Балкан 1200: първият български автомобил разработен в бившата авиационна фабрика в Ловеч

Проектирането и изработването на опитни серии от леки и лекотоварни автомобили в бившата авиационна фабрика в Ловеч започва през втората половина на 50-те години, като първоначално се извършва без каквато и да било официална подкрепа от страна на държавата. 

Реализирането на тези проекти, както и последвалото усвояване на автомобилен монтаж до голяма степен успяват да се наложат именно благодарение на самоинициативата и решителността на конкретни заводски ръководители и инженери.

Предварителната подготовка за създаването на прототип на лек автомобил в Завод 14 стартира в края на 1958 г. под ръководството на инж. Димитър Дамянов. По това време към неговия екип се включват и специалисти от софийския Завод 12, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален двигател от лек автомобил Volkswagen.

Димитър Дамянов си спомня някои подробности за цялата организация по изработването на първите прототипи:

„Когато се заговори усилено за производството на леки автомобили, чието търсене бе голямо, ръководството реши да се изработи прототип на лек автомобил, с който да се представим на Пловдивския панаир, за да заинтересоваме държавните ръководители с умението си да извършваме сложни неща. Започвайки сложната и непозната работа, напълно разбирахме, че е немислимо при тогавашното световно автомобилостроене с наши конструкции и модели да произвеждаме масово леки автомобили. Изработката на лекия автомобил ни затрудни много, но я завършихме в предвидените срокове.“

За проектирането на дизайна първоначално е нает един скулптор от София, който се съгласява да изпълни задачата срещу възнаграждение от две средни месечни заплати, но неговият интересен и необичаен като форма макет е приет резервирано. В крайна сметка с оформлението на каросерията се ангажира самият екип на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (заместник на главния инженер на завода), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. 

Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената геометрическа разработка, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията.

Отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а външните елементи са направени от Георги Лазаров. Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко дървени макета в мащаб 1:10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на „Балкан“).

Първото официално представяне на двата завършени прототипа пред публика става на 1 май 1960 г. в Ловеч, а през септември един от двата екземпляра, боядисан в цветова комбинация от бяло и червено, е изложен на открита площ на територията на Международния мострен панаир в Пловдив. Скоро след това всички планове за създаването на оригинален български лек автомобил потъват в историята. Настъпва времето на лицензните монтажи.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Подвигът на Колчак който унищожава съвсем сам четири танка само за час

На 2 август 1941 г. мерачът Яков Колчак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Сражава се в 680-и пехотен полк на 169-а пехотна дивизия на 18-та армия на Южния фронт и става първият артилерист, който получава тази награда.

„Достоен е за званието Герой на Съветския съюз. Той се бори, докато оръдието му не беше смазано от танк“, се казва в резолюцията на командира на 18-та армия Андрей Смирнов, пише „Российская газета“.Държавен каталог на Музейния фонд на Руската федерация/Свободни източници

Яков Колчак извършва подвига си на 13 юли 1941 г. в битка край село Филяновка, Хмелницка област. Разчетът трябва да спре вражеска колона, следвана от леките унгарски танкове „Толди I“. Артилеристите успяват да ги пуснат на 150 метра. След това врагът се натъква на неприятна изненада.

Още от първия изстрел съветските „четиридесет и петици“ унищожават един от танковете.

Яков Колчак

Тогава вторият пламва.

Осъзнал се, врагът открива ответен огън и унищожава почти целия разчет. Оръдията също пострадват, но оцелелият Колчак продължава битката сам. Той трябва самостоятелно да носи снаряди към оръдието, да зарежда и да го насочва към целта. Освен това се налага да се прицелва със счупен мерник.

Яков Колчак унищожава още два танка с пряк огън. Битката продължава около час. В резултат на това единственият оцелял от оръдейния разчет е тежко контузен и ранен.

Прави впечатление, че по-късно тези събития са описани от двете страни. На тях става свидетел военният кореспондент Сергей Борзенко, който издава книгата „Животът по време на война“. Също за битката при Филяновка се споменава в книгата „Унгарска стомана“.

Вижте още:Афганистанец разкри – ние бяхме 500, а руснаците само петима

Източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пандемията увеличи богатството на милиардерите

2365 милиардери в света са увеличили богатството си с четири трилиона долара между 18 март 2020 и 18 март 2021 г., което е ръст от 54%. Общо сега милиардерите притежават невъобразимата сума от 12,39 трилиона долара, става ясно от ново проучване на близкия до левите американски Институт за политически изследвания (IPS). 

Само най-богатите 20 милиардери са увеличили богатството си със 742 млрд. долара в рамките на една година. Сред милиардерите, чието богатство е нараснало най-много, са китайски и американски предприемачи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Доброволните отряди по времето на соца и как бяхме наблюдавани и контролирани от тях

По-възрастните може би си спомнят как по времето на соца бяхме наблюдавани и контролирани от различните органи – на работа, на улицата, в квартала. Освен държавните такива имаше и доброволни отряди, в които хора с болни амбиции, неуспели да се себедокажат като отговорни фактори вкъщи, членуваха с огромно удоволствие. Нещо по-вече – живееха с чувството, че са нещо като КГБ или Гестапо и от тях зависи световният ред. Когато даваха някакви дежурства, а често и просто ей така, за показен респект, носеха значки и червени ленти над лакътя на ръката с надпис ДОТ (Доброволни отряди на трудещите се – подбирани от особено лоялните към режима), с което допълваха сериозността на картината. Да настръхнеш!

Но обикновените и нормални хора гледаха на техните пресилени старания с насмешка. Няма да забравя как един колега, голям зевзек, с когото работех и е отговарял за това в завода по някаква партийна линия, се прочу с нестандартния подбор на тези зажаднели за подвизи и изяви кандидат „чекисти“. Нарочно в предварителния кастинг ги разпитваше обстойно за всевъзможни незначителни неща пред специално подбрана аудитория от негови съмишленици, придавайки си изключително сериозен вид. Впоследствие, разбира се, повечето от въпросите и отговорите им ставаха хитови шедьоври и дълго биваха обект на оживени коментари. Така например в непринуден разговор им внушаваше, че те трябва да са здрави, силни и да отговарят на редица условия, едно от които беше да имат здрави зъби?! Кулминацията, след като завърши задълбоченият и своеобразен преглед, беше измерването на зъбите им с шублер, което обкръжението очакваше с нетърпение, за разлика от учудата и недоумението на потърпевшия„Джеймс Бонд“.

Успелите получаваха назначение за дежурства, предимно след работно или по вечерно време, в някой по-отдалечен край на града, от съображения да не би пък случайно да попаднат в обсега на действителните служби и да стане непредвиден гаф. Неколкократно им се повтаряше, че докато не дойде човек да ги смени, да не напускат обекта! А през това време „комисията“ в някоя близка кръчма на разпивка проверяваше на смени как се развива охранителната дейност на новия кандидат. Историята помни случай да бъде забравен някой мераклия цяла нощ, като се сещат за него едва на другия ден. С огромен интерес се следеше всеки нов „заводски кастинг“ за прием на новите попълнения, явно поблазнени от обществените привилегии, които им осигуряваше тяхното членство!

Доста по-късно тази недодялана грижа на партията за контрол на обществото и преследване на хулиганските прояви – изцяло копирана от челния съветски опит, бе закрита поради доказаната неефективност. Далеч съм от мисълта, че в днешно време, при този технически бум в развитието на интернет, сме оставени без подобен контрол и вмешателство в личните ни социални и финансови пространства, но това е друга тема.

 Антон Цаневски, Велико Търново

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато Чайката беше съветският ролс-ройс и основно возило на политическия елит

В края на развития социализъм една „Лада“ струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се правеше вноска от 1500 лв., срещу която се получаваше номер. Парите стояха на безлихвена сметка, а хората чакаха с години „да им излезе номерът“. Традицията повеляваше, когато се роди дете, да му се прави вноска за кола. Чакаше се и за шофьорски курс, чиято цена беше от 190 до 220 лева – колкото и масовата работна заплата.

Жигулата бе един от най-разпространените леки автомобили в СССР и Източния блок и един от символите на съветското и руското автомобилно производство. Беше много популярна в България, а върхът на удоволствието бе да пориш с нея с мощните 90 км/ч по 50 километра магистрала.

Москвичът се славеше като най-здравия автомобил за времето си, с много ламарина. Следователно гордостта на Московския автомобилен завод набираше трудно, много дами, а и не само, не се справяха лесно с тежкия волан, за маневреност изобщо не можеше да става и дума.

Запорожецът – моторът отзад, а багажникът със символичен обем – отпред. Отоплението на салона става с бензинова печка, която харчи около 850 милилитра бензин на час.

Съревнованието на източногерманците със западните им роднини ражда двутактовия двигател и странното купе от дуропласт. Основното преимущество на трабанта е, че по онова време всеки горд притежател на този автомобил може да го разглоби и сглоби собственоръчно. Двигателят е прост, а колата лека. Основен недостатък е гъстият черен дим, който оставя след себе си, резултат от изгарянето на бензин и масло в двигателя.

Чехите от самото начало на производството на автомобили проявяват тънък усет за дизайн и иновации. Най-популярните модели шкода в България по онова време са „Октавия“, 1000 МВ, а впоследствие и 120.

А кои бяха луксозните лимузини на социализма? Чайката беше съветският ролс-ройс. Основно возило на политическия елит по това време. Освен с впечатляващите си габарити и оригинално техническо изпълнение чайката впечатлява с вътрешен дизайн, достоен и за най-претенциозните клиенти.

Волгата е замислена в американски стил, като сред моторите има и осемцилиндров V-образен със 195 конски сили и автоматична трансмисия. При социализма в България колата се използваше масово от ръководителите на държавни учреждения и партийните лидери от средното ниво./ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветският Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет и два пъти побеждава Конкорд

Заедно с "Конкорд", Ту-144 е един от двата свръхзвукови пътнически самолети, пуснати в експлоатация. Първият му полет е направен на 31 декември 1969 г., месец по-рано от този на "европееца".

Поради високата си цена и нерентабилност Ту-144 е изоставен. Самолетът обаче се използва от НАСА за свръхзвукови изследователски цели. Американците предпочитат съветската разработка пред европейската, тъй като развива по-високи скорости: 2300 км/ч срещу 2150 км/ч.

Когато съветският конкурент на Конкорд се появява на авиошоуто в Париж през 1971 г., всички остават впечатлени. В състезанието за създаване на свръхзвуков пътнически самолет Русия излиза едни гърди напред пред САЩ. Тогавашният френски президент Жорж Помпиду го нарича „красива машина“. Дори създателите на Конкорд са категорични, че руската версия е по-тиха и чиста.

Така съветският Туполев Ту-144 си печели прякора Конкордски. Той бил доста по екзотичен и мистериозен от своя предшественик и се появил в най-подходящото време – в същата година СССР успява да прати първата си сонда на Марс и да изстреля първата си космическа станция. Те се намирали в перфектната позиция да победят САЩ в надпреварата за свръхзвуковия самолет. Но подобно на много други случаи в руската история, съвкупност от недостатъци и лош късмет превръща Конкордски в един от най-големите провали на гражданската авиация.

Въпреки че Конкорд е самолетът, който си печели място в историята, Ту-144 го побеждава във въздуха два пъти – при първия си полет на 31 декември 1968 година (Конкорд излита два месеца по-късно) и когато постига първият си свръхзвуков полет през юни 1969 г., изпреварвайки конкурента с цели 4 месеца.

Това не били малки победи, макар че американците били извън състезанието, тъй като  Конгресът отменя финансирането за подобна програма на Боинг през 1971 година.

Всички усилия били положени да се засенчи Конкорд.

„Развитието започна в разгара на съперничеството между две политически системи,  казва Илия Гринберг, експерт по съветска авиация пред CNN. - Очакванията били високи. Целият Съветски съюз бил горд с Ту-144 и всички граждани знаели, че е по-добър от Конкорд. А и беше толкова красив!“

И двата самолета били доста напреднали за времето си, а приликата между тях години наред подклаждала историите за шпиони. Но по думите на Гринберг, дизайнът на Туполев не е в резултат на шпионаж.

„Въпреки че имат подобен вид, двата самолета са много различни и с различни аспекти. Външната прилика се базира на функционални параметри и необходими критерии. Разбира се, някои линии може и да са взаимствани от конкурента“, обяснява той.

Конкордски бил по-голям и по-бърз от Конкорд. Имал си и своите „канарчета“ - малки крила, точно зад пилотската кабина, които осигурявали допълнително повдигане и по-голям контрол при ниски скорости.

След като приковава погледите на авиошоуто в Париж през 1971 година, Конкордски го прави отново през 1973 г. Но този път не с триумф, а с трагедия.

Съперниците отново били в битка – Конкорд завършва демонстрацията си първи, без да направи и минимална грешка. Пилотите на Туполев обаче са подготвили още по-дръзка програма с много обрати, които се оказват фатални.

По време на смелият полет машината се чупи и разбива, убивайки шестимата души екипаж и осем обикновени граждани на земята.

Според една теория на конспирацията, Конкордски се разбива, защото рязко се опитва да избегне сблъсък с френския самолет Мираж, който искал да му направи снимка. Гринберг бързо опровергава това твърдение: „Мираж нямаше нищо общо с катастрофата. Той бе използван, за да се отклони вниманието от истинската причина, а именно – драстичните маневри на Ту-144, които надхвърлиха допустимите граници.“

Кадри на последните минути на Конкордски във въздуха показват, че руснаците искали да покажат, че техният самолет е доста „по-секси от консервативния Конкорд“. В последните минути се вижда, как Туполев лети с носа към земята, навярно в опит да се запалят отказалите му двигатели. Крилата не издържат на толкова много напрежение и се откъсват.Съветската програма за свръхзвуков самолет била отложена с 4 години след катастрофата, позволявайки на Конкорд да излезе на пазара първи. Но инцидентът не накарал властите да решат, че самолетът имал нужда от още тестване.

„Политически приоритет било Запада да се задмине, независимо от всичко, и това очевидно изиграва лоша шега на Ту-144, тъй като инженерите предпочетоха да бързат, вместо да обърнат повече внимание на машината си“, заявява Гринберг.

Когато най-накрая качва пътници през 1977 година, Ту-144 се оказва тесен, лесно чуплив и непоносимо шумен, тъй като за разлика от Конкорд, той можел да поддържа свръхзвукова скорост с технология, използвана само от военните самолети.

„Полетът с Ту-144 не беше за онези с чувствителен слух“, пише Джонатан Гланси в книгата си „Конкорд“.

Аерофлотът използва машината за двучасовия си полет от Москва до Алмати всяка седмица. Но още в самото начало, бордът му бил наполовина празен, а по-късно, самолетът превозвал повече товари и поща, отколкото пътници. След шест месеца, линията била закрита.

Ту-144 има кратък живот във въздуха. Изпълнява само 55 полета, през които често се включват аларми, които не могат да бъдат изключени, налягането в кабината намалява или двигателите отказват.

Повечето аварии се случват във въздуха, по време на полет. А на борда, заради шума, пътниците можели да общуват само с писмени бележки.

Проблемите с машината били толкова много, че към края на краткия си живот, той трябвало да излита само след обстоен преглед на създателя си – Алексей Туполев.

На 23 май 1978 година се случва поредния фатален инцидент. Ту-144 се запалва. По време на аварийното кацане, двама от бордовите инженери са убити. Конкордски губи правото да превозва пътници, но неговият край се крие другаде – той официално губи и интереса и финансирането си от държавата. Без достатъчно пари, производството на самолетите спира.

Само 17 машини, включително и прототипите, са излезли от завода. Когато през 1984 година всичко за Ту-144 приключва, повечето от тях са нарязани за скрап.

Но през 1999 година, Конкордски се съживява за последен път благодарение на НАСА, която подписва тригодишна сделка с Русия за проучване на свръхзвуковите полети. В тестовете експертите използват последния Ту-144, който някога е бил построен. Той прекарал едва 82 часа във въздуха.

Туполев дълго време мислил дали да не започне работа по Ту-244, но се отказал. Самият Конкорд полетял за последно през 2003 година. Той бил изоставен заради фаталния инцидент, убил 113 души край Париж, недалеч от мястото, където пада и Конкордски.

Вижте още:През 1964 г. БГА „Балкан“ осъществява първия презокеански полет

Източник:www.dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за красивата принцеса Арабела и злият магьосник Румбурак

Ако сте били дете през 80-те години, е почти сигурно, че сте имали две богатства – странните оръжия от Седморката на Блейк и някой от вълшебните пръстени на чехословашката тв сага Арабела.

Когато се излъчваше приказния сериал за красивата принцеса, злия магьосник Румбурак, господин и госпожа Майерови, Хонзик и Марженка, Ксения, госпожица Мюлерова, Блекота и Пекота, улиците просто опустяваха, а веднага след края на епизода децата тутакси се събираха да коментират какво се е случило и какво ще стане после. И това не беше така само в България, а в целия някогашен соцлагер.А за Арабела е ясно, тя бе най-красивата жена на света!

В ролята на принцесата е словашката актриса Яна Нагьова. Сериалът е сниман между 1979 и 1981 г., а хубавицата се сдобива с главната роля по доста странен начин. Първият избор пада на друга актриса Либуше Шафранкова, но, поне според официалната версия, тя се разболяла и това наложило рокадата.

Словашката актриса Яна Нагьова

Шафранкова все пак е частично компенсирана за това, че не влиза в кадър в хитовата продукция. Оригиналният глас на принцеса Арабела е именно нейният. Това се оказало крайно наложително, просто защото Яна Нагьова имала просто кошмарен словашки акцент, който твърде вгорчавал образа на фината красива принцеса.

Говорният дефект и дублажът обаче в никакъв случай не попречват на Нагьова да се превърне скоростно в суперзвезда. Успехът на сериала е небивал и управляващите комунисти са повече от доволни. Така 20-годишната Яна получава баснословни хонорари за онова време и набързо сменя словашката провинция с елитно жилище в квартала на висшата номенклатура в столицата Прага. То е на хълма Храдчани. Яна набързо се омъжва за хокейна звезда, ражда й се дете. Семейното щастие обаче е съсипано от честите посягания към чашката на брачната половинка.Арабела обаче отново се ориентира правилно и „сваля“ богат германец с когото забягва още преди на Изток да са дошли демократичните промени. И на него му ражда дете, разделят се. Следва трети брак, пак с германец и трета рожба на телевизионната принцеса.

Днес Яна е над 60 годишна и живее основно в Дюселдорф. След ролята на Арабела опитите й за кариера в киното и театъра удрят на камък./Източник: offnews.bg/

Още спомени от  СОЦА вижте  ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Синът на Милен Цветков трогна със снимка на баща си

8-годишният син на убития в катастрофа журналист Милен Цветков – Боян, трогна днес с колаж на баща си и с мило послание към него. Малкото момче, което е копие на известния си татко, публикува във фейсбук страницата „Питай ме“, създадена заедно с Даниел Петканов, своя фотография, както и такава на баща си, придружена с кратък надпис „Едно сърце“, като сърцето е под формата на черен емотикон.

За близо половин час посланието събра стотици лайкове и десетки коментари в памет на Милен Цветков, който загуби живота си точно преди година навръх Великден.

„Милото, Тати ще е винаги до теб и ще те пази! И знай, че тати ще е горд с теб! А ти слънчице, бъди здрав и много щастлив!“, пишат приятели на семейството на журналиста.Други са възмутени, че все още няма осъден за трагедията. „Срам ме е от теб заради нашето правосъдие!“

„Бог да прости, твоя Татко! Той винаги ще бъде твоята невидима помощ и ще те води за ръка към доброто в света“, „Тати ще се гордее много с теб миличък“, „Прекрасно дете ти си смело и силно дете като тати ! Бъди Блогословено! Всички се гордеем с теб и те обичаме! Малко слънчице!“, „Твоят татко никога няма да бъде забравен, ти си негово достойно продължение, Господ да те благослови“, са част от посланията към малкия и вечно усмихнат Боян.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ