Човек живял по времето на СОЦА в НРБ се познава по тези 10 неща

Казват, че по време на соца българинът се чувствал много по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си.Така ли бе наиситна? Изглежда,че не е било точно така - просто властите са създали такова възприятие. Благодарение на пропагандата и липсата на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с успехите на партията и на трудовите колективи, а днес слушаме и гледаме всякакви подробности за инциденти и трагедедии.

ЧОВЕК ЖИВЯЛ ПРЕЗ СОЦА, СЕ ПОЗНАВА ПО ТЕЗИ НЕЩА:

1-.Не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

2– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

3– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

4– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

5– ладата беше символ на благополучие.

6- Луканка се купуваше по“ втория“ начин и само за гости.

7- Дънките “ Панака“ Петрич- юмрук в лицето на капитализма.

8- В петък само руска телевизия.

9- Всички разказваха тайно вицове за Живков и Брежнев.

10- режимът на тока 2/2.

Може да допълвате и опровергавате в полето за коментари,като спазвате добрия тон.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо, изпратено от САЩ през 1971 година, пристигна в София, издирват получателя

Писмо от Щатите пристигна до българка, след като пътува 50 години. това разказа пред бТВ Даниела Николаева.

Тя живее от пет години на ул. Баба Илийца в столичния квартал Лагера.Преди няколко дни тя изненадващо намира в пощенската си кутия писмо, изпратено на 19 февруари 1971 г. от Понтиак – 60-хиляден град в щата Мичиган.

„Видях в пощенската кутия цветен плик и първата ми мисъл беше, че е реклама от типа „Вие бяхте избран за безплатна процедура“. Да, но не. Видях ръкописния почерк, старото мастило, знака USA.

До този момент все още имаше шанс да е някаква реклама, но после погледнах по-отблизо и видях, че клеймото е автентично: Понтиак, 19 февруари 1971 г. Това беше много странно“, разказа пред бТВ тя.

„Писмото е за Наталия Димитрова. Бързо помислих какви са имената на съседите ми, а за посигурно огледах табелите на пощенските кутии. Не – нямаше Димитрови. На плика беше изписано улица „Вела Пеева“ – казах си, че е малко вероятно това име да се е запазило. Тогава защо пликът се озовава при мен?

Такава вещ пари. Тя съдържа лични отношения и чувства, а аз съм последният човек, който иска да се рови. Но не можех да оставя писмото върху пощенските кутии. Представях си как някой се рови в него и може би се надсмива на това как са си писали някога хората. Или по-лошо – как го къса или просто изхвърля на боклука. Реших, че ще го прибера и ще го съхранявам, колкото трябва.

Влязох вкъщи и оставих писмото на масата. Измина половин час, в който вършех различни неща. Минавайки няколко пъти покрай писмото, в главата ми започна да се прокрадва мисълта как да намеря човека, до когото е адресирано писмото. Или неговите наследници.

Знаех, че през 1971 г. животът е бил съвсем друг и този, който е писал от САЩ, е бил изгнаник, а близките му в България са били нарочени за ненадеждни, били са следени,вероятно репресирани“, разказва пред bTV историята на писмото Даниела.

Нейното желание е да бъде намерена Наталия Димитрова или нейните наследници, за да получат писмото, обикаляло света от 50 години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на СОЦА се изучаваше военно дело в училищата и децата от малки знаеха какво е калашник

Истината е, че Военното дело съществува по времето на всеки етап от човешката история, тъй като е най-ефективното средство за отстояване на жизнени интереси на човечеството. В периода от 3600 година пр.н.е. до 1980 година са водени около 1455 войни (в това число и 2 световни войни). 

Момичетата в десети клас през Социализмът бяха обучавани на стрелба с калашник и всяка жена бе подготвена да борави с автомат и пистолет. За момчетата имаше казарма и задължителното военно обучение бе наистина задължително освен за онези, които са сменили резбата или учиха висше, но след завършването си пак влизаха да отслужат своята служба.

Всички бяхме подготвени да защитаваме родината си от врагове отвън и отвътре както се клехме. Днес враговете отвътре на родината ви управляват родината и затова и армията ви е я няма. Няма я и военната подготовка при момчетата затова и те предпочитат да се гримират вместо да станът истински мъже. Живеете в един виртуален свят вторачени в телефони и съществувате в интернет! Чудя се, ако някой ден спре интернета и тока какво ще правите, как ще живеете? Социалната ангажираност на младите в семейството и обществото възпитаваше на труд и носеше ценни познания за живота на подрастващите.Ученически трудови бригади в помощ на селското стопанство като децата помагаха на село на бабите и дядовците си в градините и личните стопанства. В училищата имаше час по трудово където дори момчетата се учиха да готвят и шият, а момичетата можеха да си направят чук дори.Комплексното обучение създаваше личности и възпитаваше децата да могат всичко да правят с двете си ръце, а днес всички са виртуално оковани и нищо реално няма да излезе от това. Момичетата на 70-те и 80-те можеха за секунди да разглобят и сглобят автомат, а сега могат само да се гримират. Те бяха възпитавани да стават майки и домакини, но днес обаче не са способни на това. Къде е държавата питам аз? Има ли кой да я брани от враговете и?

Чл. 59. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Събрах Тодор Живков и Бойко Борисов на една маса

В нашия малък град нямахме много VIP гости, а когато все пак идваха, все ги водеха в нашия ресторант. Не вечер, когато се извиваха хора и димеше скарата, а през деня. Има посещения, които никога няма да забравя. Едно от тях е срещата ми с Тодор Живков и Бойко Борисов, които стояха на една маса и аз ги обслужвах.

Собственикът бе научил, че на другия ден през града ще мине бившият Първи, беше и сигурен, че ще се отбият и при нас за обяд. Излишно беше да кажа, че всичко в кухнята лъщеше, готвачът беше на линия. Нищо общо със сегашните ресторанти, дори и в големите градове.

В 12 пред ресторанта спря полицейска кола. Преупредиха ни, че през ресторанта ще мине Тодор Живков, да запазим маса на сянка, далеч от хората. Около 14 часа ресторантът се беше поизпразнил, на най-хубавата маса под сянката на лозите стоеше надписа RESERVE. Първо влезе Бойко, огледа, кимна към нас за масата, след това бавно влезе и Тодор Живков, бавно куцукайки, подкрепян от едно момче от охраната.

Седна и започна да се оглежда.

Много мога да кажа за другаря Тодор Живков. За хората от моето поколение, той беше водач на една велика държава. Годините си бяха казали своето, той вече не беше държавен ръководител, но в него още я имаше осанката на Първия.

На мен се падна да ги обслужвам. Салата от краставици и топка катък за другаря Живков, скара с питки за Бойко Борисов и мусака за втория човек от охраната.

Поднасях им ястията, а Тодор Живков се разсмя

"Как е хубава тази мусака, аз преди много обичах, но сега не мога. На младите оставям мръвката!"

После се обърна към Бойко:

"Да нахраним и момчетата, които са на пост. Милиционерите не трябва да стоят гладни, дори и заради Тодор Живков!"

Полицаите в колата получиха по една питка с две кюфтета вътре и гарнитура. Влязаха вътре и искрено благодариха. През ресторанта се събираше вече малка тълпа от хора, които искаха да се докоснат до Първия, да му кажат своите болки. Заради тях беше и охраната, никой не му мислеше лошото, напротив, обичаха го! 

Тодор Живков ме попита за чаша чай. Попита ме за предприятията, за бившите им ръководители, мрачна сянка премина през лицето му, когато му разказах за безстопанствеността, за бедните хора, за разградените дворове. 

"Момче, ние нямаше никога да допуснем това!"

Точен като швейцарски часовник, Бойко видя, че е минал един час, изправи се, помогна на другаря Живков да стигне до колата. Преведе го през тълпата, върна се, плати и остави бакшиш. Тодор Живков бил много доволен, харесала му нашата простичка салата с домашни краставивици и катък, направен на планински въздух.

Чуха се сирени и кортежът бавно тръгна към София. Много неща могат да бъдат казани и за Тодор Живков и за Бойко Борисов, но за мен те са двама от ръководителите на България, които имаха смелостта да водят страната напред! При това, с човешко отношение и топла усмивка. 

*Използвана е илюстративна снимка от сайта 168chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Как ме измамиха с 1000 долара в с. Дълги дел през 90-те

Предаден от приятел за една вечер! Бях се върнал вече от Русия, с някой лев в джоба и с голямо желание да стана богат. Така ми бяха повлияли необятните руски простори, че исках във всичко да се намеся и където дръпна, лев да пада. 

Реших да стана собственик на ресторант, като търсех дълго време подходящо място за това. Сметката ми беше проста, ядене, пиене, музика, стаи за почивка. Хем да е евтино, хем да има оборот. По-закътано, на въздух. Приятели ми похвалиха една гостилница в село Дълги дел, близо до границата. Отивам да крада идеи.

Влюбих се в селото, спокойно, разкошна природа, близо до града. Гостилницата пълна с хора, ядат и ушите им плющят. Всичко наредено както трябва, собственичката Десислава лично готви. Тръгнала си от София, наляла някой лев, двор огромен и пълен с маси. Всичко идва от градината, пържени картофи да ти изпържи, така вкусни, че се топят в устата. И хубаво сервирани  Отпред паркирани коли с различни номера, от София, Пловдив. Планирала и къща за гости да отвори. Напуснала сериозен бизнес в рекламата, за да печели повече и на спокойствие.

Викам си - ето, разработен пазар, да се намеся и аз. Чистият въздух ми отвори една глътка. Пия и мечтая и си правя едни сметки. До мен седна човек, той също пийнал. Казахме си по едно наздраве, второ, трето, гостилницата затвори вече. Той Гошо и аз Гошо, как се намерихме. От селото бил, искал да остане там, било много хубаво.

Разказвам му и аз за моите идеи, той вика - Адаш, имам за теб точното място - стария стол на ТКЗС-то. Огромен, лесно ще ремонтираш, отгоре има стаи - канцеларии, за гости е страхотен. Няма нужда от ремонт, само малко освежаване. И тъкмо сега го продават. Купи го и ме вземи на работа. Цяла вечер изкарахме в разговори за този стол, колко хубав и голям бил, чист, почти не използван. И Гошето щял да помага с всичко. Ходихме в тъмното да го гледаме, много ми хареса. 

Почти не спах от емоции, викам си - каквото ми е донесла съдбата и късмета в този живот, никой не може да ми го отнеме.

На сутринта си хванах рейса, с уговорката, че ще се върна с 1000 долара в брой, за да взема този стол под наем за 10 години напред. Намерих бригада да го ремонтира, търся персонал, дори не съм го видял на светло. В уречения ден ме чака Гошето на спирката, вика ме настрани и тихо шепне - ще го вземем за по-евтино. Дай да вляза първи при шефа на кооператива, да му дам парите, а ти после влез и само подпиши. И стоя пред канцеларията, стоя, никой не излиза. Чукнах, една жена ме гледа учудено.

Къде е Гошето? Кое Гоше, пита ме учудено тя. Той влезе преди час...

Ааа, Митко ли, той влезе до тоалетната и излезе от другата страна.

Ами къде е шефът на кооператива?

Тя много учудена: Че него го няма тук, в София е от 3 дни.

Полиция, разправии. Гошето (известен иначе като Митко) се оказа пияницата на селото, който ме беше измамил плоско. Хванаха го, когато вече почти всичко беше втечнил в ракия и оправяне на стари борчове. Простих му. 

Аз съм сервитьор, много съм видял в живота, не съм вярващ, но познавам знаците на съдбата. Не е за мен явно този бизнес, изгладих си панталоните, бялата риза и веднага почнах работа в едно ресторантче в Пловдив. Късметът ми провървя. Не беше за мен да ставам собственик. Близо до хората ми е по-добре.

Вижте още:

Сервитьорът Гошо разказва: Злати - неземно красивият манекен на модна къща Валентина

Спомените на сервитьора Георги:Владимир Путин - Обичам България и как КГБ ми оставиха 10 долара бакшиш

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

А помните ли „Родопа“… Месо без оцветители, колбаси без консерванти и кренвирши от месо

Нашите консерви бяха търсени и ценени в нобятния СССР и СИВ, огромния износ ни даваше в замяна ниски цени на бартерни горива – а оттам и отопление, транспорт и всичко останало… Помните ли? А днес:

Да живее пазара… 

„30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и вода, дори не и чешмяна. В бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“ – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далаверско-престъпно Бинго!

Субстанцията „кръв на прах“ се нарича „суха кръв“. Тя се внася в България повече от двайсет години. България е най-големият вносител на „суха кръв“ в Европа. „Сухата кръв“ е отпаден продукт от кланиците и се пакетира и заравя в специални септични ями. Но за българските престъпници това е идеален начин да забогатеят като предложили на собствениците на кланициите вместо да харчат пари да копаят ями да дават този отпаден и отровен продукт да бъде товарен за внос в България.

„Сухата кръв“ реагира при химични проби на белтъчина т.е. „месо“. Тестват салам или „пържолен“ продукт – 30% белтъчина. Ама особено при саламите е, че тия 30% са само „суха кръв“, която се калкулира като цена на месо. Във всяко месо има и мазнина. В „сухата кръв“ няма. Затова ще вкараме и „мазнина“. България е най-големия вносител на свинска мас на „прах“. Тя се вкарва не само в саламите, но и в кашкавалите, сиренето, млякото, шоколадите, сладоледите.. При тестване на саламите тая мазнина е около 30%.

И така, 30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и другото основно е ЧИСТА вода, дори не и чешмяна! Сега на тоя бъркоч трябва да му се даде обем, защото няма как да подлъжат народа да му продават течен салам. Та, затова в бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“, той се използва много, но за онагледяване, ще кажа, че се влага и в сапуните и геловете – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далавелско-престъпно Бинго!

Карагенан се вкарва чрез „шприцоване“ в пилета, пържоли – и затова те „набъбват“ двойно и тройно, за сметка на водата, която се продава на цената на месото. А когато ги готвите обемите им намаляват с толкова, защото водата се изпарява, но за вас остава карагена. Той е толкова хранителен, колкото и ако ядете сапун и гел. Е, разбира се, химическата промишленост предлага голямо разнообразие от оцветители на салами, овкусители, ароматизатори и прочия.

Има такова предприятие в Горубляне, което не може да смогне на поръчките на така наречената „хранителна“ индустрия в България. Ами направете си извода – една шприц машина за карагенанова субстванция, която е 30-40 хиляди евра, се изплаща за три дни от далверата с карагенана и водата, след това започва да работи само за престъпното благоденствието на собственика и същевременно ще даде бизнес и на „Здравеопазването“ и на погребалните бюра …“А помните ли „Родопа“…

Месо без оцветители, колбаси без консерванти и кренвирши без мас и перушина – това накратко присъстваше на средностатистическата трапеза. Вносно 30г. месо и второкачествени отпадъци от чужбина бяха нещо недопустимо, и можеха да вкарат в Белене всеки управител, дръзнал да си позволи експерименти с храната на работниците.

Държавата ни беше фактор и производител в СИВ и Европа, желан партньор на Балканите, преди бандитската „приватизация“ да съсипе всичко. 30г. страната ни се срива надолу – културно, икономически и демографски!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато нямаше олинклузив и ядяхме филии на плажа-натоварвахме багажа на москвича и потегляхме за морето

Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лятото още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.

Когато нашите вземеха отпуска, товарехме багажника на москвича, събирахме почти цялата покъщнина – тенджери, тигани, легени, сякаш се готвехме за война. Безкрайните приготовления не минаваха без разправи и даже скандали за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника.  Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния влак до Бургас. На морето оставахме поне 15 дена. А не като сега, когато едвам измолваме седмица отпуска, пък и нямаме пари да си позволим по-дълга ваканция.

Навремето нямаше всевъзможни ресторанти и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен боб и кисело мляко в столовата на почивната станция.Не можеше да влизаме в морето преди 10 часа и едва дочаквахме този момент. Но беше абсурд да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобед поне час и чак след това да ходим пак на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, докато възрастните гледаха „Шатовалон”. Не се разминаваше без някой и друг шамар.Нашите нямаха пари за ресторанти, бяхме сравнително бедни, но ваканцията на морето беше весела, шумна и всички бяхме щастливи.

Източник: Ретро

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Показно убийство на "Симеоновско шосе" в София

Бизнесмен е починал, след като е бил прострелян тази вечер на бул. "Симеоновско шосе", в близост до Околовръстния път,в колата на убития е имало 11 годишно дете което е невредимо и е предадено на близките си.съобщо бтв.

Мъжът бил в джип "Мерцедес"; огледът до момента показва, че по него е стреляно с един куршум.

По неофициална информация става дума за собственик на автокъща. Източници на БТА информират, че простреляният има множество криминални регистрации.

По непотвърдена информация по жертвата е стрелял пешеходец.

По непотвърдена информация убиецът е бил маскиран. Според източници на bTV убитият е на 46 години и е 20  криминални регистрации.

На мястото има полиция и се води следствие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ