Така пораснахме ние,децата на 90-те

90-те години бяха динамични времена. Времето, когато сутринта ставахме, закусвахме бързо и отлитахме вънка да играем. Отивахме от врата на врата, звъняхме и чакахме да видим, дали ще излязат хората...

Играехме на криеница, после играехме футбол и следобед отивахме да си купим ледени сокчета. Не ни интересуваше интернет, не ни интересуваха харесвания в Instagram, не ни интересуваше Tik Tok. Купувахме си дъвчащи цигари, когато майка ни даваше 60стотинки. 

Можехме да си купим няколко пръчки сладолед и пак имаше достатъчно за чипс. Прибрахме се вечерта изтощени. Отивахме да спим и не стояхме през нощта, да гледаме телефони...

Да, липсват ми тези времена. Но се радвам, че успях да ги преживея.

Кети Костадинова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стрелба в офис за бързи кредити-има загинал

Мъж е загинал след произведени изстрели в офис на фирма за бързи кредити в Стара Загора.

Инцидентът се е случил на 24 март около 18 ч. Според първоначалната информация в офиса е имало двама служители. Възникнал е скандал, при което са произведени изстрели. Един от тях е фатален. Загиналият е на 37 години,известен в града и е криминално проявен.

Жертвата криминално проявен, по прякор Стамбето, съобщи NOVA. Свадата между убития и двамата собственици започнала заради липса на пари и злато от заложна къща. 

Напрежението ескалирало, след като Стамбето започнал да се държи агресивно,съобщи НОВА ТВ. Мъжът е пострелян със законно притежавано оръжие.Стрелецът се е предал доброволно на полицията.В момента тече следствие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Татяна Лолова

На 87 години ни напусна завинаги голямата и незабравима Татяна Лолова.Актрисата е починала след тежко боледуване от ковид в Пирогов,съобщи преди минути БТВ

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща и Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Някогашната Водолазна база в Отманли с най-модерна за времето си техника-възход и разруха

Базата в Отманли, която някога е била национален център за обучение на водолази, е разполагала с уникално оборудване и отлично създадена организация на работа, разказа водолазът Красен Парушев, който е работил там до последния ден преди закриването на обекта. 

Той каза, че центърът е бил един от най-модерните на времето и на практика е бил без аналог по света. Младият мъж и до днес си спомня с носталгия за годините, прекарани на това място. Тук са идвали генерали и посланици и базата е била гордост за българските водолази.Красен Парушев станал водолаз на 17 години, след като се записал в школата в Бургас. Преди 1989 година е било възможно там да се обучава безплатно всеки младеж, който има желание да разгадае тайните на гмуркането. За разлика от сега, тогава курсът бил с много по-голяма продължителност и траел девет месеца. 

Започвал с теоретична подготовка, която се провеждала в специализирани кабинети в града. Следвали практически занимания в басейна в Младежкия дом. После курсистите отивали в базата в Отманли, край рибарското селище Ченгене скеле. И започвало морското им обучение. Сутрин оборудван кораб ги отвеждал до Черноморец, където до обяд се правели гмуркания на голяма дълбочина. След обяд се провеждали лекции. Всяка година по специална програма при този режим умения придобивали по около двеста души. Повечето от тях били донаборници.По онова време Водолазният център е подразделение на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), развиваща военно-приложни спортове в България. 

Тя съществувала под различни имена през времето. Тогава центърът е позициониран в бракувана плаваща база, докарана от река Дунав през 80-те години. За да акостира тя на брега, бил прокопан канал. След като вкарали плавателния съд в него, връзката с морето е затворена, а водата изпомпана. После съоръжението е бетонирано към брега. Уникален е не само оригиналният вид на базата, а и мястото, където тя е била разположена. Малкият плаж наблизо позволявал на гмуркачите спокойно да подготвят оборудването си и ако се налага, да го тестват във водата.Наблизо е и кеят. 

Водолазният център разполагал с два специализирани кораба. Имал огромен компресор за пълнене на бутилки с въздух и барокамера. „Барокамерата е спасила живота на десетки водолази. Включително и моя”, спомня си сега Красен Парушев. Той разказа за аварията, сполетяла него и колегите му през 1996 година. Красен бил на 27 метра под водата, когато на лодката, която го подсигурявала и откъдето му подавали въздух, станал взрив. Плавателният съд се пробил и потънал пред очите му. Наложило му се рязко да изплува и така получил кесонна болест в много тежка форма. Спасили го единствено процедурите в барокамерата.Той и до днес недоумява, защо работеща техника въпреки, е била бракувана и нарязана за старо желязо.

След като базата е закрита през 1999 година и оборудването изнесено, Красен Парушев решил да я наеме. Направил от мястото хотел. Вечер се превръщала в дискотека. След него обектът е бил наеман от различни хора. По-късно е продаден, но новият му собственик така и не започнал там каквато и да е дейност.

Днес мястото е изоставено и тъне в разруха. Някога комфортно обзаведените каюти са пълни с какви ли не боклуци. За известно време тук се заселили клошари. Стари дюшеци и изпокъсани завивки от този период се търкалят по земята и сега. И нищо не напомня за цветущата някога школа.

Намиращият се в непосредствена близост до базата кей е почти нацяло потънал. Проучвания показали, че това се дължи на факта, че под него има около 18 метра тиня. Някога е бил подготвян проект за укрепване на съоръжението. Той обаче си останал само на книга. А морските вълни може би скоро ще покрият и последното, което е останало от него.

Източник:www.faragency.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1964 г. БГА „Балкан“ осъществява първия презокеански полет

Полетът от София до Лима, Перу, е осъществен през 1964 година от екипаж в състав Иван Иванов – главен пилот, Андрей Иванов – командир на самолета, Йордан Песаров – пилот, Павел Игнатов – борден инженер, Серафим Колчев – борден радиотелеграфист, Тома Тодоров – щурман, Господин Господинов – щурман, Мария Иванова и Славка Григорова – стюардеси, Петър Петров – наземен инженер по двигатели.Дължината на полета е 16 123 км., а маршрутът е София – Париж – Дакар – Расифе – Асунсион – Лима. БТА публикува архивни кадри от изпращането на първия полет.

Всъщност, пътниците на борда не са случайни. През 1964 г. световното първенство по баскетбол за жени се провежда в Перу, а българският национален отбор се класира за финалите. Възниква обаче сериозен проблем – как да се стигне до там. Българското правителство търси съдействие от Югославия, която по това време е имала самолет, който е можел да прелети до Америка. Двете страни обаче не се разбират. По-късно България получава още няколко отказа.Замисля се вариант, чрез който българските баскетболистки да бъдат превозени с български самолет. Съветските авиоконструктори обаче категорично забраняват подобен опит. Въпреки това, българските летци Андрей Иванов, Павел Игнатов и Господин Господинов поемат премерен риск и осъществяват полета с модерния за времето си ИЛ-18.

Освен нашите момичета, за първенството в същия самолет летят и отборите на Югославия, Чехословакия и Франция. Събитието е впечатляващо и получава широк отзвук в българските и световните средства за масова информация.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Въвеждат нови тежки мерки срещу ковид в цялата страна

Засега ограниченията ще са само десет дни!

От понеделник ще бъдат предприети нови ограничителни мерки в цялата страна. Те ще продължат десет дни. Това обяви здравният министър. 

В Гранитна зала на Министерския съвет се проведе редовната пресконференция в четвъртък, в която участваха министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, изпълнителният директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов, председателят на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов, председателят на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски, директорът на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ проф. Асен Балтов, директорът на СРЗИ д-р Данчо Пенчев и зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. 

В залата пристигна необичайно и столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Здравният министър каза: "Ситуацията в страната - през последните 2-3 седмици продължават да се увеличават случаите на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, както и на положителните проби за Covid-19. Всичко това ни мотивира да предприемем ограничителни мерки за цялата страна, които да бъдат въведени от понеделник и да бъдат с продължителност десет дни."

Костадин Ангелов призова политиците да не превръщат ковид пандемията в знаме на предизборната кампания и да не я използват за нейните цели. 

"По отношение на мерките: първо, преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или вземане на храна за дома и офиса", обяви Костадин Ангелов. 

"Всички юридически и физически лица, които са собственици или управляват обекти по чл. 123 от Закона за туризма - това са местата за хранене в хотелите, следва да организират дейността си по начин, който да им осигурява изхранването на гостите по стаите. Преустановяват се посещенията в игралните зали и казината", заяви още г-н Ангелов. 

Затварят се и търговските обекти за нехранителни стоки с площ от над 300 кв. м, както и магазините в моловете - с някои изключения. Вземат се мерки и за откритите пазари и тържища. (повече четете тук). 

"Преустановяват се присъствените учебни занятия, в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др., в училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие. Решението за преминаване в обучение в електронна среда от разстояние се взема от министъра на образованието и науката при условията и реда на закона. Преустановява се провеждането в присъствена среда на групови извънкласни занимания и дейности, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извън училищна среда за всички възрастови групи.

Преустановява се присъственият учебен процес във висшите училища. Изключение се допуска за практическите упражнения по клинични дисциплини, учебната практика, клиничен стаж, преддипломния стаж и държавните изпити на студентите по регулирани медицински професии от професионални направления медицина, дентална медицина, фармация, здравни грижи, както и провеждането на държавни изпити във всички висши училища при стриктно спазване на мерките.

Преустановяват се груповите присъствени занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица. 

Преустановяват се посещенията в детски градини и детски ясли, както и в детски центрове, клубове и други предоставящи организирани групови услуги за деца", каза още министър Ангелов. 

"Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тиймбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма. Преустановяват се посещенията на фитнес-центровете и залите за групови занимания, както и самостоятелни плувни комплекси и басейни. Преустановява се провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия - кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия на танцовото, творческото и музикалното изкуство и др.", добави министър. 

Няма да се допуска и организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер - сватби, кръщенета и други, с присъствие на повече от 15 човека.

Спортни мероприятия ще се провеждат без публика.

"Преустановява се провеждането на групови туристически пътувания, екскурзии с организиран транспорт и груповите посещения на туристическите обекти. Забранява се организирането на масови обществени мероприятия на открито - празненства, събори, фестивали и други", каза още министърът на здравеопазването. 

Той категорично отрече, че става въпрос за локдаун. 

Ангел Кунчев обясни, че в други държави има вечерни часове и ограничения за придвижване, което при нас няма да се въвежда. 

Защо мерките са само за десет дни, попитаха репортери. 

От здравните власти обясниха, че с британския вариант на ковид се е ускорил потокът на заболеваемостта. Т.е. пациентите по-бързо напускали болниците, с изключение на тези в интензивните отделения. 

Костадин Ангелов обаче не се ангажира с прогноза дали мерките биха били удължени след изтичането на десетте дни. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На стара снимка от 1943г. откриха необичаен кадър

Фотолюбители и специалисти обърнаха внимание на стара снимка от 1943г., на която един от героите държи непознат предмет, наподобяващ смартфон. На страниците на The Sun се появи необичаен кадър.

Цветната снимка от 1943 г. е открита от британския фотограф Стюарт Хамфрис, който обича да оцветява черно-бели видеоклипове и фотографии.Картината показва британски работници, дошли да почиват на плажа. В центъра можете да видите човек, който държи непознат предмет в ръцете си, надниквайки много внимателно в него.Специалисти пишат, че от позицията на ръцете и погледа на мъжа може да се види поведението на съвременен собственик ползвател на мобилен телефон.

И така, един от специалистите на Хамфрис пише, че „му се струва, че този човек проверява смартфона си“, той е подкрепен от други специалисти, наричайки героя на снимката „пътешественик във времето“.Вижте още:Човекът, който попадна в 2749 година с интересен разказ за бъдещето на планетата

Источник: news-online

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Гошо Кръста-човекът успял да се вмъкне в кофа за боклук в дома на Тодор Живков

Неговата интересна личност и съдба са спомен за голяма част от плевенчаните и днес, когато отдавна вече не е между живите. Дори приживе е написана книга за малкият човек, когото всички в Плевен помнят като Гошо Кръста. “Аз ли съм луд?” е книгата на неговият адаш Георги Доцев, в която се описват преживяванията на Гошо от Плевен.

Дългите години работата като почти професионален участник в погребалните процесии му дава прякора Кръста.

В това той бил неподражаем велик артист, който с цялото си същество се вживявал в трагичността на ролята и само най-проникновеният наблюдател можел да разбере, че на цялата земна суета той гледа от собствена гледна точка. Разочарованието си от света на живите Гошо споделя приживе със своя биограф Доцев:

“Хората не се уважават докато са живи, а сега пишат по диреците един за друг. Лъжа и измама е всичко!... Жал ми е само за майките и бащите, които погребват децата си. Само те плачат от мъка. Другите плачат от страх.”

Той с възмущение захвърлял жалките стотинки, подхвърлени му от опечалените като на просяк, защото усещал фалша на подобен жест. Когато погребването на умрелите започнало да се модернизира, покойниците били извозвани с автобуси. Така приключила кариерата на Гошо като кръстоносец. Опитал да си намери работа, но всичко завършвало с неуспех.

И тогава за миг късметът на малкия човек проработил, но в последствие точно това се превръща и в най-голямото му житейско проклятие.

От празничния деветосептемврийски тираж през 1970 г. Гошо печели над 10 хил.лв., които били много пари за онова време. Той така и не видял нищо от тях - роднините му ги взели с измама и той останал на улицата. За да е пълно проклятието, през 1983 година официално е обявен за луд и изпратен в Дома за мъже с душевни недъзи в с. Драгаш войвода. Тук изживява най-страшните моменти от живота си, за които ще разказва с болка и гняв. Притежаващ силно развито чувство за справедливост, малкият човек не можел да се примири с лошите условия на живот на хората в дома, с кражбите на персонала и с издевателствата над душевноболните. Това настроило срещу него всички служители и те решили да се справят с Гошо по най-жестокия начин.

През една зимна нощ, докато всички спели, те нахлули в спалнята му и започнали да го бият с дървета.

Потънал в кръв, го затворили в банята и го полели с ледена вода, за да замръзне. С огромно усилие той, счупвайки прозореца, се измъкнал и, увит в чаршаф, отишъл пеш да Никопол. Там го приютили и така спасили живота му.

Макар да е бил изписан от лудницата, за Гошо не настъпили по-добри дни, никой не го искал, над него непрекъснато издевателствали всякакви хора.

После започва неговата трудова биография на служител в „Чистота” - от 1968 до 1983 година и, както той самият казвал, “Тъй си вършех работата, че съм получавал похвали не от кого да е, а и от кметовете Любен Начев и Андрей Романов”.

Назначаването му в "Чистота" е плод на една легендарна история, свързана с посещението му в дома на Тодор Живков.

Качил се на влака Гошо  и право в София. Отишъл в ЦК, от там го изхвърлили, попитал за дома на Живков, но като се озовал пред портите, получил от пазачите същото отношение. Но охраната от УБО не знаели с каква невероятна личност си имат работа. Заради неговата изобретателност по-късно биват уволнени осем души от тях. Гошо забелязал как сутрин една боклукчийска кола изнася пълния контейнер от дома на държавния глава и внася празен. Той издебнал момента на тая размяна и пъргаво се вмъкнал в празната кофа.

Така бил "внесен" в двора на  Живков и след като вдигнал капака се убедил, че вече няма никого, малкият човек се отправил към къщата на генералния секретар. Никъде не открил Тодор Живков (той бил извън страната) и само в кухнята видял една жена да приготвя закуска.

" - Другарко - рекъл Гошо, - що го няма Тодор Живков? Всички стаи обиколих...Стъписала се жената, огледала незнайния гост от глава до пети и отвърнала:

- Аз съм жена му, а той е на официално посещение в Германия при Ерих Хонекер... А вие кой сте?

Гошо веднага усетил, че пред него стои добър човек и на един дъх изпял всичко.

Мара Малеева разбрала с какъв човек си има работа и го поканила на закуска. На тази трапеза за първи път имало истински човек от народа..." (Откъс от книгата "Аз ли съм луд?")

Едничкото му желание и молба били да му намерят работа, за да си изкарва с труд прехраната

Мара Малеева се обадила по специален телефон, който я свързал директно с кмета на Плевен - Пенко Герганов и му наредила веднага да намери работа за своя съгражданин, наричан от всички Гошо Кръста. После изпратила по живо по здраво своя неочакван гост, като сложила в торбата му „за из път” още храна и специален номер на телефон - да и се обади при нужда.

За него метенето не било само трудово задължение - той го издигнал в ранг на висш обществен дълг.В продължение на 15 години Гошо е един от символите на чистотата в града. В него усещал призвание, което поддържало духа и самочувствието му. Той никога не отказвал извънредна смяна, а по време на едно от наводненията на Плевен работният му ден продължавал и по 15-16 часа.

В навечерието на 100-годишнината на Плевенската епопея бил награден с преходно знаме, юбилеен медал и цели 35 лева. Но дори и голямото му усърдие в работата не спечелва особено уважение нито у колегите му, нито у съгражданите му. Работниците в „Чистота” си устройвали често пъти безнаказано шеги и закачки с малкия човек. За част от жителите на града Гошо Кръста е безплатно забавление и мишена на безброй издевателства и дори - насилие.

За „органите” бил опасна личност, която трябва да скрият по време на национални празници, за да не смути тържествената атмосфера.Но въпреки всичко, личността на този странен и необикновен човек предизвиквала безброй легенди.

Легендата за неговото несметно богатство, което държал в банка.

Отношението му към парите е също като при децата. Така, както всяко дете пуска в касичката си подарените стотинки, така и Гошо всеки ден носел в ДСК това, което припечелвал от дарения или труд. В банката не искали да му ги приемат, защото често пъти това били дребни монети и това го накарало да отиде чак до управителя на ДСК и да го попита: „Това български пари ли са? Защо не ги приемат в банката?”. Управителят пише специално писмо, чрез което на Гошо Кръста му се разрешава да внася и съвсем дребни монети.

Може да се каже, че в последните години от живота си малкият човек беше мъничко щастлив от известността,която му беше донесла книгата на Георги Доцев. Той сам си я разпространяваше и беше много горд от това, че поне веднъж е център на вниманието в добрия смисъл на думата.

Гошо Кръста умира през 1998 г., на 21 декември. Живял без близки хора и с почти никакви приятели, но става част от историята на един цял град. А тези, които е изпратил на оня свят - тържествено, с божия кръст в ръцете, са дошли да го посрещнат в онова измерение, където отиваме всички.

Източник:no-comment.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ