По следите на един недостроен „хотел“ от 70-те и загадката ,,Обект 17” /Снимки/

Това е военната база “Обект 17” – и “хотелът “ е само маскировка. Никога не е имало намерение да работи като хотел . Все още го охраняват военните , а какво има отдолу …. никой не знае.,Не разпитвайте – никой нищо няма да ви каже! 

Все пак става въпрос за секретна информация, отнасяща се до националната сигурност.” Това казват всички, колчем човек ги попита какво има в подземния комплекс край ловешкото село Лесидрен,

станал известен и като обект 17. Тайнствената база разбуни духовете преди десетина дни. Там преди години е арестуван ексвъншният министър на България Соломон Паси. ,,Разхождахме се с приятели, попаднахме зад оградата и ни арестуваха. Хората с униформи се притесниха повече от нас. Извикаха началника и той дойде. Най-големият ми син, тогава 10-годишен, попита: ,,Тате, сега ще ни разстрелят ли?”, разказа Паси.

Не ги разстреляли, разбира се, дори им дали кола да се махнат час по-скоро оттам.

Не мога да спекулирам какво наистина има там, каза още бившият дипломат №1. Той призна, че навремето е прибиран от милицията в граничните райони на Родопите, както и край охраняеми обекти в Люлин планина.

Бивши и настоящи служители в Лесидрен са подписали декларация за мълчание с давност 10 г. Дори и след изтичането им те продължават да държат устата си затворена с простото обяснение: ,,Българи сме. Просто забравете.” Тази тайнственост дава храна за какви ли не слухове и предположения. Жителите на селото също не са наясно какво се крие в горските дебри, където е обектът. ,,Преди години имаше войници и знам, че там е пълно с ракети. Май досиетата са крили за известно време, ама не знаем колко”, казва местната жителка Снежана Пенева.

Съмненията за подземен град в пещера, в който има психотронни оръжия, се приемат с насмешка от запознати с военното дело. Внасят и уточнение, че базата край Лесидрен не е поделение, тъй като в нея няма войници. Категорично отричат някога да са били складирани ракети или пък да са пазени досиета там. ,,Никога не е имало такива неща в обекта”, заяви отлично информиран източник.

Секретното съоръжение е разположено на около 3 км от Лесидрен. До него води асфалтиран път в окаяно състояние. От вековната гора не е останало почти нищо – поголовна сеч е оголила баирите наоколо. Изключено е цивилни лица да влязат в денонощно охраняваната територия. Там се пропуска само микробус без отличителни знаци, с който идват на работа квалифицирани специалисти. ,,Желателно е да са технически грамотни” – е трудно изпуснатата подробност от бивш офицер. Всяка сутрин возилото ги докарва от Ловеч, а вечер ги връща обратно.

След знак ,,Задължително движение направо” веднага вдясно се появява бариера. Металната порта и къщичката за охранителя са зад нея. Куче посреща всеки с яростен лай. Незабавно се показва и дежурният постови. ,,Снимките да се изтрият! Няма да правите сензации”, заплашително казва той. Тонът му изключва всякакви опити за преговори. Едва след тръгването ни, вече успокоен, се връща към задължението си да пази секретната база от любопитни натрапници.

Местните разказват, че подземният обект е построен в края на 70-те години по поръчка на държавата. Специално проучени и подбрани хора са участвали в изграждането му. Предвид конфиденциалността те също са дали обет за мълчание. ,,Обектът е вдигнат върху 5,000 дка, които са опасани с метална ограда. Слава Богу, поне там гората е съхранена”, изрича с горчива усмивка бившият кмет на Лесидрен Въто Иванов.

Други подробности обаче не знае. Твърди, че със сигурност са излети тонове бетон,

гарантиращи стабилност и защита на съхраняваната техника. Няколко етажа били под земята. ,,В това няма нищо сензационно. Нормално е всяка държава да разполага с подземни съоръжения. Дори африканските страни имат”, допълва военен ветеран. Обяснява, че в случай на бомбена атака това са най-сигурните убежища. По соцвреме комплекси под земята са изграждани в цялата страна. Да се говори обаче за подземни градове е нелепо и смешно, заяви бивш партиен ръководител.

В Ловешко има обекти на доста места, но само няколко са действащи. Други отдавна

са оставени на капризите на времето – атмосферни и политически. Такъв е случаят с бившия военен строеж в курортното троянско село Шипково. През 2010 г. МО обяви за продан митичния обект, за който в годините на прехода се изписаха куп небивалици. По проект сградата е била замислена като профилакториум. В действителност обаче е трябвало да бъде команден пункт на Варшавския договор в случай на военен конфликт. Предвидено било да приема посетители от 1991 г., но демократичните промени осуетили това намерение.

Със сигурност в обект 17 са излети тонове бетон, твърди бившият кмет на Лесидрен Въто Иванов. Хората в Шипково лелееха надежди внушителната 7-етажна постройка с още 4 етажа под земята да бъде приватизирана от чужденци, които да я превърнат в модерен хотел. Като потенциални кандидати бяха спрягани арабски милионери и техни руски събратя, които да доведат насам зажаднели за зеленина обитатели на пустинята или донбаски миньори.

И макар че за колосалният комплекс в местността Крушево, включващ 13 сгради и поземлен имот с площ 169,296 кв. м, бе определена начална тръжна цена от 6,127 млн. лв., купувач не се намери. При посещение на бившия премиер Бойко Борисов в Кувейт и Катар се разбра, че арабите се интересували от подобна инвестиция. Те търсели място, което да съчетава прекрасна природа с минерални води, спокойствие, чист въздух, зеленина. Цената за тях не би била проблем – тя е под 2 млн. лв., силно редуцирана през годините.

Цяла седмица служители от дирекция ,,Инфраструктура на отбраната” на МО издирваха в архивите някакви сведения за митичния обект 17. Накрая пресцентърът на ведомството категорично заяви, че дори и да съществува такъв обект, армията няма никаква връзка с него. В МВР обаче не бяха толкова конкретни. Високопоставен служител деликатно отклони питането, без да посочи някакъв мотив. Просто темата не му се стори интересна.

Тук му е мястото да припомним думите на ексвъншния министър Соломон Паси, попаднал случайно на обекта край Лесидрен преди десетина години. Когато се прибрал в София, той попитал колеги от вътрешното ведомство какво представлява чудото, на което се бил натъкнал. Отговорили му – нищо особено, документационен център.

Дали наистина в гората край Лесидрен се съхраняват някакви архиви и какви точно са те, дори и днес – 25 години след края на комунизма, загадката остава като строго пазена държавна тайна.

Росица Христова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Средната заплата става 1000 евро, 1600 лв ще взима продавачка!

За никого не е тайна, че трудовите възнаграждения в България са най-ниски в целия Европейски съюз.

Доходите трябва да бъдат увеличени номинално с 12-15% през всяка от следващите три години. До 2022 година средната работна заплата трябва да достигне 1000 евро и 450 евро минимална работна заплата. Това за нас е абсолютно възможно и изпълнимо, стига да има адекватни действия на правителствата и на частния бизнес.Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която беше представен Годишният доклад по колективно договаряне на заплатите за 2020 година и очакванията за ръста им през 2021 година, съобщава Novini.bg. Силното потребление през изминалата година доведе до допълнително търсене на работна сила. Имаме горещ пазар на труда, който допълнително се нагорещи, особено в индустрията. Вече около 35% от предприятията в индустрията заявяват, че има недостиг на работна сила. Това доведе до нарастване и на доходите. Общо увеличението е около 9,4%. Явно заради по-високата инфлация реалният ръст на средната работна заплата е около 6,4%, заяви Димитров.

Увеличението, което си поставихме като цел миналата година, беше средно 12%, така че в някаква степен се приближаваме през настоящата година. 12-15% е нашата препоръка към синдикатите по места да поискат през настоящата година. Нашата кампания, която водим от преди няколко години, смятаме за сравнително изпълнена. Не сме изпълнили целта си, но сме доста близо. В последните седем години заявявахме, че заплатите трябва да се вдигнат чрез преразпределение на добавената стойност между капитала и труда.

От 2012 година досега тази тенденция в произведеното като цяло се измества в полза на труда, макар и по-бавно отколкото ни се иска. Показателят в това е отношение е компенсация на наемния труд в брутния продукт, който мина 100 млрд. лева през 2018 година. През 2012 година този показател е 36,9%, а през 2020 година отношението е 43,1%. Повече от 7 млрд. лева са преминали от капитала през труда. Това е съвкупният резултат. Това не стига, едно реално съотношение, каквото е в Германия, е 50-55%. Това трябва да се гони като пропорции между труда и капитала от общо произведения продукт, посочи синдикалистът.

Покритието с колективно трудово договаряне е около 30%. Договорените заплати, които ние договаряме, се отнасят за почти 700 000 души. Най-общо тези числа се разпределят между реалния и бюджетния сектор повече към бюджетния, по-малко към частния, за голямо съжаление. С това покритие, по данни на Националния статистически институт, наетите получават средна брутна заплата с 12% по-висока в сравнение с тези в съпоставими отрасли, където няма синдикати и колективни трудови договори. Целта е да удвоим покритието, което имаме в момента.

Това е единственият начин без стачка и бой по улиците да се разпредели справедливо добавената стойност между труда и капитала. Ние сме дали преди два месеца конкретни предложения при министъра. Това за нас е изключително важно, това е пътят, чрез който хората могат да постигнат справедливост на работното си място,това е индустриалната демокрация, да имаш право на глас на работното си място. Час по-скоро през правната рамка да подобрим механизмите и да осигурим по-добро покритие във всички сектори на икономиката, подчерта президентът на КНСБ.

Трябва да се разработят модели на договаряне на заплата за издръжка. Вече няма време или поле за отлагане, ние ще предложим нашето виждане още през тази година. Има такива модели. Според нас тези модели трябва да станат водещи при договарянето на какви заплати хората трябва да получат, за да живеят сравнително достойно в България. В София някои предлагат заплати за продавачки от 1300-1500 лева, но според нас трябва да е 1600 лева, каза още Пламен Димитров.

Източник: izvanredno.info

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Винаги съм мразела Съветска Русия", казва дъщерята на Сталин Светлана Алилуева

Отношението и към собствения ѝ баща също е негативно. Въпреки че тя си спомня нежността му през детските ѝ години, Светлана така и не му прощава желанието напълно да контролира живота ѝ.

Той не само заповядва на Светлана каква работа да си избере, но и когато се влюбва в по-възрастен от нея мъж, Сталин се разгневява толкова много, че изпраща кандидат-жениха в концентрационен лагер за пет години. Отношенията между бащата и дъщерята са провалени завинаги.

След смъртта на Сталин тя мечтае да напусне страната. Когато четвъртият мъж на Светлана – индийският комунист Браджеш Сингх, умира през 1966 г., ѝ позволяват да отиде в Индия да разпръсне праха му в р. Ганг. Там тя бяга в посолството на САЩ и оставя СССР (и двете си деца) зад гърба си.

Алилуева живее дълго – чак до 2011 година. Публикува мемоарите си "Двайсет писма на Сталин до приятел", както и още няколко книги. Омъжва се още веднъж и ражда дъщеря, която в момента живее в САЩ, но изглежда духът на Сталин никога не спира да я преследва. "Където и да отида – винаги ще съм политически затворник на името на баща си", пише Светлана.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рецептата против шипове на прочутия билкар дядо Владо

С целебната смес дискомфортът отшумява завинаги в рамките само на 3 седмици.

Владимир Бошнаков, по-известен като дядо Владо, е народен лечител и билкар. Известен е в цялата страна, а хората, на които е помогнал, твърдят, че имал за всяка болка билка.

Историята на дядо Владо с билкарството започва преди години, когато погребва майка си и съпругата си заради рак. Не след дълго и той заболява. Лечителят получил дълъг списък с нелечими диагнози - недооросяване на мозъка с кръв, аритмия, исхемична болест и наличие на 76-милиметров тумор на простатата. Според лекарите единственото решение били операции на тумора и 2 байпаса за сърцето.

Но Бошнаков имал горчив опит от своите роднини и отказал операцията и медикаментозното лечение, предписано от лекарите, и се доверил на магията на билките. Една от най-прочутите му рецепти е тази против шипове. Хиляди българи са се спасили благодарение на нея. До целебната смес дядо Владо стигнал след дълги проучвания в необятния свят на китайската алтернативна медицина.

Ето какво представлява и рецептата: в малко бурканче, затварящо се добре с капачка с винт, се поставят три големи глави чесън, обелени и смлени или нарязани на ситно и счукани на каша, една супена лъжица морска сол, счукана на прах, и по една супена лъжица: свинска мас, газ за осветление (за лампи и фенери) и йод (йодна тинктура от аптеката). Бурканчето се затваря добре и се съхранява на тъмно и хладно място, например в хладилник. Компресът се състои от две лепенки от лейкопласт, поставени на кръст под парче найлон с размери 20х20 см, върху които се поставя парче от няколко слоя марля и памучно парцалче.

В средата на марлята се изсипва една чаена лъжичка от сместа, която преди употреба задължително се разбърква добре. С помощта на лъжичка сместа се заглажда, докато стане с размер на един метален лев. Кракът се поставя на компреса така, че чувствителната точка да попадне върху сместа. Лепенките се залепват върху крака и се обуват чорапи до сутринта. Компреси се правят на двете пети, независимо от това къде се намират шиповете, всяка трета вечер преди лягане, и се преспива с тях. Сутринта компресите се свалят, краката се измиват с топла вода и се пазят от простуда.

Две нощи след това се прави почивка, а на третата компресите се правят отново с прясна смес. Обикновено сместа стига за 10-15 процедури, или за 30-45 дни. В повечето случаи болките изчезват за три седмици, но процедурите се правят до изчерпване на сместа. При по-тежки случаи процедурата може да се повтори, дори да се потрети, като се дава почивка от десетина дни между сеансите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Остана завинаги в планината.. почивай в мир!

Атанас Георгиев Скатов е български височинен турист, веган, агроном по растителна защита. Той е първият обявил, че е веган, който е изкачил Еверест. Изкачил е десет върха над 8000 метра (един от тях без допълнителен кислород, три от тях без личен Шерпа).

Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци (т. нар. Седем върха /Seven Summits) (2013 – 2017).

Загива на 5 февруари 2021 г. на слизане от К2 след неуспешното му изкачване.

За Атанас Скатов:

До лятото на 2010 г. Скатов не е ходил по планините и не е тренирал спорт. След това три поредни години (2010, 2011 и 2012) преминава маршрута Ком – Емине; включва се и в състезания по планинско колоездене.

Атанас Скатов решава да стане веган от 2012 г. и да изследва този начин на хранене, изкачвайки най-високите върхове на света за тестване на физическите и психическите показатели, защото височинният туризъм е занимание, което в много висока степен натоварва тялото и психиката.

През 2013 г. изкачва два петхилядника (Ухуру и Елбрус), пробва се и на шестхилядник (Аконкагуа) и седемхилядник (вр. Ленин), като максималната достигната височина е 6900 м по склона на 7134-метровия вр. Ленин. През 2014 г. стъпва на осемхилядник – Еверест. Скатов не е карал курс по алпинизъм; в тази и в следващите експедиции използва услугите на носачи и допълнителен кислород. Самият той до 2018 г. не се нарича алпинист. През същата 2014 г. изкачва и първенците на Антарктида и Австралия (версия Карстенс).

През 2015 г. излиза първата му книга „Еверест. Богинята Майка на вселената“. Заедно с книгата излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“. През същата година получава званието почетен гражданин на град Сливен[14]. Прави презентации из цялата страна и мотивационни срещи.

През 2016 г. е удостоен с грамота за цялостен принос за развитието на град Сливен.

През 2018 г. д-р Атанас Скатов получава награда за спортист на май – традиционната значка “Златна България“.

2019 г.:

- Наградата на b2b Media „Зелена личност“

- Награда „Сребърен сокол“ за спортисти, проявили огромна смелост в своята област

- Спортист номер 1 на Варна

- Почетен знак на БТС за особени заслуги

През 2020 г. Атанас Скатов изадава 7-мата си книга: „Седемте континентални първенци“

Загива на 5 февруари 2021 г. на слизане от К2 /Исползвани са данни от  Уикипедия и интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 102 години почина последният от създателите на атомната бомба на СССР

Това е физикът Исак Маркович Халатников, съобщиха от академията на науките на Русия. Той бе най-възрастният академик.

Халатников работи и по създаването на водородната бомба на СССР. Той прави изчисленията на оръжията, които дават възможност да се съкрати времето за разработването им и така да се навакса изоставането от американците.

Първата съветска атомна бомба е взривена на 29 август 1949 г. на полигона в Семипалатинск, днешен Казахстан. Нейната мощност е 22 килотона, колкото и американската, хвърлена над Нагасаки през 1945 г.

Наречена е РДС-1 или Реактивен двигател специален - 1. Другите наименования са Изделие 501 и Първата мълния. Американците я наричат Джо-1 по прякора на Йосиф Сталин от техните спецслужби.

Исак Халатников е роден на 17 октомври 1919 година в Екатеринослав. Известен с разработките си по космология, свърхпроводимост, квантова електродинамика и други. Създава с Лев Ландау теорията за квантовите течности. Първият директор на института по теоретична физика към академията на науките (1964-1992 г.).

Последен носител на Сталиновска премия през 1953 г. Награждаван е с "Почетен знак", три пъти орден "Червено знаме", два пъти с орден "Дружба между народите", орден "За заслуги към отечеството", III степен, орден "Октомврийска революция", орден "Отечествена война", II степен, медал "За победата над Германия във Великата отечетвена война" и много други награди. За вековния му юбилей получи от Владимир Путин орден "Свети Александър Невски"./Брадва.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мосфилм обяви кои са любимите филми на руснаците

На първо място е филмът "Кавказка пленница или новите приключения на Шурик" на режисьора Леонид Гайдай

Филмът "Кавказка пленница или новите приключения на Шурик" е най-любимият филм сред руснаците според запитване на кино канала "Мосфилм. Златна колекция". 

69% от анкетираните признават, че обичат тази кино лента от далечната 1966-та година.

Второ място заема филмът "Иван Василиевич сменя професията си" с 64%, а третото - "Диамантената ръка" с 61%.В топ 10 попаднаха още "Операция Ъ и други приключения на Шурик, "Господа на съдбата", "Ирония на съдбата или честита баня", "Любов и гълъби", "Момичета", "Москва не вярва на сълзи" и "Дванадесетте стола".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Оставяхме ключа под изтривалката,на тълпи ходехме на кино и се къпехме в градската баня

Ако сте били дете по времето на соца в НРБ, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Вратите често не се заключваха, пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. Сутрин излизахме от вкъщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление.

И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ