Историята на първото Ин Витро бебе в България

Създаването на деца в епруветка днес вече е рутинен метод по целия свят. Но в края на миналия век това е истинска сензация. Бумът настъпвa през 1978 г. в Англия. Тогава в Кембридж се ражда Луиза Браун – първото официално признато в света дете оплодено чрез метода ин витро.

Точно 10 години по-късно България става първата страна в Югоизточна Европа, където на бял свят се появява бебе в епруветка. Щастливите родители са Таня и Крум Тирилови от малкото планинско градче Рила. Те били най-личната двойка в градчето. Единственият им проблем, за който околните си говорели на ухо, бил детенцето, което все не идвало. Известната фризьорка прекарала една извънматочна бременност с тежки последици. Лекарите били почти 100% убедени, че младата жена няма да може да има деца. Започнало се ходене по мъките, но както се казва – Господ си знае работата, и веднъж Таня научила за чудесата, които прави гинекологът, доцент Атанас Щерев. 

Опитният доктор я прегледал и заключенията му никак не зарадвали младата жена. Той обаче й казал, че надежда все пак има – стига Таня да се съгласи да участва в един експеримент. Ставало дума за “бебе в епруветка” – технологията ин витро, която от десетилетие се практикувала в Англия и във Франция, но в България хората, които били наясно с нея, се брояли на пръстите на едната ръка.Близки и роднини се опитали да я разубедят, но тя искала на всяка цена да си има дете. и изобщо не се колебала. Съгласила се да участва в експеримента…и чудото станало!

Илияна – първото българско дете, създадено по метода „ин витро”се ражда на 3 януари 1988 г. в 16 часа и 11 минути в софийския „Майчин дом”. Неудържани топли прегръдки последват думите на дежурната акушерка Нора Цанкова, поела първо бебето: „Роди се момиче”!И в радостната суетня научаваме подробностите – бебето е здраво и хубаво, тежи 3,650 грама и е с дължина 52 сантиметра. За по-голяма сигурност раждането е извършено чрез т. нар. Цезарово сечение, с местна (епидурална) упойка, която позволява на майката да бъде през цялото време в контакт с дежурния екип и веднага да види рожбата си.

„Много се радвам, че всичко мина благополучно – споделя Таня Тирилова веднага, след като целува дъщеря си. – Искам да пожелая много щастие на всички, които се грижеха за мен. А благодарността си с моя мъж изразяваме с това, че ще назовем рожбата си Илияна на моя доктор Илия Ватев, който извърши оплождането.

Освен него в създаването на Илияна участват и поканените от д-р Ватев д-р Евелина Матеева, доц. Методи Истатков и д-р Атанас Щерев. А за Таня по време на бременността се грижи д-р Любомир Новачков. Тя се появява благодарение на изключителните грижи и умение на доц. Георги Йорданов, д-р Стоян Стоянов, акушерката Евелина Кръстева, реаниматорите д-р Чавдар Чернев и Радка Петкова, както и на детската лекарка д-р Ирена Савова. Това са имената на хората, които за малка България тогава извършват този голям подвиг!Малко известна подробност е, че една седмица след нея се ражда и второто българско бебе, заченато извън организма – Христо. Но както винаги в светлината на прожекторите е уречен да бъде първия. За щастливото събитие научава цяла България, а новината дори надхвърля пределите на страната ни. Все пак това е първото бебе в епруветка не само на Балканите, а и в целия соцлагер!

Радостта на щастливите родители обаче е посрещната с недоверие и неодобрение от съгражданите им. Неведнъж Таня чувала шушукане зад гърба си, а бабите нескрито се възмущавали от това, че хората се бъркат в работите на Господ. Кураж през цялото време й давал доцент Илия Ватев, на който Таня кръщава рожбата си. Д-р Ватев и до днес е най-близкият приятел на семейство, а на Илияна е съветник и довереник.Когато била на годинка и половина, бащата на Илияна заминал за Америка и повече не се върнал. След време Таня се омъжила повторно в родния си град. И ето ти още едно чудо: родила второ дете, този път зачевайки естествено. Малко преди на бял свят да се появи синът й отишла при докторите, които й били предрекли бъдеще без деца. Похвалила се, но им препоръчала да си скъсат дипломите. Те направо не повярвали – но сетне се измъкнали от ситуацията с уверението: първото дете е било изпитание, а второто – награда.

От 15 години Илияна живее при баща си в Америка. Крум Тирилов е собственик на фирма за ВиК услуги, а след завършването на Чигагския университет Илияна започва работа в банка. Преди време се запознала с хубавеца Данчо от Добрич. Студентът отишъл в Америка на лятна бригада, но срещнал Илияна и двамата се оженили. Днес бебето в епруветка се е превърнало в една красива млада дама, която е много щастлива.Опитите за ин витро оплождане на яйцеклетка у нас започават в Катедра по обща биология на Научния медикобиологичен институт на Медицинска академия още през 1976 г. В онези години в световен мащаб все още е нямало публикувани резултати. Известни успехи били постигнати при опити с гризачи.

Първите успешни резултати постига д-р Илия Ватев, кмн с научен ръководител доц. Стефан Живков, под егидата на министъра на народното здраве акад. Радой Попиванов.

След сключване на договор за съвместна работа с „Майчин дом”, започват началните опити в тази насока. Годината е 1981 г. През 1984 г. се одобрява програма за оплождане ин витро, чието изпълнение се възлага на специалисти от Катедрата по обща биология и „Майчин дом”. В програмата участват и проф. Божил Василев, д-р Трепечов, д-р Крутилин и др.Трима сътрудници от Развойната база  на Медицинска академия: инж. Янко Малинов, Ивайло Ненчев и Николай Станков също участват в тази програма, като разработват и внедряват българска апаратура, която замества скъпоструващите чуждестранни инкубатори и други устройства. Тя заработва безотказно и дава възможност на няколко български семейства да се сдобият с наследници.

„Това бе романтичният период на програмата „ин витро” – спомня си днес станалият вече професор български пионер в областта на бебетата „в епруветка” д-р Илия Ватев. – Нашата катедра бе първа в разработването и внедряването на техниките за оплождане ин витро не само у нас, но и в Югоизточна Европа. За постигнатите първи резултати при лечението на тежките форми на човешкото безплодие през 1988 г. катедрата получава международен сертификат за интелектуална собственост върху метода „ин витро” оплождане.

Източници:http://pravda.bg; http://mamita-bg.com; zachatie.org; desant.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Eксшефът на „Мототехника” разкри кой спря производството на БГ автомобили

Борис Мареков е един от хората, представящи живата история на българския автомобилен бизнес. 77-годишният инженер е започнал трудовата си дейност в първите дни на 1960 година като конструктор в тогавашния Завод 12 с „дребно” участие при създаването на двигателя на първия български лек автомобил „Балкан”, произведен в Ловеч, в края на 80-те става генерален директор на „Мототехника”, а в началото на 90-те създава „Мото-Пфое”. Казано с други думи, Мареков посвещава повече от половин век от своя живот на автомобила.

Посреща ни в кабинета си в „Мото-Пфое”. И въпреки че вече е пенсионер, човекът, сочен за един от доайените в бранша, продължава да работи като консултант в основаната от него и Карл-Хайнц Пфое компания – макар и не постоянно. Признава, че това му доставя удоволствие. От стените в подредения му офис ни „гледат” двама достойни мъже – Васил Левски и Хенри Форд. Предлагаме му една от фотографиите към интервюто да бъде с големия индустриалец – но Мареков бързо отказва: „Той е толкова велик – не ме слагайте до него”. И прехвърля вниманието ни върху актуалните проблеми на свиващия се пазар на нови автомобили у нас.

– Какви са основните причини, поради които България и до днес изостава от държави като Румъния и Турция по отношение на производството на автомобили?-Отговорът на този въпрос е много труден и не е еднозначен. Може би една от основните причини се крие в разединението и липсата на съгласуваност – както по време на социализма, така и днес. Навремето първоначално „Булет” започна монтаж на Bulgarrenault в Пловдив, a след това, за да не остане по-назад, и ДСО „Автопром” „докара” разглобени Fiat 124 и 850 в Ловеч. Между двете структури „съревнованието” продължи две-три години. Малко хора знаят, че и „Мототехника” по времето, когато бях зам. гл. директор там, също искаше да се включи в съревнованието, като започне производството на Saab – но така и не успя.

Несъмнено, решаваща роля за прекратяване на проектите в Пловдив и Ловеч изигра и решението на СССР да започне производството на автомобили „Жигули”, аналога на Fiat 124, по италиански лиценз, за което беше изграден заводът в Толиати. България обаче беше включена в доставките на възли и агрегати за новия завод с по 400 хил. стартера и алтернатора, 400 хил. акумулатора и още 8 типа продукти годишно. Срещу тях в годишните протоколи за стокообмен беше предвидена доставката на леки автомобили. През годините след това бяха правени няколко опита за намиране на чуждестранен инвеститор, но без резултат.

Единствено, пак в Ловеч, години наред се монтираха по 15 000 леки автомобила „Москвич”. И аз имах участия в две такива акции. Преди т.нар промяна бях секретар в българо-сръбска работна група за съвместно производство на Zastava, на принципа на насрещни доставки. Остана ми само споменът от честите пътувания до Крагуевац. По време на правителството на Иван Костов беше последният опит за организация на автомобилно производство с мое участие. Тогава, когато бях председател на Съюза на вносителите на автомобили в България, бях включен в работна група към Агенцията за чуждестранни инвестиции, която трябваше да създаде концепция за привличане на инвеститори. Концепция написахме, но проектът така и не беше реализиран.

-Колко е най-дългият срок, за който „Мототехника” е изпълнявала поръчка? Какво е налагало легендарното чакане преди покупка на нов автомобил?

-Трудно бих могъл да отговоря. Напоследък често се приказва за 10-15 години, но истината според мен е някъде между 7 и 8. Бил съм свидетел и на други случаи. Когато например пристигне партида само от бели „Жигули”. Тогава много клиенти, чийто ред е излязъл, отказват да купят, защото не им харесва цветът – например търсят син и номерата вървят бързо нагоре. Продавали сме автомобили и на изплащане – спомням си за Fiat 125 Р (полски) и „Запорожец“. Причините за дългото чакане сигурно са няколко. Най-напред продажбата срещу левове на нови автомобили се извършваше само от „Мототехника”, а количеството им зависеше от договореностите на държавата с другите социалистически страни и винаги беше по-малко от търсеното. Покупката на употребявани автомобили от чужбина по принцип не беше разрешена и ставаше само в много редки случаи. Но каквото и да си говорим, не можем да подминем и факта, че тогава имаше хора с достатъчно пари. Няма да забравя участието на „Мото-Пфое” на първия автосалон у нас през 1991 г. – тогава двамата ни търговци не смогваха да подготвят договорите за продажба. А предлаганите от нас Ford-ове бяха значително по-скъпи от соцвозилата.

– Как е бил организиран пазарът на леки автомобили преди 1989 г.? Бихте ли го сравнили с този днес?

-Вече споменах, че стопанското обединение „Мототехника” продаваше нови автомобили само в български левове. Освен продажбата „Мототехника” беше задължена да организира сервизното обслужване и доставката на резервни части. Разбира се, сервизите и магазините бяха държавна собственост. Продажбата на автомобили срещу валута по т.нар. ІІ направление, в т.ч. и доставяни от социалистически страни, беше възложена на държавното предприятие „Кореком”. Едва след излизането на Указ 56 и на „Мототехника” беше разрешено да продава автомобили и срещу валута. А на втората част от въпроса бих казал само – няма място за сравнения!

-Кога ви беше по-трудно – в началото на 90-те или днес?

-Всеки период си има своите трудности. В началото на 90-те трябваше бързо да се създават търговската и сервизната мрежа на фирмата. След това – да се усъвършенстват, за да отговарят най-точно на постоянно растящите изисквания на клиентите. Тръгнахме добре, но дойде „Виденовата зима”. А за днес какво да кажа? Трудно е, но трябва да се издържи. Това го изискват нашите сегашни и бъдещи клиенти.

-Къде се крие ключът към успешните продажби на автомобили?

-В постоянната грижа към клиента и стремежа за отговор на неговите постоянно растящи изисквания.

-Кои известни българи са карали автомобили на „Мото-Пфое”?

-Трудно ми е да изброя всички, но сред тях са Лили Иванова, Стефан Данаилов, Веселин Маринов, Георги Мамалев, Данчо Караджов и много други. Много преди създаването на „Мото-Пфое”, в годините ми в „Автоимпекс”, през мен минаха сделките за покупката на легендарното Renault Alpine, с което Илия Чубриков спечели рали „Златни пясъци”, както и за Renault 8 Gordini, което караше по-късно.

-Какво трябва да бъде направено, за да се увеличи пазарът на нови коли у нас?

-Най-напред да се стабилизира икономиката на страната, да бъдат създадени нови работни места и работещите да получат сигурност за себе си и своето семейство, а пенсионерите – за спокойни старини. Конкретно за бранша – преференции за фирми и граждани при покупката на нови автомобили, а на второ място – икономически и други мерки за редуциране вноса на употребявани автомобили.

-Какви бяха основните трудности, пред които се изправихте при създаването на „Мото-Пфое”?

-Историята около създаването на компанията е много интересна. През есента на 1989 година Карл-Хайнц Пфое – автомобилен дилър в Хамбург, подочул нещо за Указ 56, идва с осем автомобила Ford, които излага пред хотел „Шератон” в София и иска да продаде. Докато бях на Пловдивския панаир, получих обаждане от Министерския съвет, откъдето ме помолиха да взема колите на временен внос, защото не могат да му разрешат продажбата. Така започнах контактите си с г-н Пфое. Четири от колите – модел Scorpio, продадохме на МВР, а останалите – на частни лица. Впоследствие стигнахме до решението да създадем смесена българо-немска фирма и така на българския автомобилен пазар се появи фирмата „Мото-Пфое”, а името идва от неговата фамилия и началото на думата „Мототехника”. Сериозен проблем в самото начало на 90-те се оказа намирането на магазини. Не че нямаше предлагане – напротив, тогава реституцията тъкмо беше настъпила, но просто не съществуваха много подходящи помещения. Няма да забравя как един господин във Варна ни предлагаше обект без врати и без прозорци, със същински кратер с диаметър 3 метра в центъра, срещу месечен наем от 1000 щатски долара! Иначе първият ни магазин беше на бул. „Христо Ботев“ 131 в столицата, а след това само за около две години успяхме да създадем представителства и сервизи в 12 града на страната – една от основните причини за успешното развитие на фирмата.

-Колко автомобила сте продали през живота си?

-Трудно ми е да определя точно, но оглавяваните през годините от мен организации са реализирали стотици хиляди, ако не и милион. По-интересното е, че българинът е особена порода клиент и винаги държи „най-големият началник” лично да съдейства за продажбата. Затова само в годините си като директор на „Мото-Пфое” лично съм продавал по 20-30 коли годишно.

-Какъв беше първият ви автомобил и какъв шофирате в момента?

-В момента карам дизелов Range Rover Evoque, а първият ми автомобил беше „Москвич” 407.

-Какъв мечтаехте да станете като дете?

-Като малък мечтаех да се занимавам с летателна техника, но за съжаление в годината, когато кандидатствах за студент, не приемаха по специалността „Самолетостроене”. Така избрах „Двигатели с вътрешно горене” като най-близка и я завърших през 1960 г.

Използвани материали от Агенция Speed-Press

Източник: nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Български одеала произведени в сливенски комбинат през 1983 г. се продават в САЩ

Одеалата са произведени в сливенския комбинат Декотекс през 1983 г, което се вижда ясно на етикета.

На скъсания етикет пък се чете 79 г. ВТК „Георги Димитров“ ( най-долу на етикета ) –Комбината в  Сливен е считан за едно от най-модерните текстилни предприятия в България през 80-те години на миналия век.

Сливенския комбинат  има почти едновековна история. В близкото минало предприятието беше популярно в страната с производството си на персийски килими, които бяха емблематични за дружеството и по времето на соца в НРБ присъстваха в почти всеки дом.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

1 глава лук и 2 скилидки чесън в купа – никога не забравяйте тази рецепта!

Първа помощ при кашлица, възпалено гърло и за имунитет!Домашно чудо при кашлица , болни бронхи и имунитет – тази златна рецепта сме ви приготвили днес. 

Само 1 лъжица и ще почувствате облекчение – най -добрият помощник за цялата есен и зима! Пригответе си този лучен сироп против кашлица и ще пазите рецептата на свидно място, защото ще си я правите всяка година – гаранция!

Кога помага сиропът?

Най-вече при отслабен имунитет,при хрема,при кашлица,при възпалени бронхи и болки в гърлото.

Необходими продукти:

1 средна глава лук

2 големи скилидки чесън

5 лимона

5 супени лъжици 100% пчелен мед

Приготвяне:

1.Лукът се нарязва на ситно.

2.Прехвърля се в купа.

3.Добавя се и нарязаният чесън.Добавя се медът.

4.Накрая се добавя лимоновият сок.Разбърква се старателно.

5.Основата за сиропа е готова.

Покрийте и оставете в хладилника до следващия ден.След това само прецедете и сиропът е готов.Използвайте 3 пъти на ден, винаги по 1 лъжица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-мистериозната авиокатастрофа с български самолет-версии много,причината и до днес неизвестна

На 24 ноември 1966 г. самолет ИЛ-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО катастрофира край Братислава. Загиват всички 82-ма души на борда – 74 пътници и 8-членен екипаж. Сред пътниците са оперната певица Катя Попова и бившият началник на Генералния щаб на БНА ген. Иван Бъчваров, който по това време е посланик в ГДР. 

Сред жертвите са и членове на делегации на братски партии, присъствали на приключилия преди това ІХ конгрес на БКП.Когато пада самолетът, се образува Правителствена комисия, която да разследва причините за катастрофата. Неин председател е членът на ЦК на БКП Нинко Стефанов, а в състава й са и генерал Август Кабакчиев, изявен авиационен специалист, експерти инженери по авиоконструкции, шефът на ТАБСО ген. Лазар Белухов и др. Има и следовател от ДС – полк. Иван Охридски.

Членовете й заминават с два самолета за Братислава. Според международните норми нашата комисия няма право да разследва и да прави огледи на място – това се прави от чехословашките специалисти, а българите са само странични наблюдатели. Нинко Стефанов нарежда на нашия лекар д-р Йордан Пейчев, който е съдебномедицински експерт при Дирекцията на Народната милиция при МВР, да помогне на техния съдебен лекар и той участва в огледа на мястото, в аутопсиите и идентификациите.

Установява се, че в самолета е имало и два контейнера с радиоактивни изотопи за медицински цели, които не са отваряни. 

Комисията обаче се интересува дали екипажът и стюардесите са консумирали алкохол и къде са се намирали. Тази дейност продължава близо месец.Съдебният медик д-р Пейчев и представителят на ТАБСО в Прага Даскалов остават в Чехословакия, за да се идентифицират и запечатят ковчезите и да се изпратят в България. От София получават нареждане да се кремират чужденците, а заместник-министърът на МВР Григор Шопов заповядва труповете на българите да се върнат в България.

Основните веществени доказателства са части от вътрешностите на загиналите

В Прага изследват веществените доказателства, взети при аутопсията. Това са части от сърце, от черен дроб и т.н. Изследват ги за гликоза, гликозени и мравчена киселина, дали има от тях в парченца от труповете на нашите пътници и стюардесите. Това става по методика на НАСА, за да се покаже мускулната работа на първия и втория пилот и психическото напрежение. Дали са знаели предварително за катастрофата или не са знаели.Това се прави, защото свидетели от Братислава казали, че нашите пилоти и екипажът отишли в специалната стая, където е трябвало да си почиват, докато се махне мъглата. Според тях през това време са консумирали алкохол. Съдебните медици трябва да докажат дали това е вярно или не. Изследването доказва, че екипажът не е консумирал алкохол.

Впоследствие се появяват най-различни версии за катастрофата

Най-разпространяваната е, че инцидентът е предизвикан от специалните служби. Мишената уж бил генерал-полковник Иван Бъчваров, когото Тодор Живков искал да отстрани заради несъгласие на висшия военен с неговата политика. Други подозират едва ли не поръчка от Москва, която имала за цел да ликвидира някои от ръководителите на леви партии и движения от арабския свят и Латинска Америка.

Не бе подминато и наличието на радиоактивни изотопи на борда на самолета.

В края на краищата нито една от тези версии не издържа проверката на времето, а и никакви документи и доказателства по случая не бяха открити.Чехословашката комисия казва в доклада си, че те не могат да установят причината за катастрофата и за смъртта на пътниците. Знае се със сигурност, че екипажът е бил добре подготвен, че пилотите са били едни от най-добрите, с голям опит. Моето лично мнение за катастрофата е самонадеяност на екипажа. Но това никой не може да докаже. Намери се и черната кутия. Но след разчитането на записаното в нея допълнителна информация не се получи и нищо не можа да се докаже.

Източник:www.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Защо Тодор Живков отказал да се поклони пред тленните останки на Георги Парцалев?

Зетят на Георги Парцалев и наследник на имуществото му – арх. Георги Натов, се е споминал, съобщават от родата на актьора. Той бе съпруг на неговата сестра Теодосия. Именно на негово име бил апартаментът на комика в родния му град Левски, след като Теодосия се споминала. Сега съдбата на жилището била неясна. Всички братовчеди и братовчедки до девето коляно имали интерес към имота, който години наред стои под ключ и събира прах, без да бъде обитаван.

Всъщност той се намира на мястото на родната къща на легендарния актьор. Отдавна тя била срината със земята, а на мястото на парцела вдигнали блок. Така Парцалев бил компенсиран с имот в кооперацията, но впоследствие той отишъл в ръцете на неговата сестра Теодосия. Тя обаче се спомина 14 години след него, а смъртта й разпали скандал в арт гилдията. Наложи се останките на актьора да бъдат изровени, за да бъде положена роднината му там.Много негови колеги и приятели изказаха несъгласие сестра му да бъде погребвана в неговия гроб, който се намира на алеята на артистите на Централните софийски гробища, защото приживе двамата хич не се имали и не били близки. Покрай спора стана ясно, че таксата на вечния му дом не е била плащана години наред от роднините му, но заради смъртта на Теодосия се наложило да бъде наплатена накуп.

Сестрата на артиста стана известна публично със съдебните си дела срещу иконома на актьора Петър Брезински, който се грижеше за него през последните години. Човекът бе обвинен, че е обрал Парцалев, защото от дома изчезнали скъпи картини, бижута, сервизи и книги. Въпреки спекулациите как Парцалев е погребан с пръстените си и още куп бижута, с които обожаваше да се кичи приживе, гробарите твърдели, че роднините прибрали бижутата му след смъртта на комика.

После мъжът на Теодосия придобил въпросния апартамент в Левски, но и той починал на преклонна възраст. На тях комикът остави и спестяванията си, които по онова време възлизаха на 30 хиляди лева, както и голяма част от своите ценни мебели, икони и произведения на изкуството.

Всъщност до последния си дъх комик № 1 не заживява в свой собствен дом в София, макар да имал възможност да си купи имот. Предпочитал да пребивава под наем в жилище до Борисовата градина. Днес съдбата на апартамента е необичайна. От няколко години той е превърнат в терен за забавления и игри от частна фирма, която посрещала клиенти всеки ден. Никой от тях обаче не подозирал каква е историята на конкретния адрес и кой всъщност е обитавал помещенията в продължение на дълги години. Там звездата от „С деца на море” изкарва най-тъжните си мигове.

През последните години властта го мачка колкото може, отказват му роли в Сатирата, дори не го канят и в новогодишното тв шоу, където винаги е бил гвоздеят в програмата. Самият Тодор Живков, който още приживе недолюбвал Парцалев и дори не ръкопляскал на негови представления, накрая отказал поклонение на тленните му останки в Сатиричния театър.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стюардеса оцелява след падане от 10 000 метра височина без парашут

Тази история, случила се преди повече от 45 години, наистина е невероятна. Някои не вярват в нея и дори има недоказана теория, че е изфабрикувана от тайни служби, които си измислят атентат. Но главата героиня и до днес е записана в Книгата с рекордите на Гинес.

Това е феноменалният случай със сръбската стюардеса Весна Вулович, останала в историята като най-дълго летелия без парашут човек в света - при свободно падане от над 10 000 метра височина.

Всичко се случва на 26 януари 1972 г. Самолет McDonnell Douglas DC-9-32 на югославските авиолинии JAT изпълнява редовен полет от Стокхолм до Белград с междинни кацания в Копенхаген и Загреб. Весна, която по това време все още е стажант-стюардеса, не трябва да лети с него, но се оказва на борда заради недоразумение - диспечерът слага на смяна нея, вместо друга Весна - Николич.По-късно Вулович си спомня, че докато пътниците се качват на самолета в датската столица, забелязва мъж, който изглежда видимо притеснен.

"Не само аз го забелязах. Другите членове на екипажа също, видя го и шефът на летището. Мисля, че е качил багаж в Стокхолм, слязъл е в Копенхаген и повече не се е качил на борда", разказва стюардесата.

Полет 367 излита в 15,15 ч. Изведнъж - точно в 16,01 ч., когато самолетът е над Чехословакия, експлозия избухва в багажното отделение. Самолетът се разцепва и пада край село Ческе Каменице. От 10 160 метра (33,330 фута). 27 души от общо 28 на борда - 23-ма пътници и 5-ма членове на екипажа, загиват.Взривът е чут и видян от много местни жители, които се втурват към мястото, макар да никой да не вярва, че може да има оцелели. Сред част от останките от машината в близката гора един фермер от немски произход - Бруно Хонке, открива единствената жива - Весна. Той чува, че някой вика и с изумление се натъква на младата жена. Първо вижда, че нейната тюркоазена униформа е покрита с кръв, а високите токчета на обувките й са буквално откъснати. Хонке, който е бил медик по време на Втората световна война, й оказва първа помощ, докато спасителите пристигнат.

Весна е в изключително тежко състояние - със счупени череп, таз, два крака, няколко ребра и три гръбначни прешлена, единият от които напълно смазан. Заради това тя е парализирана под кръста и дни наред е в кома. А когато идва в съзнание, се оказва, че има пълна амнезия. Научава за катастрофата в болницата от родителите си. Когато й показват заглавията във вестниците, тя припада.До 12 март стюардесата е лекувана в болница в Прага, след което е транспортирана в Белград. Предложена й инжекция, която да й помогне да заспи по време на полета, но отказва, защото противно на очакванията няма страх от летене - просто не си спомня нищо от преживения кошмар.

В болничната стая тя е поставена под 24-часова полицейска охрана, тъй като властите се опасяват, че извършителите на атентата може да опитат да я убият. Могат да я виждат само лекарите и майка й баща й. Остава там до юни, когато е изпратена в морски курорт в Черна гора, за да възстанови, а лекари я посещават на всеки два-три дни.

Весна претърпява няколко операции за възстановяване на движението си - отначало може да мести само левия си крак, а след месец успява и с десния. Родителите й - бизнесмен и фитнес инструкторка, са принудени да продадат и двете си коли, за да си платят всички медицинските грижи.

След 16 месеца лечение, 10 от които обездвижена, сръбкинята се възстановява почти напълно, накуцвайки леко. 

До края на живота си обаче тя има проблеми с гръбначния стълб."Никой никога не е очаквал да живея толкова дълго", казва тя през 2008 година, обяснявайки това със "сръбската си упоритост" и "детска диета, включваща шоколад, спанак и рибено масло".

Затова веднага щом пак е на крака, е готова да се върне към професията си. Ръководството на авиокомпанията обаче преценява, че известността й би създала проблеми и не разрешава това на Весна - дават й работа на бюро. Въпреки това, тя продължава да лети като пътник и разказва как хората, които я разпознават, са изумени и искат да седнат до нея.

Какво открива разследването?

Междувременно тече разследване на невиждания въздушен инцидент. Според официалните данни преди взрива самолетните системи са работили нормално и пилотите са били на местата си. Проверката не открива в кръвта им алкохолни или наркотични вещества. Не са предавани сигнали за бедствие или съобщения за повреди. А самолетът е нов - започва да функционира по-малко от година преди катастрофата.10 дни след нея Чехословашката държавна служба за сигурност обявява, че са открити части от часовник, който е идентифициран като част от взривно устройство. Обявено е, че най-вероятно става дума за терористична атака на хърватската крайнодясна организация "Усташи", която е поставила взривно вещество в багаж. Въпреки това, официално престъплението остава неразкрито и никой не е задържан.

Между 1962 г. и 1982 г. хърватските националисти извършват 128 терористични атаки срещу югославски граждански и военни цели. А точно в деня, в който самолетът пада, във влак от Виена до Загреб също избухва бомба. На другия ден мъж, който се представя за хърватски националист, се обажда в шведския вестник Kvallsposten и поема отговорността за атаката срещу полет 367.Обяснението за оцеляването на Весна е отново късмет. Следователите по авиационна безопасност смятат, че тя е била заклещена от количка за храна в корпуса на самолета, и затова не е изхвърчала като останалите пътници и екипаж. Смята се, тази част от машината, в който е Весна, се приземява под ъгъл върху силно залесени и покрити със сняг планински склонове, което омекотява удара.

Има обаче и още едно обстоятелство.

"Винаги съм имала много ниско кръвно налягане. Когато човек рязко се издигне на голяма височина, където почти няма кислород, умира практически моментално - сърцето му се пръсва. След взрива съм загубила съзнание. И това, съчетано с ниското ми кръвно, ме е спасило от бърза смърт във въздуха. А защо съм останала цяла, падайки на земята, това и самата аз не знам. Винаги съм спортувала. Тялото ми беше гъвкаво, извиваше се на всички страни... Вероятно затова съм получила по-малко счупвания, отколкото би трябвало да имам", казва години след инцидента самата тя.

Весна обаче е измъчвана от чувство за вина.

"Всеки път, когато мисля за инцидента, имам тежко чувство на вина, че не умрях заедно с колегите си и плача. Тогава си мисля, че може би не трябваше да оцелея изобщо", добавя тя.Отказва терапия при психолог, за да се справи с травмата и се обръща към религията.

Тъжната слава

Междувременно светът полудява по Весна - показват я всички телевизии и тя се превръща в нещо като национален герой на Югославия. Нейната репутация като "героиня от Студената война" достига дори до Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор. След катастрофата е наградена лично от югославския лидер Йосип Броз Тито, а сръбският фолклорен певец Мирослав Илич записа песен, озаглавена "Весна стюардесата".

Скоро тя става и почетен гражданин на Ческе Каменице. А фермерът Хонке, който а открива, кръщава внучката си - родена само шест седмици по-късно - Весна.През 1985 година стюардесата е вписна в книгата "Гинес", а лично сър Пол Макартн от "Бийтълс" й връчва наградата. Тя е особено щастлива от този факт, след като на стаж във Великобритания в младежки години е станала луд фен на Ливърпулската четворка. На сцената Весна иска от Пол автограф, но преди да й го даде, той казва: "Разбира се, но първо ти ми дай твоя!".

През 1977 г. Весна се омъжва за машинния инженер Никола Брека. Двамата обаче нямат деца. Макар лекарите да й казват, че няма да има проблем да забременее след катастрофата, тя преживява тежка извънматочна бременност, която се оказва почти фатална и не прави друг опит. След години тя се развежда.

Междувременно родителите й умират в рамките на няколко години от падането й. Така тя остава сама. А през 1990 г. губи и работата си, след като се включва активно в продемократичните протести на опозицията срещу социалистическия лидер Слободан Милошевич. В този момент тя е развенчана като героиня и проправителствени вестници започват атака срещу нея. Все пак избягва арест, защото властите се опасяват, че би се вдигнал твърде много шум.

Така, в последните години от живота си, тя живее с 300 евро пенсия в стария си апартамент. И казва, че катастрофата е разрушила и нейния живот, и този на родителите й, които вероятно не биха се споминали толкова рано. Весна Вулович умира на 66-годишна възраст през 2016 г. Сръбският вестник "Телеграф" съобщава, че трупът е открит в дома й в Блеград от полицията, която разбива вратата, след като нейни приятели подават сигнал, че от няколко дни не отговаря на телефона си. Намерена е във ваната, като основната версия за смъртта е сърдечен удар.

Теория на конспирацията

През 2005 г. падането на Весна Вулович е пресъздадено от американската телевизионна програма MythBusters. 4 години по-късно чешките журналисти Питър Хорнунг-Андерсен и Павел Тейнър излизат с теорията, че полет 367 не е бил обект на терористична атака, а е сбъркан с вражески самолет и свален от местните ВВС на надморска височина едва от 800 метра. Двамата твърдят, че чехословашката тайна полиция е измислила рекорда на Вулович, за да прикрие това, а обаждането до шведския вестник е измислица. 

"Смятаното по онова време от цял свят за "чудо" е само обикновена измама на тайните служби", заявява Андерсен.Чешката администрация за гражданска авиация обаче отхвърля твърдението на журналистите, наричайки го теория на конспирацията.

Андерсен признава, че доказателствата на двамата са само косвени, макар да твърди, че за разследването са използвани материали от тайните служби и разговори със специалисти и свидетели.

Самата Весна Вулович коментира, че е запозната с твърденията на двамата, но тъй като не си спомня инцидента, не може да потвърди или отрече.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

27.XI.1981 г. в управлението на МВР в Шумен звъни телефонът. Мъжки глас казва „утре в 10 часа Тодор Живков ще бъде убит“!

На  28 ноември 1981 г., в Шумен е открит паметникът “Създатели на българската държава”. Денят е определен за откриване и на други обекти, което е кулминацията на честванията на 1300-годишнината на България. Месеци наред Шуменски окръг е на крак за голямото събитие. 

За церемонията е поканено цялото Политбюро на ЦК на БКП, а лентите ще реже лично първият човек в държавата Тодор Живков. По предварителния план той ще открие големия паметник и новопостроения алуминиев комбинат, а Пенчо Кубадински – новия музей във Велики Преслав.

Ден преди това – на 27 ноември, се случва нещо, което едва не преобръща цялата организация наопаки. Около 10 ч в кабинета на тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на партията Георги Начев върви поредното заседание. Обсъждат се последни подробности от предстоящото високо посещение. В този момент при секретарката на началника на окръжното управление на МВР звъни телефонът. Обадил се мъжки глас. Без да се представя казал:

Меверето ли е? Предайте на началника, че утре в 10 часа Тодор Живков ще бъде убит. И затворил телефона.След 10 минути това обаждане се повторило, този път на телефона при техническия секретар на Георги Начев. Там успели да запишат обаждането на магнетофон.

Всички настръхват. Такава открита заплаха към Тодор Живков се случвала за първи път. Веднага е уведомен лично шефът на УБО ген. Илия Кашев. Партийното ръководство е на нокти. Под въпрос е дори идването на Живков в Шумен,а това означава много през тези години.Със случая се заема тогавашният шеф на Шесто управление в Шумен подп. Атанас Цанков. Събира сътрудниците си, слушат записа около 50 пъти. Първият извод е, че гласът не е на българин поради лекия акцент. В това време звъни шефът на Оперативния отдел на УБО полк. Бончо Бончев и пита какво става.“На своя отговорност заявих, че тържествата ще се състоят и до час-два ще имаме резултат”, спомня си сега Цанков. Нещо в гласа му се сторило познато. Според тогавашната практика ДС работи “профилактично” с всички малцинствени групи в града. Цанков отговарял и за арменската група. По това време в Шумен живеят 397 арменци. “Бях говорил с всеки от тях и изведнъж гласът ми напомни на бай Сероп Шалджиян. Бивш директор на пазара, член на БКП.”

Моментално е организирано наблюдение над дома му на ул. “Асен Златаров”. Сега там са руините на т.нар. пощенска палата, чието строителство почнало също по това време и още е незавършено. Около 13 ч на 27 ноември 1981 г. арменецът е доведен в МВР. Отначало не признава. Цанков нарежда да подготвят кола и да го карат в София. По пътя между Търговище и Антоново спират да пият вода. Бай Сероп не иска да излезе от колата, мислел, че ще го гръмнат в гърба. Накрая не издържал и казал: “Цанков, аз я направих тая глупост.”По това време Сероп Шалджиян е на 69 г. Вече пенсионер, но преди това е бил директор на шуменската печатница, на кооперативния пазар и на предприятие “Столове” в града. Сериозен и уважаван човек, с добро семейство, член на БКП. Оказало се, че бил недоволен от политиката на партията по отношение на цените. “Отивам на пазара – зелето скъпо, лукът и картофите – също. В магазините няма нищо. Затова се и обадих. Не че ще убивам Живков. Пък и исках да видя как ще реагирате”, разказал бай Сероп. Е, видял как реагирали. За него случката няма последици – само го изключили от партията. Смята се, че това е първият опит за политически телефонен тероризъм у нас. Сероп Шалджиян изживява спокойни старини, почина на 31 август 2011 г. на 99 г. при децата си във Варна.

Случката не е била любима за семейните срещи, но когато ставало дума за нея, обикновено я обръщали на смях, разказаха близки на семейството.

Въпреки че “терористът” е разкрит за няколко часа, и то с много късмет и шанс, мерките за охрана на Живков са драконовски. По програма първо държавният глава трябва да бъде посрещнат на площада пред кино “Херсон”, с почетна рота и знаме, след това да се качи на Шуменското плато и да открие паметника. Предвидено е и тържествено събрание с целия партиен и стопански актив на Шуменско. Заради заплахата от покушение се налага няколко пъти да сменят мястото, където ще се проведе тържеството с Живков и Политбюро. Отначало в “Херсон”, след това решават в другото кино – “Млада гвардия”, накрая пак в “Херсон”. Служители на ДС обикалят стотици апартаменти, чиито прозорци гледат към пл. “Толбухин” и предупреждават писмено собствениците, че на 28 ноември не трябва да отварят прозорците и да не пускат непознати вкъщи. До минимум са ограничени пропуските за фотографи. В киното и на самия паметник е проверен всеки сантиметър, запечатани са шахти и вътрешни входове.

Спомням си, че отнесох много критики от шефа на протокола Борис Джибров. Тръгнах по-рано да рапортувам на Живков. А той спря. Очаквах той да продължи да върви, докато стъпи на червения килим. Вместо това той ме изчака на асфалта, което беше извън всякакви правила”, спомня си след 35 г. командирът на почетната рота, полковникът от резерва Йордан Йорданов. По това време той е командир на дивизион във Военното училище в Шумен. Джибров го завел при тогавашния военен министър Добри Джуров, да му дърпа ушите”. Както и се очаква, откриването на юбилейните обекти в Шумен минава без инциденти. 28 ноември се празнува и до днес като рождена дата на шуменския паметник, на преславския музей и на комбината за алуминий “Алкомет”, който тогава носи гордото име Стопански комбинат за обработка на алминий, или СКОА, както дълги години му викат шуменци.

Източник:24chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ