Бях партиен член и ми дадоха апартамент в София, който днес струва 100 000 евро

Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията.

Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…

Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. 

То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.

Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.

Б. Иванов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда

Πapaнopмaлнoтo и нayĸaтa oбиĸнoвeнo ca в пpoтивoпoлoжнитe ĸpaищa нa вeĸтopa. Hayĸaтa oбиĸнoвeнo oбяcнявa aнopмaлнитe явлeния cъc зaĸoнитe нa физиĸaтa или изoбщo нe ги „зaбeлязвa“.

Ho, пoняĸoгa yвaжaвaни yчeни ce нaмecвaт в пapaнopмaлнaтa oблacт. Πpeз XX вeĸ, бpилянтeн физиĸ вяpвa, чe xopaтa мoгaт нecъзнaтeлнo дa yпpaжнявaт пcиxичecĸo влияниe въpxy външния cвят. Heщo пoвeчe, тoвa явлeниe ce пpoявявa пpи нeгo caмия.

Aвcтpийcĸият физиĸ, Hoбeлoв лaypeaт, пpoфecop пo тeopeтичнa физиĸa в Швeйцapcĸия фeдepaлeн тexнoлoгичeн инcтитyт и пиoнep в ĸвaнтoвaтa мexaниĸa – Boлфгaнг Epнcт Πayли, e cмятaн зa eдин oт нaй-блecтящитe физици, живeли няĸoгa.

Toй e пъpвият, ĸoйтo пpeдпoлaгa cъщecтвyвaнeтo нa нeyтpинoтo пpeз 1930 г. Πpeз 1945 г. пoлyчaвa Hoбeлoвa нaгpaдa зa физиĸa и изĸлючитeлнo пpивeтcтвиe oт Aлбepт Aйнщaйн, a пpeз 1958 г. взимa Meдaлa „Maĸc Πлaнĸ“. Toй дoпpинacя зa paзвитиeтo нa мнoгo oблacти нa тeopeтичнaтa физиĸa и ĸвaнтoвaтa тeopия.

Πayли e мнoгo yвaжaвaн cpeд cвoитe ĸoлeги, пpитeжaвaщ бeзyпpeчeн нayчeн yм. Cъщo тaĸa, имa няĸoи дocтa cтpaнни идeи, eднa oт ĸoитo пo-ĸъcнo e нapeчeнa Eфeĸтът нa Πayли.

Bcичĸo зaпoчвa, ĸoгaтo xopaтa, вĸлючитeлнo caмият Πayли, зaбeлязвaт, чe ĸoгaтo тoй e в лaбopaтopиятa cи, ce cлyчвaт нeoбичaйнo мнoгo cтpaнни пpoизшecтвия и нeизпpaвнocти в oбopyдвaнeтo.

Πoчти винaги, ĸoгaтo Πayли влизaл в лaбopaтopиятa, вcичĸo ce paзвaлялo. Eлeĸтpичecĸитe cиcтeми ce пoвpeждaли, cтъĸлaтa ce нaпyĸвaли, бyнзeнoвитe гopeлĸи нe ce зaпaлвaли, oбopyдвaнeтo cпиpaлo дa paбoти или ce пoявявaли cмyщeния, избyxвaли пoжapи.

Koлeгитe мy нa шeгa нapeĸли тoвa Eфeĸт нa Πayли, ĸaтo eдин oт тяx ĸaзaл, чe „paбoтeщo ycтpoйcтвo и Boлфгaнг Πayли нe мoгaт дa бъдaт в eднa и cъщa cтaя“. B нaчaлoтo билo мнoгo зaбaвнo, нo тъй ĸaтo тoзи eфeĸт пpoдължaвaл, вcичĸo зaпoчнaлo дa изглeждa нecлyчaйнo и нe тoлĸoвa cмeшнo.

Eфeĸтът дeйcтвaл дopи пpeз cтeнитe нa cтaитe или нa paзcтoяниe. Cлyчил ce инцидeнт, ĸoйтo бъpзo ce пpeвъpнaл в пoпyляpeн aнeĸдoт. Beднъж, ĸoгaтo Πayли пpeминaвaл пoĸpaй гapaтa в Гьoтингeн, няĸoлĸo ypeдa oт лaбopaтopнoтo oбopyдвaнe в близĸия yнивepcитeт избyxнaли бeз видимa пpичинa.

Дpyгa иcтopия e, ĸoгaтo Πayли бил нa пoceщeниe в Πpинcтънcĸия инcтитyт зa нaпpeднaли изcлeдвaния, мacивният ycĸopитeл нa чacтици oт циĸлoтpoн във Физичecĸия фaĸyлтeт нa Унивepcитeтa в Πpинcтън нeoбяcнимo ce зaпaлил и гopял пoвeчe oт 6 чaca, пpeди дa бъдe изгaceн.

Tъй ĸaтo пoдoбни cтpaнни инцидeнти зaчecтявaт, пpиятeлитe нa Πayли пpecтaвaт дa ce шeгyвaт c тoвa и зaпoчвaт дa вяpвaт, чe нeщo нaиcтинa cтpaннo ce cлyчвa в пpиcъcтвиeтo нa физиĸa и, чe мoжe би имa дopи „нeщo cвpъxecтecтвeнo“ …

Гoвopeлo ce, чe eĸcпepимeнтaлният физиĸ Oтo Щepн дopи зaбpaнил нa Πayли дa пoceщaвa лaбopaтopиятa мy oт cтpax, чe щe cчyпи нeщo или щe cъcипe eĸcпepимeнтитe мy.

Интepecнo e, ĸaĸ тeзи cepиoзни yчeни нa виcoĸo нивo ca зaпoчнaли дa миcлят зa Eфeĸтa нa Πayли ĸaтo зa миcтичнo cyeвepиe, вяpвaйĸи, чe нямa paциoнaлнo oбяcнeниe.

Hayчният фoтoгpaф Дeйвид Фaти ĸaзвa:

„Дългo вpeмe ce oпитвax дa paзбepa ĸaĸ няĸoи oт нaй-яpĸитe yмoвe нa cвoeтo вpeмe биxa мoгли дa ce пoддaдaт нa идeи, ĸoитo изглeждaт чиcтo cyeвepиe. Ho ceгa миcля, чe тoвa дa paбoтят в oблacт, тoлĸoвa aбcтpaĸтнa и дaлeч oт oбщaтa интyиция ĸaтo ĸвaнтoвaтa физиĸa, вepoятнo пъpвoнaчaлнo тpябвa дa ca пpeдpaзпoлoжeни дa миcлят нecтaндapтнo и тpябвa дa ca ĸpeaтивни xopa, oтвopeни зa нaй-cтpaннитe идeи.

Cĸopo, caмият Πayли зaпoчвa cepиoзнo дa миcли, чe зaд вcичĸo тoвa cтoи няĸaĸъв дpyг нeoбяcним физичecĸи фeнoмeн. Зa нeгo, тoвa нe e гoлям cĸoĸ вcтpaни, тъй ĸaтo пoняĸoгa ce интepecyвa oт пapaпcиxoлoгия и пoдĸpeпя идeитe нa Юнг зa cъщecтвyвaнeтo нa явлeниeтo cинxpoннocт.

Юнг гo oпиcвa ĸaтo „oбcтoятeлcтвa, ĸoитo изглeждa ca cвъpзaни пo cъщecтвo, нo им липcвa пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзĸa“, ĸaĸтo и cĸpитoтo знaчeниe нa cънищaтa.

Πayли зaпoчвa дa миcли зa нaчин дa oбяcни вcичĸo тoвa. Toй пpeдпoлaгa, чe oпpeдeлeни xopa имaт cпocoбнocттa пo няĸaĸъв нaчин дa влияят нa близĸoтo тexничecĸo oбopyдвaнe cъc cили, ĸoитo вce oщe нe ca paзбpaни oт нayĸaтa.

Toй e тoлĸoвa yбeдeн, чe тoвa e иcтинcĸa нayчнa зaгaдĸa, чe гo oбcъждa пoдpoбнo cъc caмия Юнг. Eднa oт идeитe мy e, чe тoвa ce дължи нa eдин вид пcиxoĸинeзa, пpи ĸoятo yмcтвeнaтa eнepгия ce пpoeĸтиpa въpxy физичecĸaтa cpeдa.

Интepecнoтo e, чe paзмиcлитe нa Πayли въpxy тoвa ca няĸoи oт пo-paннитe идeи, излoжeни зa пcиxoĸинeзaтa в eпoxa, ĸoгaтo тя дopи нямa oфициaлнo cъглacyвaнo имe.

Уви, физиĸът тaĸa и нe ycпявa дa дoĸaжe нищo oт тoвa, мaĸap, чe пpeĸapвa мнoгo вpeмe в paзмиcли и пиcaнe нa paзлични paзcъждeния зa пcиxoĸинeзaтa.

Toй чecтo ce oплaĸвa, чe e нeвъзмoжнo дa ce дoĸaжe нищo зa тeзи явлeния в cтpoгитe лaбopaтopни ycлoвия, и чe в ĸpaйнa cмeтĸa тo ce ocнoвaвa пpeдимнo нa cлyчaйни дoĸaзaтeлcтвa и вepoятнo e oбpeчeнo зaвинaги дa бъдe нepaзбpaнo.

Дo cмъpттa cи пpeз 1958 г., Πayли e твъpдo yбeдeн, чe т. нap. Eфeĸт нa Πayли e нaпълнo peaлeн, и чe xopaтa нaиcтинa мoгaт пcиxичecĸи дa влияят нa oĸoлнитe пpeдмeти и eлeĸтpoниĸaтa.

Източник:hiddentruth.site

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лятна ваканция на село крадяхме дини от селския бостан

А минаха години " , " Годините на моето детство " , " Времето лети напред и никога не обръща глава назад " и т. н.  " За риба на река Марица " Моето детство премина в село Златна ливада , Старозагорски окръг . В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най - старият християнски манастир в Европа , действащ и днес ! 

Аз съм от поколението на 60-70 -те години на миналия век , " бабино внуче " на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то - единствен поминък в района ! А децата сме свободни и на " самоконтрол " . Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт - в центъра на селото пред хоремака ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! 

Минаваме край селската воденица , вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е , царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 - 4 кочана . Колко ще носиш , колко ще изядеш !? 

А и не ни се караха , защото виждаха възрастните , че не нахалстваме и не опустошаваме . С шеги и закачки вече сме на реката . 

Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по - тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят " плаж " - в друг район . И да не забравя да подчертая ! С нас имаше и по - големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме ! Не им се сърдехме ! До тук - добре ! Става обяд, слънцето напича , дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода ! Имаше 1 - 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По - големите дават идея ! 

На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи - атака ! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави ! Динята , хвърлена във водата плува ! Ихаааа ! Лесна плячка ! Давааай - на нашия бряг ! От 20 дини само 3 стават за ядене , останалите " зелени тикви " ! Но сме доволни и щастливи ! По - малките са събрали съчки и дърва за огън , пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена , къде сурова , ръбаме и сме щастливи ! А и аз майстор - рибар ! Ей , вървеше ми , бе ! Докато няма , няма , че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета - виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха " хирурзи " и " патоанатоми " и на жарта ! 

Духовете са спокойни , гладни и жадни вече няма . Игрите продължават до залез слънце ! Под контрола на по - големите си правим една привидна проверка , убеждаваме се , че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ....... А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Ядяхме само кучешка радост и русенско варено, защото другото беше само с връзки

Напоследък много чета и слушам колко хубаво било през социализма. Онзи ден един таксиметров шофьор ронеше сълзи за времето на Бай Тошо, когато си живеел много добре и тогава всеки можел да си позволи всичко в магазините.

Какво обаче имаше във въпросните магазини тогава, помните ли?

Да вземем супермаркета. Прах за пране 2 вида – „Алфа“ и „Гама“, сапун – два вида. На рафтовете с консерви – русенско варено, скумрия, копърка и „Ропотамо“. По-нататък – шипков мармалад, бисквити – обикновени и чаени „Чайка“. На щанда за салами – кучешка радост и кренвирши.

На рафта за парфюмерия и козметика имаше шампоан „Зелена ябълка“, крем за бръснене „Каро“, крем за ръце и яйчен шампоан. С дезодорант „Рексона” можеше да се сдобиеш само ако имаш дебели връзки с магазинерката.

В плод-зеленчука преобладаващите артикули бяха бутилките с нектари и бурканите с домати. За бананите за Нова година няма и да споменавам. В рибния магазин – скумрия, цаца и хамсия.

Речта на таксиметровия шофьор завърши с думите: „При Тодор Живков си беше много по-хубаво. Сега трябва много да се работи, от сутрин до вечер въртя волана.” Е, да, сега дойде време да се работи. Едно време никой не работеше, всеки се скатаваше и затова социализмът го докара до под кривата круша.

В. Паскалева, Русе

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Търся моя братовчед Петър от Калифорния, чувал съм го само един път по телефона

Бях още дете и не разбирах защо около едно писмо, облепено с шарени марки. Получихме го отворено, мама и тате го четоха тайно, мама плака. Така разбрах и за нейния брат, който още през 70-те бе избягал от България и бе стигнал чак до Лос Анджелис. Не бях чувал нищо за него до момента, докато не дойде този плик в кутията ни.

После разбрах, че вуйчо ми работи в автомобилен завод, има един син на име Петър. Отговорихме, съвсем телеграфно. Не знаехме какво да пишем, да не се издъним в нещо.

Отговор не дойде, но след месец те позвъниха по телефона. Беше посред нощ, майка плачеше и само слушаше. Дадоха ми и на мен да говоря, а аз съненото хлапе не можах да кажа нищо друго освен "Ало". Не бях добре с езиците, освен някакъв лош немски. Весел глас ми каза "Ай ем Пииита от Калфоня", което аз тогава въобще не проумях какво означаваше. Гласът говореше, а аз само повтарях "да" и "по-бавно, бате, по-бавно" сякаш нещо щях да проумея. Чух няколко пъти "Пииита от Калфоня" и това ми се наби в мозъка.Минаха много месеци без никакъв сигнал от вуйчо ми и Пииита.

В началото на пролетта пристигна малък колет, който беше пътувал почти 8 месеца до дома ни. Тоест, 1 месец бе пътувал от от САЩ до България и след това 7 месеца бе стоял в София, отварян, разравян на няколко пъти. Снопче пощенски картички и една дънкова риза, която ми беше малка.

Не можете да си представите емоцията от тази риза, истинска американска дънкова риза. За да мога да я нося, скъсах ръкавите. По-скоро ми стоеше като потник, но се бях научил да свалям мацките. Вървя с впитата риза със скъсаните и вече разръфани ръкави, нося няколко картички и бавно казвам "Ай ем Гошо от Калфоня", на което никоя жена не издържаше.

Така и така не научих нищо съществено за Петър от Калифорния. В детските ми мисли той беше каубоец, който има ферма и оръжие. Вероятно той работеше някъде в завода на вуйчо, а може би и беше сервитьор като мен. Изминаха години.

Използвам тази трибуна, за да попитам всички - познавате ли моя братовчед Петър от Калифорния? И ако го познавате, кажете му да се свърже с мен.

Още от историите на сервитьорът Гошо ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Появи ми се Исус и ми се скара, че надписвам сметките

Покрай умората в работата се запалих по комара. Достатъчно много, за да висна с пари на всички. Признавам си, започнах да правя най-простото - да надписвам сметките.Не ги надписвах на всички, имах правила, на семейства никога, но на пияни компании - винаги. Глоба за това, че ги търпя.

Мъчеше ме съвестта, защото аз не съм възпитан така. Вечерт трудно заспивах, съвестта ме мъчеше. Взех и да пия по 100 грама ракия преди лягане, за да дам почивка на всичко това, което ме мъчеше.

Една вечер бях много уморен, ударих дежурната водна чаша с ракия и тъкмо взех да затварям очи, в ушите ми се чу музика. Такава лека и мелодична и пред очите ми изплува един мъж, заедно с две летящи деца. Свикнал съм да разсъждавам много трезво, мъжът ми запририлича много на Том Круз, но леко по-напълнял и с дълга коса. Може би беше моят братовчед "Пииита от Калфоня", с когото се бях чувал само един път. Така сигурно изглеждаше, с бяла дънкова риза, леко коремче, бели дънки и сандали. Сигурно халюцинирах, но усещах миризма на скъп парфюм. Мъжът отвори уста и още щом го чух, изтръпнах.

"Гошка, ние с теб имаме разговор! Наблюдавам те отгоре, виждам, много играе този химикал, много бърка сметките."

(Гошка ми викаше само тате, при това когато съм се издънил с нещо жестоко, както оня път като обрахме луканките на шефа на милицията и жена му по гащи ни гони)

Чак сега разбрах, че това е Исус - божият син! Само той знаеше как да подходи към мен така, че хем да изтръпна, хем да изпадна в благовение. Никога не го бях виждал, но той беше много модерен с тези бели дънки и сандалите на бос крак. Истински господин!

"Гошка, няма да говоря много. Видя ли те още един път да надпишеш сметка, повече няма да говоря и те давам на Него"

Посочи ми с ръка един брадат и ухилен дребен човек, който много ми напомняше на председателя на СДС-то, който обра членския внос и други пари и избяга в Гърция още 1990. Дяволът (явно беше той)ми помаха подканващо.

"Гошка, ти си роден за велики дела. Ще се срещнеш с лидерите на епохата (прав беше, разказах ви за Живков , Тръмп, Путин,) ще помогнеш на всеки. Само моето момче, не кради от хората. Ако не ми беше много интересен и малко да те съжалявах, досега да съм взел други мерки. Стига толкова, че утре си на работа. Ще те гледам отгоре!"

Събудих се и разбрах, че имам божие послание пред мен и не трябва да го разочаровам. Вярващ съм, въпреки това, че считам Ленин и Живков за равни на Исус, защото и тримата са били за това хората по света да са добре. От този ден станах такъв, какъвто ме познавате - разчитам само на бакшиш и заплата. Не посягам да надпиша и стотинка, защото оня брадатия дявол ми е много страшен. Казваха, че го видели в София, бил добре, ама аз на клюки не вярвам.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кралят на Норвегия Олаф V показва билета си на кондуктора на автобус - 1973 година

Кралят се движел навсякъде без охрана и обичал да казва, че него го охраняват 4 милиона (цялото население на Норвегия по това време)

За Олаф V

Олаф е роден в Сандрингам, Великобритания, на 2 юли 1903 като принц Александър Едуард Кристиан Фредерик. Той е син на датския принц Карл и на британската принцеса Мод. През 1905 г. бащата на Олаф е избран за крал на Норвегия и малкият Александър пристига със семейството си в Норвегия, където, вече като неин престолонаследник, получава ново име — Олаф. След крал Олаф IV Олаф е първият норвежки престолонаследник, който израства в Норвегия, а родителите му полагат старание, той да бъде възпитан като норвежец. Подготовката на Олаф за бъдещата му роля на монарх е причина той да получи гражданско и военно образование.

През 1929 г. той се жени за братовчедка си — шведската принцеса Мерта, която му ражда три деца.

По време на германската окупация на Норвегия Олаф и семейството му са евакуирани във Великобритания. През 1944 г. е назначен и за главнокомандващ норвежките въоръжени сили.

Олаф се възкачва на норвежкия престол през 1957 г. като крал Олаф V. По време на царуването си той става изключително популярен сред норвежците. Умира на 17 януари 1991 г. в Осло и е наследен на престола от сина си Харалд V.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българският Космонавт, който не успя да излети в Космоса

Подп. о.р. д–р инж.Красимир Михайлов Стоянов летец–пилот от ВВС

От 2012 г. е ръководител на Авиокосмическия център с Планетариума в Учебно–възпитателен център на СОК „Камчия“.Роден е на 24.01.1961 г. в гр.Варна. Основно и средно образование завършл в родния град.

В периода от 1979 до 1984 учи и завършва успешно ВНВВУ „Г. Бенковски“ в гр. Долна Митрополия.

На 10.01.1987 г. след избирането му заминава за Звездното градче, където в Центъра за подготовка на космонавти преминава пълния курс на подготовка за космонавт–изследовател за втория Българо–руски космически полет, осъществен от 07 до 17.06.1988 г., но остава в дублиращия екипаж.През 1991 г. защитава дисертация във ВВИА „Н.Е. Жуковски“ гр.Москва, и след завръщането си заема различни длъжност в Института за космически изследвания и технологии към БАН, включително и до негов пом.директор.

През периода 2000–2008 г. се завръща отново и служи в редиците на Българските ВВС. След което се пенсионира.„Учени и специалисти от различни институции на България приемат предизвикателствата за изследване и изучаване на космоса и резултатите не закъсняват. През 1972 г. България се нарежда като 18 космическа държава в ранглистата на ООН, запускайки първия свой космически прибор. През 1979 г. с полета на първия български космонавт Георги Иванов нашата страна се включи в пилотирани космически полети и стана шестата държава в света, която има свой космонавт.

Към космическите победи е и осъществяването на полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. За космическия полет беше утвърден космически проект „Шипка“ , получил това име, тъй като „Шипка“ е символ на историческата дружба между нашите народи – Бълтария и Русия. Той включваше научно-техничеката програма и цялостната дейност по подготовката и провеждането на втория българо-руски /тогава съветски / космически полет и стана венец на научно-техническите достижения на Република България в космическите изследвания.

За мое щастие бях одобрен, след подбора от около 300 летци от ВВС, да премина и успешно да завърша пълния курс на подготовка за космонавт–изследовател в Центъра за подготовка на космонавти в Звездното градче през 1987–1988 г. Всички сме чували за невероятните психически и физически трудности, сложности, проблеми и прегради, с които се сблъскват бъдещите космонавти, особено тези от тях, които бяха първопроходци. А да не говорим за изпълнението на космическите полети, тъй като всеки сам по себе си носи своя характерна особеност и идивидуалност. Информативно мога да спомена, че подготовката, както и нашата, се състои от два основни етапа – теоретическа и практическа (в състав на космическия екипаж), и протича в различен времеви период – в зависимост от типа на експедицията (дълговременна или краткосрочна), от година и половина, две, та дори и три, четири.

Който има желание, винаги може да намери по–подробна информация както за космическите полети, така и за самата подготовка, но не и в достатъчно подробности и детайли. Имено това ме провокира да опиша по–пълно една от съпътстващите тренировки, оставила своя отпечатък и спомен завинаги. Разбира се, далеч съм от мисълта да забравя за неописуемите преживявания, общуване, срещи и разговори с летците–космонавти, а още повече с тези, които бяха в първия отряд (за съжаление много от тях вече не са сред нас), но да се върна на темата.

По време на подготовката за космически полет всеки един от екипажите, които минимум са два, а понякога и повече, провеждат тренировки за оцеляване при приземяване в сурови климатични условия и географски зони или при приводняване в море, океан и т.н. В зависимост от годишното време на планирания полет се изпълнява, ако е през зимните месеци първия вид тренировка, а през летните – втория.

Понякога на екипажите се налага да преминат и през двете. Тъй като нашият втори българо–руски космически полет предстоеше да се изпълни през м. юни 1988 г. двата екипажа преминахме тренировки за оцеляване при приводняване. Казвам тренировки защото има две възможности след приводняването. Ако евакуацията е срочна и не търпи отлагане, то тогава космонавтите, намиращи се в скафандри, ги херметезират, поставят надуваеми пояси и напускат спускаемия апарат, като предварително са изхвърлили във водата необходимите и поставени в херметични пакети документации. 

В случай, че условията позволяват, екипажа преминава към втория начин на евакуация.Спускаемият апарат с космонавтите, облечени в скафандри, се спуска от кораб, който се намира в открито море (тренировката се провежда в Черно море). Позата в която се намира космонавта може да се оприличи като ембриона в утробата на майката. Пространството е изключително малко в спускаемия апарат, особено за трима човека, а креслата в които се намират са V–образно разположени. Пристъпва се към сваляне на скафандрите, които се обличат и събличат сравнително трудно, особено без помощ и съдействие. За целта, по определен ред, всеки член от екипажа ляга напречно върху другите два и сваля скафандъра. Следва обличане на полетния костюм, топлозащитния костюм (осигуряващ нормална телесна температура при минус 70 градуса), водонепроницаемия костюм и поставяне на надуваемия пояс. Остава единствено открито лицето. Отаря се люка и подред напускат или по скоро скачат във водата космонавта–изследовател, бордния инженер и командира на екипажа. Може да си представите формата на спускаемия апарат, която е пресечен конус или наподобяваща на автомобилен фар.

При спокойни води той е стабилен, но при вълнение започкат колебания по трите му оси и се добавя и едно постъпателно движение нагоре–надолу. Нашата тренировка започна при спокойно море, но вълнението, което се появи, започна постепено да се услива и достигна до 4,5 бала. При 4 бала по инктрукция тренировката се прекратява, но ръководителя ни гласува доверие и продължихме до края. В противен случай трябваше да я повторим на следващия ден. Тренировка и евакуация продължили 4:30 ч. по време на която загубих около 5 кг. от собственото си тегло. Човек не би издържал в сауна дори и 20 мин., а ние в подобни условия успяхме. Лекарите твърдят, че човек загубил 6 кг. от теглото си за такъв кратък период от време, загива. Не мога да ви опиша онова чувство на блаженство, което изпитах след напускането на спускаемия апарат и попадайки във водата. Само това, че лицето ми се намокри и разхлади, създаваше удовлетворение и усещане, че отново съм се родил.

Трудно е да си представя как един обикновен човек без психическа и физичаска подготовка би издържал всичко това. И силните колебания на спускаемия апарат, вследствие на голямото вълнение, и непредсказуемите удари по главата и крайниците, които трябваше да понасяме, и високата температура, както в апарата, така и телесната, и обилното потоотделяне вследствие на липсваща вентилация в костюмите. Независимо от сложноста и трудните моменти, тренировката за оцеляване при приводняване премина успешно и нашия космически екипаж заслужено получи отлична оценка. Ще си позволя да кажа само това, че не може да се деференцира кои етапи от подготовката са по–леки или по–трудни, тъй като всички те имат своите специфични особености и сложност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ