„Варна вика София“ и как през соца се свързвахме с други градове по телефона

 

Междуселищните разговори се осъществяваха чрез номератор и с поръчка

Помните ли как се свързвахме с други градове? Когато ние бяхме търсените, получавахме покана за телефонен разговор. Пощальоните ги носеха, както и често вместо писма получавахме телеграми от телетип, залепени на лист хартия с канцеларско лепило.

Междуселищните разговори се осъществяваха чрез номератор и с поръчка. Чакането в пощата, кабинките с номера и кънтящия глас на служителките – „Варна ли е? Колежке, свържи ме с Белослав… Да Белослав, хайде чакам…“ Или „Варна вика София“, за София втора кабина. И щом стъпиш в кабината светва лампата.

През две секунди се чуваше „по кратки моля“ и това изнервяше повече от чакането. И винаги ни прекъсваха. А ние все викахме „Моля не прекъсвайте говорим“! Телефонистките имаха свой „жаргон“. Не казваха „свържи ме с Белослав (примерно)“, а казваха „Дай ми Белослав“. Не се обръщаха помежду си с „колежке“, а с „колега“.Към абоната: „Имате Белослав, говорете“.

„Майка ми беше телефонистка в централна поща и по някога ходехме с нея на работа. Работеше в една голяма зала с още много, много колежки. Имаше слушалки и микрофон като фуния и много жакове и дупки отпред на таблото (нещо като на снимката). „Ало, колежке, Варна ли е?“ Беше много забавно, но оставаше без глас в края на работния ден.“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

1947 г.: САЩ се борят със смъртоносна болест, ваксинират милиони безплатно

 

От цялата страна към Ню Йорк започват да се стичат пратки с ваксина.

Смъртоносната болест пристига в Ню Йорк с… автобуса. През март 1947 година един бизнесмен, който пътува от Мексико Сити за Мейн, прави междинна спирка в Ню Йорк. Той не се чувства добре, но въпреки това тръгва да разглежда забележителностите на града. И в един миг рухва на земята.

Десет дни по-късно умира в една нюйоркска болница. В началото на април лекарите установяват, че е умрял от едра шарка.

Тогавашният нюйоркски комисар по здравеопазването Израел Уайнстийн не се колебае дълго. Още повече, че в Ню Йорк вече са регистрирани и други случаи на едра шарка. Уайнстийн решава да ваксинира цялото население на града, разказва Чарлс ди Маджо, професор по обществено здравеопазване в Нюйоркския университет.20 век: едрата шарка взима 400 милиона жертви 

Едрата шарка се нарежда сред най-тежките инфекциозни заболявания на света. Два от всеки десет случая завършват със смърт, болните са заплашени и от ослепяване, парализа или мозъчни увреждания. Само през 20 век от едра шарка са починали близо 400 милиона души.

През 1947 година повечето нюйоркчани всъщност вече са ваксинирани срещу едрата шарка. Но избухналата епидемия показва, че броят им е недостатъчен. От цялата страна към Ню Йорк започват да се стичат пратки с ваксина. Фармацевтичните фабрики пускат конвейрите си на бързи обороти. Децата се ваксинират в училище, за възрастните са открити импровизирани имунизационни пунктове из целия град, включително и в полицейски участъци.

Всеки гражданин на Ню Йорк има право на безплатна ваксинация. По време на посещението си в Ню Йорк дори президентът Хари Труман демонстративно запретва ръкав за пред медиите. Из целия град плакати призовават гражданите да се ваксинират, за да бъдат сигурно предпазени от болестта.

И хората се отзовават. За по-малко от месец се ваксинират 6,35 милиона души. А в началото на май Израел Уайнстийн вече със задоволство може да оповести, че опасността е отминала.Днес е съвсем различно

Имунизационната кампания в Ню Йорк през 1947 година е последната голяма акция срещу едрата шарка в САЩ. Фактът, че след това никога повече не се налага провеждането на такава кампания, показва, че масовата имунизация в Ню Йорк е била много успешна, казва професор Ди Маджо. Специалистът по обществено здравеопазване изпитва голям респект към решителността на тогавашните здравни власти: "Тогава много добре се справяхме с масовите имунизации. Бяхме в състояние да организираме такива здравни кампании, а хората гледаха с добро око на тези програми. Днес е друго. Здравеопазването се приватизира все повече и повече", казва Ди Маджо, цитиран от "Дойче Веле".

Той вижда и дефекти в общественото здравеопазване: в редица здравни служби има остър недостиг на персонал. Днес плащаме солената цена за тези икономии. За да организират масовото ваксиниране, градските и общински власти в САЩ са принудени да търсят помощ от частни клиники и от големите аптечни вериги, които обаче също нямат ресурс да се справят със сложната организация. Към това се прибавят и подозренията относно ваксините, които се ширят сред населението. Според различни допитвания, около 40% от гражданите на САЩ не искат да се ваксинират. Независимо от това обаче главният проблем си остава ерозията на системата за обществено здравеопазване, казва професор Ди Маджио:

"То е като на война. През 1947 година разполагахме с цяла армия от хора, която веднага излезе на бойното поле. Днес обаче тепърва трябва да изграждаме подобна армия - доколкото изобщо това е възможно в условията на коронавируса."

Снимка: БГНЕС / Архив

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж от Якоруда няма зрение, но лекува всички и вдига хора от инвалидни колички без пари

Лечителят Алиш Шарански от с. Черна Места край Якоруда е помогнал на много хора досега. Той се явява спасението на мнозина от мъките им и за това взима дребни стотинки. Алиш е загубил зрението си още като младеж и от тогава е посветил живота си да помага на околните. Той лекува всякакви заболявания, свързани с двигателната система. Не са един или два случаите, в които лечителят е избавил хора от патериците, бастуните или дори инвалидните колички. Това се счита за едно от най-големите му постижения през 20-годишната му практика. “Лекувам дископатия, плексит, шипове и много други проблеми. При мен са идвали отчаяни хора, но са си тръгвали благодарни.” – разкрива Алиш Шарански.

Мнозина виждат у него съдба, подобна на тази на баба Ванга. Тя също не виждаше нищо и помагаше на хората безрезервно. Явно у тези хора има нещо специално. Господ е отнел зрението им, за да обостри други техни сетива, с които помагат на хората. Таксите, които взима Алиш Шарански, не са никак високи. От порядъка на 20 лв., което е наистина малко за това, което прави. Самият той няма против и да не взима пари, но трябва да се издържа от нещо. Тъй като е незрящ, не може да работи друго. Затова използва дарбата си като начин на прехрана. Помагал е и без пари.

“Трябват ми пари колкото да си платя тока и водата, после да ми останат 5 лв. джоба за храна. Моята мисия е да лекувам, не да се пазаря.” – казва лечителят. Алиш не разкрива нито едно име на хората, които всеки ден прекрачват прага на дома му. Това е част от неговия етичен кодекс. Според него след рухването на старата система през 1989 г. на власт са дошли завистта, злобата, безработицата и безпаричието. “Тези проблеми докараха много нерви и болежки на българите – смята Алиш Шарански. – Всеки втори страда от различни болести – ставни, дископатии, дискови хернии, плексити, ишиаси, шипове, главоболие, високо кръвно. Страшно много болести са навлезли в обществото“ Лекува предимно болести, свързани с опорно-двигателния апарат. Всяка болка изисква различен брой сеанси. Рядко се случва след един-два масажа да има резултат, понякога и 5 стигат, в други случаи са нужни по 10-15, за да се получи ефект. В последно време го търсят все повече млади хора. “Всичко е свързано с напрежението, с нервите, с въпросите дали утре ще имаме работа или не, и в един миг всичко рухва”, твърди лечителят. Според наблюденията му

Той няма жена, нито деца. Родителите му са вече починали. Единственият му останал роднина е брат му, с когото се вижда от време на време. Има и няколко приятели. Животът на Алиш Шарански е доста тежък, но той не се оплаква. През лятото е у дома, защото няма с кого да отиде на море. Въпреки всичките неволи на съдбата, лечителят гледа да е положителен и да помага на околните. „Прониквам в самия организъм с ръцете си и започвам да изваждам неговата негативна енергия. Усещат се възпалени нерви, вътрешна температура, главоболие. Най-важно е да имаш сърце и душа“, казва убедено лечителят. Най-възрастният му пациент бил 88-годишен дядо от Бургас с проблем в кръста, но са му водили и бебета с церебрална парализа, и деца на 5-6 години. Алиш масажира, без да използва кремове и мазила. Не опира силно ръцете си до тялото на пациента, но при пипането усеща има ли възпалителен процес, изкривяване на гръбначния стълб, или се касае за генна предопределеност, за нещо наследствено.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рада и Стефан Гаравалови вдигнали сватба преди 76 г., още са заедно и копаят в градината

Те са заедно вече 76 г..Стефан взел Рада преди 76 години със зестра от 50 000 лева и 5 дка ниви. Двамата още са заедно, живеят в Дъскот и са една от най-дълголетните двойки у нас. Родени са през няколко месеца и може да се каже, че са връстници – вече на по 94 г. 

Преди броени дни празнували 76 г. от сватбата си, която е била на 4 февруари 1945 г. в селото. Преди няколко години в Дъскот отбелязали подобаващо тяхната благодатна сватба. Сега коронната е минала в тесен семеен кръг. Не че дядо Стефан и баба

Рада няма какво да кажат. Те чуват много добре, движат се без бастуни и… копаят в градината. Човек трудно може да си представи всичко това във времето на ставните заболявания и пандемията.

Те са от едно село и навремето напетият момък Стефан доста дълго се заглеждал по Рада, преди да се пресрами да я заговори. Водили се година и една вечер влюбеният мъж не издържал и отишъл при баща й на майтап. Тя живеела в долния край на Дъскот. Стефан казал на близките, че иска 100 000 лева и 5 дка нива за зестра.

„Това беше шега, чудех се как вече да я искам и да заговоря официално нейните хора. Те нямаха и 100 лева, но аз да си направя устата. На другата вечер обаче се събрали близките ни и започнали да ни сватосват. От дума на дума баща й се съгласил за парите наполовина. Сутринта баща ми каза голямата новина! И ми разреши да започвам официално ухажването”, разказва дядо Стефан. След това вдигнали сватба за чудо и приказ, с много хора и музика. Щастливото семейство пази и снимката от сватбата си, на която двамата са „млади младини”. Той е бил 25 години бръснар и после механизатор, а тя е била цял живот на нивата с мотиката в стопанството. Днес вземат прилични пенсии и не се оплакват.

Рецепта за дълъг и щастлив брак:

„Когато единият гълчи, другият трябва да мълчи! И после обратното. Така сме ние толкова години и може да се каже, че не сме се сгълчавали двамата, не ме е обиждал и скандали не сме вдигали. Ей така си живеем. Диета не спазваме, похапваме си всичко с голямата лъжица, вечер сядаме на пейката пред къщата на пътя да си продумаме я с минувачи, я с комшия”, кротко нарежда баба Рада.

„Съвет за любов не се дава”, подчертава мъдро Стефан Гаравалов – „всеки сам да решава”. Важното е да си щастлив по време на престоя си на тази земя. И двамата допълват, че каквото са минали, само двамата го знаят, защото в живота има и сладко, и горчиво. Особена рецепта за дълголетие няма. Те се движат постоянно, намират си работа, все нещо правят. Имат син Мишо, който живее сега при тях, и дъщеря. Имат четирима внуци, петима правнуци и един праправнук. Младите обаче не забравят баба Рада и дядо Стефан и винаги, когато могат, си ходят да ги навестят.

Нели СУКОВА:Източник:interesninews.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всяка вечер син катери стена на болница, за да бди над болната си майка

Млад мъж всяка вечер посещавал своята болна от коронавирус майка , изкачвайки се до перваза на нейната болнична стая в държавната болница „Хеброн“.

Джахад Ал Сувайти, който е най-малкият син, не е бил допускан до отделението заради опасност от заразяване, затова той е предприел този подход, пише Glas.bg

Той не пропускал ден без да види майка си и как медиците се грижат за нея.

Според Jfranews жената е страдала и от левкемия,която се усложнила от коварния ковид.За съжаление преди няколко дни майката на Джихад умира от вируса.

„Локдауна“ в страната  е продължен за срок от един месец – до края на м. Февруари, 2021г.

Основната причина за продължаването на рестрикциите е относително бързото разпространение на новата /британската/ мутация на вируса COVID-19, въпреки че през последните седмици се констатира намаляване на броя на регистираните нови случаи на заболели лица. След като през миналата седмица беше установен първия случай на заболял от новата мутация на вируса, към днешна дата подобните случаи са 41, като само за един ден бяха регистрирани 28 нови заболели. Най-голям брой случаи са констатирани в района на Рамалла, поради което областният управител наложи пълна изолация на гр. Тайбе /в близост до Рамалла/, както и на още няколко населени места в района.

Предвид на все още незапочналата ваксинация на населението в Западния бряг /очаква се процесът да стартира не по-рано от края на месеца/ може да се предполага, че въпреки продължаването на извънредното положение разпространението на новия щам ще продължи интензивно и може да доведе до допълнителен, пълен „локдаун“ на още населени места в палестинските територии.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Уринират по себе си, защото нямат право на почивка: Работниците не смеят да ядат, нито да пият вода през работно време

Винаги се усмихвам, когато ще чуя рекламата „Ние се грижим за вашето пиле“, казва бившият работник Албиус Латор.

Консумацията на пилешко в Америка се е увеличила с 30 процента през последните 20 години, и в унисон с това е необходимо по-голямо производство.

Конкуренцията на пазара е голяма, така че компаниите искат да намалят цената на пиле, за да дадат отговор на останалите производители. Това ще успее, ако успеят да намерят евтина работна ръка,пише interesninews.eu

В превод, всички компании наемат работници, които уринират по себе си, не ядат, не пият – нямат почивки!

„Хората уринират по себе си, защото не им е позволено да използват тоалетната“, каза Педро, бивш служител в компанията „Tyson“, предава Telegraf .rs .

На базата на доклад на САЩ на „Oxfam“, работниците в заводите имат една почивка от половин час, която не е достатъчна за всички нужди. Постоянно са под натиск да работят по-бързо и по-интензивно и често се случва и да уринират по себе си, защото не стигат да отидат до тоалетна.Или не трябва … Работата е малко платена, и всеки работник получава по-малко от 10 долара на час.

„Винаги се усмихвам, когато ще чуя лозунга“ Ние се грижим за вашето пиле“, каза бившият работник Албиус Латор. Дали човешкото достойнство струва като едно парче пиле?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пълен обрат-ледени дни сменят февруарската пролет

Февруарската пролет, която продължава вече 10 дни, в четвъртък следобед ще се смени с истинската зима. Това каза за Novini.bg климатологът проф. Георги Рачев.

Ще стане много студено и в продължение на около седем дни ще имаме доста ниски температури, които ще напомнят, че в края на краищата февруари – Малък Сечко, е типичен зимен месец. Дневните температури в Западна и Северна България ще бъдат в порядъка минус 2 – минус 3 градуса, а сутрешните температури ще бъдат в порядъка минус 7 – минус 10 градуса. Напълно възможно е във високите котловинни полета на Югозападна България сутрешните температури да паднат и под минус 10 градуса. Очаква ни типична зимна обстановка. Валежите от сняг, поне засега, ще бъдат доста малко – в повечето места ще натрупа между един и пет сантиметра сняг, като в Предбалкана и в Североизточна България могат да достигнат и до 10-15 сантиметра, заяви проф. Рачев.

В Южна България ще бъде доста по-топло, дневните температури ще бъдат в порядъка минус 1 – минус 2 градуса и 1-2 градуса, но сутрешните температури ще бъдат между минус 5 и минус 7 градуса. Т.е. в Южна България ще бъде с два до пет градуса по-топло в сравнение с останалата част на страната, добави той.

През отделните дни има много голяма вероятност за снежни бури, особено в четвъртък следобед и през нощта в петък, когато ще настъпи мощното и брутално захлаждане, посочи климатологът.

В цяла Северна Европа имаше много сериозни снеговалежи и ледени дни. Ледени дни предстоят и в България. От петък докъм сряда-четвъртък в Западна България ще има ледени дни, т.е. максималната температура през деня няма да превиши 0 градуса, отбеляза проф. Георги Рачев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Аушвиц -релсите които водят към ада

Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II-Биркенау (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), Аушвиц III-Моновиц (трудов лагер) и 45 сателитни лагера.

Аушвиц I първоначално е построен, за да държи полски политически затворници, които пристигат през май 1940. Първото изтребване на лагерниците е през септември 1941. Аушвиц II-Биркенау се превръща в основен обект на окончателното решение на нацистите по отношение на еврейския въпрос по време на Холокоста. От началото на 1942 до края на 1944 транспортни влакове водят евреи от цяла окупирана Европа до газовите камери на лагера, където биват масово убивани с отровата Циклон Б, първоначално разработена да бъде използвана като пестицид.

Около 1,3 милиона души са изпратени в лагера, 1,1 милиона от които умират. Около 90% от тях са евреи. Приблизително един на всеки шест евреи, убити в Холокоста, са заинали в лагера.Други хора, депортирани в Аушвиц, включват 150 000 поляци, 23 000 роми и синти, 15 000 съветски военнопленници, 400 Свидетели на Йехова и десетки хиляди други от различни националности, включително и неизвестен брой хомосексуалисти. Много от тези, които не биват обгазени в камерите, умират от глад, принудителен труд, инфекциозни болести, индивидуални екзекуции и медицински експерименти.

В хода на войната, лагерът е управляван от 7 000 членове на германския Шуцщафел (SS), приблизително 12% от които по-късно са осъдени за военни престъпления. Някои, включително и лагерния командир Рудолф Хьос, са екзекутирани. Съюзниците не реагират на ранните съобщения за жестокости в лагера, а неуспехът им да бомбардират лагера или железниците му остава спорен. Поне 802 затворници опитват да избягат от Аушвиц, 144 от които успяват.

С приближаването на съветските войски към Аушвиц през януари 1945, повечето от населението му е изшратено на запад в така нареченият марш на смъртта. Затворниците, останли в лагера, са освободени на 27 януари 1945, ден, на който днес се отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста. През следващите десетилетия оцелелите като Примо Леви, Виктор Франкъл и Ели Визел пишат мемоари на своите преживявания в Аушвиц и лагерът става доминиращ символ на Холокоста. През 1947 Полша открива Държавен музей Аушвиц-Биркенау на територията на Аушвиц I и II и през 1979 година.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ