокостите, издевателствата, безправието, безотговорността на тая зловеща, мракобесническа, противонародна политика. Да! Това е истина, както е истина, че изминалият ден не се връща.

Вулгарни убийци! Жертвите ви поздравляват. Те умряха, за да живеят вечно в душите и сърцата на своя народ, вие живеете още, за да умрете веднъж завинаги, изпратени с народното проклятие. Вие убивахте систематично в продължение на много години, за да свършите в един миг. Вашата присъда е написана в душата на всеки честномислещ. Кръвта, която проляхте на най-първите синове на народа — негова чест и негова гордост — иска възмездие! Друга присъда не може и да има.

ПОДСЪДИМИТЕ:

Именувам се майор Иван Юрданов Стоянов, 38 г., българин, православен, разведен, грамотен, неосъждан, родом от гр. Плевен и живущ в София, на ул. „Шипка“ № 27: Оставих в Белопопци пор. Христов с 16—17 души нелегални, като му казах, че трябва да изпълни заповедта на ген. Кочо Стоянов и си отидох в Новоселци. Като се върнах, пор. Христов ми донесе писмено, че нелегалните са убити при опит за бягство, което и аз донесох в щаба на I армия, в щаба на дивиз. област и в Столичното военно комендантство. От последното получих нареждане (от съдебния офицер при коменданството — кап. Д. Радев) труповете да се погребат. Не след дълго получих от щаба на войската служебно писмо, подписано от полковник Недев, с което за проявената дейност ми се изказваше особена благодарност и ми се пожелаваше и занапред да водя частта си с успех срещу враговете на отечеството.

Два дни след случая в Белопопци отидох лично в Министерството на войната, където в коридора, пред главното стълбище, срещнах министъра Дочо Христов. Той ме попита за подробности по случая и ми каза, че това е единственият начин да се справи държавата с нелегалните. Добави, че той има специални кредити, от които се давали награди за унищожени нелегални, и веднага ще изпрати един милион лева за раздаване на участвувалите. Парите трябваше да се разпределят от окол. управител и мен. Аз взех за отделението 160 000 лв. — „собствени на частта пари“, които се изразходват и отчитат, от ковчежника за подобрение бита на войниците. Научих, че полиц. началник Ценов взел известна сума лично за себе си, което ми направи лошо впечатление, но не исках да се намесвам в разпределението, което бяха направили той и Трифонов …

Именувам се подпоручик Здравко Веселинов Стефанов Парашкевов, 22-годишен от гр. София, ул. „Тракия“ № 24, офицер, женен, българин, неосъждан, казвам: На 30 април 1944 г. по повод партизанското нападение и ограбване на кооперацията в Ботунец генерал Кочо Стоянов — командир на сборния отряд, заповядал блокада на с. Ботунец. Там заварих да гори една къща, а друга войници разрушаваха. В зимника на училището имаше задържани около 16—17 души мъже и жени. Разпитът се произвеждаше от Христо Бураджиев и „Дедо“ — Коце Михайлов, и двамата разузнавачи от Р.О.2. От време на време влизаха майор Ченков, подпор. Георги Константинов, Захов, ген. Кочо Стоянов и аз. Всички арестувани бяха малтретирани. Горе, в училищния двор, бе събрано цялото мъжко население на Ботунец, пред което ген. К. Стоянов и майор Ченков произнесоха заплашителни речи, поканвайки населението да преследва партизаните и близките им и заплашвайки ги с разстрели, интернирания и палежи.

Във връзка с убийството на инж. Фратев и Младен Пенев: Фратев разбра къде го водиме и замоли за пощада, твърдейки че е невинен, че има жена и деца, В този момент Христо Бураджиев изкомандува „Хайде!“ и аз с един изстрел в ухото (дясното), както ме бе научил, го убих. Впоследствие Бураджиев ми даде дрехите на убития, а именно: сако, жилетка, панталон балтон … После Бураджиев застреля по същия начин и Младен Пенев.

Трайко Пандов, полиц. агент в гр. Хасково (досега е признал, че е извършил осемдесет убийства на комунисти и антифашисти): …Взех активно участие в побоищата и инквизициите над арестуваните по следния начин: качване на тавана, връзване с въже, като телата им лежат на пода, а краката им — издигнати половин метър височина от пода. Устата им завързана с червена кърпа и започваме да бием по краката с дървета, гуми и палки, докато изгубят съзнание…

Натискът с електрическа машинка прилагахме по следния начин: връзвахме ръцете, между ръцете и коленете слагахме — по нямане на тояга — една стара пушка. Един слагаше гривната на електрическата машинка на челото или врата, а друг въртеше и даваше ток. Останалите биехме…

За убийството на Жак Бенбасат: От нанесения бой по краката му се появиха мехурни рани и въпреки това боят продължаваше до пукване на мехурите и получаване на тежки рани, вследствие на които почина в Държавна болница. След смъртта му по заповед на коменданта Овчаров и полковник Маринов беше наредено да му се определи диагноза„двойна пневмония“.

За убийството на Станил Филев от с. Брестово: … биене с гума, газене с краката … Определи се диагнозата „скоротечна туберкулоза“ …

Подофицер Димо Цветков Димов от с. Българен, Харманлийско, на 30 години, казвам следното: …Декември 1943 година Арнаудов каза: „Има осем души шумкари и трябва да ги убиете, да не се плашите.“ Ние казахме: „Какво ще се плашим, ние сме свикнали …“

Именувам се Колю Димитров Колев от с. Тулово, Казанлъшко, 30-годишен: През месец ноември 1943 г. бях мобилизиран във втора ловна дружина в град Казанлък. Скоро се наложи да конвоирам дванадесет арестанти. Излязохме от селото и спряхме на една поляна. Ротният фелдфебел Маньо Петров им каза, че тук ще бъдат разстреляни, и ги запита каква смърт искат — лека или тежка …Именувам се Желязко Стефанов Чобанов, родом от град Карнобат, на 21 години: … През месец март 1944 г. бях задължен да се явя на служба в жандармерията… Бях научил войниците си да упражняват тормоз над населението, за да се сплаши и да не смее да помага на партизаните, поради което войниците ми безразборно биеха срещнатите по полето хора. Бил съм и аз лично с пистолета си, като на някои съм го слагал в устата… В деня на блокадата аз бих около 50 души … Една вечер арестувах едно евакуирано момиче… Накарах го да легне по гръб и да си вдигне краката и му пъхнах тоягата, с която го биех, в половия орган. Това стана в присъствието на други хора …

Именувам се Георги Тошев Ерменков от с. Литаково, на 24 години: … На 13 май 1944 г., след вечеря, полковник Дяковски заповяда да отида при камиона, където видях шест души, вързани един за друг… На около 200 метра след с. Стрезимировци единият избяга, а след километър спряхме… Подофицерът каза: „Стреляй право в тила!“ Аз се прицелих добре, като държах пистолета на около 30 сантиметра от тила на първия, теглих спусъка и той падна в канавката, така стана и с втория, и с третия. Останалите двама, преславският кмет и Любомир Баръмов, ги уби мотористът Зояков.

Именувам се Георги Христов Сомов от гр. Казанлък, 32-годишен: … Бях полицейски началник в град Казанлък, след това — ротен командир … Областният полицейски началник Димитров ми нареди трупа на Михаил Захариев да не предавам на близките му, за да го погребат, а да накарам някой от селото да го насече на парчета и тези парчета да бъдат разхвърляни на различни места, за да не ги намерят другарите му и да не ги издигнат като светиня .. . Извиках трима души, седнали пред общината, за караул и им дадох брадвата. Единият каза, че му е лошо, и избяга. Вторият без роптане взе брадвата и отсече главата и ръцете и каза, че повече не може. Третият без никакво роптане отсече краката. Кметският наместник с вила започна да слага в чувала отсечените части. Краката бяха дълги и не можаха да се съберат, той взе брадвата и ги пресече на две…

Вълчо Желязков: Вълчо, отрежи им главите — ми заповяда поручик Арнаудов. — Аз отказах, но той ми каза: „Хайде, почвай.“ Аз се усмихнах и отрязах на тримата главите, а на останалите двама — Слави Ненев.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

Живко Иванов Стоянов: „… Поисках вода,а ми дадоха гъст разтвор от сол…

На петия ден се схванах съвсем… На седмия ден на някои арестувани дадоха храна. На мен ми дадоха на десетия, но аз не можех да ям… Поручик Риманов заповяда да не превързват раните ми и те започнаха да вонят… Майор Иванов нагло заявяваше в съда, че съм бил в такова състояние, защото съм имал някаква екзема и над всички ни било употребено само психическо въздействие. Ние, всички тридесет и пет подсъдими по военните конспирации през четиридесет и втора година, бяхме подложени на въздействие като това, което описах.  … Аз бях осъден на смърт.“

Баба Кула Маринова Найденова: „… Те ме вързаха в мазата, където ме държаха двадесет дена и дванадесет пъти ме биха… После той донесе една чаша вода и ми сипа в устата само две капчици, а аз му се молих да ми даде всичката вода… Когато си дойдох в селото, мъжът ми и децата ми бяха убити. Свалили ги в селото и жандармерията пеела … Една жена метнала риза на капитан Стоянов и му дала букет, че убил мъжа и децата ми…“

*Препечатано от сп. „Общество и право“, 1984 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

840 лева за всеки пълнолетен българин, без да работи

840 лева на месец за всеки пълнолетен българин и 420 лева за дете - това предвижда концепцията за безусловен базов доход. Един от седемте й инициатори е икономистът Ивайло Кирилов, пише “Марица”.

В момента в ЕС тече референдум за въвеждането му и България има шанс да тръгне с пилотен проект.

Тези суми ще се полагат на всеки гражданин на страната, независимо дали работи или не и колко е заможен, обяснява Ивайло Кирилов пред вестника.

Нямат значение полът, етносът, образованието и професията, нито местожителството - достатъчно е да живее в България. Така ще се даде тласък на националната икономика, твърди експертът.

Революционната идея ще промени кардинално и данъчната политика. Ако се въведе безусловен базов доход, няма да е нужно да се облагат доходите на хората, а само потреблението им.

Досега по света са проведени над 40 подобни пилотни проекта и те са показали, че парите наготово не правят хората по-мързеливи, а напротив - те стават по-предприемчиви, защото живеят спокойно и без стрес за ежедневните си нужди.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

11-кратен световен рекордьор извършва невиждан подвиг-спасявайки 37 души губи живота си

 На 16 септември 1976 година кариерата на един 11-кратен световен рекордьор, 17-кратен световен шампион, 7 пъти шампион на СССР, 13 пъти европейски първенец по подводно плуване (Шаварш Карапетян) е била прекратена, защото този човек е извършил невиждан подвиг.

Тролейбус с 92 пътника пада в студените води на Ереванското езеро на 10-метра дълбочина. В близост се оказва по време на тренировка Шаварш и веднага се гмурка в непрогледната, мръсна, ледена вода, и спасява в течение на над 20 минути 20 обречени човека. 20 спасени живота на висока цена!

От ледената вода вади 37 души, 9 изплуват сами след като счупва стъклото и прави възможно излизането им. От извадените пострадали 20 оживяват. Общо 46 от пътниците умират при инцидента...

След като е разбил стъклото, тялото му търпи множество порязвания. Подвигът му коства двустранна бронхопневмония, усложнение от заразената кръв, тъй като в езерото са изхвърляли фекални води. Лекарите в болницата изобщо не са повярвали, че това е дело не на екип обучени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специални съоръжения! 

Шаварш Карапетян се гмурка и спасява хора дотогава, докато самият той не губи съзнание, припадайки от умора.

Прекарал повече от месец в болницата, а за спорт вече било немислимо. 

Такива човеци и подвизи трябва да се дават за пример! 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ